„Какви сте ги написали, ами че цял свят знае, че символизмът е упадъчно литературно направление“

Разговор с проф. Симеон Хаджикосев

бр.2/2021

Този разговор се проведе на 26 ноември 2018 г. в дома на проф. Хаджикосев на първия етаж на блока на писателите в квартал Изток в София. Ръмеше и двамата с оператора Петър притичахме с камерата и такъмите за по-добро озвучаване. Беше хладна утрин и точно затова помня, че докато сам бях почерпен с кафе от съпругата му – учен от областта на точните науки, професорът пиеше от ледена половинлитрова бутилка – обясни ми, че вярва в лечебната сила на ледената вода и преди да пие поставя водата си в камерата на хладилника, за да образува кристали.
Разговорът беше част от проекта „Жива памет. Интелектуалци за социализма и постсоциализма (2017-2019)“ към Централния фонд за стратегическо развитие на НБУ и с ръководител историчката доц. д-р Наталия Христова. Целта на проекта бе в продължение на три години (2017-2019) да се подготвят и проведат видеоинтервюта, чрез които да се документира и предаде в Архива на НБУ т.нар. „жива памет“, представена чрез разкази и размисли върху личния творчески път (самооценка) в контекста на времето – социализъм и постсоциализъм – на избрани представители на българската хуманитарна наука и художествена култура. Колеги вече бяха направили големи интервюта с поета Марко Ганчев, актрисата Цветана Манева, художника Павел Койчев, арх. проф. Тодор Кръстев, писателя Георги Мишев и художничката Текла Алексиева.
Останахме при проф. Хаджикосев и в течение на два часа и половина разговаряхме за това как е преживявал трудностите в работата си като литературен историк и литературен критик на фона на времето. Не се посвених да го разпитам и за отношенията му с Държавна сигурност. Той отговори пространно, с детайли, за своите отношения не само със службите, които е нямало как да пропуснат да го притискат като академичен човек, знаещ езици и срещащ се с чуждестранни учени, но и за други ситуации, в които да трябва да се оправдава, лавира, заобикаля препятствия. Тук публикуваме само малка част от разговора – отнасяща се до заниманията на проф. Хаджикосев със символизма и сюрреализма. Има още

1 коментар

Filed under IN MEMORIAM

Да си спомним Войдан Чернодрински и неговата „Македонска кървава сватба“

Николай Йорданов

бр.2/2021

Войдан Чернодрински

В началото на януари 2021 г. се навършиха 70 години от смъртта на Войдан Чернодрински, а през ноември месец на вече отминалата 2020 г. – 120 години от премиерата на неговата драма „Македонска кървава сватба“. Тази авторова творба – донякъде позабравена за българската литературна и театрална история и твърде преувеличена за македонската, представлява интересен казус. Не знам дали експертната комисия по историческите и образователни въпроси между България и Северна Македония ще стигне до него, съдейки по темповете й на работа и разногласията при проведените дебати досега, но твърдя, че евентуалното решаване на този казус би могло да бъде от методологическа полза и за други подобни въпроси.

            Но преди всичко – кой е Войдан Чернодрински? „Черно-дрински” е псевдоним – истинското му име е Войдан Попгеоргиев Кузманов. Роден е през 1875 г. в Дебарско, днес в Северна Македония; умира през 1951 г. в София. Автор е на драми („Македонска кървава сватба”, 1900 г.; „Робът и агата”, 1901 г.; „Зло за зло”, 1904 г.; „Цар Пир”, 1921 г.; „Бурите край Вардар”, 1925 г. и други), ръководител на пътуващата трупа „Скръб и утеха” (основана през 1901 г. в София, преименувана през 1902 Има още

1 коментар

Filed under Сцена

Към сеизмологията на паметта

Иван П. Петров

бр.2/2021

Дебютният роман на руския писател Сергей Лебедев „Предел на забравата“ вече се радва на немалка популярност сред читателските кръгове у нас и сред чуждестранната критика, въпреки относителната тишина и маргинализация, която търпи в родната си страна. Писана, когато авторът е eдва на 26, книгата впечатлява с монументалния размах на езика си и дълбочините, до които той е доведен.
Есенната памет постепенно поема угасването на природата, прехода от обема на листата към пустотата на оголените гори, и тази загуба на формата продължава в нея, сякаш болест изпива силите є.
Роман за (археологията на) паметта и идентичността, за сложната връзка между двете и особения конструкт на възприятие, който дадена общност може да изгради за някого въз основа на паметта за него или липсата на такава. Има още

1 коментар

Filed under Sub Umbra

Градските детективи, документалистиката и разказвачеството

Разговор с Яна Пункина

бр.2/2021

Яна Пункина работи в програма „Христо Ботев“ на БНР, за предаванията „Артефир“ и „Аларма“. Заедно с Ана Благова и Радослав Чичев е един от създателите на документалния подкаст „Градски детектив“. Подкастът покрива теми от всякакво естество – култура, архитектура, градски легенди, а от епизодите човек може да научи както за графитите, уличните музиканти и тайните подземия на София, така и историята на Джулай Морнинг и Столипиново.

Как се роди идеята за „Градски детектив“?
Всички ние сме стари приятели и запалени слушатели на един куп англоезични подкасти. В един момент с Ана Благова си говорехме колко би било хубаво да съществува такова нещо и на български. Двете с нея започнахме първи сезон, тя е главният двигател зад подкаста. Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Босненският филм на годината: „Quo vadis, Айда?“ (2020)

Савина Петкова

бр.2/2021

 

Кадър от „Quo vadis, Айда?“

Винаги съм си мислела, че някой друг ще направи филм за Сребреница преди мен“, споделя Ясмила Жбанич, когато я питат за последния ѝ проект. Новият ѝ филм е посветен на военните престъпления в Босна и Херцеговина, които през 2004 г. трибуналът на ООН осъжда като геноцид, убийството на над 8000 мюсюлмани. „Quo vadis, Айда?“ е петият филм на родената в Сараево режисьорка, а предишните ѝ проекти са добре познати на фестивалната (и по-широката) публика, като най-известен е „Гърбавица“ (2006) – носител на голямата награда на Берлинале. Заедно с „Гърбавица“ следващият ѝ филм „По пътя“ (2010) и полу-документалният „За тези, които не могат да разказват истории“ (2013), четири от петте представляват равносметка на съвремието, което успешно или не, трябва да се справя с травмите на историческото минало. До този момент Жбанич е използвала гласа си, за да задава въпроси и да се обръща назад. Вместо анализ на миналото, нейните филми предоставят възможността на зрителя да съпреживее лични истории, здраво вкоренени в географския си и културен контекст. Има още

Вашият коментар

Filed under Съвременно европейско кино

Игра на двойници

Моделиране на двойници чрез теорията на Мелани Клайн за шизоидните обектни отношения

Десислава Узунова

бр.2/2021

0.1. Въведение
Моделирането на образа на двойника в настоящия текст ще бъде интерпретирано през концепцията за обектните отношения на Мелани Клайн. Тук двойникът ще бъде формиран чрез извършването на процеса проекция, чрез който субектът цели премахване на нежеланите характеристики и вграждането им в друг (външен) обект. Самият процес на проекция води до двойно разцепване –
на субекта, извършител на действието, и на обекта, приемащ негативните качества върху себе си. Така съвсем огледално се появяват „добър“ и „лош“ обект, отговарящи на добрите (припознати като свои) и негативните (припознати като чужди) части на личността. Отношенията между тези фантазно изградени четири части са свързани отново с една метафорична борба за надмощие и съответно налагане на конкретна позиция над цялото. За съхраняването и опазването на добрия обект наложителен е процесът на интроекция, при който той се запазва и идеализира. В резултат на това действие следват опити за нахлуване и на преследвачески действия от страна на лошия обект. Ключова е позицията на Аза, който също се разцепва между идеализирания обект и атаките, които отправят срещу него преследвачите. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Франко Морети: „Защо преследвам тайната формула на литературата”

Интервю на Антонио Ньоли

бр. 01/2021

Кое е това, което ме очарова в обширната историко-есеистична продукция на Франко Морети? Един негласен и неизказан въпрос, поне не и директно. За да сме точни, става дума за акт на съпротива, който не е чист бунт, а премислена позиция срещу неизречимото. Срещу начина да се чете литературата като останка от теологичния свят, в който на мястото на шедьовъра е един гневен или благославящ Бог. Очарова ме, защото забелязвам струпването и разстановката на мощности за дефиниране на убегливата материя на романа. И ме отблъсква като „наивен” читател, който обожава да забива нос в страниците на хубав (или лош) роман. Близо или далеч трябва да бъдем от онзи обект, който наричаме литературна история? Ето един въпрос, който Морети си е задавал дълго време, без обаче да достигне до категорично заключение. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Амелия Личева

бр. 01/2021

Рисунка Моника Евстатиева, „Междувремия“

Влязохме в 2021 – година, заредена с много повече очаквания от обичайното – за възвръщане към рутината на всекидневието, към социалните контакти, пътуванията, излизането навън без тревога и страх. И най-вече – към дни, които да не започват със статистика на починалите, болните, заразените. 2020 състари всички, дори и най-младите, и децата, не с година, а с бремето на мимолетността, на крайността и обречеността, от което трудно ще се отърсим. Но въпреки това, нищо не се случи според правилата на здравомислието. Изпитанието беше усетено като такова от тези, които и без друго живеят по законите на вярата; останалите не го разпознаха и заговориха за конспирации. Солидарността пък още по-ярко обостри крайния индивидуализъм. А промяната, „качественото повишение“ беше и си остана строго индивидуален акт. Има още

1 коментар

Filed under Общи

„Винаги защитавам уязвимостта на човечеството и красотата“

Разговор с Ян Фабър

бр. 01/2021

Ян Фабър

Кои са вашите учители в изкуството?

Преди всичко майка ми Хелена Трублейн и баща ми Едмонд Фабър. Те бяха много секси и много интелигентна двойка. Те са ме вдъхновявали в огромна степен, дадоха ми и този дар на въображението, на фантазията. Майка ми бе получила образованието си на френски, тя беше католичка с буржоазни корени и от нея наследих страстта си към езика. А баща ми беше беден комунист, образован на фламандски. Типичен белгийски брак! Баща ми беше специалист по градинарство и много добър класически художник, от него наследих страстта си по изобразителното изкуство. Има още

1 коментар

Filed under Столица

Легендарната парижка книжарница „Шекспир & компания” отправя зов за помощ в ситуацията на пандемия

Алисън Флъд

бр. 01/2021

Продажбите на книжарницата, която е една от популярните забележителности в Париж, са спаднали с 80% от март месец насам. В очакване на нова карантина нейните собственици се обръщат към читателите с призив за поръчки на книги

Собствениците на прочутата книжарница споделят, че преживяват „трудни времена”, тъй като в условията на пандемия клиентите ѝ рязко са намелели. Франция е в очакване на нов локдаун след рязкото увеличаване на броя на заразените. В райони от страната, включително Париж, вече е въведен вечерен час.

 „Като много други малки бизнеси полагаме огромни усилия, за да продължим напред във време, в което работим на загуба”, казват от управата на книжарницата в имейл до клиентите, в който е отправена молба за „нови поръчки по интернет от онези от тях, които могат да си го позволят и са заинтересувани от това”. Има още

1 коментар

Filed under Култура и пандемия

Кейт Бланшет: „Ковид-19 торпилира идеята за ограничена намеса на държавата”

В този откъс от сборника с есета Upturn актрисата разсъждава върху пораженията, които нанася пандемията, и възродения стремеж към социална и икономическа справедливост

бр. 01/2021

Кейт Бланшет

Имах час при зъболекар и трябваше да отида до града. Облякох се елегантно, сякаш ме чакаше официална вечеря или премиера. Възможността да изляза беше едновременно въодушевяваща и плашеща. Отчаяно желаех да бъда сред хора, като в същото време изцяло пренебрегнах факта къде всъщност отивам. Зъболекарят не се изненада от моя външен вид – не бях първият пациент, който виждаше от началото на карантината.

Като човек, който работи в сферата на изкуството, ситуацията на карантината ми бе странно позната на определено ниво – много актьори се чувстват в изолация, докато очакват някой да им позволи да правят това, което умеят. Напомняше ми на моментите, в които очакваш да звънне телефонът и да се обади агентът ти. Има още

Вашият коментар

Filed under Култура и пандемия

Книгите на ЛВ

бр. 44/2020

Федя Филкова, „Толкова е кратко. Стихотворения 1969–2019“. Изд. „Смол Стейшънс Прес“, София-Лондон, 2020, 184 с., 14 лв.
Това е личната лирическа антология на 2020 година, която се оказа предсмъртна за Федя Филкова. Страниците, побиращи стихотворения от досегашните книги на поетесата – „Цветя с очите на жени“ (1982), през „Нежен въздух“ (1988), „Рисунки в мрака“ (1990), „Крехко разпятие“ (2000), „Моята твоя любов“ (2009), „Второ сърце“ (2009), „Нищо тъмно“ (2014) – реабилитират традицията на интелектуалната изповед, с всички извивки от съмнения, угризения, назовавания, замлъквания, по които непременно се стига до края на съдбовното изричане. Особен вид лаконична, непряка изповедност, чрез която поезията – без да се самоповтаря – се завръща към първото си предназначение. Поклон и памет.

Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Коледно писмо

Панайот Карагьозов

бр.44/2020

Рисунка Елина Кръстева

Здравей, Дядо Коледа,
Аз съм Макси. Макси от „Криволак“. Вече съм Макси от Първи „А“, но те моля отново да оставиш подаръка ми под домашната елха. Учителката по Човек и общество каза, че си виртуален, но аз съм сигурен, че съществуваш. Виртуални са кръчмата, в която тате ходи, без да излиза от апартамента, и любовникът на мама, когото никой не е виждал. Аз знам, че да си виртуален и невидим не е едно и също. Виртуалният се разпознава по това, че не носи подаръци.
Дядо Коледа, аз мога да пиша и няма повече да карам мама и тате да ти препредават като по развален телефон какво искам. Много ти благодаря за миналогодишната шейна. Тя беше малко карана и аз помислих, че си я взел от някое дете, което не е слушало, за да я дадеш на мен. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Театралното събитие на 2020

бр. 44/2020


„Бдение”, Mueca Films & Компания „Финци Паска“, Швейцария

1. Кое е според Вас театралното събитие на 2020?

2. Кое беше най-голямото предизвикателство пред театъра в тежката и необичайна година на пандемия, която изпращаме?

3. Какво бихте пожелали на театъра през 2021?

Зорница Каменова, театровед, театрален критик:

1. Трудно е да се говори за събитие в година, когато театърът беше и все още е изправен пред огромното предизвикателство да оцелее в ситуация на пандемия. Самият той трябваше да преосмисля своите граници и да направи известни компромиси, за да не изгуби връзка с публиката.

2. Рязкото и продължително спиране на обичайния ритъм компрометира популярното възприемане на театъра като зона за масово забавление и даде възможност да усетим доколко той може да бъде възприеман като базисна човешка ценност. Важната цел според мен, а и най-голямото предизвикателство пред театъра е да се съхрани като същностна духовна необходимост. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Киносъбитията на 2020

бр.44/2020

„Страх“, режисьор Ивайло Христов

1. Кои са според Вас събитията в българското кино през 2020?

2. Кое е Вашето киносъбитие на световния екран през 2020?

3. Кое беше най-голямото предизвикателство пред филмовото изкуство през тежката и непредвидима година на пандемия?

Александър Донев, киновед, кинокритик:

1. Сред игралните филми, официално представени през 2020 г., бих избрал „Дани. Легенда. Бог“ на Явор Петков, „Сестра“ на Светла Цоцоркова и „До последния каприз“ на Иван Юруков. Това са безкомпромисни филми, които рискуват и отправят предизвикателства. Липсва ми пълната картина на документално кино, но сред малкото държавно финансирани, които видях, бих откроил „Мълчание с достойнство“ на Адела Пеева. Подозирам все пак, че в историята на нашето документално кино 2020 г. ще остане с поредицата от любителски видеодокументални свидетелства на полицейско насилие от лятото. Голяма документална стойност (и зрителски успех) имат също активисткото видео „Осемте джуджета“, както и доку-реалити форматът с участието на министър-председателя. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Литературното събитие на 2020

бр.44/2020

Рисунка Елина Кръстева

1. Кое според Вас е литературното събитие на 2020 г.?

 2. А кое е антисъбитието?

ИВАН ТЕОФИЛОВ, поет:  “ВРЕМЕУБЕЖИЩЕ” на Георги Господинов. Прочетох книгата това лято в моето затънтено времеубежище навръх Стара планина. И при четенето често се травмирах. Поне три четвърти от разиграните в нея времена ми припомниха преживелиците на ощетения ми от тях живот. Каква невероятна амалгама от размишления, факти и събития, в  която действието с изключителна лекота, както си поиска, се движи напред и назад,  като непрекъснато се старае да дестилира от пъстрото множество есенцията на наблюдението. Винаги съм се възхищавал от езиковите възможности на Георги Господинов, но този път съм приятно изненадан и силно впечатлен от мощния му анализаторски дар. В тази книга няма мъртви точки. Всичко е щателно осмислено, прецизирано и приведено в активно действие. Какво ли няма в разточителната й панорама: митология, изкуство, наука, политика и още какво ли не от безбройните човешки дейности. Двайсети век с двете катастрофални войни, поразиите и гадостите на тоталитарния режим и нашата рехава демокрация с „голямата приливна вълна на миналото”, с талантливото пародиране на митингите  с камуфлажните подвизи на „хайдуци и комунисти” в рояците перипетии и случки… В сравнение с „Физика на тъгата“ белетристичните текстов Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Антикнига на годината

бр.44/2020

„Непознатият Яворов“. Съст. Милкана Бошнакова. Изд. „Персей“, С., 2020, 20 лв.

Книгата се появи в зората на 2020 година, за да освети през януари със сензационен блясък Яворовите тържества в Чирпан с обявени за „новооткрити“ ръкописи – три стихотворения, писма, бележки, разписки и пр., датирани 1912 г. – за които първоначално колекционерът Христо Павлов, съставителката и разчела текстовете Милкана Бошнакова и издателят Пламен Тотев твърдяха, че са от П. К. Яворов. Откритието официално струваше 27 хил. лева – такава сума чирпанската фондация „Яворов“ плати за мечтаните документи. Откривателите – съставител и издател – получиха своите минути медийно внимание и вече се готвеха за научно признание, когато започна обрат. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Препоръките на редакторите

бр.44/2020

Рисунка Елина Кръстева

АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА:

Кони Палмен, „Ти го каза“, прев. от нидерландски Иглика Василева-ван дер Хайден, ИК „Колибри“, С., 2020.
Когато една голяма писателка реконструира живота и любовта на други големи писатели, тогава и резултатът е силен, магнетичен роман, който играе с документалното и фикционалното, прави сюжети от поезията на двамата автори, разбива стереотипи и със сигурност ражда нови почитатели на Хюз и Плат.

Джузепе Менарини, „България и бъдещето на славяните“, прев. от италиански Дария Карапеткова, ИК „Колибри“, С., 2020.
Книгата на Менарини от 1892 г. е пример за завръщане към автентичните свидетелства, към погледа на другия, който оценява младата тогава българска държава и є предсказва достойно, европейско бъдеще. И не на последно място, с остър език и директно описва завоeвателната и лицемерна политика на Русия, така далеч от представата за добрия дядо Иван, онагледена и чрез карикатурата на корицата, дело на Алберто дела Вале.

София Бранц, „Преди да се затворят времената“, съст. Силвия Чолева, Издателство за поезия „ДА“, С., 2020.
Ако си позволя да перифразирам едно от стихотворенията, в което лирическата героиня заявява, че гледа себе си и не иска нищо, ще кажа, че точно такава е поезията на София Бранц – тиха, ненатраплива, но с огромен заряд да вижда и забелязва, да се отваря към другите, да обича, да утешава, да оглежда и попива света. Сетивна, но и интелектуална, пестелива, но и неочаквано разточителна, шуплива, но и някак твърда. С глас, който си струва да помним. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Сандра

Елвира Семинара

бр.44/2020

Рисунка Елина Кръстева

Сандра пристига забързано, винаги леко закъсняла, на всичко отгоре разрошена, натоварена с багаж.

– Как сте, госпожо, наред ли е всичко? – и всеки път донася със себе си леденосинкав повей, ако е зима, после започва да се разхвърля, сваля яке, шапка, шал или пък плажни чанти и други торби, ако е лято.

После храна за котки (има много, събира ги от улицата) през всичките четири сезона, и освен това пликове с плодове и зеленчуци, защото от време на време удря спирачки и пазарува – за себе си и за някоя възрастна клиентка. И освен това, естествено, Черното Куфарче.

(Лятно време – сега си спомням – течението, което донасяше след себе си, беше пенливо и миришеше на лак, слънцезащитен крем, понякога на мента и босилек). Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Депешите на ЛВ

бр.44/2020

До Бойко Борисов,

Министър-председател

Брат, нека понародному, и при тебе не се получи лесно, цела година джиткаш с джипката по села и паланки. Селото те обича, а гражданята – не. То не беха протести, то мати хари с пищови, кюлчета и камери, то с ковид те мориха, на дармадан те направиха, но корава снага имаш ти, като Боримечката си, мама му стара. Само по тънката част се не вардиш, срещу хубави булки защита нямаш, както и рече. Прочее през новата година дръж дюкяна заципен и се оттегли у Банкя или Барселона, па си гледай рахатя и остави ни най-сетне да се мъчим без теб.

Твой, надали си го чувал, ЛВ Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Нобелова лекция

Луиз Глик

бр.44/2020

Луиз Глик получава медал и диплома за Нобеловата награда
по литература за 2020 г. пред дома си в Кеймбридж, Масачузетс, 7.12.2020 г. Фотографии: © Nobel Prize Outreach. Photo: Daniel Ebersole

Когато бях малко дете на около, струва ми се, пет-шест години, разиграх състезание в главата си, конкурс, чрез който да определя най-великото стихотворение на света. До финала достигнаха две: „Черното момченце“ на Блейк и „Река Суони“ на Стивън Фостър. Крачех напред-назад из втората спалня в къщата на баба ми в Сидърхърст, едно село на южния бряг на Лонг Айлънд, като си рецитирах наум, така предпочитах, не на глас, незабравимото стихотворение на Блейк и си пеех, също наум, натрапчивата тъжна песен на Фостър. Как се е случило да чета Блейк, е загадка. Мисля, че в къщата на родителите ми наред с по-популярните политически и исторически книги и сред многобройните романи имаше и няколко поетически антологии. Но Блейк го свързвам с къщата на баба. Моята баба не беше увлечена по четенето. Там обаче беше Блейк, „Песни на невинността и опитността“, както и тънка книжка с песните от пиесите на Шекспир, много от тях научих наизуст. Песента от „Цимбелин“ ми беше една от най-любимите, може би не разбирах нито дума, но чувах тона, ритъма, отекващите повелителни форми, пораждащи силно вълнение у едно твърде свито, плахо дете. „И да тачат гроба твой“.[1] Надявах се да е така. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

1986: Световното първенство на Марадона

Кулминацията в биографичния мит

Методи Методиев

бр.43/2020

Смяна на глобалната перспектива

След серия от временни ръководители, през 1985 г. властта в КПСС и в СССР попада в ръцете на Михаил Горбачов. Неговата визия за промени пресреща оформящия се антисъветски триумвират между папа Йоан Павел ІІ, Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. В този период през прокъсаната Желязна завеса се забелязват множество проблеми. Инцидентът с ядрения реактор в Чернобил през 1985 г. показва както докъде може да стигне тоталитарната власт в стремежа си да крие информация от населението, така и заплахата, която носи хаосът в една вече разпадаща се империя. Разбира се, и в другия лагер не липсват катаклизми. Разкрита е схема, при която американската държава тайно продава оръжия на Иран, а Великобритания изживява тежки месеци по време на миньорската стачка от 1984-85 г., насочена срещу плановете на правителството да закрие минната индустрия в страната. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Пространствата на съвременния танц

Мила Искренова

бр.43/2020


„Шест Бранденбургски концерта”, хореография Ан Тереза Де Киерсмакер, Музика Йохан Себастиан Бах, Компания „Розас“ & B’Rock Orchestra/ Амандин Бейер – Брюксел, Белгия, Международен театрален фестивал „Варненско лято” 2020 (дигитално издание)
  1. Пространството е една от основните категории, с които борави съвременният танц. Всъщност като изкуство – акт, действие, което протича във времето и пространството, танцът винаги е боравел с пространството, но едва в началото на ХХ век тази формула е изведена теоретично от Рудолф фон Лабан. Той създава дефиницията: „Танцът е движение на формата през времето и пространството“, на която стъпват теоретичните възгледи и системи в развитието на танца през последното столетиe.

Анализите на Лабан са до голяма степен чисто геометрични и формалистични. Това им придава универсалност, която ги прави годни за всякакъв вид интерпретации. Център на движението, полицентричност на тялото и пространството, въртене на прострастранството и пр. са методи, с които почти всеки съвременен хореограф е запознат и си служи с тях в работата си. Има още

Вашият коментар

Filed under Сцена

Вино в петел

Иван Братованов

бр. 43/2020

Имам малко на брой любими неща: дрехите, в които съм облечен, книгите, които се правя, че препрочитам, хората, с които времето минава неусетно; а защото съм и това, което ям – имам една рецепта за приготвяне на „вино в петел“, която много години подред вече се стремя да популяризирам, но не под марката „българска храна“, а само като синестезия на художествена кулинария, подобно на тенджерата, нахлупена на главата, на гозба за всички сетива, която би накарала всекиго да се заоблизва; това е едно почти любовно обяснение към всичко онова, което ни прави българи, ерес без световен аналог – усещането да си различен; практическото упражняване на философските възгледи, мъдруване върху природата на щастието, такова каквото трябва да е, без значение какво е било – възхвала на едно „двукрако без пера“ (но с плоски нокти); с други думи, дзен на петльовите шпори и гребен: Има още

Вашият коментар

Filed under Нова българска литература

Николай Аретов: „Колкото по-навътре навлизаш в една тема, толкова повече стават въпросите без отговор”

бр. 43/2020

Николай Аретов

Николай Аретов (1954) е роден София, завършва Великотърновския университет през 1978. Работи като учител по български език и литература в гимназията в гр. Якоруда (1987-1980), след това е редактор в списание „Читалище” (1980-1982). През 1982 г. постъпва в Института за литература при БАН, първоначално като литературен сътрудник и редактор в списание „Литературна мисъл”, от 2012 е главен редактор на списанието. Доктор на филологическите науки, професор в Института за литература.  Бил е хоноруван преподавател в Пловдивския университет (1991 – 1999), в Нов български университет (1990 до 2011), във Великотърновския университет (2003-2005, 2014). От 2000 е хоноруван преподавател в Софийски университет.

Главен редактор на издателство „Кралица Маб”. Има още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме, Общи

Зависима от книгата

Надя Терзиева, директор на Центъра за книгата на НБУ, пред „Литературен вестник“

бр.43/2020

Надя Терзиева

Надя Терзиева е директор на Библиотеката на НБУ от нейното създаване с принос за изграждането и развитието й като съвременен информационен център с иновативни услуги. От 2016 г. е директор на Център за книгата и член на Настоятелството на университета. Основател и Председател на УС на първото библиотечно обединение „Български информационен консорциум” за споделен абонамент на мултидисциплинарни научни пълнотекстови бази данни, в което членуват над 78% от висшите училища. Има множество публикации в областта на библиотечно-информационните науки и технологии, както и участия в десетки международни проекти.

Има бакалавърска степен по българска филология и две магистърски степени по бизнес администрация и библиография и научна информация. Специализира библиотечен мениджмънт във Великобритания, Холандия, Испания и други страни.

Разговаряме с нея на 27 ноември 2020 г.

Днес, когато някой изрече „Център за книгата“, все повече хора по инерция добавят: „на НБУ“. Колко време и колко усилия Ви струваше да превърнете издателството, библиотеката, университетския архив и книжарницата на Нов български университет в единно пространство, което да бъде сред най-известните места на книгата у нас?

Центърът за книгата е създаден през юни 2016 г., по идея на д-р Георги Текев. Обединява звена в университета със самостоятелен статут. В продължение на четири години се опитваме с колегите да превърнем Центъра в пространство (не само във физическия смисъл на думата), откъдето книгите започват пътуването си за среща с читателите. Когато книгата и читателят се срещнат, значи сме успели. Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Смесените Балкани

Завърналата се поезия на Ибрахим Камбероглу

бр.43/2020

На моя приятел Вихрен Чернокожев,

който пръв споделя  идеята,

че поезията на Ибрахим Камбероглу

трябва да се завърне в родината си

Чрез стихосбирката на Ибрахим Камбероглу „Преди да си тръгна“ България се запознава с един от пропъдените си поети. В предговора към книгата проф. Зейнеп Зафер (която е и преводач) предлага неговата биография на български турчин, понесъл страданията на политиката върху гърба си. Но когато стане въпрос за изкуство, аз съм убедена, че биографията не бива нито да помага, нито да пречи на сътвореното. Точно такъв е случаят с Камбероглу, чиито кратки творби сами ограждат и налагат чувствителността на Изтока, Има още

Вашият коментар

Filed under На фокус

Стратегии, когато вирусът е навсякъде

Йордан Ефтимов

бр.43/2020

Първият вариант е да не ходиш никъде. Но понеже вирусът може да бъде навсякъде, не бива да бъдеш никъде. Проблемът да си никъде, разбира се, се състои в това, че щом е никъде, значи не може да бъде нито назовано, нито локализирано в който и да било от възможните светове.

Вторият вариант е да бъдеш също навсякъде като самия вирус, но не и където в този момент е той. Играта на криеница с нещо, което не виждаш, има едно правило: да си по-бърз от страха си. Ако успееш да създадеш достатъчно двойници, шансовете ти могат да нараснат до число, леко откъсващо се от нула. По-точно – нула, която трепти. Има още

Вашият коментар

Filed under Непремълчано

„Яснота, звънкост и въодушевление от живота“

Разговор с Нева Мичева за „Три приказки“ от Умберто Еко и превода на литература за деца

бр.42/2020

Илюстрация от Еудженио Карми към приказката „Бомбата и генералът“ в книгата „Три приказки“ от Умберто Еко, изд. „Лист“, 2020

Нева, съвсем наскоро във Ваш превод излезе книгата „Три приказки“ от Умберто Еко, илюстрирана от Еудженио Карми. Разкажете малко повече за нея.

Забавно е, че Eco на италиански може да значи както „ехо“, така и „еко-“ (от гръцката дума за „дом“, от която идват „икономика“ и „екология“) – съвпадение, което тъкмо в тази книжка е значещо. Тук имаме три истории, които заставят възрастните да обяснят някои основни икономически и екологични положения на децата (а пътем и на себе си). И ехото от тях е много по-голямо, отколкото би било, ако бяха излезли изпод перото на друг автор.

По оригинал приказките са всъщност „разкази“ – Tre racconti. Моето чувство беше, че ако озаглавя книга на Еко с „Три разказа“, никой няма и да се сети, че е за деца. На руски също са предпочели „сказки“, а на португалски – „малки истории“. Само мога да се догаждам какъв е бил мотивът на автора да се отвърне от названието fiaba (приказка): да не вкара важните теми за обсъждане в тясната ниша на детинското? Да не сложи етикет „фантазии“ на нещо притеснително реално? При всички положения историите са отпреди интернет, а оттогава насам разказването за деца силно се е променило, както впрочем и достъпът на малките до всякакъв вид повествования. (Някой беше забелязал следната тенденция в ширпотребното кино: филмите за деца стават все по-„възрастни“ – пълни с насилие, директно изложени травми и сложна лексика, – докато филмите за възрастни зазвучават все по-„бебешки“ – пълни с искейпистки фантазии, ярки цветове и лесни музики в рамките на опростен сюжет.) Има още

Вашият коментар

Filed under Вниманието на малките

„Всяка книга има собствен път“

Разговор с Доротея Монова от издателство „Парадокс“

бр.42/2020

Доротея Монова с писателя Жан Д’Oрмесон и дъщеря му Елоиз, Салон на книгата, Париж, март 2010 г. Сн. личен архив

Госпожо Монова, издателство „Парадокс“ съществува от почти тридесет години. Бихте ли разказали накратко историята му?

Ще се опитам, но с уговорката, първо, че кратките версии обикновено са по-малко фактологични, а повече интерпретативни, и второ, че … „за всичко е виновна демокрацията“. Все пак за протокола – първата ни фирма се казваше „Парадокс МБМ“, където зад абревиатурата стояха (без да се крият) трима добри приятели. Един пролетен ден на 1991 г. „абревиатурата“ седеше на стълбите на тогавашното читалище „Петър Берон“, пиеше наливна бира в пластмасови чаши и размишляваше по въпроса, че „трябва да направим нещо“. Тогава единият каза: „Парадокс“! Ще се наречем „Парадокс“! Другият додаде: „Ами можем да станем представителство на „Чесна“, да пробваме пазара, аз имам някои контакти.“ Така се роди единственото издателство, което имаше вписани в предмета си на дейност и „ремонт и поддръжка на самолети“. Това е юридически факт. Преди да ме попитате защо Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама