Author Archives: lvpost

И корабокрушението е дом. Дневник на едно пътешествие из Фарьорските острови

бр. 32/2019

Петя Кокудева

ВМЕСТО СНИМКА
Осемнайсет зелени динозавъра спят по корем в океана. Опашките им се стелят над водата – тихи, ниски, а гърбовете им се издигат първо плавно, после внезапно нагоре – към отрупаните с мъгла небеса. От диханието на чутовните същества в океана се образуват вълни – метър-два високи. А корабите понякога, озовали се на върха на някоя, падат като камък в бездната – с носа надолу. Не се събуждат каменните динозаври от вятъра, който тук може всичко: да носи сол в диплите си, да суши китово месо, да изскубва от пръстта картофите още млади, да блъска птиците разярено в скалите, а понякога да ги въздига – като нескопосан опит на насилник да се извини. Вятърът не е джентълмен тук – няма да ти отвори вратата, защото далеч преди това я е разбил на тресчици. Вятърът не е с чувство за хумор тук – вместо да те разроши, посича. Вятърът тук жигосва кожата като наздирател – затворници. Но динозаврите-острови са сякаш напук обезсилващо деликатни. С прелитащи орехчета и кайри из ниските треви. С овце, в чиито меки гърбове дъждът покорно чезне. С облачни шапки, прилични на пудели – винаги наблизо до острова-стопанин, сякаш са на невидима каишка. Океанът е пълен с риба, светлина и удавници. А ледовитият студ е на стража, винаги. Има още

Реклами

Вашият коментар

Filed under Общи

Отворено писмо до Европа

бр. 32/2019

Илия Троянов

Българо-германският писател, поет, преводач, издател и не на последно място – пътешественик, бе сред тримата почетни гости на международния фестивал „Дни на поезията и виното“, чието 23-то издание се проведе от 21 до 24 август 2019 г. в Птуй, най-стария словенски град, в столицата Любляна и редица селища в граничните райони с Австрия, Унгария и Хърватия. Организатор на фестивала е ръководеното от известния и превеждан и в България поет Алеш Щегер издателство „Белетрина“ (бившето Студентско издателство в Любляна), което досега е издало преводите на две книги на Илия Троянов – „Събирачът на светове“ и „Ледовете се топят“. Събитието бе подкрепено от програма „Творческа Европа“ и платформата на фестивалите на поезията „Versopolis/Стихотека“, едно от седалищата на която е именно в Птуй.
Вече трета поредна година фестивалът дава думата на изтъкнати писатели, които пишат и прочитат пред публиката своето „Отворено писмо до Европа“ (с критичен поглед към актуалните събития). След фламандския автор Стефан Хертманс през 2017 г. и шведско-иранската поетеса Атена Фарохзад м.г., тази година фестивалът бе поканил Илия Троянов. По традиция организаторите изпращат писмото до депутатите от Европейския парламент, европейските комисари и членовете на ПА на Съвета на Европа. До момента писмото е публикувано в над 15 европейски вестника и други медии.

Пл. Христов

ЛВ благодари на Аксиния Михайлова и Пламен Христов за възможността да бъде българската медия, публикуваща писмото.

Неотдавна получих имейл от Аѝша Ал-Кадафи, единствената дъщеря на някогашния диктатор на Либия. С нея не се познавахме. При все това госпожа Кадафи ми пишеше доста свойски, че искала да ми повери 27,5 милиона долара, ако й помогна да инвестира парите в моята страна. И би ме възнаградила царски с една комисиона от трийсет процента. Молеше ме да вляза спешно във връзка с нея.
Аз, естествено, не повярвах, че ми пише действително госпожа Кадафи. Не за първи път се търсеше контакт с мен по този начин. Навярно и вие поне веднъж в живота си сте получавали подобни писания – по-рано писмо, до неотдавна факс, от доста време имейл. Началото на една измама.
Нигерийците я наричат „419“ по съответния параграф на техния наказателен кодекс: пише Ви някой, който твърди, че има достъп до колосални количества пари (от злоупотреби), някой, който би искал да му или да й помогнете да измъкне тези пари от Нигерия (или от Русия, или от Бразилия, или от където и да било). Предприемчиви нигерийци разпращат милиони такива имейли и ако някой от получателите се хване в клопката им, те молят за скромни административни плащания, преди да се осъществи голямата печалба. Съгласи ли се някой на среща, той убедително бива повеждан за носа. Има още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме

Ouvre-moi ta porte, pour l’amour de Dieu*

бр. 31/2013

Вероника Келбечева

През май 2019 г. се появи на български език текстът на Рамон Лул „Книга за Влюбения и Възлюбения”. Преводът от оригинала на каталански е дело на проф. Владимир Градев. Блестящо филологическо постижение, което съвсем не е първото за преводача, но в творческата му преводаческа биография е първи опит с този език като пренос и принос към изяществото на българското слово. Самият той споделя, че този текст го е интригувал през годините, но едва сега се хвърля в предизвикателството да накара думите на Рамон Лул да зазвучат по същия начин и на български. Опитът е повече от успешен. Целта е постигната и това може да (съ)преживее дори и най-предубеденият читател на поета мистик от епохата на ренесансовата каталанска литература. Има още

Вашият коментар

Filed under На фокус

1989 година в огледалото на полската литература

бр. 30/2019

Маргрета Григорова

Стефан Хвин (Макс Ларс). Разходка на жителите на Мазовше към очакващото ги Слънце.  ©2019 Stefan Chwin

1989-a e една от онези събитийни и гранични години, които пренасят периодизация от обществено-политическата в културната и литературната история. Очевидно като година, финализираща нелекото сбогуване с една от тоталитарните системи на века. Година на решителна крачка към жадуваната свобода, чието разбиране и употреба се превръща в един от главните въпроси на литературата – в контекста на прелома и пълното преструктуриране на действителността. Освобождението като национална (историческа и духовна) ситуация е и повод за присъстващите в полската литературна история сближавания, аналогии и разграничавания с периода на междувоенното двадесетилетие (отброявано също и като тридесетилетие), обект на публикуваните в броя статии на Мариан Сталя и Стефан Хвин.

Полша е страна на рицарския етос. В духа на неговата символна традиция Кръглата маса (наподобяваща по форма тази от картините към епоса за Крал Артур), проведена като дебат през февруари-април 1989 г. в днешния президентски дворец във Варшава, става основен знак на прехода. Подготвена през септември 1988 чрез разговори в конферентния център „Магдаленка“ (близо до Варшава) тя е място и форма на преговорите между дотогавашното правителство (по инициатива главно на министъра на вътрешните работи Чеслав Кишчак) и представителите на опозицията. Начело на делегацията на „Солидарност“ е Нобеловият лауреат за мир (1983) Лех Валенса, президент на Полша за периода 1990–1995 г. В редиците на опозицията са и по-късните правителствени водачи Лех Качински и Тадеуш Мазовецки, там е инициаторът на Отвореното писмо до Партията Яцек Курон, редакторът на „Gazeta Wyborcza“ Адам Михник. Въпреки острите критични мнения и контраофанзиви, набиращи сила след Милениума и до днес, въпреки немалкия процент на общественото недоверие към нея, въпреки обвиненията в заговор и прекален компромис, Кръглата маса от 1989 г. продължава да бъде символ на безкръвния преход и мирната революция. Често цитирани са думите на по-късния президент Александър Квашневски: „Есента на народите започва на 6 февруари 1989 година в Полша. Има още

Вашият коментар

Filed under Тема на броя

Поп Кръстю във „Възвишение“ – нови лъжи

бр. 29/2009

Васил Колев

Лъжа и робство на тая пуста земя царува!

Хр. Ботев

 

В романа „Възвишение” (издателство „Жанет 45”, 2011) авторът Милен Русков си позволява да пише за поп Кръстю не на базата на документално установените факти и обстоятелства за поведението на една реално съществувала личност, а чрез „майсторско сказово разказване” преповтаря и измисля нови лъжи, чрез които читателят сам да стигне до извода, че поп Кръстю има някаква вина в залавянето на Васил Левски.

 

Ето част от лъжите за поп Кръстю във „Възвишение“:

  1. „А – (Общи) вика, – ще им го оставя (коня), да си го прибере поп Кръстю в новата къща, коя я и без туй с комитетски пари строи!” (с. 64).
  2. „Не са ли стигнали при вас парите (от арабаконашкия обир), рекох, дето са за комитетът в Влашко? Марин (Марин поп Луканов) вика: „Аз, кай, никакви пари не съм виждал. Ако са стигнали, те ще са при поп Кръстю касиера. Но той Влашко на собствений си джоб дума. Я каква къща си строи с комитетските пари” (с. 194).
  3. „Тоз поп Кръстю плаща (за строежа на новата си къща) с парите от черковната каса, с парите от даренията плаща” (с. 199).
  4. „После (дякон Паисий) ся върнал в Ловеч и си изповядал сичките страхове на поп Кръстю, без да знай, че тоз е подпредседател на Ловчанския комитет и дори бил ръководил събранието, на което го осъдили на смърт. Поп Кръстю му рекъл да ся не страхува, че работата е отшумяла, и оня повярвал. Но като тръгнал към Орхание по служба, поп Кръстю известил за това комитета, тез пратили нарочен куриер в Орхание с заповед да ся убий дякона, че готви предателство, от Орхание съобщили на Общи и Общи го гръмнал” (с. 217).

Има още

Вашият коментар

Filed under Столица

Отново за поколенията (поетическите) в литературата

Колажен етюд в посоките и на личностното въвлечено литературознание

Михаил Неделчев

бр. 29/2019

През лятото на 2016 г. един неразгърнал се докрай конфликт около „Литературен вестник“ бе на път да взриви потъналото в сладостна нега литературно поле. Първоначално всичко звучеше някак нелогично и съвсем неочаквано: по-стари „свои“ нападаха „своите“ млади. Така бе на първо четене. Постепенно, с разгръщането на скандала, се разбраха дълбинните основания за неочаквания конфликт.

Всъщност това бе сблъсък на две съседни поколения, при който активното в нападките бе по-старото, предишното. И неназованият проблем беше, че и за двете поколения обединителното голямо социално събитие бе гигантският прелом от 1989 г. Нима всичко бе таен спор за това, чие е наследството на великата дата на падането на Берлинската стена?

 

  1. Едно старо определение за това „Що е поетическо поколение в литературата?“

През 1974 г. написах текста „Поетическите поколения и най-младата лирика“, включен впоследствие в дебютната ми книга „Критически страници“ (1978). Ето няколко пасажа, търсещи по-точно определение на понятието „поетическо поколение“ в литературата:

Поколение: „моето поколение…“, „поколението от 1… г.“, „поколението на Х-Y“ – четем непрекъснато в истории на литератури, статии, мемоари, интервюта. Това е понятие, което няма относително точното съдържание на „литературен етап“, „период“. А не бихме ли могли да потърсим този негов по-строго определен смисъл? Понятието „поколение“ в историята на литературата и във всички обобщаващи прегледи на духовната дейност на един народ през определен период е условно. Защото едни и същи духовни дирения и борби най-често са общи за бащите и за децата, а понякога за деди и прадеди, т.е. за няколко последователни поколения. Така е било през сравнително дългия период на Българското възраждане от Паисий до Ботев… Същото е и през първите четири десетилетия след Освобождението…“ – пише Георги Константинов в увода към двутомника си „Моето поколение в литературата“. Очевидно той употребява поколение като синоним на продължителен литературен етап. С подобно значение, но в един по-тесен план го срещаме във „Фрагменти“ на Далчев. Но ето какво казва Айхенбаум в статията си за Анна Ахматова: „Десет години е сакрална цифра: точно толкова подарява историята на всяко поколение. След това идва „младата смяна“ – и започва сложната, понякога трагическа борба между две съседни поколения.“ (цит. книга, с. 186-187). Има още

Вашият коментар

Filed under Тема на броя

За преводите, наградите, литературните пространства и езика

бр. 28/2019

Разговор с Мари Врина

Мари, разкажете нещо повече за тази прекрасна инициатива „Български букви като пейки в Париж до Сена“. Идеята е на Тодора Радева и на Българския културен институт в Париж, но преводите на повечето поети са ваши.

Идеята е чудесна! За съжаление, времето ми липсваше, за да преведа повече стихотворения. Но си представям деца, катерейки се между буквите на кирилицата, хора, млади и по-възрастни, почивайки се или разхождайки се сред пейките, четейки стихотворения и…. мечтая си, отваряйки компютрите си, след като се върнат вкъщи, за да узнаят малко повече за писател, българската литература, езика…

 

Напоследък като че ли се обръщате повече и към превода на поезия, така ли е? Преди няколко години издадохте самостоятелно томче със стихове на Константин Павлов, наскоро излезе стихосбирка на Иван Христов, също във ваш превод. Имате ли амбиция да представите по-цялостно повече български поети на френската публика?

Да, вярно е. Вероятно трябваше да минат години, преди да се почувствам готова за поезията. Имах проект за антология, но издателят не ми отговаря, май издателството не работи вече. Сега превеждам Там, където не сме от Георги Господинов, но бих искала да предложа на издатели стихосбирки и от други поети, например Зверски кроткаИма още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме