ВНИМАНИЕ: Open the door!

Две общи изложби и една лична

Мария Ландова

бр. 23/2015

015

Константин Костов , „Улица”

Началото на лятото е лежерно време – подходящо за (на)шествието на ново ято млади художници. В първата половина на юни в Националната художествена академия текат дипломните защити на амбициозни и подготвени младежи, готови да се впишат в европейския пейзаж на родното изкуство. Успоредно галерия „Академия” представя изложбата конкурс на номинираните млади български артисти за престижната европейска награда на музея „Есл” (Essl Museum). Някои от наградените и номинираните на предишните издания на конкурса откриваме и сред авторите, представени в общата лятна изложба на СГХГ „Внимание: Прясна боя!”. Чудесно съвпадение, търсено или случайно, но напълно логично. Дава ни възможност да видим тенденциите, интересите и физиономиите, изграждащи лицето на новото поколение в българското съвременно изкуство. Стават видими и институциите, и авторитетите, които реално отварят врати пред талантливите и мислещите млади, създавайки форуми, контакти и възможности за тяхната реализация „докле са млади” и които налагат определени критерии и вкусове, съпоставими с тенденциите в европейското и световното изкуство. Генерира се енергийно поле на надежди, защото прохождащият артист се нуждае най-много от обществено внимание и подкрепа, за да укрепне крехката му увереност, че си струва. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Ларш Собю Кристенсен: Понякога 700 е много повече от 200 000





6-1бр. 23/2015

Когато попитахме Ларш Собю коя е любимата му част от Норвегия, родната му страна, той отговори: Осло. Роден е там през 1953. Следва литературознание, история на културата и обществени науки, история на идеите. В далечната 1976 дебютира със стихосбирка, а през 1983, когато е бил само на 30 години, излиза романът „Бийтълс”, преведен на 33 езика, като само в Норвегия са продадени над милион екземпляра. След това през 2001 излиза „Полубрат”, който му носи най-голямата норвежка литературна награда „Браге“. Всъщност това е романа, който за първи път го редстави на българската публика и, оказа се, че са изминали оттогава 9 години. Преведени са трите части на „Бийтълс”, „Изплъзна ми се от езика” и „Моделът”. Разбира се, творчеството на този голям писател не можеше да остане така едностранчиво представено. Световен писател от ранга на онези, които в последните години идваха в България, като Орхан Памук и Марио Варгас Льоса, Амос Оз, Ева Липска, Ришард Криницки и др., което е чест за българската култура. Норвежкият писател Ларш С. Кристенсен беше гост на Аполония миналата есен, за да представи своята първа стихосбирка на български „Таралежово слънце” и третата част на култовия си роман „Бийтълс” в превод на Анюта Качева. Той беше специален гост на предаването „Артефир“ на програма „Хр.Ботев” на БНР.
Силвия Чолева и Анюта Качева разговаряха с него.

Анюта Качева: Ларш Собю Кристенсен казва, че най-прекият път за достигане на един текст от автора до публиката, това е поезията. За мен няма разлика между прозата и поезията му, защото мисля, че той каквото и да пише, винаги е поет. Той ми каза един интересен факт, че когато излиза „Полубрат”, само за един месец се е продал в 200 000 екземпляра. Почти близо две седмици след това издава и стихосбирка, която за същото време се продава в 700 екземпляра. Въпреки това, казва Ларш С. Кристенсен, поезията е изключително важна, защото понякога 700 е много повече от 200 000. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Какво означава класическо

Дж. М. Кутси

бр. 22/2015

I

ROME, ITALY:  South-African writer John M.Coetzee, Nobel Price for literature, poses for photographers in Rome, 22 June 2004 during a literature festival. AFP PHOTO/ Tiziana FABI  (Photo credit should read TIZIANA FABI/AFP/Getty Images)

Дж. М. Кутси, Рим, 2004, сн. Тициана Фаби

През октомври 1944 г., когато съюзническите сили воюват в Европа, а германски ракети се сипят върху Лондон, петдесет и шест годишният Томас Стърнс Елиът произнася пред Вергилиевото дружество в Лондон своето встъпително слово като негов пръв председател. В лекцията си Елиът не споменава военновременната обстановка, с изключение на един-единствен намек – косвен, сдържан, по най-добър британски маниер – за „злочестините на сегашното време“, които го затруднили да се снабди с необходимите за подготовката на лекцията книги. По този начин той напомня на слушателите си, че в определена перспектива войната е само една, макар и масивна, кратка засечка в живота на Европа.
С лекцията си, озаглавена „Какво означава класическо?“, Елиът цели да постави отново на дневен ред и да консолидира една отдавна отстоявана от него теза: че цивилизацията на Западна Европа представлява единна цивилизация, че тя произлиза от Рим през Римската църква и Свещената римска империя, и следователно, че нейното изконно класическо произведение трябва да бъде епосът за Рим, Вергилиевата „Енеида“. Всеки път, когато поставя отново на дневен ред тази теза, това се върши от един човек с все по-голям обществен авторитет, тъй че към 1944 г. за него, като поет, драматург, критик, издател и културен коментатор, може да се каже, че доминира английският литературен живот. Този човек набелязва Лондон като метрополията на англоезичния свят и със смиреност, прикриваща безмилостна целеустременост, успява съвсем съзнателно да превърне себе си в повелителния глас на тази метрополия. Сега той се застъпва за Вергилий като доминиращия глас на имперската метрополия Рим – един Рим, чийто трансцендентен имперски ореол Вергилий едва ли е могъл да забележи.
„Какво означава класическо?“ не спада към най-добрите критически текстове на Елиът. Тонът de haut en bas, с който през 1920-те така успешно говори на публиката си, за да наложи на литературен Лондон личните си пристрастия, звучи вече маниерно. От прозата му също лъха известна умора. Въпреки това текстът е безспорно умен и – след като човек се задълбочи в контекста му – по-убедителен, отколкото изглежда на първо четене. Освен това от него се долавя прозрението, че краят на Втората световна война неизбежно ще донесе един нов културен ред, с нови възможности и нови заплахи. Препрочитайки текста на Елиът в подготовка за днешната лекция [1], особено впечатление ми направи фактът, че той никъде не споменава нищо за себе си като американец, или поне за американския си произход, и следователно за малко странния ъгъл, под който отдава дължимото на един европейски поет пред една европейска публика. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Сезоните на филологията

Валери Стефанов

бр. 21/2015

IMG_5149Есента е рефлексивна, пролетта е склонна към въодушевление и екзалтации.
През последните две десетилетия за филологията се използва метафорика, свързана с природната цикличност. Най-често споменаваният сезон е есента. Очевидно е препращането към залез, снижаване на жизнените функции, умора, приключване. Внушението на скептичните тези е ясно – филологията е извървяла някакъв исторически път в своето дисциплинарно обособяване и развитие и е настъпил сезонът на равносметките. Време е да се проверят методологическите инструментариуми, основанията на познавателните надежди. Време е филологията да престане да бъде глухар, който, улисан в любовната си песен към Словото, не забелязва какво се случва и кой го дебне в гората свят.
Защо някогашната „царица на науките” се е озовала в рисковия сезон на отпадането, е въпрос, на който са дадени различни отговори. Те ще бъдат систематизирани накратко тук. Но преди да размислим за „есента”, редно е да се вгледаме в сезона на разцвета, на оптимизма, на силните себеидентификации. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

„Златна палма” сред тръстиките

68-ми кинофестивал в Кан, 13-24 май 2015 г.

Божидар Манов

бр. 21/2015

Ovni

„Овни”

Лазурният бряг доста късно е назован „лазурен” като примамлив рекламен слоган. Някога е бил пусто крайбрежие с диви тръстики (на френски cannes). На тяхно място сега луксозният булевард „Кроазет” следва дъгата на залива. А „Златната палма” е най-разпознаваемият символ на световното курортно бижу Кан (Cannеs) от 60 години – тогава изящната клонка с 19 листенца става лого на фестивала и бленувана награда от хиляди кинематографисти по света.

Всяка година през май Кан се превръща в Мека за филмовия бизнес, за амбициозните автори, бляскавите звезди от екрана и най-вече за безбройни потоци фенове на киното, които обсаждат града точно като поклонници на някаква неназована, но мощна световна религия.

Фестивалът отдавна има реномето на един от четирите световни форума (заедно с Берлин, Венеция и Торонто), които „законодателстват” в света на киното и дават оценка за неговото текущо състояние. Затова някои обобщени изводи от тазгодишното 68-мо издание се натрапват очевидно. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Felis poeticus

Дарин Тенев

бр. 20/2015

largeКотките в литературата се разхождат между природата и изкуството, между естественото и свръхестественото, между питомното и дивото, между обичайното и необичайното, между живота и смъртта, между видимото и невидимото. Понякога от „всички герои в романа само котките са действителни” (Ойя Байдар), понякога в автобиографичното и реалистично писане котката разкрива фикционалността на постройката.
С този брой ви каним да тръгнем подир няколко котки, няколко типа или вида котки; да последваме сянката на тези котки по начина, по който слепият следва своето куче водач. Да последваме няколко котки през няколко текста, художествени и философски. Проследяването, следенето, което не бива да се превръща в преследване, няма да доведе до истината на Котката, истината за Котката, до някаква същност на това какво е котка. И нашите котки водачи открояват не истината за котката, а особена конфигурация в представянето и мисленето за котки, откроима през говоренето за тях, от тяхно име, в тяхна полза или срещу тях. Това съвсем няма да е изчерпателен списък. И най-бегъл поглед към антологиите с произведения за котки издавани през целия ХХ в. и началото на ХХІ в. би показал ограничеността на настоящата подборка. Тя не претендира и за представителност, а единствено за известно разнообразие, през което прозира една топика на котките в литературата от Ренесанса насам. Топика със свои общи места и свои редове на фигуративност, които превръщат котката в метафора или метонимия на женското, на загадъчното, на смъртта, на омайващия поглед. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Габриела Хаджикостова: Аз съм един щастлив човек

Разговора води ЕМИЛ БАСАТ

бр. 19/2015

gabi-2При цялата й крехкост у нея има нещо „взривоопасно“. Тя е като опъната струна, винаги нащрек, винаги готова да отреагира, емоционална и непосредствена, деликатно, но категорично изказваща мнението си. Зад външната й строгост се крие лесна ранимост. Начинът й на говорене, жестовете й, разсичащи въздуха, издават силен характер.                                                              
Разговарям с актрисата Габриела Хаджикостова от „Малко театро“, Будапеща, след спектакъла й по творби на Имре Кертес в Еврейския дом в София. Срещаме се в кафенето зад Националната художествена галерия на 29. 01. 2013 г.

– Разкажи ми за себе си, за рода си, за родителите ти, за детството и средата, в която си израсла.
– Аз съм от театрално семейство, което за мен по някакъв начин е определило съдбата ми. Майка ми е Лиляна Кисьова – оперетна певица, а баща ми – Константин Хаджикостов, бе ръководител на квартет „Буфосинхронисти“ и музикант в оркестъра на Младежкия театър. И всъщност аз съм „откърмена“ с театър, израсла съм в Младежкия театър.
Майка ми е родена в Троян и летата си прекарвах там. Едва сега си давам сметка колко важно е било това за мен при оформянето ми като човек. Баба ми ме водеше из планината – около Троян и Орешака – това за мен беше един приказен свят, който аз като дете не съм осъзнавала, тъй като ми е бил даденост. Живеех заобиколена от един много естествен, много хармоничен свят, на естествени хора, далеч от изкуството, които водеха скромен и смислен живот. За мене Троян беше всъщност свободата. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized