„Скитащи души. Антология на българските поети символисти“

бр. 05/2021

Des âmes vagabondes. Anthologie de poètes symbolistes bulgares, Le Soupirail, 2020.

В края на миналата година във Франция бе публикувана „Скитащи души. Антология на българските поети символисти“, съставена и преведена от Красимир Кавалджиев. Тук публикуваме предговора към антологията от белгийския поет Вернер Ламберси, както и рецензия за книгата от френския поет  Гийом Декур, публикувана неотдавна в сп. Quinzaines.

 Порив към абсолютното

Преводът на поезия крие винаги риска от избледняване на метафоричното значение, което се подхранва от оригиналния език. Поезията на българските символисти избягва този капан. Напротив, преводът й позволява да възстанови силата на въображението и универсалността на метафората, защото проектът на символистите включва използването на универсални образи и символи.

Кои са българските символисти? Това са няколко поети, които не са принадлежали към един и същи „лагер“, нито са споделяли някаква обща платформа. Те публикуват стиховете си през първите три десетилетия на ХХ век в различни авангардни списания.

За новото полско издание на „Под игото“ и за растящата „Малка библиотека на българската литература“ на Войчех Галонзка

Маргрета Григорова

бр.34/2020

• 

• 

• 

През юбилейната година на Вазов, в навечерието на 24 май излезе новото полско издание на „Под игото“ – в новия превод на значимия полски българист Войчех Галонзка. В интервюто с преводачи на българска литература в брой 20 на  „Литературен вестник (на Ани Бурова), посветено на Празника на българската и славянската писменост и култура, той съобщава, че книгата е видяла бял свят преди броени дни. За Международния празник на преводача на 29 септември тази година, също преди броени дни, излязоха и още две издания на българска литературна класика, които дължим на Войчех Галонзка – това са томовете с поезия на Николай Лилиев („Лунни блясъци“) и на Пенчо Славейков („Сън за щастие“), илюстрирани от поета и художника Роман Кисьов, син на поета преводач от полски Здравко Кисьов (също превеждан от Галонзка). Книгите излизат в краковското издателство „Скриптум“, в серията „Малка библиотека на българската литература“, за която голяма заслуга има Войчех Галонзка. Трябва да отбележим и излязлата през миналата година в същата серия преводна поетична книга на Петър Първанов.

Родината е там, където са нашите врагове

Миленко Йергович

бр.34/2020

• 

• 

Няколко минути преди да се разпадне целият познат ни свят, през октомври 2019 година, белградската „Геопоетика” издаде книгата със „свръхкратки истории” „Всичките наши тела” на Георги Господинов. Веднага след това, през февруари и март, ни връхлетя епидемията, преминаването на границите стана трудно, промени се поетиката на живота така че, както се случва когато избухне война, започнахме да  делим времето на преди и след Ковид-19. Книгата съдържа само 131 страници, публикувана е на кирилица в брилянтния превод на Мария-Йоанна Стоядинович. (Има някакво чудо с тези сръбски и хърватски преводачки от български: прекрасни са и са някак близки…)

Разказвам ви всичко това, защото много е вероятно аз единствен да съм прочел книгата от тази страна на Баяц[1] и дълго би могло да остане така. Или поне докато „Фрактура” – хърватският издател на Господинов, не ангажира Ксения Банович,

Сали Руни: „Искам следващата ми книга да бъде най-доброто нещо, което някога съм създавала”

Бр. 30/2020

Сали Руни

Книгата, която чета в момента

Романът на Маргарет Драбъл от 1972 г. „През иглено ухо”. Това е едва третата книга на Драбъл, с която се запознавам. Възхитена съм от всичко, което съм прочела от нея до този момент. Сега живея в отдалечен район в провинцията, нямам достъп до интернет, а в момента книжарниците са затворени. Затова разчитам на натрупалите се в моя каталог непрочетени книги.

Немската критика за романа „Кротките“ от Ангел Игов

бр. 26/ 2020

Миналата година романът на Ангел Игов „Кротките“ беше издаден на немски (прев. Андреас Третнер, изд. eta Verlag), а в началото на юни получи немската Международна литературна награда, присъждана за съвременна чуждестранна проза. Обикновено с наградата биват отличени една книга и нейният превод на немски, но заради сложната ситуация, пред която е изправено книгоиздаването през последните месеци, през настоящата година я получиха и шестте заглавия от краткия списък на наградата. Междувременно в немската преса излязоха рецензии и отзиви за „Кротките“. Тук публикуваме (със съкращения) някои от тях.

Приятният гъдел на властта

Корицата на немското издание на „Кротките“ от Ангел Игов

 

В „Кротките“ Ангел Игов се е посветил на събитията в София от 1944 г. Това е неговият принос към културата на паметта

Корупция, евтина почивка на Черно море, приютът за бедни на Европа: така гласят само някои от стереотипите за България, които идват на ум на мнозина германци – ако въобще се сещат за нещо по темата. Дванадесет години след присъединяването към Европейския съюз балканската държава все още представлява terra incognita. Това важи в исторически и политически план, но не по-малко и в литературен – ако за момент забравим за автори като Владимир Зарев, Алек Попов и Георги Господинов, които междувременно станаха достъпни и за немската читателска публика.

Малко светлина в една от най-мрачните глави от по-новата българска история внася сега романът „Кротките“ на Ангел Игов, който неотдавна излезе в превод на немски. Годината е 1944-та, по-точно времето след девети септември. (…)