Книгоиздаване по време на извънредно положение. Анкета

бр. 13/2020

Антоанета Колева, директор на издателска къща „КХ – Критика и Хуманизъм“

Ще си позволя да отговоря на въпросите в цялостен разказ.
Книгоиздаването е крехко балансиране на ръба между икономика и култура, между задължителното произвеждане на приходи (а по възможност и печалби, откривам напоследък с учудване, че мнозина не правят разлика между двете) и онова, което по дефиниция не може да произвежда печалби, освен ако не смятаме за такива символните и духовните. Това балансиране днес, когато без съмнение абсолютният приоритет, какъвто са здравето и животът на хората, налага извънредно положение, стана още по-трудно. Трудността нараства в пъти, ако погледнем не просто към издателската сфера, а към ситуацията на независимите издателства с малки обеми продукция и висока специализираност на книгите и публиките си.

Книгоиздаване по време на извънредно положение. Анкета

бр. 13/2020

С обвяването на извънредното положение, големите книжарски вериги, както и някои от по-малките физически преустановиха своята дейност, местата за представяне на книги затвориха вратите си. Насрочените събития бяха отменени. Книгите, готови за издаване – отложени. Обърнахме се към няколко български издателства, позиционирани в различни градове в страната, различаващи се повече или по-малко по читателската си аудитория, по издателския си фокус и по количеството издадени книги на година. Въпросите към тях бяха едни и същи. Целта, да представим извадка от това как българските издатели се справят с полудялото време на COVID-19. Понеже всеки ден е различен, отговорите на анкетата вероятно в момента, в който читателят чете, няма да отразяват настоящото състояния на събитията, но ще му позволят да научи издателските надежди, отложените проекти или възможни начини за справяне към средата на извънредното положение. Бъдещето не е съвсем ясно, факт е, че издадените книги през 2020 г. ще бъдат по-малко, но надяваме се, Апокалипсисът за книгата и света няма да дойде нито в 6 вечерта, нито в друг час от деня и книгоиздаването и литературата ще оцелеят. Антиутопията, в която живеем, ще свърши недраматично, за разлика от повечето романи и филми.

Яница Радева

 

Анкета

Манол Пейков, издател, „Жанет 45“

 

Как се справя Вашето издателство след повече от седмица извънредно положение заради COVID-19?

Като всички останали. На мускули – що се отнася до търговския аспект на нещата. А ако говорим за творческата страна – лично на мен ми остава повече време да поработя върху близки до сърцето ми проекти, които съм отлагал дълго време.

 

Успявате ли да работите дистанционно?

Да, стига задачите да не са свързани с управление на машини, пренасяне на кашони, опаковане на пратки. Което също е съществена част от нашата работа.

Имате ли онлайн търсения? Разработвате ли алтернативни начини за достигане до Вашите читатели и партньори?

Да, имаме неочаквано много. През последните две седмици почти всички физически книжарници в страната са затворени и цялата търговия с книги се премести в онлайн пространството, което при нормални обстоятелства е отговорно за по-малко от една пета от всичките ни продажби. Оборотът на онлайн книжарниците обаче не е нараснал драстично – което чисто и просто означава, че нашите обичайни обороти са се свили трикратно или дори четирикратно.

Книгите имат нужда от помощта на Европа

бр. 13/2020

Обръщение на европейски издатели до европейските институции

1. Причина за обръщението

Културата е важна за бъдещето на Европа. Творческите сектори са основен актив на европейската икономика. Това са ясни изявления, повтаряни от всички европейски институции през последните години. Днес е време да се покаже, че културните индустрии наистина са приоритет на Европа! В тази ситуация книгоиздаването играе ключова роля: като най-голямата европейска културна индустрия, книгоиздаването и периодичният печат допринасят значително за европейската икономика по отношение на годишния оборот (22-24 милиарда директен оборот), работни места и растеж, със 150 000 преки служители и повече от половин милион души, работещи в цялата стойностна верига.

Сакартвело, търпение и рози

Грузински рецепти

Диана Иванова

 бр. 12/2020

Грузия 2019, сн. Диана Иванова

Дълго време, почти половин година след като сме се върнали,  в хладилника ще държим една бутилка с тайнствен сос, ткемали, дадена ни на тръгване от Иракли. „Задължително трябва да я вземете! Това е от майка ми, по стара семейна рецепта!“ Дълго не  я отварям. Ткемали е наистина нещо, което всеки грузинец има у дома си – гъст сос от джанки или сини сливи, с дива мента или джоджен и още куп други тайни съставки, които правят вкуса  толкова необикновен. Още по-необикновена е употребата – за първи път в живота си например комбинирам сини сливи и червено цвекло. Цвеклото се сварява леко и се пече на фурна заедно със сини сливи или се залива с ткемали. Ужасно вкусно и просто нещо, да се чудиш защо не ми е хрумнало досега! Не бяхме опитвали ткемали в Грузия. Иракли ни подарява бавното удоволствие да подължим да откриваме Грузия у дома.

Грузия 2019, сн. Диана Иванова

Марио Варгас Льоса за културата и демокрацията

Марио Варгас Льоса

бр. 12/2020

В: Изглежда че за Вас XIX век е Златната ера на романа. Защо?

Л: Мисля, че за литературата XIX век е бил изключителен период. Погледнете великите английски, френски, руски, а също и американски писатели. В Латинска Америка е нямало толкова велики писатели с изключение на Сармиенто^[1]. Сармиенто е значим писател, но най-великите латиноамерикански писатели са от XX век. Аз съм голям почитател на Толстой, Достоевски и френските автори, които са оставили дълбок отпечатък у мен – най-вече Виктор Юго и „Клетниците“. И Флобер, който за мен е бил истински майстор на словото. За разлика от Юго, Флобер не е бил гениален, когато е започвал да пише. Той е постигнал гениалност с усърдие, с постоянство, като се е стремял да преодолява ограниченията си. В този смисъл той е образец за подражание за писателите, които не са родени гениални.

Дълги маси, отворени бутилки и дим: срещи с Дерек Уолкът

бр. 12/2020

Свен Биркертс, 2017

 

Дерек Уолкът

Доста неща научих за поетите и поезията от Йосиф Бродски, чиито лекции посещавах през седемдесетте години в Ан Арбър и чието мнение за почти всичко приемах по онова време като светото писание. Йосиф много обичаше да назовава и класифицира поети, и разговорите ни с него до голяма степен се състояха в произнасянето на разни отсъждания: „Мирослав Холуб е страхотен, нали?“. Или: „Евтушенко е пълна пръдня“. Еди-кой си всъщност бил добър поет – „жалко, че му се налага да прави свирки на Робърт Блай“. Слушах с наострени уши и веднага се палех, щом в списъка му изникнеше ново име. „Дерек Уолкът“ – каза един ден той. – „Карибски поет – погледни го.“ И аз, какъвто си бях изпълнителен, точно това направих, погледнах „Морско грозде“ и „Друг живот“. Помня, че и двете ми харесаха, но помня и как се подканвах да ги харесам още повече, за да съм адекватен спрямо преценката на Бродски. Със сигурност усетих силата и свежестта на Уолкът и долових уникалния ритмичен устрем на тази поезия. Но в онзи момент все още не бях докрай свързан с нея. След известно време, когато се преместих в Кеймбридж, си помислих, че може би ще успея да се приближа до нея, ако напиша нещо за този човек. Реших да съпоставя творчеството и възгледите на Уолкът с тези на неговия колега писател от Карибите В. С. Найпол. Като млади двамата са приятели, но след това поемат по съвършено различни пътища: Найпол отхвърля корените си, докато Уолкът ги поставя в средоточието на стиховете и пиесите си. Бях чувал, че имало търкания между тях.

Епос и художествена игра[1]

^{бр. 11/2020}

 Миглена Николчина

Dragon Age 2 („Драконова епоха 2“), BioWare, 2011

В „Епос и роман“ Бахтин разглежда романа като млад, развиващ се и незавършен жанр, което е малко странно, като се има предвид, че този му труд е написан в средата на XX век. Това, с което Бахтин всъщност не е съгласен, е старият навик да гледаме на романа като на епос в проза. Грешката, смята той, произхожда от факта, че ние всъщност забравяме, че романът е единственият литературен жанр, по-млад от самото писане. За разлика от епоса, и най-общо от поезията, романът се появява след изобретяването на писмеността. Тази нова технология, технологията на писането, съдържа множество важни различия, които открояват епоса от романа, но значима част от тях в крайна сметка се свеждат до темпоралността: докато епосът се занимава с абсолютното минало и не се подчинява на бъдещето, а на „бъдещия спомен за миналото“ (19), романът се занимава с незавършеното и генеративно настояще, с неговата неразрешима идеологическа хетероглосия, с постоянното му ставане и промяна. Романът също така е отворен като пространство: той „позволява на автора във всичките му маски и физиономии свободно да се движи през полето на изобразявания свят, което в епоса е било абсолютно недостъпно и затворено“ (Бахтин 1983: 520). Романът с други думи е жанрът на незавършеността: незавършеност както от страна на автора и читателя, така и от страна на света, към който се отнася.