Category Archives: Столица

За изкуството по време на пандемия

Разговор с Владия Михайлова, уредник в галерия „Васка Емануилова“

бр. 05/2021

 

„Място до прозореца“, проект на Катержина Шеда за квартал „Манастирски ливади – запад“, изложба в галерия „Васка Емануилова“, фотограф Радостин Седевчев

Владия, разкажете за дейността на галерия „Васка Емануилова“ през изминалата година – как се справихте с проблемите около пандемията, какви алтернативни решения намерихте за работата на галерията при ограниченията за достъп на публика?

Ситуацията на пандемия се отрази на динамиката и програмата на галерията. Успяхме да реализираме много по-малко изложби от обикновено заради удължаващите се срокове и несигурността при планирането. Общо решение за Софийска градска художествена галерия бе да се работи за създаването на видеа, които да показват изложбите и да се инвестира повече в тяхното представяне. Галерия „Васка Емануилова“ като филиал следваше същата стратегия. Успяхме да покажем историческата изложба „Първи художествен салон в София. 110 години от създаването на Тръпковата галерия“ с куратор Благовеста Иванова и да реализираме в продължение на месеци проекта „Място до прозореца“ на чешката художничка Катержина Шеда. Първата част от този проект се случи в градската среда, което позволяваше да се спазват изискванията за социална дистанция. Има още

Вашият коментар

Filed under Столица

2020 накратко

бр. 05/2021

През 2020 г. визуалните изкуства пострадаха, но и просперираха. Затварянето на галерии и музеи, отлагането на големи международни събития, липсата на пряк контакт с публиката нанесоха сериозни щети на относително структурираното съществуване на арт сцената. От друга страна обаче, фокусът на обществото се обърна отново върху изкуството – хем да го спасява от „гладна смърт“, хем защото работещите в сферата се оказаха бойци и за разлика от мнозина други не спряха да произвеждат и да отстояват позициите си. Лозунгът „Изкуството не може да мълчи“ стана изключително популярен и успя да пропагандира уютната във времена на изолация представа, че някой мисли трезво и активно.

Има още

Вашият коментар

Filed under Столица

Мартин Михайлов: „Очаквам разделение на обществото на „ваксинирани“ и „неваксинирани“

бр. 3/2021

Мартин Михайлов. Фотография: Creative Visual Solutions

Мартин Михайлов е управител на два от най-популярните софийски клубове: „Строежа“ и „Терминал 1“. Освен това е активен като промоутър на събития, както и като мениджър на български групи, сред които се откроява името на Jeremy?. Разговаряме с него в началото на новата 2021 г.

Заведенията са едни от най-тежко засегнатите от пандeмията. Как функционира културата и в частност музикалната сцена в условия на такива забрани и функционира ли изобщо?
За съжаление, не може да се каже, че функционира музикалната сцена. Възможностите за изява са нулеви – знаете, не са допустими дори концерти на открито, а онлайн продукциите се оказаха нерентабилни. Има още

Вашият коментар

Filed under Столица

„Винаги защитавам уязвимостта на човечеството и красотата“

Разговор с Ян Фабър

бр. 01/2021

Ян Фабър

Кои са вашите учители в изкуството?

Преди всичко майка ми Хелена Трублейн и баща ми Едмонд Фабър. Те бяха много секси и много интелигентна двойка. Те са ме вдъхновявали в огромна степен, дадоха ми и този дар на въображението, на фантазията. Майка ми бе получила образованието си на френски, тя беше католичка с буржоазни корени и от нея наследих страстта си към езика. А баща ми беше беден комунист, образован на фламандски. Типичен белгийски брак! Баща ми беше специалист по градинарство и много добър класически художник, от него наследих страстта си по изобразителното изкуство. Има още

1 коментар

Filed under Столица

Иван Шишиев: „Показвам на „хейтърите“ колко красота има в София“

бр.40/2020

Преди много време попаднах на твое интервю, в което те питаха как е възникнала идеята за „Етюд-и-те на София“, а ти отговаряше, че си се влюбил в града, в неговата красота и в тайните му места, които ти се разкриват след известно време, не веднага. Какво се случи с тази ти любов към София, същата ли остана, промени ли се през годините?

Мисля че еволюира към обич. Има моменти, в които не мога да позная града. Но има и такива, в които харесвам как се променя. Ето например Лъвов мост. Преди 5 години всички знаем на какво приличаше, сега започнаха дори да се появяват заведения от западен тип там, което само показва какво се случва. За метрото е ясно. Е, за Графа може да поспорим, но като цяло виждам как се върви към добро. За съжаление не се тича, което може да струва живота на някоя красива сграда. Има още

Вашият коментар

Filed under Столица

Мрачният карнавал на „survivor“ 2020

Оцеляването днес според художника Динко Стоев

бп.36/2020

Динко Стоев. Снимка: bnr.bg

Какви са тези едромащабни платна? Картини в експресионистичен стил между реалност и фикция ли? Стряскаща е срещата с тях.

По особен алегоричен начин, без да е търсен специално, изложбата като че ли се вписва в общия дух на протеста, започнал през юли 2020, особено в момента на неговото избухване.

Възприемам картините като предмети, излъчващи силен емоционален патос. Не знам доколко са подходящи за семеен интериор и съзерцание в хола например. Кой би съзерцавал как Дядо Мраз разфасова елена си в загадъчна, мрачна, мразовита гора? Провокативни, предизвикателни, изпълнени с едри мазки на четката – не е ли това една вулгарно-цинична версия на тема – що е човекът днес? Не е ли тази бунтовна енергия предизвикана от оскърбена нежност, от сломена вяра? Защо липсва капчица хумор, ирония, самоирония. Надмощие взимат острата сатира и разобличението, енергията е съсредоточена навън към околното, поне аз я Има още

Вашият коментар

Filed under Столица

читАлнЯта на пет години – главното е четенето

Разговор с Александър Шпатов

бр. 26/ 2020

Точно преди пет години, през лятото на 2015 г., в Градската градина в София се появи читАлнЯта. По идея на Сдружението за градски читални и с подкрепата на Столична община запустелият преди това стъклен павилион в градината се превърна в красиво и уютно място за четене и обмен на книги. По този повод разговаряме с един от създателите на читАлнЯта, писателя Александър Шпатов – както за годишнината, така и за други инициативи на Сдружението за градски читални.

Александър Шпатов

След извънредното положение и възобновяването на дейността на читАлнЯта прави ли ви впечатление някаква промяна в посещаемостта на читателите?

– Със сигурност има по-ниска посещаемост от преди, най-малкото защото има читатели, които са избрали да продължат карантината си вън от София, със сигурност има и хора, които все още се притесняват да излизат – имаме и някои много възрастни читатели, така че – нормално е. Както е и нормално всичко да се възстанови в предишното си, ако не и в по-добро ниво. Отделно си мисля, че много хора са си казали – ето, сега имам много време да чета, запасили са се с прекалено много книги на купчина до леглото си и все още не са успели да ги прочетат. (Тук говоря и от личен опит.)

Има още

Вашият коментар

Filed under Столица

Поп Кръстю във „Възвишение“ – нови лъжи

бр. 29/2009

Васил Колев

Лъжа и робство на тая пуста земя царува!

Хр. Ботев

 

В романа „Възвишение” (издателство „Жанет 45”, 2011) авторът Милен Русков си позволява да пише за поп Кръстю не на базата на документално установените факти и обстоятелства за поведението на една реално съществувала личност, а чрез „майсторско сказово разказване” преповтаря и измисля нови лъжи, чрез които читателят сам да стигне до извода, че поп Кръстю има някаква вина в залавянето на Васил Левски.

 

Ето част от лъжите за поп Кръстю във „Възвишение“:

  1. „А – (Общи) вика, – ще им го оставя (коня), да си го прибере поп Кръстю в новата къща, коя я и без туй с комитетски пари строи!” (с. 64).
  2. „Не са ли стигнали при вас парите (от арабаконашкия обир), рекох, дето са за комитетът в Влашко? Марин (Марин поп Луканов) вика: „Аз, кай, никакви пари не съм виждал. Ако са стигнали, те ще са при поп Кръстю касиера. Но той Влашко на собствений си джоб дума. Я каква къща си строи с комитетските пари” (с. 194).
  3. „Тоз поп Кръстю плаща (за строежа на новата си къща) с парите от черковната каса, с парите от даренията плаща” (с. 199).
  4. „После (дякон Паисий) ся върнал в Ловеч и си изповядал сичките страхове на поп Кръстю, без да знай, че тоз е подпредседател на Ловчанския комитет и дори бил ръководил събранието, на което го осъдили на смърт. Поп Кръстю му рекъл да ся не страхува, че работата е отшумяла, и оня повярвал. Но като тръгнал към Орхание по служба, поп Кръстю известил за това комитета, тез пратили нарочен куриер в Орхание с заповед да ся убий дякона, че готви предателство, от Орхание съобщили на Общи и Общи го гръмнал” (с. 217).

