Поезията е нещо, което трудно може да бъде определено, тя е особен вид енергия, която е в самите нас

Разговор  с Аксиния Михайлова

бр. 27/2017

Снимка: Анна Христова

Аксиния, ти си българска поетеса, автор на множество стихосбирки, няколко от които са на чужди езици. Носител си на една френска и няколко български награди за поезия. Но ти си също преводач от френски и други чужди езици. Как съчетаваш всички тези дейности и коя е преобладаващата? 

Преобладаващата дейност е преводаческата. Там човек има подписани договори, гонят се срокове и се изискват големи усилия. Докато поезията се случва от време на време. Човек не може да предположи кога точно ще дойде едно стихотворение. Естествено, с него също има работа – стиховете трябва да се редактират, след като бъдат написани, за да изглеждат така, както искаме. Но ако ме питаш с какво по-скоро бих искала да се занимавам, ще ми е трудно да го кажа. Писането на поезия ми дава възможност да изразя себе си, а при превода работят други механизми, в които да сравняваш два текста и да работиш по тях. Преди малко говорихме с Мирослава Валова по въпроса за преводите на моите стихове и тя ми каза, че намира френските преводи на стиховете ми за най-структурирани, което лично мен много ме изненада, но явно авторът не може да прецени това сам.  Има още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме

Архилох

 

Худ. Дамян Дамянов

Няма чудеса, откакто…

(избрани тетраметри)

 

Роден около 680 г. пр. Хр. на о-в Парос, Архилох е считан за един от първите елински лирически поети и един от създателите на жанра ямб: кратки поеми с игриво, иронично, често присмехулно съдържание в различни размери с преобладаващо присъствие на ямби, трохеи и дактили. За живота му знаем малко, предимно от неговите собствени стихове. В някакъв момент напуска Парос, за да вземе участие в една военна експедиция до о-в Тасос. Сам определя себе си като едновременно слуга на Музите и на бог Арес. Според повечето автори краят му е някъде около 645 г. пр. Хр. От многобройните му поеми до днес са оцелели малко над 300 фрагмента върху камък или папирус, или като цитати у различни автори. Те варират от една дума или няколко букви, до 40 и повече стиха. Тук публикуваме някои от най-известните стихове на поета в т.нар. каталектичен трохаически тетраметър: стих, състоящ се в чист вид от осем трохея, като втората сричка на последния липсва (затова е и наречен каталектичен, т.е. съкратен). На български сме предали този размер условно: с ударена сричка в началото и в края на стиха, с редуване на трохеи, ямби и дактили вътре в стиха (което се допуска и в гръцкия оригинал) и с вариации в дължините на стиха (което също се допуска в оригинала, където в рамките на една дума може да има повече от едно ударение, за разлика от българския, където то е само едно). Номерацията на фрагментите следва тази в наложилото се издание на Мартин Уест. Всички фрагменти на Архилох ще излязат на български в края на 2017 г.

 

 

фр. 89

всичките сега по ней……………………………………..
с дим покриват те …………………………………………
с корабите, остри..…………………………………………….
вражи, става сух……………………………………………..
слънце, хъс……………………………………………………..
с многото мечти ……………………………………………
Наксос [1], влизат………………………………………………..
сеч на дървеса……………………………………………….
траят и държат мъже ……………………………………
на войската ей това ………………………………………
сякаш че без гняв…………………………………………..
братски……………………………………………………………
от което срязаха парче………………………………….
с удари рушат…………………………………………………
тия работи на мен духът………………………………..
из дълбочини………………………………………………….
но макар мъртвец…………………………………………..
знай сега, ако…………………………………………………..
думи, който ще………………………………………………..
и на Тасос там едни………………………………………..
и Тороне [2]…………………………………………………………..
другите на корабите бързи……………………………………
и…от Парос………………………………………………………
брат………………………………………………………..
дух…….…………………………………………………………….
огън, който тъкмо в кръг…………………………………
в края на града…………………………………………………
те земята щом сквернят…………………………………..
и Ерксиас [3], хвърл.………………………………………………
тръгва той на път……………………………………………..
не, не са попътни те……………………………………………………………. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Мишел Уелбек

ПРАЗНИКЪТ

 Целта на празника е да ни накара да забравим, че сме самотни, жалки и обречени на смърт. Другояче казано, да ни превърне в животни. Затова и примитивният човек има толкова развито чувство за празник. Връзка халюцинаторни растения в огъня, три барабана и е готов; не му трябва много. Обратно, за да стигне до едно ниво на незадоволителен екстаз, средният западняк се нуждае от безкрайни рейв купони, на които оглушава и се дрогира; той няма абсолютно никакво чувство за празник. Дълбоко загрижен за себе си, напълно отчужден от другите, постоянно тероризиран от идеята за смъртта, той е неспособен да постигне някакво сливане. И все пак упорства. Загубата на животинското му състояние го натъжава, кара го да изпитва тъга и срам. Много му се иска да бъде купонджия или поне да минава за такъв. Ситуацията, в която се намира, е просто жалка. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Как ще коментирате уличаването на Владко Мурдаров в плагиатство от страна на Съюза на преводачите?

Худ. Дамян Дамянов

бр. 26/2017

Майа Разбойникова-Фратева, германист, професор в катедра „Германистика и скандинавистика” на СУ „Св. Климент Охридски”, преводач

Нямам никакво обяснение за това, как е възможно един утвърден преводач да си позволи по безпардонен начин да представи чужд труд като свой и поради каква причина изобщо прави подобно нещо. С което казвам също така, че нямам съмнение, че точно това се е случило.  Публикацията на проф. Ана Димова и посочените примери за мен бяха достатъчно убедителни. Изключително професионалното експертно мнение, представено от д-р Гергана Фъркова, недвусмислено потвърди фактите. За мен особено интересни са и резултатите от приложения от Фъркова втори тип сравнение, който търси характеристики на преводаческия подход в преписаните и самостоятелните преводи. Има още

2 Коментари

Filed under Дискусионен клуб

Хермес без крила

бр. 26/2017

Георги Гочев

Худ. Дамян Дамянов

Приключен ли е случаят „Владко Мурдаров“? И да, и не. Да, защото имаме санкция на съответен обществен орган, подкрепена с експертно мнение. Това експертно мнение не е двусмислено, то е ясно – г-н Мурдаров е извършил плагиатство. Той можеше да се извини на засегнатата страна – най-малкото можеше да го стори и лицемерно, – а издателството, отпечатало злополучния превод, да изтегли тиража. Това би се случило в една нормална ситуация. Има още

Вашият коментар

Filed under Непремълчано

Справедливостта като химера: по повод случая с преводача Мурдаров

бр. 26/2017

Владимир Трендафилов

Худ. Дамян Дамянов

Странното в случая е, че всичко е ясно. Плагиатството на Владко Мурдаров е очевидно. Всеки, който си е направил труда да прочете статията на Ана Димова[1], ощетената преводачка на Йозеф Рот (браво, ЛВ, за рядко ценната публикация!), е разбрал, че става дума за флагрантен препис, при това не на пасажи в отделен разказ, а на цял сборник разкази, преведени и издадени само тридесетина години по-рано. Приликите между двете версии впечатляват с мащаба си, разликите са инцидентни и непредставителни. Има още

има 1 коментар

Filed under Непремълчано

Дискусия за новия превод на Аристотеловата „Поетика“ от Георги Гочев

бр. 25/2017

20.06.2017, Нов български университет

Владимир Маринов: Нека да обясня поне част от историята на новия превод на „Поетиката“ от Георги Гочев. Всъщност той стана факт в рамките на един общоуниверситетски семинар, проведен тук, в Нов български университет. Покойният вече проф. Богданов имаше този навик да прави семинари върху големи книги на античната литература. През последните години основният фокус беше върху Платон и Аристотел. Разбира се, направи се един целогодишен семинар върху новия превод на „Държавата“ на Платон пак от Георги, след което продължихме с „Политика“ на Аристотел и през есента на 2015 г. и зимата на 2016 г. (месец януари) ние имахме такъв едносеместриален семинар върху текста на „Поетика“. Той продължи от своя страна с четене на първите книги на „Никомахова етика“ на Аристотел. Т.е., действително, натрупаха се няколко големи текста и като че ли това беше и голямата задача, която, проф. Богданов искаше да постигне – някак да прокара едно по-цялостно, по-общо разбиране за тези текстове. От една страна – усилието да се чете конкретен текст, буквално глава по глава и ние наистина така и процедирахме в рамките на този семинар. Целият текст на „Поетика“ беше разделен на части според броя на семинарните срещи. Съответно, проф. Богданов започваше с кратък увод, в който излагаше свои по-общи виждания както за „Поетиката“, така и за конкретния дял от нея, след което ние двамата с Георги се опитвахме да минем по самия гръцки текст, отбелязвайки важните моменти, мъчните моменти, разбира се, дори от чисто текстуална гледна точка. Всъщност така се получи една много голяма дискусия. Не съм сигурен обаче дали тя завърши успешно, защото и самият семинар през януари 2016 г. приключи малко набързо. И всъщност новият превод се появи още февруари – март 2016 г. Ние имахме доста сериозни дискусии, включително преводачески намеси от страна на проф. Богданов, който допускаше това да се обсъждат някакви понятия, след което авторитетно обаче казваше „На мен обаче ми се струва, че правилният вариант е този, така че според мен така трябва да се преведе.“ Работата беше там, че той самият изпитваше огромни колебания за огромна част от значенията на съответните думи, или по-скоро за българските думи, които трябва да стоят срещу тези гръцки значения. Има още

Вашият коментар

Filed under Дискусионен клуб