Author Archives: lvpost

Поетичен Никулден 2017

Александър Секулов е новият носител на Наградата за нова българска поезия Николай Кънчев 2017 /почетен диплом, бронзова пластика на поета, дело на скулптора Добромир Иван, и 2200 лв./ за своята поетична книга „Море на живите”, Издателство Изток-Запад” 2016. Наградата му беше връчена на традиционния вече единадесети Поетичен Никулден 2017.  Другите номинирани за наградата бяха поетесите Амелия Личева – за „Зверски кротка”, lexicon – Издателство за българска литература, 2017, Йорданка Белева – за „Пропуснатият момент”, Издателство Жанет 45, 2017, Марияна Фъркова – за „19 стихотворения за любовта”, Издателство „Фабер”, 2017 и Патриция Николова – за „нашествие от думи”, Издателство „Рива”, 2017. Петимата номинирани поети прочетоха свои стихове, а традиционното слово „Апология на поезията” изнесе д-р Георги Гочев.

Поетичният Никулден 2017 се организира от съпругата на поета Федя Филкова и Милен Миланов, актьор и председател на фондация „А,Аскеер”, с любезната подкрепа на Министерството на културата – галерия „Средец”.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Общи

Тайният дневник на Хитлер (откъс от роман)

бр. 39/2017

Харис Влавианос

Харис Влавианос е роден в Рим през 1957 г., завършва политика и история в Тринити Колидж, Оксфорд, понастоящем е преподавател по история в Американския колеж в Гърция, Атина. Влавианос е автор на няколко книги с поезия (вж. на български „Избрана поезия“, пр. З. Михайлова, „Балкани“, 2006), преводач на Уолт Уитман, Езра Паунд, Фернандо Песоа, както и издател на списанието за поезия и поетическа култура „Поетика“. Последната му книга, публикувана през 2016 г., е фикционален дневник на Хитлер, описващ живота му в затвора след т.нар. Бирен пуч от ноември 1923 г. Книгата ще излезе на български в превод на Здравка Михайлова и Иван Генов с марката на „Колибри“

 

Затворът Ландсберг

14 ноември, 1923 г.

Жестоко се провалихме. Негодниците Кар, Зайсер и Лосов искаха да организират тяхно движение и да ме отстранят от играта. Бяха решили да провъзгласят Бавария за независима държава, да я анексират от останалата Германия и да дадат трона на Рупрехт! Ако този глупак Лудендорф не ги беше оставил да си тръгнат от „Бюргербройкелер“1, сега властта щеше да бъде в наши ръце. Изгубихме шестнайсет мъже. Всички те бяха герои. Паднаха за възраждането на Германия. Имената им трябва да бъде изсечени в паметта на всеки истински патриот.

Аз съм едно нищожество. Трябваше да съм умрял заедно с тях. Защо позволих на Шьойбнер-Рихтер да ме блъсне на земята, щом полицията откри стрелба? Да го виждам как рухва облян в кръв, а аз страхливецът да се отървавам! А Лудендорф не само не побягва, ами с високо вдигната глава се отправя към противниковия лагер, въпреки че куршумите валяха наоколо като дъжд. Защо не намерих куража да се самоубия по-късно, когато потърсих убежище в дома на Ханфщенгл? Все още не знам защо оставих Хелене да ми вземе пистолета от ръката. Вестниците в цялата страна ни хулят.

Наричат нашата революция „смехотворен бирен пуч”, а мен „пионка на генерала”. Някои дори побързаха да обнародват надгробно слово за мен, като казват, че „политически Хитлер е мъртъв”. Всичко мога да понеса, опозоряването обаче не.

Имам ужасна болка в рамото. Дали не съм си счупил някоя кост? Не искам нищо. Само малко вода. И да затворя очи – завинаги, ако е възможно.

15 ноември, 1923 г.

Не съм спал цяла нощ. Болките са непоносими. Не съм сложил и залък в уста. Нито ще сложа. По-добре да умра тук вътре. Като герой. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Осем стихотворения

Константинос Кавафис

бр. 39/2017

Завръщане от Гърция

Значи скоро ще пристигнем, Хермипе.
Изглежда, вдругиден; тъй рече капитанът.
Поне плаваме в собствени води;
в морето на Кипър, Сирия, Египет,
обичните води на нашите родини.
Защо си тъй смълчан? Попитай си сърцето,
докато се отдалечавахме от Гърция,
не се ли радваше и ти? Защо ли да се лъжем? –
това не би подхождало на хора с гръцка образованост.

Нека най-после да признаем истината;
и ний сме елини – какви да сме? –
със обич и с вълнения обаче азиатски,
които понякога озадачават елините. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Тиранията на светлината?

Георги Гочев

бр. 39/2017

Докато подготвяхме този брой на „Литературен вестник“, посветен на новата гръцка литература, в редакцията се получи писмо от г-н Константинос Марицас. Взимайки повод от кратко съобщение в бр. 32 на вестника от тази година, в което като водещ на броя пиша, че в изд. „Критика и хуманизъм“ е публикуван нов превод на Константинос Кавафис и че в някой от следващите броеве той ще бъде представен от мен с подробна рецензия, г-н Марицас твърди, че този превод на г-н Хараламби Паницидис, професор по философия в СУ „Св. Климент Охридски“, възпроизвежда дословно или почти дословно на много места неговия превод на Кавафис, публикуван през 2014 г. от издателство „ИВРАЙ“. Помолен от нас да коментира тези твърдения, Хараламби Паницидис отказа с аргумента, че ги счита за „абсурдни“ и вижда в тях опит за неговото злепоставяне. Има още

Вашият коментар

Filed under Непремълчано

Бруно Шулц, или литературата като субверсивен опит

бр.38/2017

Павел Пл. Петров

  

Бруно Шулц, Автопортрет

Вероятно измежду всички „блага“, с които ни дарява потапянето в просторите на фикционалното, едно от най-съществените е в способността му да бъде брилянтен контрапункт на неизбежността, на всички императиви и закостенели форми в свят, заключен в „непоклатимата догма на своята еднозначност“. В това може би се крие и обяснението на факта, че посягането към белия лист е много по-често акт на преврат, отколкото съглашение с действителността. Преврат срещу личната обреченост, срещу отсъствието на алтернатива или просто срещу баналния в своята предизвестеност исторически и житейски крах. Една от най-съвършените реализации на тази субверсивна стратегия можем да открием в творчеството на Бруно Шулц. И по-точно в пътищата, по които това творчество претворява неразрешимите парадокси на личното битие, поставяйки ги в контекста на универсални, фундаментални и вечни стойности.

Художественият свят на Шулц е лабиринт от неизброими коридори, свят на непрестанни трансформации и метаморфози, които покоряват читателите още от първите страници. Но едновременно верен на свои иманентни закономерности, той носи и дълбокия отпечатък на драматичната лична съдба (една от най-тъжните и иронични писателски съдби по думите на Дубравка Угрешич), на самотата, изолацията и фаталната непригодност към живота, които превръщат избора на фикционалното в спасителен бряг и „екзистенция на втора степен“. И ако действително, както твърди Марек Биенчик, „лицата на писателите са еманация на творбата“[1], то при Шулц творбата е еманация на собственото му лице, на времето му, на загърнатия му в забрава град и най-вече – на битието му, простряно между тайнствата на въображаемото и ужасът на невъобразимото. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи, Първа страница

Нова българска: нахапана малина, ужилена забрадка

Рис. Кристиян Чалъков

бр. 37/2017

Георги Господинов

Прибиране на играчките

Първата костенурка
Мечето с откъснатото ухо
Цялата лична гвардия
котки, плюшени мишки
три кучета кенгуру
и пингвин

Помагаха винаги при заспиване
гонеха лошите сънища
и шумове в стаята
вечеряха само със страхове

и доста пораснаха

 

През прозореца
Из неделите на света

 Върви с торба и по сандали
уловил
каквото може да се улови
в неделя сутрин
отдавна уловена риба
замразено телешко
и пресен вестник
с новини от вчера
 
Върви чете на първа смята
ако това което пишат
тресне утре
(или тази нощ)
за колко дни да пазарувам
още

 

Марин Бодаков

Бях роден за отшелник,
но от страх се предложих за преводач –
простирам пране от човек до човек,
от калкан до калкан, чуждо пране на самата улица,
гащи и шинели, рокли и куртки, смърт и смърт,
уморих се.

Богородица Седемстрелна

Стрела, ризница, дим,
уред за прихващане на отчаяната глава,
тв репортаж от екзекуцията на приятел.
Не знам какво ще остане от нашето време,
няма как да го обсъдим:
арестантите стоят в отделни помещения,
арестантите не говорят помежду си,
арестантите могат да се молят два пъти дневно,
не повече.


Възрастта уверено изгради
психиатрична клиника зад челото,
най-модерен затвор в дробовете,
военна болница в манастирите на ходилата,
концентрационен лагер в слабините –
и започнах най-после да пиша
на родния си диалект.

 

Людмила Миндова

Ножът, който преди двайсет години
извади изпод дивана си,
за да ме плашиш в тъмното,
днес вече не е нож,
а спомен за нож,
или по-точно неговата сянка.
Тя, естествено,
е двойно по-голяма
от оригинала
и е идеална за писане:
едновременно писалка
и мастило.
С тях върху лист от календар
си записвам набързо:

между двама ни – нож.
от едната му страна пише страх,
от другата – любов.
Вървим по него боси. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница, Тема на броя

ПОЕТИЧЕН НИКУЛДЕН 2017

Традиционният вече Поетичен Никулден 2017 ще се състои за единадесети път

на 6 декември, сряда, от 17.30 часа, в изложбената зала на галерия „Средец” на Министерството на културата /бул. „Ал. Стамболийски” №17/.

Водещ на празничната вечер ще бъде актьорът Милен Миланов.

Встъпително слово „Апология на поезията” ще произнесе д-р Георги Гочев, гл. асистент в НБУ.

Ще бъде връчена за шести път Наградата за нова българска поезия Николай Кънчев 2017.

Петимата номинирани за наградата /по азбучен ред/ са:

  1. Александър Секулов – за „Море на живите”, Издателство „Изток-Запад”, 2016
  2. Амелия Личева – за „Зверски кротка”, lexicon – Издателство за българска литература, 2017
  3. Йорданка Белева – за „Пропуснатият момент”, Издателство Жанет 45, 2017
  4. Марияна Фъркова – за „19 стихотворения за любовта”, Издателство „Фабер”, 2017
  5. Патриция Николова – за „нашествие от думи”, Издателство „Рива”, 2017

 

Номинираните поети ще прочетат свои стихове, а удостоеният с наградата, която се осигурява и присъжда от съпругата на поета Федя Филкова, ще получи почетен диплом, бронзова пластика на поета, дело на скулптора Добромир Иван, и 2200 лв.

 

Поетичният Никулден 2017 се организира от съпругата на поета Федя Филкова и Милен Миланов, актьор и председател на фондация „А,Аскеер”, с любезната подкрепа на Министерството на културата – галерия „Средец”.

Вашият коментар

Filed under Общи