Към сеизмологията на паметта

Иван П. Петров

бр.2/2021

Дебютният роман на руския писател Сергей Лебедев „Предел на забравата“ вече се радва на немалка популярност сред читателските кръгове у нас и сред чуждестранната критика, въпреки относителната тишина и маргинализация, която търпи в родната си страна. Писана, когато авторът е eдва на 26, книгата впечатлява с монументалния размах на езика си и дълбочините, до които той е доведен.
Есенната памет постепенно поема угасването на природата, прехода от обема на листата към пустотата на оголените гори, и тази загуба на формата продължава в нея, сякаш болест изпива силите є.
Роман за (археологията на) паметта и идентичността, за сложната връзка между двете и особения конструкт на възприятие, който дадена общност може да изгради за някого въз основа на паметта за него или липсата на такава.

Ефектът на Хьог

бр. 18/2020

Иван П. Петров

Петер Хьог отново проговаря на български, след като преди вече доста години у нас се е появила най-известната му книга „Госпожица Смила и нейното усещане за сняг“ (Колибри, 2006, прев. на Анюта Качева), която става хит не само в родната му Дания (издадена е през 1992 и третата му книга), но и в целия скандинавски ареал. Авторът се спряга като едно от важните имена в съвременната датска литература, а романите му поляризират критиката, която е или във възторг, или в пълно неразбиране и ступор. За немалко критици стилът му е свързван с магическия реализъм, макар че едно такова сравнение задължава с имената поне на Маркес и Кортасар – близост, която би могла да се провиди в някои от текстовете на Хьог, повече като влияние, отколкото като плътно прилепване към това литературно течение. 

Хьог е майстор в ефектното поднасяне на тънки метафизични наблюдения, точно фиксиране на трудно дефинируеми състояния, в завладяващо северняшко писане без излишна емоция, но с достатъчно плътност, за да насища.  Историята в “Ефектът Сюзан” напомня по много външни аспекти тази на така успешния му предишен рома, публикуван у нас, но за това след малко.

Литературният бестиум от Южна Америка

Sub Umbra е редовната ежемесечна рубрика на Иван Петров, в която се споделят (нови) книги в един по-спокоен и ex tempore модус. Текстовете нямат теоретични претенции, а фотографиите, когато ги има, са авторски.

бр. 17/2019

Иван Петров

Винаги съм писал, без да знам много добре защо го правя, воден донякъде от случайността, от поредица съвпадения: нещата идват при мен като птица, влитаща през прозореца.

Когато един четящ човек си мисли за Южна Америка, не би било чудно, ако първата му литературна асоциация е с триадата Борхес – Маркес – Кортасар.

И докато първите двама малко или много са влезли в „канона на съвременната класика“ на много места (примерно в своеобразния такъв налаган канон на изд. „Пенгуин“), то третият сякаш остава все още извън него.

Последният сборник с разкази на аржентинския писател Хулио Кортасар, който се появи у нас в края на миналата година, е всъщност неговият първи. „Бестиарий“ (прев. Лиляна Табакова, изд. „Агата-А“) излиза за първи път на български в оригиналната си подборка и подредба. Сборникът се появява през 1951, когато Кортасар вече е емигрирал в Париж, където остава да живее и работи до смъртта си (през 1984).