Левитация и легитимация

бр. 18/2015

На 20 март 2015 г. в Галерия „УниАрт“ се състоя поредният междудепартаментен семинар на департаментите „Нова българистика“ и „Дизайн“ на НБУ. Семинарът на тема „Механизми на легитимация в съвременното изкуство и литература днес“ се фокусира върху конкретни модели на презентация като общи тематични изложби, каталози и публични представяния в областта на дизайна и изобразителното изкуство и на антологии, издания с избрани и „събрани“ произведения, мемоари и автобиографии в областта на литературата. Със слова и изказвания се включиха доц. д-р Борис Сергинов, проф. д-р Орлин Дворянов, доц. д-р Морис Фадел, доц. Пламен Дойнов, д.н., гл. ас. д-р Йордан Ефтимов, проф. д-р Ирина Генова и др.
Тук публикуваме встъпителното слово на Борис Сергинов и малки откъси от изказванията на двама от участниците.

Борис Сергинов

03-01Изложбата е мястото, където един творец в областта на визуалните изкуства може да бъде видян от своята публика. Било то дизайнер, скулптор, инсталатор или фотограф, творецът в областта на визуалните изкуства се нуждае от изложбена зала, от музей, от място, където да покаже своите произведения, проекти, фотографии. Само  чрез изложбата, реална или виртуална е възможно той да комуникира със своята публика, защото изкуството е форма на комуникация и мисля, че Шопенхауер беше казал, че най-добрият стил е този: „Когато имаш да кажеш нещо“.  Така се легитимира един творец в областта на визуалното – чрез изложби, чрез презентации и лекции, чрез  каталози към изложбите, чрез портфолио с работи, които е направил. Легитимира се чрез книгите, които е написал, защото един творец в областта на визуалното може да бъде и важен за практиката теоретик, както това често се случва. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

За механизмите на легитимация

бр. 18/2015

Откъси от изказванията на двама от участниците в семинара на тема „Механизми на легитимация в съвременното изкуство и литература днес“.

Орлин Дворянов:
Хубаво е, че в Художествената академия влязох късно и излязох късно, защото тогава вече бях на сериозна възраст и можех сам да реша какво изкуство искам да правя. Беше ми ясно, че като студенти не можем да правим изложби каквито бихме искали. По принцип имахме право да участваме в някои изложби, но трябваше „гуруто“, който стои зад нас, да ни лансира, какъвто беше случаят със Светлин Русев и неговите випуски.
През 1988 г. се случи нещо показателно. Акцията по Канала, която двамата с Добрин Пейчев тогава предложихме, първо беше спряна, или по-скоро „отложена“, с около месец. Точно в този момент се състоя първата изложба на групата „Градът“ в галерия „Досев“, открита от проф. Тома Върбанов, председател на СБХ и доскорошен партиен секретар. Така беше легитимиран авангардът. След изложбата на „Градът“ пуснаха и нашата акция.
Подкрепям тезата на Йово Панчев, че след 1989 г. се състоя не промяна в изкуството, а подмяна. Става дума за пъзел, който през последните 20 години се пренарежда, въртейки много стари лица и понякога няколко подбрани нови. В изложбата „Изкуство за промяна“ в СГХГ прозира идеята как пъзелът трябва да изглежда днес. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Дария Карапеткова: Италианският език и култура са пристрастяващи

бр. 16/2015

С този разговор слагаме началото на нова рубрика. Нова за вестника–  „Клуб Пикуик” бе рубрика в списание Панорама, издание на СПБ, която поддържах десет години. Сега с любезното съгласие на главния му редактор Емануил Видински ще я продължим на страниците на „Литературен вестник“, за което искрено благодаря на проф. Амелия Личева.  

 Емил Басат 

 

  5-4Дария е невероятно ведър и сърдечен човек. Винаги усмихната, тя засиява цялата, когато ви срещне или заговори. Деликатна и внимателна, тя крие в себе си стрелите на иронията, които улучват безпогрешно. Съчетала научна добросъвестност с артистичност и истинско преклонение към езика, тя превръща и най-сложната теория в увлекателна история. Книгата й Ботуша в българската литературна мода. Преводите на италианска литература у нас от Освобождението до наши дни” е първото по рода си критическо изследване у нас на рецепцията и историята на превода от италиански на български. С всички герои участници в това приключение”. Наричам го така, защото книгата e едновременно и изследване, и пътуване в света на превода, в което си съжителстват умението й на учен и дарбата й на разказвач. В нея историите на най-добрите преводи от италиански оживяват. Бих определил Ботуша”, само каква находка е заглавието!, като литературен детектив”, защото тук ще откриете факти и случвания, разминавания и виртуозно разкрити преводачески ходове” и подходи към текста, различни преводачески стратегии”, успехи и провали на цяла генерация талантливи майстори на превода от италиански на български. Написана с изследователска страст и жив и ироничен език, Ботуша” предизвика голям интерес и проправи път за подобни  научни творби, но в други езикови територии За тях ще поговорим друг път.

Но коя е Дария? Читателите на вестника я познават. Дария Карапеткова е главен асистент д-р, преподавател в специалността Италианска филология” на СУ Св. Климент Охридски”. Занимава се с превод и проблеми на съвременния италиански език. Пише статии и есета в списания като Литературата“, Езиков свят“, Страница“, а така също и в Литературен вестник“ и Култура“. Преподава в магистърската програма Преводач-редактор” във факултет Славянски филологии” на Софийския университет. Превела е 7 книги списъкът е в края на този текст.

   

Откъде дойде интересът ти към италианската литература? Плод на случайност ли е, или на съзнателен избор?

Превръщането на заниманието с чужд език в професия е едно от най-ранните ми осъзнати житейски решения и едно от тези, за които никога не съм съжалявала. Италианският език и култура са пристрастяващи, а по времето, когато правех този избор, бяха и обвити в доста екзотичен ореол у нас. Не беше труден избор.

 

Един малко личен въпрос, който задавам винаги: Къде и кога си родена? Би ли разказала за рода си, за учителите си, откъде дойде любовта ти към литературата?

Родена съм на 13 февруари 1978 г. в София. Интереса си към темата за езика и литературата дължа изцяло на майка ми, която е филолог българист, коректор по професия. Предимно от нея съм се учила на грамотност. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Революцията е одисея

Фарук Шехич

бр. 15/2015

Microsoft Word - LORA_Faruk-interv.docПредставяме ви новото стихотворение на Фарук Шехич, един от най-добрите и успешни писатели и поети от новото поколение. Последното му литературно признание беше наградата на Европейската комисия за романа „Книга за Уна”. Още преди нея Шехич се класира с поезията („Хит депо”, „Транссараево”, „Моите реки”) и с прозата си („Под натиск”, „Книга за Уна”) за първенството на Европейската литературна купа. За трети път босненско-херцеговският писател предоставя свое произведение най-напред в нашия портал, което подчертаваме с особено задоволство. И така: четете Фарук Шехич!

Не трябваше да разчиствам старите неща
цветята, хербаризирани в карирани тетрадки
и книгите, подписани от анонимни автори
Не трябваше да ги изхвърлям
да разрушавам хармонията от прахоляк, от частици моя кожа
и от кожата на тези, които съм обичал в уюта на бърлогата си
Не трябваше да се захващам с тази революция
с непредсказуеми последици,
защото разрушиш ли веднъж тайния порядък на нещата
докоснеш ли защитната плацента на скритите вселени
разкъсаш ли паяжината, в която се мята отминалото време
всичко ще отиде по дяволите Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

