50-годишният юбилей на държавния поет

Археологии в зоната на 21 април 1985

Пламен Дойнов

бр. 26/2015

l-5

„Не се отказвам от нито един свой ред!“ Л. Левчев в последния комунистически парламент, 17 ноември 1989 г. Сн. Георги Панамски

По време на честването на 80-годищнината на Любомир Левчев на 29 април 2015 г. в зала 6 на НДК единственото стихотворение, което прочете лично юбилярът, беше „Аз, който не избягах от Помпей“, писано в началото на 90-те години и публикувано като начално стихотворение в книгата „Отвъд“ (1994). Очевидно за него стихотворението е от ония, които могат да се нарекат знакови. Неслучайно актьорът Стойко Пеев също го прочете към края на продължителния си рецитал. Алегорията за неизбягалия от Помпей повтаря важната за Левчев след 1989 г. теза, че не се отказва от нито една своя дума, че остава верен на Идеала, на Словото, на какво още, т.е. остава при себе си и край.

Вече сме забелязвали, че не е съвсем ясно при кое точно себе си остава Левчев, защото през последните десетилетия той последователно се опитва да подмени биографическия си текст с лирически, т.е. да пренапише биографията си и да преобразува творчеството си така, че на сцената на историята да остане само поетът Левчев, при това – един от неговите специално конструирани образи, по възможност на „световен“, а не на соцреалистически поет. За тази цел програмното стихотворение „Аз, който не избягах от Помпей“ е сякаш идеално – никак не се разбира откъде не е избягал автобиографичният лирически герой, защото мястото, където „той остава себе си, е съвършен симулакрум – предлага множество образи на личността, които могат да бъдат изживени единствено театрално.“ Има още

2 коментара

Filed under Uncategorized

Годишна литературна награда на „Литературен вестник“ за млад автор

!lv.konkurs„Литературен вестник“ обявява годишен конкурс за млад автор.
В конкурса могат да участват автори до 35-годишна възраст, които нямат издадена печатна или електронна книга.

#Условия на конкурса:

За участие в конкурса се приемат непубликувани текстове в два раздела: „Поезия“ и „Белетристика“. В раздел „Поезия“ трябва да се изпращат цикъл стихотворения (между 15 и 20 поетични текста), а в раздел „Белетристика“ – откъс от книга (роман или разказ/и с общ обем между 15-20 стандартни страници).

Текстовете (с посочени име на автора, дата и място на раждане, телефон и електронен адрес за връзка) се приемат на адрес: litvestnik.konkurs@gmail.com

Срокът за получаване на творбите е от 1 юли 2015 г. до 1 март 2016 г. Победителите ще бъдат определени от тричленно жури и публично обявени на 24 май 2016 г.

Наградите в двата раздела са съответно:

  1. Голяма награда на „Литературен вестник“ за млад поет: 1000 лв.
  2. Голяма награда на „Литературен вестник“ за млад белетрист: 1000 лв. 

#Формат на конкурса:

Наградата се присъжда за разширена публикация в разделите „Поезия“ и „Белетристика“. Всяка публикация се подбира и осъществява от редактор, който е водещ на съответния брой на ЛВ. Разширена е публикацията, която по обем и естетически качества сочи към една възможна бъдеща книга. Редакторите на ЛВ планират и разпределят във времето от септември до първата десетдневка на май около 15-20 публикации, равномерно разпределени между поезия и художествена проза. Около 24 май журито разглежда извършените публикации и определя имената на лауреатите.

#Концепция на конкурса:

„Литературен вестник“ е моделиран да бъде платформа на младата и неконвенционална литература още със създаването си през февруари 1991 г. Той остава такъв и до днес. Една награда за млад автор стабилизира и усилва ролята на вестника и допринася както за отстояване на собствените му естетически вкусове, така и за внасяне на ред в хаоса на литературните награди.

