Мартин Михайлов е управител на два от най-популярните софийски клубове: „Строежа“ и „Терминал 1“. Освен това е активен като промоутър на събития, както и като мениджър на български групи, сред които се откроява името на Jeremy?. Разговаряме с него в началото на новата 2021 г.
Заведенията са едни от най-тежко засегнатите от пандeмията. Как функционира културата и в частност музикалната сцена в условия на такива забрани и функционира ли изобщо?
За съжаление, не може да се каже, че функционира музикалната сцена. Възможностите за изява са нулеви – знаете, не са допустими дори концерти на открито, а онлайн продукциите се оказаха нерентабилни.
Сякаш има немалка вероятност колкото повече продължава тази извънредна ситуация, толкова повече заведения да обявят фалит и просто да изчезнат. Това несъмнено ще пренареди цялата клубна сцена. Кой би могъл да оцелее в тези условия и означава ли това край на по-независимите и алтернативни места за музика на живо?
Да, вече се наблюдават фалити. Все повече помещения се освобождават, от което страдат не само изнеслите се, но и наемодателите. И в последното е ключът за оцеляването – а именно търпението и разбирането от страна на наемодателите като част от партньорството и сделката. Няма значение дали са по-алтернативни места, или комерсиални и печеливши в нормални условия, след като от месеци насам дейността им не може да се осъществява. По-далновидните наемодатели отчитат, че щом са отдали имотите си със статут на заведения, то те също са част от този бизнес и понасят щети. Оцеляването е свързано с поделения риск. Не адмирирам наемодатели, които не са направили отстъпки от размера на наемите, но има такива – и това не е по никакъв начин партньорско в тази криза. Затова съм благодарен за разбирането от страна на собствениците на помещенията, където се намират „Терминал 1“ и „Строежа“ – много ни помагат да продължим съществуването на тези два клуба.
Ти си в управителния съвет на Българската асоциация на заведенията. Ако зависеше от теб, как би организирал социалния живот по време на локдауна?
Успях да участвам в част от процеса и свършихме полезна работа. Оказа се, че нормативната база, уточняваща капацитетите на помещенията с преобладаващо правостоящи места, не е особено популярна у нас и дори институциите често не са наясно с нея. Беше нужно да сравним критериите, защото често се стигаше до конфликтни ситуации с контролните органи. Точно това направихме с министър Ананиев, стъпвайки на изискванията за пожарна безопасност – това беше особено ценно и базово. Случи се през лятото – късно, но все пак поносимо късно и – най-важното – съществен ориентир, върху който да стъпят всички бъдещи решения, валидни за клубната и събитийната дейност.
Смятам, че решението на министър Ангелов от средата на октомври спрямо нощните клубове и заведенията максимално се доближаваше до компромисния вариант. То беше свързано с намаляване на капацитетите на заведенията – по един човек на два квадратни метра в нощните клубове и при разстояние на 1,5 метра между облегалките на столовете по отношение на ресторантите и другите типове заведения със седящи места. За сравнение – предишната норма беше един човек на един квадратен метър и 1,5 метра разстояние между масите, не между столовете. Ние възприехме това решение, дори до голяма степен беше предложение на браншовите асоциации, но не успяхме да реализираме схемата, тъй като решението бе променено точно два дни по-късно. Явно не беше редно да се рискува, тъй като шокът от покачването на броя на случаите в края на октомври беше повсеместен. Беше ясно обаче, че затварянето само на нощните клубове нямаше да постигне (и не постигна впоследствие) никакъв положителен ефект – просто вирусът вече беше навсякъде, за да повлияе само една структура. Принципно, за да бъдем честни, идеята на намаляването на капацитетите на нощните клубове не е пряко свързана със спазването на дистанция, а с освобождаване и предоставяне на площи, където самоизолацията е възможна, но доброволна. Доброволното спазване на правила обаче е проблем, не само в България. Затова и разбирам фиксацията на обществото към събирането на хора в клубовете. Но поглеждайки към голямата картинка, виждаме, че в клубовете контролът е осъществим, има отговорни лица, докато през последните месеци зачестиха домашните събирания, където контрол не се осъществява. Така на практика заради алтернативното случване на събирания ефектът не е кой знае колко по-добър.
Ако зависеше от мен, засега бих върнал поне възможността за посещаване на заведенията при ограничен капацитет от 6 души на маса, но бих увеличил работното време поне до 02:00 ч., а не до 23:30 ч., както беше през ноември. Ограничението до 23:30 ч. не работи особено добре, тъй като тези часове са недостатъчни и донякъде това е изкуствен дразнител за посетителите и веднага след изтичането му те търсят нелегални алтернативи, а пак казвам – при импровизираните партита контрол няма, отговорността е неясна.
Бих отпуснал и възможността за събитийна дейност на открито, при посещаемост от един човек на два квадратни метра.
Освен клубовете силно засегнати са и изпълнителите, за които приходите от концерти са основен доход. Възможно ли е с излъчвания на живо в интернет, за които евентуално да се заплаща, поне донякъде да се спасите взаимно?
Изпълнителите, артистите са особено силно засегнати. Истината е, че клубовете бяха основно поле за техните изяви и през последните месеци това си пролича с тежка сила. Заедно с тях са силно засегнати и техническите екипи, охранителните фирми, мениджърите и букинг агентите, без които събитията не биха били осъществими. Излъчванията на живо в интернет изглеждаха добра възможност, но се оказаха краткотрайна такава. Виртуалното пространство бързо се наводни с предложения, интересът се загуби. А дори и когато го имаше, повечето събития бяха нерентабилни. Например в „Терминал 1“ направихме два концерта с обща печалба от 300 лв., а в „Строежа“ седем концерта с обща загуба от 600 лв. Беше приятно, беше качествено, но е много трудоемко, оказа се рисково, а и омръзна. Ето, свидетели сме на потвърждение на факта, че физическото присъствие на концерт на живо е незаменимо изживяване.
В този ред на мисли тук е моментът да споделя, че осъществяването на концертно събитие е продукт като всеки друг. Това отговаря на нападките, че заведенията не произвеждат и може и без тях. Напротив, липсата им тепърва ще бъде осъзната.
Несъмнено Ковид промени почти всеки аспект от всекидневието ни. Ако си представим, че в едно обозримо бъдеще сме победили вируса и сме се върнали към нормален начин на живот, какво според теб ще се е променило трайно? По отношение на клубовете и заведенията, но и в социален план.
Опитвам се да намеря положителното, но притеснението за бъдещето си остава водещо. Този вирус е опасен. Какво обаче ще се случи със следващите вируси, които ще се появят в близко бъдеще? Особено ако са по-леки. Дали ще се затваряме с по месеци, за всеки случай, при проявата на всеки нов щам? Дали маската ще остане като неизменна част от нашето ежедневие и външен вид? Дали ще страним от всеки разкашлял се…? Това „брандиране“ на вируси ме притеснява. Аз не вярвам в конспирации, но отчитам възможностите за спекулации, които една подобна ситуация позволява. Спекулации от в сферата на фармацевтиката до трансконтинентално транспортиране на фурми.
Очаквам в следващите няколко месеца да бъдем свидетели на огромен сблъсък и разделяне на обществото на „ваксинирани“ и „неваксинирани“. Последните ще загубят много привилегии, без всъщност да имат доказана вина. Аз все пак апелирам за ваксиниране! Но ако се гледа личният интерес, предполагам, че „ваксинираните“ ще изоставят в дейността и живота си „неваксинираните“ и няма да пожелаят да продължават да бъдат потърпевши от негативната статистика. Тези процеси ще бъдат много неприятни, защото ще се стигне до категорично разделение и на много хора ще се наложи да действат под принуда.
По отношение на заведенията се надявам да осъвременим комуникацията с посетителите. Да улесним начините на разплащане. Да оползотворим повече часове от денонощието, като привлечем посетители в по-ранните часове – тъй като за клубовете в България това е голям проблем. Те се пълнят късно, работят с клиенти малко часове, а в същото време нелегалната или нелоялната конкуренция се възползва от неспазването на правилата. Много кафенета и барове иззеха функциите на клубовете и дискотеките и балансът в нишите се наруши. Надявам се също така представителите на заведенията в България да демонстрираме, че можем да бъдем коректни, защото това е факт масово, но пък, за наше съжаление, слабо известен.
Какви са очакванията ти като управител на клуб, като промоутър и мениджър за, нека кажем, първите шест месеца на новата година?
Ще споделя какво реалистично смятам, че ще се случи, а не какво желая. Очаквам да отворят заведенията в средата на февруари – с рестрикции за посещаемост, разстояние между столовете и ранен краен час на работното време. През март-април вероятно ще има някаква възможност да заработят и нощните клубове. Хубаво е тук да отчетем и факта, че клубовете не са непременно само „нощни“, а могат да функционират и в светлата част на деня и да предлагат дневни събития, поради което това разделение на заведенията на „нощни“ и „дневни“ е погрешно. Клубовете обикновено са с 24-часово работно време и целта на всеки мениджър би трябвало да бъде максимално да запълва и оползотворява това време за съответното пространство. Справедливо е тази възможност да бъде позволена.
Очаквам тежко лято за клубовете, но пък пореден силен сезон за заведенията на открито. Рестрикциите, като противоепидемични мерки, вероятно ще бъдат по-тежки от тези през миналогодишното лято, но отново не вярвам, че ще бъдат спазвани. Просто през летния сезон повечето хора се отпускат и си дават „почивка“ от стриктните си намерения, а и явно през тези месеци вирусът е по-слаб.
И тук идва ред на есента, през която вече трудно ще оцелеем, ако няма разбиране как текат процесите – и от медицинска, и от бизнес гледна точка. И да се открие баланс. Тепърва ще ставаме свидетели на непреките тежки щети от Covid-19. Запазването на живота е на първо място, като обаче той може да бъде застрашен по много начини, особено ако човек няма средства.
Възвръщане на старата позната нормална концертна и клубна среда не очаквам по-рано от есента на 2022 г.
Разговора води: ЕМАНУИЛ А. ВИДИНСКИ
Литературен Вестник 