диСЕКЦИО

Кратък обзор на секторното  изкуство

Мария Ландова

бр. 15/2015

Изкуственото раждане – със секцио – се превърна в норма, а нормативността  в изкуството – в нова класика. Ако дадена изложба не се самодефинира достатъчно нахакано и интригуващо, тя изчезва. Просто не се е състояла и толкова. Ако наредиш дузина картини без упътване за употреба, рискуваш да не те разберат и да не те забележат. Съвсем друго е, когато експозицията е курирана. Фигурата на куратора публично легитимира изложбата, позиционира я хоризонтално в определен сектор на родния артистичен ландшафт и вертикално, по скалата между ординерно и събитийно. Секторите във визуалното изкуство са със строга пирамидална подредба: държавен, общински, съюзен, а фундаментът е съставен от множество малки частни галерии – сегменти със собствен контингент от артисти и публики. Съюзът на българските художници е гилдийна организация, чиято секцийна структура болезнено напомня стара панелка, където всеки апартамент има свой собствен облик, политика и дейност. Опитите да се изведе някаква обща концептуална стратегия са спорадични и с променлива успеваемост. А над този пейзаж тържествено ще се извисява и ще хвърля тежката си квадратна сянка самата последна инстанция – Националният музеен комплекс за визуални изкуства, който, за да избегне конфузната думичка „комплекс”, се назова „Квадрат 500”. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Употребата на руската литература в съвременния руски политически дискурс

Дечка Чавдарова

бр. 12/2015

 

9-Za_RossiyuВъв всяка култура литературни произведения могат да се актуализират и да бъдат привлечени за осмислянето на злободневни политически събития. Това явление се проявява особено активно в руската култура, която, според утвърдената аксиома, е литературоцентрична. Когато наблюдаваме употребата на руската литература в политическия дискурс в съвременна Русия, можем да забележим обръщане към различни литературни произведения от страна на официалната власт (или на близките до нея интелектуалци) и от страна на опонентите й, а също така различен прочит на едни и същи произведения. Има още

12 коментара

Filed under Uncategorized

Футоши Хошино: Възвишеното и капитализмът при Жан-Франсоа Лиотар

06, 7

бр.10/2015 

Между 2 и 4 март 2015 г. в Софийски университет се състоя международният форум „Възвишеното и изродното” [“The Sublime and the Uncanny”], организиран от Центъра по философия към Токийския университет (UTCP) и Софийския литературоведски семинар (СЛС), със съдействието на Културния център на СУ. Интердисциплинарният форум се фокусира върху понятията „възвишено” и „изродно” (виж бр. 34/2013; бр. 16/2014 на ЛВ), определящи не само за модерния, но и за съвременния теоретичен дискурс. Семинарът постави въпроса за съотношението и евристичния потенциал на тези понятия в епохата на предефиниране на разбирането за човешки интелект, респективно – за статута на (не)човешкото. Форумът ще подема в нова перспектива темите на симпозиума „Метаморфоза и катастрофа“, състоял се в началото на ноември 2013 г. (виж бр. 9/2014; бр. 37/2014 на ЛВ).
Предложения върху темата „Възвишеното и изродното” направиха: Боян Манчев, Футоши Хошино, Камелия Спасова, Юджи Нишияма, Дарин Тенев, Такафуми Шимада, Еньо Стоянов, Божана Филипова, Хисато Куриваки, Мария Калинова
В настоящия брой предлагаме откъс от експозето на японския колега Футоши Хошино върху възвишеното днес.

Футоши Хошино

Въведение

06, 7aЖан-Франсоа Лиотар (1924-1998) започва да пише за естетика в началото на 70-те, след като е приключил дейността си в Алжир, където е много активен в списанието „Социализъм или варварство“, а по-късно и в „Силата на трудещите се“. Всъщност след разпадането на тези групи през 1966 той прекратява маркистките си дейности и с Дискурс, фигура започва да публикува последователно множество книги, базирани на психоанализа, феноменология и марксизъм, обединявайки ги в уникален стил.
Дейността му до 1970 сякаш не разкрива връзки с по-късните му писания в областта на естетиката. Напротив, мнозина дори настояват, че при него е налице изместване, нещо от порядъка на преход „от активист към философ“ или „от политически към естетически дискурс“ в текстовете на Лиотар от края на 60-те. Въпреки това неговата естетика винаги е била разгръщане на политическата му дейност. Ако например се съсредоточим върху понятието за възвишено в неговите текстове, ще открием възможност да схванем естетическата му теория от гледна точка на една „критика на капитализма“. Има още

Вашият коментар

Filed under Прочити