Олга Токарчук
Luiza Margan, Abstract Muscle, On the Spot, 2019
Отец Базил всеки ден ни казваше, че щом живеем на Границата, имаме свещения дълг да пазим нашата цивилизация от варварите и вместо да въздишаме за миналото, трябва да мислим за това, което имаме. А имаме нашата Граница, реката Прут, която отделя цивилизования свят от хаоса, имаме и малко от гарнизона. Но преди всичко имаме нашата Света Богородица с Младенеца, Царицата на света, Добрата душа и именно нея всяка година показваме на Хаоса.
На крепостните зъбери вече се издига якото скеле, където ще окачим Хоругвата, обърната на изток, и току-виж от Степта отново настъпят нашите варвари, свикнали да я виждат всяка година. Знаят ли те, досещат ли се, че го правим за тях? Та и тях да погледне Великата светица, царицата на цивилизования свят, на всички граници и степи.
Реших да пиша в часовете преди пладне, когато слънцето издига голяма ярка колона в стаята ми и пада от ъгъла на масата като сияещо петно на каменния под. Тогава е най-светло, а и главата най-свежа. Ще пиша редовно, редовността е най-важна, така ни учеше отец Базил. Той казваше, че повторяемостта е истинският механизъм на света и всички злини идват от бъркотията и хаоса. Ала главата ми не е свикнала да мисли и пръстите да пишат. Затова ще се постарая да изразя онова, което искам да кажа, възможно най-кратко, още повече че мислите ми идват както им се прииска и нямам власт над тях, подробностите оживяват в паметта ми без предупреждение и се оформят в кръгли изречения в най-неподходящия момент, тъкмо когато ръцете ми са заети с боите и не мога да хвана перото или пък когато идва моят ред да играя с децата, а аз много обичам това и най-охотно бих посветил цялото си време на игрите с тях. Откогато взех решение да пиша – то беше след смъртта на отец Базил, когато ми се струваше, че всичко ще рухне – нямам покой. Сега дори сънят вече не ми осигурява почивка, дори молитвата стана накъсана и повърхностна и вече не мога да потъна в нея като в снежна пряспа. Сега разни изречения си позволяват да идват когато им хрумне, удрят по портите на клетия ми мозък и изискват внимание. Запиша ли ги, ме оставят на мира, отиват си. Има още →
Абрахам Б. Йехошуа е един от най-известните съвременни израелски писатели, превеждан активно на английски, но и на много други езици, селектиран в краткия списък за Първата международна награда „Ман Букър“ през 2005 г., носител на множество литературни награди в Израел и по света. Писател, на когото Харолд Блум посвещава и текст, и го споменава в „Западният канон“, а Сол Белоу го определя като един от световните израелски писатели. Близък приятел с Амос Оз, преподавател по сравнително литературознание, есеист, интелектуалец, ангажиран с темите за мира в Близкия изток, за пропастта между бедни и богати в съвременния глобализиран свят, за живота на бежанците и грижата, която им дължим. Чувствителен, харизматичен, мъдър – това са само част от характеристиките, които могат да се дадат на Йехошуа, чието присъствие в София покрай „Синелибри“ можем да определим като едно от големите литературни събития на годината. Защото писатели от тази класа останаха малко. Има още 