2 коментара

Filed under Конкурс

За силата на различния

 

Амелия Личева

бр. 24/2015

bog-da-bdi-nad-deteto-toni-morisynВ интервю, поместено в настоящия брой на „Литературен вестник”, Нобеловата лауреатка за литература Тони Морисън споделя, че голяма част от съвременната проза е автобиографична – нещо, което е неприемливо и неудачно за писателката. Защо, става ясно от поместеното в броя интервю с нея. Самата Морисън е от онези вече рядко срещани писатели, които все още ни дават увереност, че същината на литературата се корени в писането с въображение, в съчиняването на истории, в напрягането на всекидневния език: все съставки, векове наред определяли що е това литература. За нобелистката романите не са нито дневник, нито упражнение по отразяване на реалността, което съвсем не значи, че тя бяга от проблемите, каузите, съвремието. Напротив, ако трябва да сложим някакъв етикет на писателката, той при всички случаи би бил „ангажирана”. В текстовете на Тони Морисън винаги има политически ангажимент, има казуси, търсят се отговори на етични въпроси. Но това е направено фино, през много поетизми, включване на легендите и митовете, на свръхестественото, през вкусни, пълнокръвни истории и персонажи, защото Морисън е от типа писатели в стил Маркес, които обичат да задълбават и в тайните на битието, и в тайните на човешкото, и във всичко онова, което прави литературния свят различен от реалния. В тази линия се вписва и последният й роман „Бог да бди над детето”, издаден своевременно и на български език от „Обсидиан”. Различното и дори учудващото в него е стилът, подвеждащо достъпен, търсено профаниращ и използващ клишетата на популярното – очевидно за да си гарантира по-сигурни канали за посланията. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Тони Морисън: „Пиша за чернокожите… Не е нужно да се извинявам за това”

n-2

Барак Обама връчва „Медала на свободата“ на Тони Морисън през 2012 г. Снимка: Мартин Саймън/Corbis

бр. 24/2015

След като излезе най-новата й книга „Бог да бди над детето”, разговаряме с носителката на Нобелова награда за опасностите, които крие красотата, за подкрепата й за Хилари Клинтън и за това как си е спечелила правото да казва „замълчи”.

От всичко онова, което лежи на плещите на Тони Морисън, най-тежкият товар е отговорността да бъде „съвестта на Америка”. Звучи едновременно абсурдно и достоверно. Расовите предразсъдъци в САЩ вече почти половин век са нейната тема – история, която тя разказва и преразказва с постоянството на гнева и съпричастието. Последната книга на Морисън „Бог да бди над детето”1 е единадесетият й роман. Когато пристигнах в апартамента й в Трибека, Долен Манхатън, американската Съвест рисуваше веждите си. „Заради фотографа”, обясни тя, усмихвайки се.
По-късно каза на фотографа: „Гримирах се заради вас. Направих си веждите, всичко…” и добави: „Губиш тези неща…” Загатнатата втора част на изречението е „когато достигнеш моята възраст”. Морисън навърши 84 през февруари. Многото литературни почести, които е получила, включват наградата „Пулицър” през 1988 г. за романа „Възлюблена”, Нобеловата награда за литература през 1993 г. и Президентския „Медал на свободата“, връчен й от нейния приятел Барак Обама. Фактът, че си най-почитаният жив американски писател обаче, не променя желанието ти да изглеждаш добре на снимките. Естествено е да я занимават  въпросите за красотата и за представите на хората за външния им вид, тъй като в центъра на последната й книга е една поразително красива тъмнокожа жена на име Брайд, която се опитва да се защити от своето минало, търсейки разкрасяване на повърхността. Една любовна история несигурно се разгръща между нея и Букър, млад учен, потънал в скръб след смъртта на брат си. Той й казва: „Няма такова нещо като „раса” от научна гледна точка, Брайд, така че расизмът без раса е въпрос на избор. Понятието за него се разпространява, разбира се, от онези, които имат нужда от него. Хората, които го прилагат в живота, биха били нищо без него.” Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Конкурс “13 века България”

13-veka„Литературен вестник“, с подкрепата на Национален дарителски фонд „13 века България“, обявява годишен конкурс работилница за литературна критика.

В конкурса могат да участват автори до 30-годишна възраст.

За участие в конкурса се приемат литературнокритически рецензии с обем до 5000 знака върху книги в областта на художествената литература и хуманитаристиката, български и преводни, публикувани през 2014 и 2015 г. Текстовете (с посочени име на автора, дата на раждане, телефон и електронен адрес за връзка) се приемат до 1 октомври 2015 г. на адрес: 1v_konkurs@abv.bg

В конкурса ще бъде присъдена една голяма награда „13 века България“ в размер на 400 лв., която ще бъде обявена през декември 2015 г.

Изпратените за участие текстове ще бъдат разглеждани текущо от тричленното жури на конкурса и номинираните ще бъдат публикувани в специална ежеседмична рубрика в „Литературен вестник“, както и на сайта на изданието.

Авторите на номинираните текстове ще имат възможност да участват в творчески работилници, в които ще се включат утвърдени критици и редакторите на „Литературен вестник“.

има 1 коментар

Filed under Конкурс

ВНИМАНИЕ: Open the door!

Две общи изложби и една лична

Мария Ландова

бр. 23/2015

015

Константин Костов , „Улица”

Началото на лятото е лежерно време – подходящо за (на)шествието на ново ято млади художници. В първата половина на юни в Националната художествена академия текат дипломните защити на амбициозни и подготвени младежи, готови да се впишат в европейския пейзаж на родното изкуство. Успоредно галерия „Академия” представя изложбата конкурс на номинираните млади български артисти за престижната европейска награда на музея „Есл” (Essl Museum). Някои от наградените и номинираните на предишните издания на конкурса откриваме и сред авторите, представени в общата лятна изложба на СГХГ „Внимание: Прясна боя!”. Чудесно съвпадение, търсено или случайно, но напълно логично. Дава ни възможност да видим тенденциите, интересите и физиономиите, изграждащи лицето на новото поколение в българското съвременно изкуство. Стават видими и институциите, и авторитетите, които реално отварят врати пред талантливите и мислещите млади, създавайки форуми, контакти и възможности за тяхната реализация „докле са млади” и които налагат определени критерии и вкусове, съпоставими с тенденциите в европейското и световното изкуство. Генерира се енергийно поле на надежди, защото прохождащият артист се нуждае най-много от обществено внимание и подкрепа, за да укрепне крехката му увереност, че си струва. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Ларш Собю Кристенсен: Понякога 700 е много повече от 200 000





6-1бр. 23/2015

Когато попитахме Ларш Собю коя е любимата му част от Норвегия, родната му страна, той отговори: Осло. Роден е там през 1953. Следва литературознание, история на културата и обществени науки, история на идеите. В далечната 1976 дебютира със стихосбирка, а през 1983, когато е бил само на 30 години, излиза романът „Бийтълс”, преведен на 33 езика, като само в Норвегия са продадени над милион екземпляра. След това през 2001 излиза „Полубрат”, който му носи най-голямата норвежка литературна награда „Браге“. Всъщност това е романа, който за първи път го редстави на българската публика и, оказа се, че са изминали оттогава 9 години. Преведени са трите части на „Бийтълс”, „Изплъзна ми се от езика” и „Моделът”. Разбира се, творчеството на този голям писател не можеше да остане така едностранчиво представено. Световен писател от ранга на онези, които в последните години идваха в България, като Орхан Памук и Марио Варгас Льоса, Амос Оз, Ева Липска, Ришард Криницки и др., което е чест за българската култура. Норвежкият писател Ларш С. Кристенсен беше гост на Аполония миналата есен, за да представи своята първа стихосбирка на български „Таралежово слънце” и третата част на култовия си роман „Бийтълс” в превод на Анюта Качева. Той беше специален гост на предаването „Артефир“ на програма „Хр.Ботев” на БНР.
Силвия Чолева и Анюта Качева разговаряха с него.

Анюта Качева: Ларш Собю Кристенсен казва, че най-прекият път за достигане на един текст от автора до публиката, това е поезията. За мен няма разлика между прозата и поезията му, защото мисля, че той каквото и да пише, винаги е поет. Той ми каза един интересен факт, че когато излиза „Полубрат”, само за един месец се е продал в 200 000 екземпляра. Почти близо две седмици след това издава и стихосбирка, която за същото време се продава в 700 екземпляра. Въпреки това, казва Ларш С. Кристенсен, поезията е изключително важна, защото понякога 700 е много повече от 200 000. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized