Ашраф Файяд

бр. 3/2016

 

detailed_picture copyКаква би била съдбата на младия палестинец Ашраф Файяд, ако на 17 ноември 2015 саудитски съд не го бе осъдил на смърт заради текстове в неговата стихосбирка „Упътването – вътре…“ (2008, Бейрут), сметнати за обида към исляма?  Но Международният литературен фестивал в Берлин обяви на 14 януари четения по цял свят в знак за солидарност с Ашраф Файяд.
Ашраф Файяд (все още) не е написал много – не е имал време, а в затвора едва ли има и място, и сили за това. Дано неговата известност като политически затворник, изпреварила известността му като поет, му осигури време и място да продължи своите поетични провокации. И битието, разнищено в неговите поетични текстове до здрачния си предел, да постигне своето пресъграждане в светлина.
М. Ц.

 

Остър синдром на отечеството

Първични симптоми:
Повишената температура на аплодисментите от съгласилите се с теб да се сбогуват.
Изтощение…, предшестващо приготовленията ти за пътешествие с камила, тъй приличаща на теб.
Дамгосано е нейното начало с ридание, което изпреварва те, където и да се обърнеш.
И те преследват всичките проклятия, привични за легендите на древните.

Резултати от прегледа:
Актуален статус:
Страдаш от опиянение подобно на обезумял по стриптийзьорка!
Майстор си да сипеш ругатни по гнилото си минало.
Прекаляваш с танците по приемите…
и в хотелските салони…
и по булевардите.
Много лиги ти текат,
а се смаляват зениците на очите ти.
В този актуален статус
се наричаш емигрант. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

След Кьолн: към интеграция или радикализация

Росен Кукушев

бр. 3/2016

IMG_2225

Кметството на Улм, Германия, снимка: Катерина Новачкова

Събитията през новогодишната нощ в редица големи германски градове, свързани с множество случаи на насилие, извършени от млади мъже от арабски и северноафрикански произход, ориентираха насоката на обществените и политическите дискусии в Германия за пореден път към темата за „бежанците“ и са на път да поставят на сериозно изпитание политиката на отворени врати, прилагана от настоящото федерално правителство. Хронологията на събитията, представена досега в медийното пространство, може да послужи за отправна точка за разгръщане на бъдещи по-задълбочени анализи на общоевропейските усилия за овладяване на кризата с бежанците във основа на частния случай на германската миграционна и бежанска политика.
На първо място, либералната политическа система на Германия, съчетаваща характеристиките на модерна правова държава, значима европейска икономическа сила и плурализма/мултикултурализма на различните обществени групи и техните ценности, днес е изправена пред все по-сериозни изпитания. Основаващ се на идеите за икономически просперитет, благоденствие на гражданите и плурализъм на различните етнически и религиозни идентичности и принадлежности, германският модел съдържа в себе си елементите на едно възторжено и оптимистично отношение към света и стремеж към рационално и позитивистко разрешение на въпросите на международните отношения, един от които е бежанската вълна. По какъв друг начин бихме могли да си обясним призивите на федералната канцлерка Меркел за „отворените врати“ на Германия и еуфорията на германските граждани от приема на изпадналите в беда бежанци през 2015 г. По един парадоксален начин този позитивизъм на съвременната германска либерална политическа система и правова държава може да придобие ирационални и гротескни измерения. Най-яркият пример за това зараждащо се вътрешнополитическо явление е изострянето на тенденциите от крайнодясно (политическите движения на антиислямска основа ПЕГИДА и Алтернатива за Германия и др.) до крайноляво (партиите „Левите“, „Зелените“ и някои фракции от ГСДП). На този фон на фрагментация и радикализация на обществено-политическите дискурси условният деснополитически център, олицетворяван от ХДС и ХСС, трудно би могъл да маневрира успешно и да постигне смислени решения в процеса на интеграция на бежанците. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Писмо от ада

Светислав Басара

бр. 2/2016

9-svetislav-basara-0007-foto-vladislav-mitic_fСкъпи мой Павлович,
Едвам се съвзех от неприятностите, които носи смъртта, и последва още един шок – осъден съм да горя в Ада. Смятам, че е несправедливо, но казват, че тук всички така мислели. Вероятно изумено се питаш, как е възможно мъртъвците да пишат писма? Признавам, че е странно. Но трябва да гледаме на нещата прагматично. Напоследък Адът не е толкова далече от света. Опитните осъдени твърдят, че Адът и светът се докосвали и прониквали един в друг… И дори, макар да не е за вярване, че в сибирските степи били открити филиали на Ада. Благодарение на това тук-там изтича по някоя информация и в двете посоки. Използвам тази възможност да ти обърна внимание върху определени неща, които ще ти бъдат от полза, като тръгнеш да умираш. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Награда за литературна критика „13 века България“

12509649_10153898242830536_6363576143707079281_n

Изпълнителният директор на НДФ „13 века България“ г-н Митко Тодоров връчва лично наградата на победителката в конкурса Симона Господинова. Снимка: Андриана Спасова.

На 23 януари 2016 г. от 17.30 часа в Нова конферентна зала на Софийския университет се проведе награждаването в рамките на организирания от Национален дарителски фонд „13 века България“ и Фондация „Литературен вестник“ Четвърти годишен конкурс -работилница за литературна критика. Тричленното жури в състав доц. д-р Дарин Тенев, гл. ас. д-р Дария Карапеткова и гл. ас. д-р Мария Калинова избра за носител на Голямата награда „13 века България“ – почетна грамота и парично покритие от 400 лв. – Симона Господинова и нейната рецензия За „Лисицата“ и потенциала на романа за книгата на Галин Никифоров .
Припомняме и другите номинирани за Голямата награда „13 века България“:

1. Деница Венкова, „Провинции“: прохождане към тишината
2. Анна Лазарова, Междуребрен водоем, в който сме пропуснали да оцелеем
3. Валентин Славеев, За „Смяна на огледалата“
4. Мартин Касабов, Тогава, когато искам да мълча
5. Емилия Дяконова, Секс по време на комунизъм
6. Теодора Лалова, Истории за пътя
7. Иван Коларов, Роман за по-широка публика
8. Кристиян Янев, За преоткриването на един роман
9. Йоанна Нейкова, Естер=Силвия?
10. Десислава Николова, Няма лъжа и измама
Честито на всички отличени!

Вашият коментар

Filed under Конкурс

Честита 2016 г. – поезията се пробужда!

бр. 1/2016

01_boris-pramatarov

Борис Праматаров

Георги Господинов

Скривалището на езика

Ако не беше езикът,

как щяхме да премълчаваме?

Как щяхме да се спотайваме?

Да се крием под него…

Да си правим хралупи…

Всичко може да бъде затрупано

с няколко думи.

01_Момиче_Байтошев-1

Александър Байтошев, Момиче

Лични ангели, вън от йерархията

Ангелът на тъгата
Ангелът на сянката от пишеща ръка
Ангелът на обраните ябълкови градини
Ангелът на гипсовите ангелчета в стаята
Ангелът на празната ваза
Ангелът на късните следобеди
Ангелът на нощта
Ангелът на неделите
Ангелът на неловките паузи
(току-що преминал казват)
Ангелът на прозявката
Ангелът на напуснатите
Ангелът на напускащите
понякога един и същ

 

Амелия Личева

*
Декоративни чинийки за спомен
от пътешествията,
на които съм била
и ще отида,
порцеланови фигурки,
прасенца касички, свещници,
халби, шишенца, музикални кутии,
момиченца с облекло от Виена,
Варшава и Маастрихт,
дървени пумпали,
всичко по много:
подредено по книжните рафтове
без ред
моите малки съкровища,
които не трябва да губя,
чупя, дори подарявам,
защото са автобиографията,
която за мен ще разказва.

Ден

Минувачът  е много ядосан
и размахва необуздано ръце,
светофарът свети само зелено
и гумите се надпреварват да проскърцват,
очертанията и контурите се съюзяват,
сенките тичат,
светът надява очила,
тъмното идва,
страшното идва,
защо лека нощ,
защо?

*
Всеки ден,
докато бавно разчесвам косата си,
огледалото ми напомня,
че животът е косъм.
И ръката ми
все по-бавно се движи.
Здрави ли са корените,
държиш ли се, живот?
Има ли за какво?
Има ли за кого?

 

Миглена Николчина

Из „Рими“ (Сезони)

От прозореца
(Есен)

През ноември листата изгниват, а хумусът зрее
и дърветата тъмни обличат своята голота.
От дъждеца поръбван, булевардът под мене линее,
а мъглата, а звездите оттатък мъглата растат.

А звездите растат и умората също расте.
И набъбва копнежът за сън под звездите, за сън под дъжда.
За изчезване гладко като в пухкава длан на дете,
в полунощна прегръдка, в метеор, не оставил следа.

Хора, дремещи птици, дървета през ноември стоят
с рамене вцепенени и нейде безмълвно надничат.
Без да знаят, указват, като знаци край пътя –
силуети в мъглата – и мъглата изпълва очите им.

Този месец подпира глава и в небето се взира,
и вселената с устни лицето му сиво докосва.
Нито звук от колите. Чело о стъклото опирам
и не знам накъде булевардът под мен се е проснал.

Всяка граница само напомня, че има отвъд.
Всяко спиране – само знак на вървежа.
Нека хумусът зрее, нека пада в съня ми дъждът
и с прозрачно мастило нека нови слова отбележи.

В парка
(Зима)

Проскърцва сняг с листа примесен под краката –
приключи лятото, без да се случи.
Вървя полека, а след мен върви мъглата
като охранено лениво куче.

Какво по-хубаво – през този кратък ден
от тук до там да се разхождам.
Елите тръскат клони заледени
и скелетът душата ми пробожда.

Заслужен мир – желаенето свърши.
А после, знам, ще издържа безкрайно.
Мъглата ближе вцепенените ми пръсти
с докосване и нежно, и случайно.

 

 

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Номинации за конкурс “13 века България”

Литературен вестник и Национален дарителски фонд „13 века България“ Ви канят на връчването на Голямата награда на годишния конкурс-работилница за литературна критика „13 века България“.
Събитието ще се състои на 23 януари 2016 г. от 17. 30 часа в Нова конферентна зала на Софийския университет.

Събитието ще се състои на 23 януари 2016 г. от 17. 30 часа в Нова конферентна зала на Софийския университет. Голямата награда ще бъде връчена от изпълнителния директор на НДФ „13 века България“ Митко Тодоров.
Тричленно жури в състав:
доц. д-р Дарин Тенев
гл. ас. д-р Дария Карапеткова
гл. ас. д-р Мария Калинова
номинира за Голямата наградата текстовете на следните участници:

1. Деница Венкова, „Провинции“: прохождане към тишината
2. Анна Лазарова, Междуребрен водоем, в който сме пропуснали да оцелеем
3. Валентин Славеев, За „Смяна на огледалата“
4. Мартин Касабов, Тогава, когато искам да мълча
5. Емилия Дяконова, Секс по време на комунизъм
6. Теодора Лалова, Истории за пътя
7. Симона Господинова, За „Лисицата“ и потенциала на романа
8. Иван Коларов, Роман за по-широка публика
9. Кристиян Янев, За преоткриването на един роман
10. Йоанна Нейкова, Естер=Силвия?
11. Десислава Николова, Няма лъжа и измама

Вашият коментар

Filed under Конкурс

Книгите на 2015 година

4

рис. Александър Байтошев

Анкета

бр. 41-42/2015

Цветан Ракьовски, литературен критик, преподавател в ЮЗУ
Ако ми бъде позволено, ще наредя три двойки книги – високия и ниския ми избор.
1. Книга от чужд автор – моят фаворит е Юнас Юнасон с „Неграмотното момиче, което можеше да смята“. Провалът за 2015 г. в български превод е „Нулев брой“ на Умберто Еко. Първата книга ми донесе душевен гъдел с парадоксалния си смаш, при който в месомелачката на романа попада всичко. Романът на Еко ме изненада с душевната тегота, която ми причини – очаквах нещо като „Тайнственият пламък на кралица Лоана“, но ме сполетя негативна изненада…
2. Книга от български автор – с нетърпение прочетох „Квантова градина“ на Ал. Чобанов. Очаквах да се е „повредил“ след дългото си митарство из сценарните екипи на култови тв сериали. Не е! Овардил е таланта си да гледа втренчено и да разказва добре. Обърка ме един дълго рекламиран и предупредително поставян на пиедестал роман като „Калуня-каля“. Идеята на автора постоянно му се е изплъзвала, а той постоянно е опитвал да направи положителен герой с реабилитация на една трагична историческа страница.
3. Литературоведска книга – според мен вторият сборник за Сирак Скитник „Изкуство и улицата“ идва да напомни, че литературната наука в България може да оцелее въпреки колебливия си импакт фактор. Вкарването в системата на рейтинговото балансиране ще употреби изкушението от литературата, превръщайки го в „система от показатели“. Ето защо негативният вариант на тази класация остава отворен – всеки може да го допълни… Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized