Покана

Национален дарителски фонд „13 века България“и „Литературен вестник“ Ви канят на връчването на Голямата награда на годишния конкурс-работилница за литературна критика „13 века България“.
Събитието ще се състои на 25 януари 2019 г. от 18.00 часа в Нова конферентна зала на Софийския университет.

Жури в състав доц. Пламен Дойнов, доц. Ани Бурова, гл. ас. Камелия Спасова номинира за Голямата награда следните участници:

  • Ива Манова, „Поезия в лилаво“
  • Марина Стефанова, „В огледалния свят на жената паяк“
  • Вяра Борисова, „Марс на Владимир Левчев“
  • Наталия Иванова, „Три поколения на един глас“
  • Магдалена Христова, „Живот в клишетата“
  • Ива Манова, „Роман за пълното отдаване“
  • Бистра Величкова, „Нищо не чувствам. Сигурно ставам по-силна“
  • Жанета Турлакова, „Простите неща са истинските неща“
  • Ванеса Андонова, „Еросът на насилието“
  • Николай Генов, „Под дъното и нагоре“

Голямата награда в конкурса ще бъде връчена от изпълнителния директор на НДФ „13 века България“ г-жа Слава Иванова.

Реклами

Вашият коментар

Filed under Конкурс

Литературно събитие на годината

Както всяка година, и тази зададохме въпроса „Кое е според Вас литературното събитие на годината?“ Ето отговорите на поети, писатели, литературни критици и публицисти.


бр. 42/2018

Мирела Иванова, поетеса:

За мен най-вълнуващи бяха различните тържествени, научни, литературни и книжовни събития, с които бе отбелязан 140-годишният юбилей на П. К. Яворов, преоткриването в слова и слово на гениалния ни трагически поет.

Прочетох и много интересни български книги в различни жанрове: радвам се на младата ни поезия, харесвам Бистра Величкова и Албена Тодорова и техните стихосбирки „Бог в очакване на дилъра“ и „Стихотворения, от които ти се живее“.

В прозата съм пристрастна и пристрастена към „Кедер“ на Йорданка Белева, а току-що прочетох на един дъх и „Жажда“ от Захари Карабашлиев.

Забележителни са двуезичните, огледални томове на българския и украинския поетичен авангард, издадени от Института по литература на БАН, който заслужава поздравления и за юбилейния сборник „Памет за Яворов в Анхиало/Поморие“.

Върна ли се към Яворов, не мога да пропусна тъничката и изумителна книжчица с трите слова за поета на проф. Михаил Неделчев.

Като антисъбитие ще отбележа възобновяването на чудовищната догматична реч покрай скандала около литературната награда „Иван Пейчев“. Не е за вярване, че от идеологическия нафталин на 50-те години на отминалия век могат да бъдат извадени и въведени в употреба толкова разпенени, клеветнически, омерзителни думи днес. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Филмовите събития на 2018

бр. 42/2018

1. Кои са според Вас събитията в българското кино през 2018 г.?
2. Кои са според Вас събитията в световното кино през 2018 г.?
3. Какво бихте пожелали на българското кино за 2019 г.?

С тези три въпроса на нашата традиционна новогодишна Киноанкета се обърнахме към трима киноведи и кинокритици.

Кадър от филма „Ага“, режисьор Милко Лазаров

Деян Статулов, киновед, кинокритик
1. На първо място като безспорно събитие на отминаващата година е успехът на филма „Ага“ на режисьора Милко Лазаров. С него се закри международният фестивал в Берлин, а през годината получи множество награди по света и у нас, включително „Златна роза“ за най-добър български филм. Филмът ярко се отличава с кинематографично въздействие, което надхвърля обичайните тематичните и естетически търсения в съвременното българско кино.
Друго събитие е почти нулевата година за производство на българско кино, поради блокирането на неговото финансиране. Да се надяваме, че приетите промени в Закона за филмовата индустрия ще възстановят нормалния ритъм в живота на киното в България. Необяснимото отсъствие на наградите на Българската филмова академия, както и обидният аргумент, с който се отложи фестивалът „Златен ритон“, също са събития, но за съжаление – с отрицателен заряд.
2. Мога да отлича две събития, които са част от процеси, които съпътстват или движат развитието на световната кинематография. На първо място, това е все по-голямото влияние на стрийминг платформите не само върху разпространението, но върху производството на филмово съдържание. Най-силно доказателство за това е наградата „Златен лъв“ във Венеция за филма „Roma” на Алфонсо Куарон и получените номинации за „Златен глобус“. Платформи като Netflix все по-категорично ще диктуват развитието на киното в бъдеще.
Другото събитие е задълбочаващата се криза на идентичност в световното кино с налагането на политическата коректност като естетически критерий (вж. „Формата на водата“, „Черната пантера“ или „Бохемска рапсодия“).
3. Много и добри филми, както и зрители. Най-важното е да се възстанови нормалният ритъм и среда за производство и разпространение. Трябва по-категорично и смело да се заяви подкрепа на младите творци, които имат добри идеи и проекти. Не спирам да се надявам, че може и трябва да се изработи и приеме нов Закон за филмовата индустрия.

Божидар Манов, киновед, кинокритик
1. Над всички е „Ага“ на реж. Милко Лазаров. Един много силен европейски и световен филм, както и да се разбира това непрофесионално определение. Закъснелият дебют на Надежда Косева „Ирина“ също е добър филм от обещаващ режисьор.
2. Чак зашеметяващи събития няма, но добри филми са „Рома“ (Мексико, реж. Алфонсо Куарон), „Щастливият Лазар“ (Италия, реж. Аличе Рорвахер), „Магазинни крадци“ (Япония, реж. Хироказу Корееда), „Черният ку-клукс-клановец“ (САЩ, реж. Спайк Лий), „Капернаум“ (Ливан, реж. Надин Лабаки), „Йомедин“ (Египет, дебют на А. Б. Шауаки). Събитие е обаче мощното навлизане във филмовия бизнес на стрийминг платформата Netflix.
3. Да се направят крайно необходимите и съществени промени в иначе наскоро поправения Закон за филмовата индустрия само за да не спре финансирането. И повече нискобюджетни филми, които са огромен шанс за млади и талантливи кинематографисти. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Театралните събития на 2018

бр. 42/2018

1. Кои са според Вас събитията на театралната 2018? 
2. Кои бяха основните проблеми според Вас в театралния живот през 2018?  
3. Какъв театър бихте си пожелали през 2019?

С тези три въпроса на нашата традиционна новогодишна Театрална анкета се обърнахме към 11 театроведи, театрални изследователи и театрални критици.

„Щастливият Бекет“, режисьор Марий Росен, ЦКД „Червената къща“

Асен Терзиев, театровед, театрален изследовател и критик
1. В международен план: „Три сестри“ на Новосибирския театър „Красный факел“ под режисурата на Тимофей Кулябин, който бе в програмата на МТФ „Варненско лято“ и „Световен театър в София“ като прожекция. Качественият театър си личи дори и на кино. У нас акцентите според мен бяха моноспектаклите в Театър 199 „Чамкория“ със Захари Бахаров по романа на Милен Русков и под режисурата на Явор Гърдев и авторският „Приятно ми е, Ива“ на Ива Тодорова. Алтернативната сцена също имаше попадения, като моите фаворити са перформативната инсталация на Християн Бакалов “Pure/ReaImagination” и „Щастливият Бекет“ с режисьор Марий Росен и Ана Вълчанова в главната роля в „Червената къща“. Репертоарният театър ме зарадва с подновения интерес към качествената съвременна драматургия: „Палачи“ от Мартин МакДона в Театър „София“ под режисурата на Стоян Радев, „Петел“ от Майк Бартлет в Младежкия театър под режисурата на Стайко Мурджев.
2. Те не са нови: лошото състояние на театралните сгради; маргинализирането или пълното отсъствие на драматург и литературен мениджър в театъра; комерсиализацията на цената на масово производство от евтини и безвкусни халтури; отсъствието на смислена стратегия и критерии, които да поощряват художественото качество и международния диалог.
3. Смислен, смел, неочакван и вълнуващ.

Ина Божидарова, филолог, театровед, театрален критик
1. Два спектакъла на Театър 199 върнаха радостта и удоволствието от театралната сцена за мен през тази година – „Чамкория“ и „Приятно ми е, Ива“. Случайно или не и двата са моноспектакли. Сценичната преработка на романа „Чамкория“ на Явор Гърдев е нещо ново за театралната ни сцена. Не по отношение на таланта на режисьора, който е безспорен, но по отношение на избора на текста и театралния разказ в спектакъла, постигнал силното му въздействие. Не подценявам Захари Бахаров, който създава плътта на спектакъла и го довежда до зрителя с актьорското си обаяние и съучастие. Той беше и продължава да е фаворит на публиката, съдейки по дългите опашки, които се извиват всеки месец при пускането на билети за следващите спектакли. Другият, авторски моноспектакъл на Ива Тодорова, в афиша на театъра е едновременно актьорска, театрално-жанрова и емоционална изненада, поднесена ни с връщането на актрисата на сцена след дълго отсъствие. Откровеността на споделеното, чувството за хумор и самоиронията ведно с таланта на Ива Тодорова с лекота прехвърлят сценичната рампа, за да увлекат зрителя в завладяващо съпреживяване. „Неодачници“ на Иван Пантелеев – едно съвсем различно театрално приключение. Заредено с друг дух, с различен език и дързък режисьорски замах. Спектакъл, който интригува, предизвиква и умисля. Едновременно предизвикателство и постижение за нашата сцена. И разбира се, отново „Световен театър в София“ и NT Life. Това са форумите, които поддържат жива връзката ни с чуждия театър, театъра отвъд нашите географските и езикови граници. Излишно е да изброявам заглавията на националния английски театър, но ще спомена „Три сестри“ на режисьора Тимофей Кулябин, спектакъл на Театър „Красный факел“ – Новосибирск, Русия, което остави неизличими следи с нестандартната интерпретация на Чеховия спектакъл. Театралните спектакли Network на Иво ван Хове в Националния театър и The Inheritance на Стивън Долдри в Ноуел Кауърд театър в Лондон са другите две театрални събития, които обогатиха театралната ми 2018 година.
2. Не бих се наела да идентифицирам проблеми в българския театър, защото само ги актуализираме в срещи и разговори отново и отново без някакви сериозни последици. Не са новост нито репертоарните, нито творческите или организационни проблеми в театъра.
3. Какъв театър да си пожелая? Дори само постановките, които посочих да се множат и разнообразяват картината на българския театър стига, но кой би могъл да ни го обещае? Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Прогноза отвъд времето

Разговор с Мария Налбантова

бр. 41/2018

Времето е като норма и етикет за поведение, независимо от модата или културата. От прогнозата за времето очакваме да разберем не само дали ще бъде слънчево, но несъзнателно и че „всичко ще бъде наред“.

Даниела Радева

Дръзка, амбициозна и талантлива, носеща в себе си и в погледа си към света провокация. С тези думи бих определила младата художничка Мария Налбантова. Зад себе си тя има участия в различни изложби, сериозен опит в областта на графичния дизайн, като един от последните й проекти са илюстрациите на изданието „Копче за сън“ на Валери Петров от 2018 г.

Поводът, по който разговоряхме с нея, е първата й самостоятелна изложба, озаглавена „Прогноза за времето“. Следва един разговор, който е поставен отвъд времето, опит за дефиниция на онова, което винаги остава някак скрито и непонятно за самите нас.

Мария, в началото на нашия разговор ми се иска да разкажеш малко повече за последната ти изложба, която беше озаглавена „Прогноза за времето“. Как се роди идеята за този проект? Кое те вдъхнови да направиш един по-различен прочит на „времето“?

Има въпроси, които човек си е задавал преди хиляди години, задава си и днес и успее ли да просъществува, ще си задава и в бъдеще. Един такъв въпрос е свързан с климатичното време, като налична среда за живот на човека и заобикалящия го свят. Атмосферните промени могат само да бъдат прогнозирани, но не и контролирани. В тази постоянна динамика на различни състояния намирам огромен потенциал за идеи и интерпретации, които разглеждам и усмислям чрез творчеството си и конкретно с проекта „Прогноза за времето“. Той стартира преди няколко години, като с времето натрупваше различни слоеве на разбиране и визуален език. По-късно стана ясно, че ще правя едноименна самостоятелна изложба в Галерия „Васка Емануилова“, като част от платформата за съвременно изкуство и малди автори „Място за срещи“, проект на Софийска градска художествена галерия, с куратор Даниела Радева. За мен това беше прекрасна възможност и поле за експеримент и работа с пространство. Творчеството ми до сега се побираше основно във формата и медията на книгата, като винаги интерес за мен са били пространствените/поп-ъп книги, арт книгата, книгите-обекти, алтернативните издания, зиновете, самиздата и др. Принципите на комуникация със зрителя са различни, което оценявам, като възможност. Създадената изложба бе специално организирана за пространството на Галерия „Васка Емануилова“, свързана с постоянната експозиция на скулптурката и мястото на галерията в парка „Заимов“. Парка се появи вътре в галерията, като метеорологичните промени на външната среда взаимоодойстваха с работите вътре, което оставя на зрителите поле за интерпретация и съпреживяване. Има още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме

◊ ◊ ◊

Захари Захариев

бр. 41/2018

Художник: Мария Налбантова

Малка чародейка
черна любовна магия ми прави

Над водата да се наведеш и през лика си
на бяло камъче слънце да извадиш
да го захапеш да изсмучеш небето окапало в него
в джоба си да го пуснеш там да тупти
в крушата във клоните й косата да си заплетеш
кичур да остане да се вее във смеха на вятъра черен
босилек да късаш да мачкаш го пускаш в леглото
вътре дълбоко любимата спи съня й билков
в бакърче да измиеш залеза ръцете си в козето мляко
да звънкаш с бакъра звънче в другата шепа
радостно като дъжд при пчелите да се спреш
да ти побръмкат в раздутия мях дето пладнето
диша а ти между зъбите вратле на пшеница захапал
някакво пиле в очите ти се оплита шарено
върху керемидите свири на флейта
изяждаш пшеницата жълта на женски смях
в устата ти златно се плисва Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Постоянно и обсесивно търся смисли

Разговор с Яна Букова

бр. 41/2018

Научнофантастична книга ли е „Записки на жената призрак“? И как се свързват поезия, факт и фикция в тази Ви стихосбирка?
Използвам факта – исторически, житейски, научен – като равноправна модулна единица в конструкцията на стихотворението наред със стиха, афоризма или псевдоафоризма. Привлича ме възможността така поставен, фактът да добива метафорична стойност и многоизмерност. Тоест както се случва с думата или фразата в поезията, да дава много повече от „основното си речниково значение“.

Първата Ви стихосбирка „Дворците на Диоклециан“ се потапя в атмосферата на една Късна античност – утопия на миналото, докато новата Ви книга е насочена със стрела в сърцето на актуалното. Или това са записки от бъдещето?
Не смятам, че „Дворците на Диоклециан“ има особена връзка с Античността, освен в заглавието си. Както в нея, така и в следващата си книга „Лодка в окото“ се случва да разработвам – само на места, и то доста рядко – мотиви от антични митове като вид универсален език, говорещ с особена точност за човешката ситуация. Изобщо темата за мита винаги ме е привличала под една или друга форма. В новата си книга имах потребността да работя върху нея по различен начин – с парчета от съвременни митове, попмитологеми, частни и идиосинкретични митове, клишета, конспирационни теории. Играя немалко и с предизвикателството – почти като бас със самата себе си, – да се опитвам да придавам архетипна тежест на съвсем обикновени ежедневни предмети и ситуации: кибрита, сладоледа, разходката сред природата и пр. Има още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме