Футоши Хошино: Възвишеното и капитализмът при Жан-Франсоа Лиотар

06, 7

бр.10/2015 

Между 2 и 4 март 2015 г. в Софийски университет се състоя международният форум „Възвишеното и изродното” [“The Sublime and the Uncanny”], организиран от Центъра по философия към Токийския университет (UTCP) и Софийския литературоведски семинар (СЛС), със съдействието на Културния център на СУ. Интердисциплинарният форум се фокусира върху понятията „възвишено” и „изродно” (виж бр. 34/2013; бр. 16/2014 на ЛВ), определящи не само за модерния, но и за съвременния теоретичен дискурс. Семинарът постави въпроса за съотношението и евристичния потенциал на тези понятия в епохата на предефиниране на разбирането за човешки интелект, респективно – за статута на (не)човешкото. Форумът ще подема в нова перспектива темите на симпозиума „Метаморфоза и катастрофа“, състоял се в началото на ноември 2013 г. (виж бр. 9/2014; бр. 37/2014 на ЛВ).
Предложения върху темата „Възвишеното и изродното” направиха: Боян Манчев, Футоши Хошино, Камелия Спасова, Юджи Нишияма, Дарин Тенев, Такафуми Шимада, Еньо Стоянов, Божана Филипова, Хисато Куриваки, Мария Калинова
В настоящия брой предлагаме откъс от експозето на японския колега Футоши Хошино върху възвишеното днес.

Футоши Хошино

Въведение

06, 7aЖан-Франсоа Лиотар (1924-1998) започва да пише за естетика в началото на 70-те, след като е приключил дейността си в Алжир, където е много активен в списанието „Социализъм или варварство“, а по-късно и в „Силата на трудещите се“. Всъщност след разпадането на тези групи през 1966 той прекратява маркистките си дейности и с Дискурс, фигура започва да публикува последователно множество книги, базирани на психоанализа, феноменология и марксизъм, обединявайки ги в уникален стил.
Дейността му до 1970 сякаш не разкрива връзки с по-късните му писания в областта на естетиката. Напротив, мнозина дори настояват, че при него е налице изместване, нещо от порядъка на преход „от активист към философ“ или „от политически към естетически дискурс“ в текстовете на Лиотар от края на 60-те. Въпреки това неговата естетика винаги е била разгръщане на политическата му дейност. Ако например се съсредоточим върху понятието за възвишено в неговите текстове, ще открием възможност да схванем естетическата му теория от гледна точка на една „критика на капитализма“. Има още

Вашият коментар

Filed under Прочити

Видения за Йейтс

бр.10/2015

01aНастоящият брой на „Литературен вестник” е посветен на ирладнския национален поет и носител на Нобелова награда Уилям Бътлър Йейтс, 150-годишнината от чието рождение ще отбележим официално на 13 юни 2015. „Денят на Йейтс” е съзнателно избран и се заиграва с деня на Блум – „Блумсдей”, отбелязван ежегодно по цял свят само три дни по-късно: на 16 юни. Денят на Йейтс е нова инициатива, която се очаква също да превземе множество световни градове, измежду които Лондон, Мелбърн, Рим и Мадрид.

Броят включва палитра от текстове, отнасящи се до изследванията на Йейтс. Най-напред бихме искали да изразим специална благодарност към Майкъл Ууд от Принстънския университет, който ни позволи да преведем на български език откъс от петата глава „Насилие по пътищата” от книгата му „Йейтс и насилието”, посветена на поемата „Хиляда деветстотин и деветнадесета”. От българска страна включихме една беседа на Петър Увалиев, посветена на ирладнския бард, която доказва по безспорен начин, че Йейтс е една от живите връзки на българската и европейската култура. Специално за броя бяха написани две есета – на Катрин Ебъри (Университет Шефилд) и Алисън Армстронг (Училище по визуални изкуства, Ню Йорк). Текстът на Ебъри се занимава със сложното отношение на Йейтс към науката, детайлизирайки върху връзката на митическото и окултното с колекционирането на пеперуди, което поетът обожава от детството си. Текстът на Армстронг представлява сбит преглед на философията на Йейтс със силен акцент върху окултния текст на „Видение” (1922). Броят предлага на читателите също ексклузивно интервю с Джак Харт, авторът на „Размишелния в катраненото буре”. Харт, който подобно на Йейтс е родом от Слайго, предлага убедителна перспектива върху отношението на Йейтс към митологията, ирландската възрожденска драма, модерните естетически влияния и релевантността на творчеството на поета в съвременната ирландска политика.

Поставихме акцент и върху нови преводи на текстове на Йейтс на български език. Ангел Игов преведе за първи път шедьовъра „Великден, 1916”, посветен на мъчителните дилеми, за позитивите и наследените злини на ирландската борба за свобода. Преводът на тази творба на български език е особено важен, доколкото през следващата 2016 ще се навърши век от Великденската революция в сградата на Дъблинската централна поща. Филип Стоилов преведе „Общо въведение към съчиненията ми” (1939): ключов критически текст, писан в късните години. Това е едно от най-често обговаряните прозаични съчинения на Йейтс. Както подсказва и заглавието, съдържанието му представя и обсъжда неговите естетически възгледи в сбит, напълно ясен и чист стил. То може да служи едновременно като „въведение” както за читателите, които се запознават с Йейтс, така и за опитните изследователи на неговото творчество.

 

Джонатан Маккрийди
Преведe от английски Божана Филипова

 

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Книгите не са чорапи или пелени

Джонатан Галаси

бр. 9/2015

Дами и господа,

book-610334_640За мен е удоволствие и чест да бъда с вас тук, във Венеция – дом на изкуството и красотата, където необезпокоявани властват най-скъпите на сърцето ни културни ценности. Венеция си е все същата. Не се е променила през вековете. Правнуците ни ще идват тук – също както предците ни, както нас самите днес – за да се потопят в несравнимата й атмосфера. Неизменността на Венеция, нейната дълговечност, нейното безсмъртие са неща, на които можем да разчитаме, зaради които можем да се поздравим и на които можем да се наслаждаваме и радваме завинаги.

Дълго мога да говоря така и вероятно вие ще продължавате да кимате любезно, докато в същото време си мислите, „С какво ли се е напушил Джонатан Галаси? Нима нашият наивен американски приятел не разбира, че Венеция е в опасност, че скоро може да бъде наводнена, погълната, изпразнена, изоставена? Да, Венеция е изключително красива, единствена по рода си, неповторима. Но Венеция умира. От година на година населението й намалява. Някои ще кажат, че отдавна вече е мъртва. Както много други столици на културата в Европа, Венеция е просто музей, атракцион, пренебрежима и незначителна, нереална”. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Милорад Пеич

бр. 8/2015

Милорад Пеич е босненско-херцеговински поет, роден през 1960 г. в Тузла. Завършва икономика в Сараево. В средата на 1992 г., при избухването на гражданската война, напуска родината си и се преселва в Швеция. В босненско-херцеговинския литературен живот влиза с книгата си „Ваза за цветето крин” (1985). Следват „Очите на ключалката” (2001), „Хиперборея” (2011), с която става първият носител на наградата „Слово Маково/Мак Диздар”. Под печат е стихосбирката му „Третият живот”.

Синът на Никта*

Снощи почистих с греблото моравата, а сутринта
нови листа покриваха вчерашната земя.
Пролетта не си спомням, лятото бързо се
изля в себе си… Все пак не ме напуска
вярата в третия живот.
Когато синът на Никта, като Дядо Мраз, почука
със своята факла на заледения прозорец,
ще събера старата си сила да се покажа
млад и много зает. Да ме остави още малко.
Ще повикам мъртвите си приятели за гаранти.
__________________________
* Никта – в гръцката митология богиня на нощта, майка на бога на смъртта Танатос. – Бел. авт.

Zov

Явора Петрова, „Зов“

 

Словослагател

Всички думи имам, във всичките им нюанси,
само че вече няма какво да се говори.

Ясно е, че съм в пълен мрак, единствената
светлина – очите на ключалките.
Не е сигурно от коя страна са бездните.

Имам всички ключове, пазя ги в
в каси със шифър. Само че все по-трудно
обичам: вече няма на кого да се отвори. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Имре Оравец

бр. 8/2015

Унгарският писател Имре Оравец (р. 1943) завършва филология. Бил е общ работник, учител, секретар и преводач. Пребивава неколкократно в САЩ. Превежда от английски и немски. Автор e на стихосбирките „Септември 1972” (1988, на български 2012), „Промени в растителната покривка на една територия“ (1979), „Подходящият ден“ (2002), романа „Калифорнийски пъдпъдък“ (2012) и др., пише за деца. Удостояван e с престижни литературни награди.
Петдесет и петата зима

Човек става от леглото, облича се,
носи дърва,
стъква огън,
и протягайки ръце над печката, се топли,
от време на време поглежда през прозореца, към пустошта,
сякаш чака от там някого или нещо,
после неотложно пристъпва към изпълнение на дневните си задачи,

не подтиква,
но и не бави смъртта.

Korida

„Корида“, автор Явора Петрова

 

Оповестяване на намеренията

Селото където беше, сега е бивакът на вандалите,
нашата къща дето стоеше, сега е безпризорна градина,
землище каквото бе, сега е ялова пустош,
семейството ми което беше, сега е камара от кости,
лъчезарно дете каквото бе, сега е отегчителен възрастен,
решителен мъж който беше, сега е плах старец,

каквото бе, е, и каквото ще бъде, искам без остатък да приема. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

„Златна мечка” за нелегален ирански филм

Божидар Манов

бр. 8/2015
Golden BearОтдавна съществува „набеждаването”, че „Берлинале“ подчертано ухажва политическата тема. Да, фестивалът се появява през далечната 1951 г. тъкмо с идеята на Алфред Бауер да бъде културен мост между Изтока и Запада в разделена Европа след края на Втората световна война. И по-късно, до падането на Стената, това „родилно петно” винаги бодеше очите на наблюдателите. Но днес би било наивно да се формулират подобни едностранчиви констатации, доколкото „Берлинале“ обективно търси актуалност в селекцията, а тя просто няма как да заобиколи политическата тема. Защото както казваше великият Фелини, „Всеки филм е политически”!

Затова присъствието в конкурса на един толкова талантлив, но и политически активен автор като иранския режисьор Джафар Панахи не бива да акцентира само върху второто обстоятелство. Той  все още не може да напуска родината си заради наложената присъда за гражданската му позиция срещу режима във филма „Офсайд” (2006). Но въпреки забраната да снима, той е успял да направи и изпрати в Берлин новия си филм „Такси” (след „Спусната завеса”, 2013) и да спечели двете най-престижни награди: „Златна мечка” за най-добър филм и Наградата на международната критика ФИПРЕССИ. „Такси” използва позната сюжетна находка: самият режисьор е „таксиметров шофьор” в Техеран, а през колата му преминава социалната картина на иранското общество днес с неговите най-остри и съществени проблеми. Подобна схема приложи другият световноизвестен ирански режисьор Абас Киаростами в „Десет” (2002), но в много по-мек вариант, интересувайки се повече от психологическата палитра на персонажите – пътници в таксито. Докато Панахи не заобикаля „мишената”, срещу която се бори и като режисьор, и като гражданин, а напротив – с острите си попадения от екрана директно диагностицира болните социални теми на днешен Иран. Отсъствието му на сцената при връчване на наградите (получи ги негова племенница) отекна изключително силно като задочна подкрепа за упоритата му борба.

Taxi 2

Такси

Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Сътворение (диптих)

Пламен Шуликов

бр. 7/2015


Случайно преживели зимата
по нечия касапска жал,
прасета пролетни сред тинята
измесват Божията кал,

измесват глината, с която
Творец по примера на Бош
създал би, твърде вероятно,
Адам със нож.


Тъй вярно Му служат свините,
и мръсни, и чисто устроени,
че някой радичковски циганин
въздъхнал би: „Лебеди мои!”,

преди още да хване друма,
преди даже да се замисли,
че в новия рай(х) са думите
„шван” и „швайн” близки.

20.01.2015

Вашият коментар

Filed under Uncategorized