Революцията е одисея

Фарук Шехич

бр. 15/2015

Microsoft Word - LORA_Faruk-interv.docПредставяме ви новото стихотворение на Фарук Шехич, един от най-добрите и успешни писатели и поети от новото поколение. Последното му литературно признание беше наградата на Европейската комисия за романа „Книга за Уна”. Още преди нея Шехич се класира с поезията („Хит депо”, „Транссараево”, „Моите реки”) и с прозата си („Под натиск”, „Книга за Уна”) за първенството на Европейската литературна купа. За трети път босненско-херцеговският писател предоставя свое произведение най-напред в нашия портал, което подчертаваме с особено задоволство. И така: четете Фарук Шехич!

Не трябваше да разчиствам старите неща
цветята, хербаризирани в карирани тетрадки
и книгите, подписани от анонимни автори
Не трябваше да ги изхвърлям
да разрушавам хармонията от прахоляк, от частици моя кожа
и от кожата на тези, които съм обичал в уюта на бърлогата си
Не трябваше да се захващам с тази революция
с непредсказуеми последици,
защото разрушиш ли веднъж тайния порядък на нещата
докоснеш ли защитната плацента на скритите вселени
разкъсаш ли паяжината, в която се мята отминалото време
всичко ще отиде по дяволите Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

диСЕКЦИО

Кратък обзор на секторното  изкуство

Мария Ландова

бр. 15/2015

Изкуственото раждане – със секцио – се превърна в норма, а нормативността  в изкуството – в нова класика. Ако дадена изложба не се самодефинира достатъчно нахакано и интригуващо, тя изчезва. Просто не се е състояла и толкова. Ако наредиш дузина картини без упътване за употреба, рискуваш да не те разберат и да не те забележат. Съвсем друго е, когато експозицията е курирана. Фигурата на куратора публично легитимира изложбата, позиционира я хоризонтално в определен сектор на родния артистичен ландшафт и вертикално, по скалата между ординерно и събитийно. Секторите във визуалното изкуство са със строга пирамидална подредба: държавен, общински, съюзен, а фундаментът е съставен от множество малки частни галерии – сегменти със собствен контингент от артисти и публики. Съюзът на българските художници е гилдийна организация, чиято секцийна структура болезнено напомня стара панелка, където всеки апартамент има свой собствен облик, политика и дейност. Опитите да се изведе някаква обща концептуална стратегия са спорадични и с променлива успеваемост. А над този пейзаж тържествено ще се извисява и ще хвърля тежката си квадратна сянка самата последна инстанция – Националният музеен комплекс за визуални изкуства, който, за да избегне конфузната думичка „комплекс”, се назова „Квадрат 500”. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Употребата на руската литература в съвременния руски политически дискурс

Дечка Чавдарова

бр. 12/2015

 

9-Za_RossiyuВъв всяка култура литературни произведения могат да се актуализират и да бъдат привлечени за осмислянето на злободневни политически събития. Това явление се проявява особено активно в руската култура, която, според утвърдената аксиома, е литературоцентрична. Когато наблюдаваме употребата на руската литература в политическия дискурс в съвременна Русия, можем да забележим обръщане към различни литературни произведения от страна на официалната власт (или на близките до нея интелектуалци) и от страна на опонентите й, а също така различен прочит на едни и същи произведения. Има още

7 коментара

Filed under Uncategorized

Футоши Хошино: Възвишеното и капитализмът при Жан-Франсоа Лиотар

06, 7

бр.10/2015 

Между 2 и 4 март 2015 г. в Софийски университет се състоя международният форум „Възвишеното и изродното” [“The Sublime and the Uncanny”], организиран от Центъра по философия към Токийския университет (UTCP) и Софийския литературоведски семинар (СЛС), със съдействието на Културния център на СУ. Интердисциплинарният форум се фокусира върху понятията „възвишено” и „изродно” (виж бр. 34/2013; бр. 16/2014 на ЛВ), определящи не само за модерния, но и за съвременния теоретичен дискурс. Семинарът постави въпроса за съотношението и евристичния потенциал на тези понятия в епохата на предефиниране на разбирането за човешки интелект, респективно – за статута на (не)човешкото. Форумът ще подема в нова перспектива темите на симпозиума „Метаморфоза и катастрофа“, състоял се в началото на ноември 2013 г. (виж бр. 9/2014; бр. 37/2014 на ЛВ).
Предложения върху темата „Възвишеното и изродното” направиха: Боян Манчев, Футоши Хошино, Камелия Спасова, Юджи Нишияма, Дарин Тенев, Такафуми Шимада, Еньо Стоянов, Божана Филипова, Хисато Куриваки, Мария Калинова
В настоящия брой предлагаме откъс от експозето на японския колега Футоши Хошино върху възвишеното днес.

Футоши Хошино

Въведение

06, 7aЖан-Франсоа Лиотар (1924-1998) започва да пише за естетика в началото на 70-те, след като е приключил дейността си в Алжир, където е много активен в списанието „Социализъм или варварство“, а по-късно и в „Силата на трудещите се“. Всъщност след разпадането на тези групи през 1966 той прекратява маркистките си дейности и с Дискурс, фигура започва да публикува последователно множество книги, базирани на психоанализа, феноменология и марксизъм, обединявайки ги в уникален стил.
Дейността му до 1970 сякаш не разкрива връзки с по-късните му писания в областта на естетиката. Напротив, мнозина дори настояват, че при него е налице изместване, нещо от порядъка на преход „от активист към философ“ или „от политически към естетически дискурс“ в текстовете на Лиотар от края на 60-те. Въпреки това неговата естетика винаги е била разгръщане на политическата му дейност. Ако например се съсредоточим върху понятието за възвишено в неговите текстове, ще открием възможност да схванем естетическата му теория от гледна точка на една „критика на капитализма“. Има още

Вашият коментар

Filed under Прочити

Видения за Йейтс

бр.10/2015

01aНастоящият брой на „Литературен вестник” е посветен на ирладнския национален поет и носител на Нобелова награда Уилям Бътлър Йейтс, 150-годишнината от чието рождение ще отбележим официално на 13 юни 2015. „Денят на Йейтс” е съзнателно избран и се заиграва с деня на Блум – „Блумсдей”, отбелязван ежегодно по цял свят само три дни по-късно: на 16 юни. Денят на Йейтс е нова инициатива, която се очаква също да превземе множество световни градове, измежду които Лондон, Мелбърн, Рим и Мадрид.

Броят включва палитра от текстове, отнасящи се до изследванията на Йейтс. Най-напред бихме искали да изразим специална благодарност към Майкъл Ууд от Принстънския университет, който ни позволи да преведем на български език откъс от петата глава „Насилие по пътищата” от книгата му „Йейтс и насилието”, посветена на поемата „Хиляда деветстотин и деветнадесета”. От българска страна включихме една беседа на Петър Увалиев, посветена на ирладнския бард, която доказва по безспорен начин, че Йейтс е една от живите връзки на българската и европейската култура. Специално за броя бяха написани две есета – на Катрин Ебъри (Университет Шефилд) и Алисън Армстронг (Училище по визуални изкуства, Ню Йорк). Текстът на Ебъри се занимава със сложното отношение на Йейтс към науката, детайлизирайки върху връзката на митическото и окултното с колекционирането на пеперуди, което поетът обожава от детството си. Текстът на Армстронг представлява сбит преглед на философията на Йейтс със силен акцент върху окултния текст на „Видение” (1922). Броят предлага на читателите също ексклузивно интервю с Джак Харт, авторът на „Размишелния в катраненото буре”. Харт, който подобно на Йейтс е родом от Слайго, предлага убедителна перспектива върху отношението на Йейтс към митологията, ирландската възрожденска драма, модерните естетически влияния и релевантността на творчеството на поета в съвременната ирландска политика.

Поставихме акцент и върху нови преводи на текстове на Йейтс на български език. Ангел Игов преведе за първи път шедьовъра „Великден, 1916”, посветен на мъчителните дилеми, за позитивите и наследените злини на ирландската борба за свобода. Преводът на тази творба на български език е особено важен, доколкото през следващата 2016 ще се навърши век от Великденската революция в сградата на Дъблинската централна поща. Филип Стоилов преведе „Общо въведение към съчиненията ми” (1939): ключов критически текст, писан в късните години. Това е едно от най-често обговаряните прозаични съчинения на Йейтс. Както подсказва и заглавието, съдържанието му представя и обсъжда неговите естетически възгледи в сбит, напълно ясен и чист стил. То може да служи едновременно като „въведение” както за читателите, които се запознават с Йейтс, така и за опитните изследователи на неговото творчество.

 

Джонатан Маккрийди
Преведe от английски Божана Филипова

 

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Книгите не са чорапи или пелени

Джонатан Галаси

бр. 9/2015

Дами и господа,

book-610334_640За мен е удоволствие и чест да бъда с вас тук, във Венеция – дом на изкуството и красотата, където необезпокоявани властват най-скъпите на сърцето ни културни ценности. Венеция си е все същата. Не се е променила през вековете. Правнуците ни ще идват тук – също както предците ни, както нас самите днес – за да се потопят в несравнимата й атмосфера. Неизменността на Венеция, нейната дълговечност, нейното безсмъртие са неща, на които можем да разчитаме, зaради които можем да се поздравим и на които можем да се наслаждаваме и радваме завинаги.

Дълго мога да говоря така и вероятно вие ще продължавате да кимате любезно, докато в същото време си мислите, „С какво ли се е напушил Джонатан Галаси? Нима нашият наивен американски приятел не разбира, че Венеция е в опасност, че скоро може да бъде наводнена, погълната, изпразнена, изоставена? Да, Венеция е изключително красива, единствена по рода си, неповторима. Но Венеция умира. От година на година населението й намалява. Някои ще кажат, че отдавна вече е мъртва. Както много други столици на културата в Европа, Венеция е просто музей, атракцион, пренебрежима и незначителна, нереална”. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Милорад Пеич

бр. 8/2015

Милорад Пеич е босненско-херцеговински поет, роден през 1960 г. в Тузла. Завършва икономика в Сараево. В средата на 1992 г., при избухването на гражданската война, напуска родината си и се преселва в Швеция. В босненско-херцеговинския литературен живот влиза с книгата си „Ваза за цветето крин” (1985). Следват „Очите на ключалката” (2001), „Хиперборея” (2011), с която става първият носител на наградата „Слово Маково/Мак Диздар”. Под печат е стихосбирката му „Третият живот”.

Синът на Никта*

Снощи почистих с греблото моравата, а сутринта
нови листа покриваха вчерашната земя.
Пролетта не си спомням, лятото бързо се
изля в себе си… Все пак не ме напуска
вярата в третия живот.
Когато синът на Никта, като Дядо Мраз, почука
със своята факла на заледения прозорец,
ще събера старата си сила да се покажа
млад и много зает. Да ме остави още малко.
Ще повикам мъртвите си приятели за гаранти.
__________________________
* Никта – в гръцката митология богиня на нощта, майка на бога на смъртта Танатос. – Бел. авт.

Zov

Явора Петрова, „Зов“

 

Словослагател

Всички думи имам, във всичките им нюанси,
само че вече няма какво да се говори.

Ясно е, че съм в пълен мрак, единствената
светлина – очите на ключалките.
Не е сигурно от коя страна са бездните.

Имам всички ключове, пазя ги в
в каси със шифър. Само че все по-трудно
обичам: вече няма на кого да се отвори. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized