Как гледаме изкуството днес?

Разговор с Вера Млечевска, Лазар Лютаков и Рада Букова

Рада Букова, „Как живеем”, 2019екструдиран полистирен, PVC лайстни, вариращи размери и Лазар Лютаков, „Пътят на пясъка”, 2019, стъклени чаши, екструдиран плексиглас, метални винтове вариращи размери.  Фотография: Рада Букова

Камелия Спасова: Темата на  58-мото Венецианско биенале е „Живееш ли в интересни времена?”. Как отговарят на това питане двамата съвременни български артисти Лазар Лютаков и Рада Букова в своя проект на българския павилион във Венеция, където въпросът е обърнат в „Как живеем?“?

Вера Млечевска: Аз не съм си поставяла за цел да обвързвам нашата изложба с лайтмотива на генералната изложба.

Лазар Лютаков: Заглавието е заимствано от заглавието на произведението на Рада Букова. В процеса на работа по проекта преценихме, че то би било подходящо и за целия проект.

Франческа Земярска: Симптоматично ми се струва, че в каталога към българския павилион Вера Млечевска започва с „Как гледаме изкуството днес? То няма вече рамка, настанява се свободно в пространството”. Подновената дискусия в социалните мрежи дава, меко казано, обезпокоителни отговори, тя иска да върне традиционните рамки, ридае за доброто старо изкуство и привежда „Мона Лиза” като непостижим образец. Отговорите сякаш само потвърждават интуициите Ви – живеем и мислим ей така, без да мислим критически. Как се справяте с вълната на омраза, която залива всеки творец у нас, който успява да излезе на голямата сцена? И как противодействате на тенденциозните некомпетентни материали?

Култура по време на председателство

Мария Василева

бр. 18/2018

„Италиански футуризъм и модерно изкуство в България. Примерът на Николай Дюлгеров”. Авторски проект на Ирина Генова и дизайн на Надежда Олег Ляхова. Пред Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство. Сн. Александър Тодоров

Пролетният сезон започна с обичайната превъзбуда и с очакваните разочарования. Повечето от тях са свързани с българското председателство на Съвета на Европа и културната програма, предвидена да представи подобаващо страната. Досега не съм разпознала нито едно събитие, което да излиза от обичайната крива и да е заслужило както признанието, така и финансирането си (да си припомним – 4 милиона лева, от които 1.6 милиона за проекти на конкурсен принцип).
Макар и извън тази програма, силно се натрапи най-рекламираната по медиите кампания „re НДК-Рециклирай! Културно е”. Напълно самодейните инсталации от празни пластмасови бутилки, създадени от екипа на НДК, бяха представени като съвременно изкуство и „част от визията на ръководството на Двореца за развитие и позициониране на НДК като модерен културен и конгресен център” (изявление на сайта на Министерството на културата). Разположени най-тържествено в централното фоайе на НДК, тези обекти показаха по недвусмислен начин тоталното неразбиране за това какво е съвременно изкуство и още по-лошо – лесната спекулация с него.
Напоследък това се превръща в тенденция – много е модно да си на страната на съвременното изкуство, то е cool и показва, че си отворен, а не някой закостенял общественик. Това най-накрая се прозря и от българските политици. Сами си го пожелахме, но не и във формата, в която то се използва. Управниците вече се умилкват около някои автори, които те смятат за съвременни звезди, препоръчват ги на директорите на собствените си институции, осигуряват им бюджети от създадените от тях програми. Е, резултатът е катастрофален, но това те не го разбират и няма как да го разберат. Не им е работа, но понеже не получават съпротива от подчинените, могат да си позволят да се правят на модерни. Това са много неприятни прецеденти и лоши новини за самостоятелността на музеите.
В очакване сме на „Бронзовата къща” на Пламен Деянов на площада пред Националната галерия – Двореца. Забавянето (от гледна точка на сроковете на Председателството) се дължи на техническо недоглеждане. Оказа се, че плочата не може да издържи тежестта на скулптурата без допълнителни укрепващи колони. Обследването на подземията стана повод Столична община да обяви, че пространствата под бившия мавзолей на Георги Димитров ще се превърнат в галерия за съвременно изкуство, стопанисвана от СГХГ. Прекрасна е тази загриженост, но зад всичко това прозира заиграване с новата мода на деня – съвременното изкуство.

Мария Василева

Павел Койчев. Морски загар, 2017. Сн. Мария Василева

Тази година 33-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония” се откри с изложбите в Художествената галерия в Созопол. По-късно бе обявено, че скулпторът Павел Койчев получава наградата „Аполон Токсофорос” и е първият художник, удостоен с нея.
Както винаги, той не ни разочарова, а дори надхвърли очакванията ни. В самостоятелното си представяне в галерията показа серията от четири скулптури с название „Морски загар” – почти гротескни фигури, с хиперболизирани форми, застинали неестествени пози и преувеличено оцветяване. Койчев остава верен на чувството си за хумор, което се движи в границите между незлобливост и тежък сарказъм. Чудесно е, че вицът в работите му никога не е толкова плакатен, че да се разчете от пръв поглед и да се забрави след три минути. В тях винаги има повече пластове, нищо не е еднопланово, смешното е чистосърдечно, но примесено с трагикомични нотки. От години Павел Койчев използва нетрайни материали, главно стиропор. Вероятно това е тръгнало от липсата на финансиране, но отдавна се е превърнало във възможност, която му позволява нови и интересни находки. В случая бутафорността на материала чудесно съвпада с цялостната идея и желание на автора да предаде и коментира едно особено и доста неестествено за човека състояние, каквото е печенето на слънце.

Павел Койчев. Четири скулптури, забити в морето, 2017. Сн. Мария Василева

Заслужено голям интерес предизвика проектът му „Четири скулптури, забити в морето”, реализиран с безвъзмездната помощ на Владимир Явашев. Искрящи с цветовете си денем, хвърлящи колоритни сенки върху водата нощем, тези полузабавни, полутотемни образувания променят цялото усещане за пейзажа – както географския, така и този на изкуството. Пластиките са жизнерадостни, но нетрайният материал, както и названието, ни дават и друга перспектива. Забити, потънали, обречени на разрушаване от момента на тяхното поставяне, тези дървени обекти казват и много за българското изкуство и култура. 78-годишният автор обаче не робува на унинието и тоталното безхаберие. Той намира изход от всяка ситуация, реализира идеите си, като обаче и не остава длъжен на средата, която го заобикаля.
В галерия „Кредо Бонум” е подредена изложбата „Ваканции” на Даниела Олег Ляхова (1967 – 2014). Твърде рано напусналата ни художничка в продължение на години беше едно от най-вдъхновяващите имена в българската сценография. Сега ателието й е отворено за публиката, за да бъдат показани малко или напълно непознати произведения, създавани най-вече през летата, „свободни” от театър. Това си рисунки и живопис, в които авторката търси съвършения визуален знак, който може да синтезира образността на заобикалящия ни свят и експериментира с различни материали, които да й позволят да постигне равенство между езика на изкуството и емоционалното мислене.

Даниела Олег Ляхова. Без заглавие. Сн. Надежда Олег Ляхова

В изложбата са включени избрани творби, създадени в периода 1990 – 2006. Те дават възможност да се проследят интересите на художничката, посоките на работа и задълбоченото изследване на отделни свойства на изображението. Наблюдението на природата и конкретните мотиви в част от работите постепенно се прелива в абстрактни повърхности. Елементи от пейзажа се превръщат в мощни знаци, които съсредоточават в себе си духа на времето. Живописта губи своята конкретност, но се насища със смисли и емоции.
Даниела О. Ляхова е сред малкото български автори, които работят в областта на чистата абстракция. Експериментирането с различни техники е важна част от търсенията й. В живописта тя изследва взаимоотношението между форма и светлина. Използва сложна техника с восък, заради свойствата му да пречупва светлината. Напластяванията задълбочават ефекта от процеса на проникване на светлината в различните слоеве на материята.

Трендафила Трендафилова в ателието, август 2017. Сн. Мария Василева

Осмата поредна годишна награда на Фондация „Едмонд Демирджиян” тази година се присъжда на Трендафила Трендафилова (р. 1989) и по традиция се отбелязва с изложба в галерия „Ракурси”. Завършила магистърската си степен по живопис през миналата година в ателието на проф. Валентин Колев, младата художничка спечели журито на конкурса с енергията, желанието за работа и динамичното си развитие. Изключително цветните композиции пресъздават преживени житейски ситуации, които обаче са отделени от буквалността и конкретиката и са превърнати в пъзели от форми, образи и движения. Силната чувствителност е сведена до образност, която напомня детската рисунка – като вероятна възможност за излизане от различни ситуации.