Има още

Вашият коментар

Filed under Столица

Новият български филм „Снимка с Юки“ в програмата на София Филм Фест 2019

бр. 9/2019

Разговор със сценариста Димитър Стоянович

Тазгодишното двадесет и трето издание на международния София Филм Фест идва с много актуални заглавия и разнообразни програми както винаги досега. „Снимка с Юки“ на Лъчезар Аврамов и „Прасето“ на Драгомир Шолев са българските заглавия в международната надпревара за Голямата награда „София – Град на киното“, осигурена от Столична община, която ще се връчи на 16 март на церемонията по награждаването на София Филм Фест.
„Снимка с Юки“ – режисьорският дебют на Лъчезар Аврамов – е създаден по едноименния разказ от сборника на Мирослав Пенков „На изток от Запада“. Сценаристи са Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов, а продуценти – „Чучков брадърс“. Проектът е представен в програмата на Sofia Meetings и селектиран на престижната програма ScripTeast, чийто вдъхновител е Кшищоф Кешловски. Филмът е първата българска копродукция с Япония. В главните роли ще видим Руши Видинлиев и японската актриса Кики Сугино. След премиерата си на СФФ „Снимка с Юки“ тръгва по кината от 5 април.
За сюжета на филма, за писането и четенето разговаряме с Димитър Стоянович.

 

„Снимка с Юки“ е дебют на режисьора Лъчезар Аврамов, с когото сте творчески тандем в доста документални филми и телевизионни формати от години. Защо се спряхте точно на този разказ за негов първи игрален филм?
Филмът се роди като провокация на режисьора, който първи прочете краткия разказ на Мирослав Пенков. Лъчо Аврамов много хареса този разказ и ми го предложи с въпроса дали мога да направя сценарий по него. Разказът е много шантав, много различен. Прочетох го чисто професионално и му казах, че мога, че ми е много интересно какво се случва с героите, след като свършва разказът.

Серафим Тодоров в кадър от филма

Тоест сценарият започва там, където разказът свършва?
Горе-долу да, поне оттам беше моят стимул да започна. Аз имах от автора двама основни герои и работата ми беше да изградя вселената, която те обитават, тоест онова, което литературата много често не показва. В литературата често героят живее през думите на автора, в сценария той трябва да живее през себе си. И тъкмо в това е истинската работа на сценариста – да направи персонажа плътен, дишащ, да влее плът и кръв в един най-често литературен скелет, а това в някакъв смисъл е писане наново, писане от нулата.

И след като дописахте разказа, какво стана? За какво е филмът, най-общо казано?
Темата на този филм е случайността. Случайността, която преобръща живота ни за една секунда. Филмът е за онзи контрапункт на човешкото самоубеждаване, че животът ни зависи от нас. Ако трябва да конкретизирам – героинята в „Снимка с Юки“ иска да има дете, това не става по естествен начин и тя, заедно с мъжа си, започва да планира инвитро процедури, но в един момент всичките тези планове просто се обръщат на 180 градуса. И тъкмо тук, започвайки от нулата, се вижда какъв си. Стъпваш накриво, попадаш в нова ситуация и трябва да преосмислиш всичко, което си планирал. Това е ситуацията на семейството в нашия филм – то изпада в криза, нещо преобръща света му и тогава всъщност се разбира тези хора наистина ли се обичат, кога и защо са решили, че трябва да имат дете и ако го искат, то е защото много се обичат, или защото социумът очаква това от тях. Връзката между това кой може и трябва да има деца и съдбата, предопределеността, е много важна в този филм. Има още

Вашият коментар

Filed under Столица

Разговор с Иван Шишиев

Градски тайници: стоп кадър

бр.35/2018

Марина Андреева – Бъди

Като човек, улавящ градското време, кои са онези места, които са пълни с тайни и добри кадри? Кои са градските тайници в София?
Тайните места, често са и добрите кадри. Понякога ти трябва само хубава призма, през която да ги откриеш като такива. После кадърът става лесен. Ако открия кои са тайниците, то няма да бъдат вече такива. Но ако мога да споделя само няколко, то това са камбанариите на храмовете в София, или малките улички като „Гладстон“ и „Паренсов“, или покривите на града. Май казах прекалено много тайници.

Последната Ви изложба „Белези“, която в момента е изложена в „Хралупата“, сякаш изважда нова концептуална линия във фотографията Ви. Как дойде идеята за белега и с какво го свързвате?
Концептуалните линии, които снимам са невероятно много. „Белези“ е първата извадена на бял свят, след градската фотография. Тя е една нелесно изпълнена (имах доста проблеми с реализацията й) и лична, малко странна на фона на останалото, но завършена композиция. Дали може да се надгражда? Убеден съм. Дали ще го направя? Мисля, че още не знам.
Идеята за белега го свързвам с идеята за оформянето на индивида. Ние сме такива, каквито нашите истории са ни направили. В много случаи те са белезите. Дори не става въпрос само за външни белези (било татуировки, лунички, следи от операции например). А за онези, които са оформили виждането ни за света. Тези белези са нашите отношения спрямо света и хората, с които се налага да живеем всеки ден.

Има още

Вашият коментар

Filed under Столица, Субектив