Другото тяло

Емил Орманов

бр.41/2020

Сънувах лош сън. Кошмар. Присъни ми се, че съм отчаян и алиениран. И че азът ми е сгърчен и парализиран. Не съществувам истински и съм щастлив само там, където не съм – там е мястото на истинския ми аз. 

Събуждам се от кошмара. Отварям очи. Тъжен съм, вцепенен. По-точно усещането ми е, че умирам на едно място. Гол съм, легнал по гръб, сам, тук, сега. Няма нищо освен мен. Има още

Вашият коментар

Filed under Разказано

Баснописецът Лафонтен

Стоян Атанасов

бр.41/2020

Г-н Дочка убеждава Хвърчищръкла, че са є объркани представите. Рисунка на Камелия Спасова от цикъла „Разговор между фантастични същества“

В продължение на 25 години (от 1668 до 1693) Жан дьо Лафонтен (1621-1695) публикува на три пъти общо 243 басни. Настоящото издание предлага техния пълен стихотворен превод на български – дело на Атанас Сугарев и Паисий Христов[1].

 Като жанр баснята има своята дълга история, многократно проследявана и добре позната. За нейно начало се смята Езоп (6.-5. в. пр.Хр.), сред видните ѝ представители са Бидпай (или Пидпай, 5. в. пр. Хр.), Федър (1. в.). След Лафонтен прочути баснописци са Лесинг (18. в.), Крилов (началото на 19. в.) и много други. Всички национални литератури в Европа имат своите баснописци. В България жанрът се свързва с част от творчеството на Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Николай Кънев и др. Лафонтен си остава и до днес най-талантливият и най-четеният баснописец по света. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Конкурсът „Маргарита Аранудова“ – откривател на млади таланти

Мила Искренова

бр.41/2020

„Next“ на Таня Кацарова, фотограф Константин Чернев

Продължение от миналия брой

  Олеся Пантикина, хореограф и репетитор на Балет „Арабеск” :

Това е първият конкурс за хореография на цялостен (едноактен) спектакъл в България, изключвам хореографските сола и дуети за балетните конкурси във Варна и Добрич. Възникна през 1996 г. по идея на академик Калина Богоева, примабалерина, педагог и хореограф. По това време тя е директор на Балет „Арабеск“ след преждевременната смърт на Маргарита Арнаудова. Още тогава знаех, но сега 25 години Има още

Вашият коментар

Filed under Сцена

Ингер Кристенсен – поезия

бр.41/2020

Дудумент е скептичен към люлеещите се доводи на Кресльохрил. Рисунка на Камелия Спасова от цикъла „Разговор между фантастични същества“

Ингер Кристенсен (1935–2009) е един от най-забележителните гласове в скандинавската и световната поезия. Представителка е на късния датски модернизъм и по-конкретно на т.нар. „систематична поезия“, но твори и в сферата на експерименталната проза. Родена е в работнически квартал на датското провинциално градче Вайле. Дебютира през 1962 г. и още тогава проличават темите, които авторката ще доразвива впоследствие. Забележителна и оригинална, Кристенсен достига ранга на класик приживе. От 1978 г. е членка на Датската академия, а от средата на 90-те години – и на Bielefelder Colloquium и Académie Européenne de Poésie. Носителка е на редица награди в Дания, а също и на Северната награда на Шведската академия (1994) и Австрийската държавна награда за литература (1994). Приживе името й многократно се коментира за Нобеловата награда.

 

Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

„Литературата и изкуството са бомбоубежища“

Разговор с Петър Чухов по повод събитието „Поезия без карантина“ на Столична библиотека

бр.41/2020

В сегашната непредвидима ситуация къде е пресечната точка между поезия и пандемия?

Истинската поезия е непредвидима, доста често дори за автора си, така че спокойно можем да кажем – ситуацията в момента е поетическа. Шегата настрана – епидемията събужда мисли за смъртта, карантината предполага взиране в себе си, където, по мое мнение, можем да видим (поне част от) отвъдното. Смъртта и отвъдното – това са основни теми не само за поезията, но и за всяко творчество. Както и любовта, която също се проблематизира по особен начин от пандемията и изолацията.

Как се породи идеята за събитието на Столична библиотека „Поезия без карантина“?

Когато през март тази година бяха прекратени всички културни прояви на живо, библиотеката също затвори врати и ние започнахме да търсим начини да запазим връзката с читателите ни при тези условия. Нашата директорка, г-жа Юлия Цинзова, предложи да направим онлайн инициативи, Има още

Вашият коментар

Filed under Култура и пандемия

Книгата или човекът

Веселина Василева

бр.41/2020

Неизвестно по какви причини, докато четох новата книга на Албена Стамболова „Драки и къпини“, не можех да се откача от праховитите цветове на една друга нейна книга, издадена през 2004 г. – „Боледуване в смъртта“. Може би защото още в началото се казваше, че пътят към Боженци, „който се спуска сякаш в долната земя“, е в цвят „сива охра“, може би и защото се разказваше за къща. Свързвах ги и по друга причина – книгата на Маргьорит Дюрас прилича на пощенска картичка – книгата на Албена Стамболова директно вкарваше пощенската картичка в разказите си. И дори в този, в който се говори за „невидимата къща“. Много хора ще очакват от книгата точно това – да разгледат каквото тя показва – и ще го получат. Албена Стамболова е щедър към читателите си автор – във всичките си книги. Добре ще е, ако издателствата, които се грижат за българската литература, Има още

Вашият коментар

Filed under На фокус

„Илиада” на Омир в Паралелни преводи

бр.40/2020

Автор: Мери Евънс

За пръв път прочетох „Илиада” в превод на английски. Бях последна година студент по американска литература в малък колеж в САЩ и реших, че преди дипломирането си е редно да запиша поне един курс в катедрата по класически филологии. Срамувах се, че познавах доста добре творчеството на Уитман например, но не знаех почти нищо за Омир. В България бях чоплил, разбира се, задължителни откъси от „Илиадата” (както хъшлашки я наричахме) в гимназиалните часове по антична литература, но познанията ми бяха по-скоро карикатурни, сбор от заучени фрази и образи. „Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев.” Ябълката на раздора. Щитът на Ахил. Смъртта на Патрокъл. Троянският кон. Гонитбата около стените на Троя.

В колежа в САЩ, вместо станалите вече стандартни английски преводи на „Илиада” (Ричард Латимор, Робърт Фицджералд, Робърт Фейгълс), преподавателят ни даде да четем една съвсем различна версия на професор Стенли Ломбардо, наскоро излязла на пазара. Беше написана в свободен стих, като ползваше напълно разговорна лексика и олекотен синтаксис. Звучеше ми почти като хип-хоп парче. Корицата представляваше мрачна, черно-бяла снимка от десанта в Нормандия: войници в пълно бойно снаряжение, които газеха през водата към плажа Омаха. Има още

Вашият коментар

Filed under Паралелни преводи

Ева Х. Д. – стихотворения

бр.40/2020

 

Ева Х. Д. е псевдоним на Ева Хараламбидис-Дохърти – съвременна канадска поетеса, живееща и творяща в Торонто. До момента има две публикувани стихосбирки: „Гнила съвършена уста“ (2015)  и „Насинено око“ (2016), издадени от „Мансфийлд прес“ в изключително малък и понастоящем изчерпан тираж. През 2015 г. печели международната награда за поезия на Монреал със стихотворението „38 Мичиган“.  Ева Х. Д. добива известна доза популярност посредством филма на Чарли Кауфман “I’m thinking of ending things”, в който главната героиня рецитира стихотворението ѝ „Bonedog”. Работила е като преводач, бавачка, сгъвала е картонени кашони на поточна линия. В момента е барманка на улица „Куийн Уест“. Казва на хора, които не са чували за „Роулинг Стоунс“, че името на гаджето ѝ е Кийт Ричардс. Не обича да чете пред публика. В свободното си време предава писмено измислените разговори на гълъби и раци. 

                                                                                      СЕВЕРИНА СТАНКЕВА

Bonedog

Да се завърнеш у дома е ужасно,

независимо дали кучетата облизват лицето ти или не;

независимо дали те очаква съпруга

или просто самота в такава форма.

Да се завърнеш у дома е ужасно самотно,

толкова, че мислиш

с умиление

за потискащото атмосферно налягане

там, откъдето тъкмо си се завърнал,

защото всичко е по-лошо

след като вече си вкъщи. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Антония Апостолова: „Търся дълбочината на опита в обикновеността“

бр.40/2020

Антония Апостолова

Ще те питам и за собственото ти писане, но да започнем така: преди няколко години в клуб „Перото“ имаше една много шумна дискусия, в която участваха писатели, литературни критици и книжни блогъри. Имаше една доста ярко изразена теза – че блогът (бил той и книжен) не е медия, защото е лексикон/дневник и няма редактор/и. В този смисъл от коя страна на бариерата щеше да бъдеш ти – на писателите, на книжните блогъри или на критиците?

Ще те изненадам с това, че не вярвам в блоговете. Струва ми се, че те отдавна са малко демоде, поизчерпали са се. Формите на споделяне доста са се променили оттогава, особено в ерата на Фейсбук. За мен блогът е и синоним на непостоянство, спорадичност, липса на актуалност и самовгледаност тип „твърде личен дневник“. „Литературни разговори“ се появи първо като фейсбук страница и много бързо набра последователи – в крайна сметка реагирането на пост, дори той да е под формата на текст на книжно ревю, е лесно. Едва тогава реших да рискувам и да създам сайта „Литературни разговори“, с 15-годишния си опит на медиен редактор, който е напуснал корпоративните медии. За мен това категорично не е блог, а сайт, почти новинарски. Едно заради темпото, с което го поддържам – старая се всеки ден да се появява материал или най-малкото няколко пъти в седмицата. Второ, избирам най-новите издадени книги, чета ги още топли-топли, буквално в момента на появата им, и това отразява и надявам се, насочва актуалните вкусове на пазара. Освен това пускам новини и за предстоящи книжни заглавия, което придава още повече „медийност“ на сайта ми. Бързо разбрах, че линкове към дълъг сериозен текст много по-трудно се отварят и четат, но въпреки това залагам на тези читатели, които имат достатъчно сериозно любопитство към книгите, за да го направят. Опитвам се ревютата ми да са все пак поносимо сложни и задълбочени, да са четивни, смислени и полезни, въпреки че понякога във Фейсбук дори и това дотежава и съм имала забележки, че едва ли не парадирам с висок стил. Не съм критик, по-скоро се приемам за литературен журналист, който сам е автор и си позволява с тази чувствителност – и с образованието си на английски филолог – да чете другите. Има още

Вашият коментар

Filed under интервю

Из „Превъртане“, роман

Петър Денчев

бр.40/2020

 

Мария изчезна от живота на дъщеря си и своите приятелки като привидение. Имаше я, а после се оказа, че е била нещо като халюцинация. Измама на сетивата. Клопка на съзнанието. Нейната липса подейства отрезвително на Антония. Сякаш я беше напуснал тежък махмурлук. Главата й не тежеше, чувстваше се спокойна. Не й се гадеше. Пробуждането, чувството, че отново е жива започваше да се възвръща в тялото й; както някога, когато беше млада, а пък Мария се постара да смаже в нея всички пориви на откровен живот. Съдба. Какво да се прави? Мислеше си Антония. Трите месеца на издирване не дадоха никакъв резултат. Сякаш се беше изпарила; не беше оставила видима следа в този свят, която можеше да подскаже на Антония или пък на полицията къде биха могли да я открият. Просто нямаше нищо. Беше изчезнала като внезапно разрушена илюзия – подобно на своя живот и убежденията си. Дъщеря й употреби всички усилия, които можеше да положи. Говори с приятелките й, нае частен детектив, разлепи портрета й в целия квартал. Когато и това не помогна – разшири обхвата; започна да разлепя обявата за изчезването из целия град. Плати на разпространител, който да покрие и крайните квартали, дори близките села. Има още

Вашият коментар

Filed under Нова българска литература

Иван Шишиев: „Показвам на „хейтърите“ колко красота има в София“

бр.40/2020

Преди много време попаднах на твое интервю, в което те питаха как е възникнала идеята за „Етюд-и-те на София“, а ти отговаряше, че си се влюбил в града, в неговата красота и в тайните му места, които ти се разкриват след известно време, не веднага. Какво се случи с тази ти любов към София, същата ли остана, промени ли се през годините?

Мисля че еволюира към обич. Има моменти, в които не мога да позная града. Но има и такива, в които харесвам как се променя. Ето например Лъвов мост. Преди 5 години всички знаем на какво приличаше, сега започнаха дори да се появяват заведения от западен тип там, което само показва какво се случва. За метрото е ясно. Е, за Графа може да поспорим, но като цяло виждам как се върви към добро. За съжаление не се тича, което може да струва живота на някоя красива сграда. Има още

Вашият коментар

Filed under Столица

Конкурсът „Маргарита Аранудова“ – откривател на млади таланти

Мила Искренова

бр.40/2020

1996-а. Всички помним тази кризисна за страната ни година – кулминация на предходните „преходни“ години, които накараха много хора да търсят спасение в чужбина. Заплатите се стопиха, продуктите изчезнаха. „Глад и мизерия“ настъпиха в и без това омършавялата ни страна. Какво изкуство можеше да се прави в такава ситуация?…

Но ето че точно в този момент на небосклона на българската хореография се появи един нов конкурс – конкурсът за съвременна хореография на името на Маргарита Арнаудова, създаден по идея на акад. Калина Богоева и осъществен от Балет „Арабеск”. От първото си издание до днес той има мисията да открива млади таланти в полето на съвременния танц. Има още

Вашият коментар

Filed under Сцена

„Да си отиваш постепенно не е най-очакваната радост, но е ситуация, която съдържа новости. И това е безценно.“

Луиз Глик за поезията, остаряването и една изненадваща Нобелова награда

бр.40/2020

 

Луиз Глик

„Аз съм много общителен човек. Това, че не обичам  интервюта, не означава, че съм отшелник“, казва поетесата Луиз Глик в началото на интервюто ни.

Глик беше поставена в неудобно положение. В четвъртък [08.10.2020 г.] тя спечели Нобеловата награда за литература. Журналисти се тълпят пред дома ѝ в Кеймбридж, Масачузетс. Телефонът ѝ не спира да звъни от седем сутринта, атака от внимание, която тя описва като „кошмарна“. Има още

Вашият коментар

Filed under интервю

Красимир Кавалджиев: „Осъзнах уникалността на нашия, едновременно чужд и толкова български символизъм“

бр.40/2020

„Скитащи души. Антология на български поети символисти“ излезе на френски език

Тази есен във Франция излиза антологията „Български поети символисти“. Ти си неин съставител и преводач. Включил си 180 стихотворения на 14 поети. Разкажи ни как възникна идеята и как направи подбора на авторите и текстовете им? Защо символисти и защо 14?

Българският символизъм е моя стара любов от гимназиалните ми години. На онази възраст няма как човек да не открие себе си в поезията на Яворов и да не се влюби в елегизма на Дебелянов и в индивидуализма на Ясенов. Но да правя антология на френски, никога не ми беше хрумвало. Докато в един съдбовен ден през август 2004 г. испанският поет и преводач от немски Хосе Луис Реина Паласон не ме насърчи да съставя и преведа на френски антология на българския символизъм, която той после да преведе на испански с помощта на свой колега преводач от български с впечатляващото име Торкемада. Когато три години по-късно в същия колеж дадох на г-н Реина Паласон вече съставената и преведена антология, той като че ли бе забравил за обещанието си и не даде никакъв ход на Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Женските изкуства за щастливо съпружество

Разговор със Стефан Иванов

бр.39/2020

 

Стефан Иванов. Снимка: Александър Александров

На 30 и 31 октомври 2020 в театрална работилница „Сфумато“, Зала Underground, се състоя премиерата на „Женските изкуства за щастливо съпружество“. Драматург на пиесата е Стефан Иванов, неговият текст стъпва на наръчниците за успешен брак от 30-те години на 20. в. – „Женските изкуства за щастливо съпружество“ от Йона П. Стоянова и „Домъ и общество – книга за етикецията въ Царство България“ от Лили Янакиева. В спектакъла участват Василена Винченцо и Миленита.

Мъжете имат ли роля в щастливото съпружество?

Естествено, че имат, стига да излязат от ролята и действията на господар, владетел, собственик, мъжкар, агресор и капризно дете. Тогава могат да започнат да реагират с емоционална интелигентност и с чувство за мяра, отговорност, такт, грижа, разбиране и обич. Има прекалено много табута върху мъжкото поведение и потискането на цял спектър от емоции, така че чувства се връщат обратно като симптом и проблем, а много често и като вербално или физическо насилие. Мъжете много често отказват да разберат себе си, да си се обяснят и влизат в калъп и модел на поведение, който, поне на пръв поглед, изисква най-малко от тях, но всъщност е изключително ощетяващ за тях и партньорите им. Първи си отиват усещането за интимност, нежност, свобода, а после дълбокият и сериозен разговор, накрая си отива и самата връзка между хората. Скъсва се. Има още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме

Изкуството на препрочитането

бр.39/2020

1. В бележките си към „Мемоарите на Адриан“ Юрсенар пише: „С един крак в науката, с другия – в магията, или по-точно и без метафора – в онази „магия по симпатичен път“, която се състои в мислено пренасяне в нечия същност“. Ако имате възможност да се пренесете и пресъздадете Юрсенар, какво би означавало това – с какво най-напред свързвате нейната фигура? Как се отнасяме към наследството на Юрсенар днес? 

2. Иска ми се да поговорим за изкуството на препрочитането. Можете ли да разкажете малко повече за опита си при (повторното) четене на Юрсенар, кога, как, през какъв отрязък от време се случва и кое ви кара да се завръщате към четенето или мисленето върху нейното творчество?

3. Поводът да си поговорим за Юрсенар е навършването на 40 години от приемането й във Френската академия. На фона на много силни женски гласове като Натали Сарот, Маргьорит Дюрас, Симон дьо Бовоар, защо Маргьорит Юрсенар в крайна сметка успява? Върху какво се полага онзи подходящ момент, кайросът, който пробива мъжкия ред и отваря една нова страница в историята на Френската академия? 

Въпросите зададе: Франческа Земярска Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

За Маргьорит Юрсенар и нейната страстна привързаност към истината

Хараламби Паницидис

бр.39/2020

Паметта подбира, тя е най-старият творец.

                                           М. Юрсенар

Да се поддадеш на изкушението да напишеш нещо за любим автор изглежда някак лесно, саморазбиращо се –
и за изкушения, и за онези, с които е споделил своето пристрастие към него. След като вече лекомислено си обещал текст, разбираш, че твърде лесно си се поддал на настроение, което никак не съвпада с нормативността на онова „трябва“, което предстои. От приповдигнатото настроение не остава и следа, но пък тревожността, която го измества, започва да граничи с паника. Нито писателката и творчеството є са неизвестни или слабо познати, нито пък малко е писано по повод нейната личност, биография и литературно наследство.

Издадените на български език романи, есета, новели на Маргьорит Юрсенар обхващат най-значителната част от нейното творчество. През 2007 г. беше издаден и третият, последен том на нейните мемоари. Публикуването на целия този корпус от текстове не би било възможно без действително самоотвержената работа на преводачи и издателства. Дължим им изключителна признателност за възможността да се наслаждаваме на създаденото от тази невероятно талантлива френска писателка. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Юрсенар и нейната „магия по симпатичен път“

Петър Горанов

бр.30/2020

Маргьорит Юрсенар пред руините на Вила Адриана през 1924.

Имам на разположение от първа ръка два преноса в личното си буквено (литературно) живеене. Първият, това е спорадичното ми пренасяне в Античността – и то не заради вникването в самата нея, а от прииждащата на вълни симпатия към античния съвременник на настоящето (поне на моето настояще, със сигурност) Марк Аврелий. Вторият разчита безрезервно на опита на Маргьорит Юрсенар, която, пренасяйки себе си назад във времето, не просто пресъздава образа на император Адриан, но създава неговите Мемоари като автентични семена от зората на късната античност, покълнали едва днес. Скрупульозното историческо наблюдение не е успяло да открие тези семена в литературния свод на античната класика, ала Юрсенар е поправила тази небрежност. Едно от очарованията на т.нар. „голяма литература“ се състои в това да коригира обективистката проза на порядъчния смел историк, като направи от историята четиво, Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

„Поезията и религията трябва да останат тъмни“

Интервю с Маргьорит Юрсенар

бр.39/2020

Матийо Гале: Малко хора знаят, че сте преводачка на Вирджиния Улф, на Хенри Джеймс, на Хортенз Флекснер, на Кавафис, а и на тези анонимни певци в поетическия сборник „Fleuve profond, sombre rivière“, на които дължим негърските спиричуъли. Как се обяснява една такава среща, доста неочаквана?

Маргьорит Юрсенар: Това е моя отдавнашна страст. Първото ми пътуване до Съединените щати беше през 1937 г. и мисля, че тогава за първи път отидох в Южна Каролина. Там видях американските негри, чух ги как пеят и песните им дълбоко ме впечатлиха. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Съпротивата срещу теорията

Галин Тиханов

бр.39/2020

ЛВ публикува изказването на проф. Галин Тиханов от четенията в института „Полетаев“ от началото на октомври, в които видни фигури в хуманитаристиката обсъждат новите обрати в хуманитаристиката във и отвъд теорията.

Сътрудничеството ми с Висшата школа по икономика (ВШИ) започна с един разговор със стария ми приятел Александър Дмитриев, когото винаги съм ценил заради широтата на знанията му. Така попаднах в института „Полетаев“, невероятно място, което е уникално, включително и с оглед на международната сцена. Професор Ирина Савелиева се превърна в мой мъдър и великодушен събеседник и приятел.

Мисля, че дори в сложното глобално положение, в което се намираме в момента, институтът „Полетаев“ продължава да процъфтява: Алекс Плешков и екипът му излъчват толкова много енергия и позитивни иновации – винаги е и голямо удоволствие да работиш с докторантите и магистрите. Накратко казано, да си част от института „Полетаев“ е истинска интелектуална привилегия. Има още

Вашият коментар

Filed under Агора

40 години от „Четиридесетте”

Франческа Земярска

бр.39/2020

Скицата на костюма за Френската академия, направен от Ив Сен Лоран за Маргьорит Юрсенар, 1981. © Musée Yves Saint Laurent Paris

Не трябва специална причина, всяко време е подходящо да се обърнем към Маргьорит Юрсенар. Както подхвърля Умберто Еко по повод своята многогодишна рубрика в “Еспресо”, в която често обсъжда въпросите на деня, “считах за актуално и това, че някоя вечер ми е щукнало да препрочета, да кажем, страница от Херодот, приказка на Братя Грим или комикс за Попай Моряка”. Оставяме крещящата актуалност днес, защото имаме възможност да се върнем към едно знаково събитие отпреди 40 години, в което Френската академия след дълги битки, ожесточени спорове и многовековни традиции ще даде на Маргьорит Юрсенар стол сред “Четиридесетте”. Годината е 1980-а.

Жан д’Ормесон, макар по думите му никога да не е предполагал, че ще се залови за “каузата на жените”, разказва, че именно Роже Кайоа често повтарял колко неприятно е, че в Академията “никога не знаеш кой ще заеме твоето място”. Не е безоснователно да предположим, че Кайоа би останал доволен от това стечение на обстоятелствата за Fauteuil 3. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Добрият читател е съмняващият се

Разговор с Вида Делчева

бр.38/2020

Нека започнем първо с Читателския клуб, който правите в книжарница „Гринуич“. Разкажете малко повече – как възникна идеята, какви хора идват, какви книги обсъждате?

Бях поканена в клуба от Виктория Бисерова, управител на книжен център „Гринуич“ и на издателство „Ентусиаст“. Всъщност той има четири подклуба – за фантастика и фентъзи, за класическа литература, за съвременна литература и за българска литература. Бях вземала участие като гост в различни сбирки през годините и с удоволствие започнах да модерирам този за българска литература. Идваха всякакви хора, запалени читатели, литератори, почитатели на конкретния автор и книга или просто любопитни хора, които искат да научат повече. Срещите бяха много приятни, защото обменяхме информация и мнения, а книгата за следващия месец избирахме заедно. В момента вече не съм постоянен модератор, но когато клубът възобнови дейността си, може би понякога ще водя отделни сбирки. Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Луиз Глюк: oткъде да започнем с един забележителен лауреат на Нобелова награда

Фиона Симпсън

бр.38/2020

 

Фиона Симпсън

Поетесата Фиона Симпсън споделя защо се възхищава на носителката на Нобелова награда за литература за 2020 г. и цитира любими стихове от дългата ѝ писателска кариера

 

Чета стиховете на Луиз Глюк повече от 20 години, по-дълго, отколкото други поети, чиято звезда заблестя и изгуби блясъка си през това време; повече време, отколкото аз пиша поезия. Затова съм толкова развълнувана от днешната новина, че 77-годишната американка печели Нобеловата награда за литература. Има още

Вашият коментар

Filed under Нобел 2020

Все така си оставам убеден европеец

Разговор с писателя Кун Петерс

бр.38/2020

Кун Петерс на турне с българския си преводач Анета Данчева-
Манолова и издателя Пламен Тотев в България

Не за първи път сте в България, имате ли вече по-трайни впечатления от София? Можем ли да очакваме столицата ни или Пловдив да се появят като ключови места в бъдещи Ваши романи?

Предишния път, освен другото, посетих и Етнографския музей в София. Може би изглежда анекдотично и като нещо от далечното минало, но ми е интересно да виждам тъкмо различията вътре в Европа, богатството на миналото. А също така и как старите традиции продължават да съществуват въпреки възприемането на типично западни стилове и начин на живот.

Доста забавна е и онази стара връзка с Белгия: конституцията, лъвът, девизът „Съединението прави силата”… Нали България е заимствала този лъв от Белгия? Да, вярно, но и Белгия, на свой ред, пък го е заела от други!

Сега това мое посещение у вас, уви, беше прекалено кратко. Със сигурност трябва да се върна отново. Има още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме

Днешното като трагедия

Амелия Личева

бр.38/2020

Терез Ан Фаулър е известна най-вече със своите бестселъри за жени, и по-специално – с този за Зелда Фицджералд („Романът на Зелда Фицджералд”, издаден и на български от „Обсидиан“). За него дори и в България вече се пишат дисертации, а авторката се нарежда до всички писателки тип Нанси Хюстън, които са си поставили за цел да докажат, че жените съпруги или спътнички на големи творци са не просто красив придатък към техния успех, а са в неговата основа, заради което често жертват собствения си талант, а понякога – и психичното си здраве.

И понеже Терез Ан Фаулър очевидно е писателка на каузите, не е изненада  и новият й роман, макар той рязко да сменя фокуса и да се съсредоточава върху днешна Америка и нестихващия расов проблем там. Романът е писан преди вълната от протести в страната от последните месеци, но е сред тези, които говорят за проблемите, довели до расовите бунтове в САЩ. В основата на тези бунтове, както изтъкват най-вече самите афроамериканци, стои „старият проблем“, а именно – усещането, че животът на белия човек е по-ценен от живота на тъмнокожия. Има още

Вашият коментар

Filed under Тъй рече редакторът

Преди Брекзит, пожарът в „Гренфел Тауър“, Ковид-19….

Али Смит разказва за писането на четири романа в рамките на четири години

Али Смит

бр.38/2020

Али Смит

Преди много, много време. В дните преди появата на думи като „Брекзит“ и „Ковид-19“ и преди „безпрецедентен“ да стане дума с всекидневна употреба. Назад във времето, преди „Уиндръш“ и „Гренфел“ да придобият нови ужасни значения и британска депутатка да бъде убита с викове „Британия над всичко“. Преди време, когато в един тих зимен мрачен следобед през декември 2015 г. се срещнах с моя издател Саймън Просър пред Британската библиотека в Лондон.

Отивахме да видим няколко страници от ръкопис на Кийтс. Имах идея да напиша поредица от книги; първата, която се канех да започна, щеше да се казва „Есен“. Искахме да разгледаме стихотворение на Кийтс за есента в оригинал като талисман за успех на начинанието. Има още

Вашият коментар

Filed under На фокус

Моят опит с поезията

(Записки от едни неспокойни предпролетни дни)

Стеван Тонтич

бр.38/2020

Николай Николов-Зиков, „Самота“, 1977

Поезията е върхово постижение на всеобщия език, анализът на поезията е само размиване на фокуса.

 Йосиф Бродски

Опитът върху така дефинираната, а в самия текст разслоена на понятия тема (поезия, Азът на поета и призванието на поета) се основава на моето собствено преживяване и осмисляне и няма претенция за литературнокритически поглед или значимост. Но всяко изучаване и задълбаване в поетичните изкази отваря пред мен бездна, от която тежко се изплува. Но за плувеца в бурните води на поезията най-важното е да не потъне, дъната, на които стъпва, така или иначе никога не са достатъчно твърди. Можем да се утешим само с довода, че ако едно дъно се покрие с плочки, то от него няма да поникне даже стрък тревичка, камо ли да израсте високо, изправено биле на духа. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Определяне на центъра

Пшемислав Чаплински

бр.37/2020

Раздвижването на картата – предвещаващо геополитически промени – настъпва в средата на 80-те години, когато свободните и отделни традиции рязко се подреждат в нова цялост. Това се случва благодарение на известното есе на Милан Кундера „Отвличането на Запада, или трагедията на Централна Европа”[1]. В текста си чешкият писател представя драмата на поляци, чехи и унгарци, които вследствие на решенията в Ялта ден след ден са политически премествани на изток и изхвърлени в една чужда история. Като израз на несъгласие със своето откъсване от Западна Европа, те се бунтуват – в Унгария и Полша през 1956 г., в Полша и Чехия през 1968 г., в Полша през 1970 и 1980 г. – и биват смазани или от съветските войски, или от зависимите от СССР вътрешни сили. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Централна Европа (както е разглеждана след 1945 година)

Иржи Травничек

бр.37/2020

 

Фотография: Георги Папакочев.
Прага, 1973, от изложбата „Лица от моята Прага“

Централна Европа е територия с неясни граници – географски и понятийни. Най-голямото единодушие сред онези, които все пак са се впуснали в това начинание, се състои в това, че имаме работа със състояние на „semantic confusion[1] (Хенри Корд Майер)[2] или че става въпрос за „slippery concept[3] (Петер Буге).[4] Като че ли само метеоролозите са в състояние да постигнат консенсус по въпроса за Централна Европа.

Ще се съсредоточим върху периода след 1945 г., макар че ярки концепти за Централна Европа можем да открием и по-рано, най-малкото започвайки от XIX век (Франтишек Палацки, Фридрих Нойман, Томаш Гариг Масарик, Елемер Хантош и др.).

След Ялта

Ялтенското споразумение от февруари 1945 г. поставя края на Централна Европа. Или поне така смятат бъдещите му тълкуватели (Тимоти Гартън Аш, Милан Кундера, Дьорд Конрад и др.), при което тезата се превръща в един вид централноевропейска интелектуална догма. Това е мнение, на което много трудно може да се опонира. Ялтенското споразумение между тримата съюзници във войната създава в Европа система от два блока: западен и източен. През 1945 г. обаче все още не може да се говори за блокова система, това се случва едва в началото на 50-те години, когато в Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Среща след шестстотин петдесет и шест години

Ян Рихлик

бр.37/2020

Вишеград – трийсет години по-късно

 През 1991 г. работех на хонорар като коментатор на седмичника „Форум“, издаван от Координационния център на Гражданския форум от 1990 г. По тази причина станах, заедно с още няколко журналисти, част от чехословашката делегация, съпровождаща президента Вацлав Хавел на срещата в Будапеща между представителите на Чехословакия, Полша и Унгария. Тържественото подписване на общата декларация се състоя в замъка Вишеград над река Дунав. Идеята то да се извърши точно на това място беше на Хавел, който като драматург имаше чувството за театрални ефекти – повод беше фактът, че през 1335 г. във Вишеград се срещат чешкият, полският и унгарският крал, за да преговарят за взаимно сътрудничество и уреждане на отношенията в Средна Европа.

Фотография: Георги Папакочев. Президентите Вацлав Хавел и Петър Стоянов, Прага, 1997, от изложбата „Лица от моята Прага“.

След връщането си написах кратък репортаж, озаглавен „Среща след шестстотин петдесет и шест години“ („Форум“, бр. 9 от 1991 г., с. 4), в който споделих впечатленията си от преговорите. Сега, когато отново го прочетох след почти трийсет години, мога със задоволство да констатирам, че не бих променил нещо съществено от онова, което съм написал тогава. Разбира се, днес сме свидетели на редица промени, за каквито през февруари 1991 г. не можеше и да се предполага – никой по онова време не знаеше, че на Чехословакия й остават по-малко от две години живот, че тя ще се раздели на две държави, в резултат на което вишеградската тройка ще се превърне във вишеградска четворка. Само по себе си това не беше пречка за по-нататъшното сътрудничество, но възможностите за взаимна подкрепа при интеграцията в европейските структури се усложниха. Компликациите идваха преди всичко от режима на Владимир Мечиар и неговата партия Движение за демократична Словакия (ДЗДС). Политиката на Мечиар, съпровождана от приватизационни скандали и дори от терористични акции, доведе до това, че Словакия не беше поканена през 1999 г. в НАТО заедно с останалите членове на Вишеградската група, а беше застрашено и влизането й в ЕС. За щастие, в резултат от позитивната реакция на словашкото общество на изборите през 1998 г. ДЗДС, въпреки че получи най-много гласове, не можа да състави самостоятелно правителство, тъй като никоя политическа партия не пожела да влезе с него в следизборна коалиция. По този начин Мечиар беше изтласкан в опозиция и Словакия много бързо успя да догони своите партньори в преговорите за влизане в ЕС. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи