Българската литература и култура и „казусът Македония“

Георги Гроздев

бр. 06/2021

Издателство „Балкани“ има дългогодишно сътрудничество с творци от Република Северна Македония. Издателството е основано в 1991 г., поредицата „Балканска Библиотека“ започна през 2004 г. заедно със списание „Литературни Балкани“. И в списанието, и в библиотеката са издадени десетки автори от всички балкански страни без изключение – за първи път в културната ни история. Само от Македония, сега Република Северна Македония, са 40 имена.

1.

Съществува ли македонски език? Да! Разбирам го по рождение. Както е известно, така наречените „македонски класици“ са български класици, които са писали на български език. Това е добре известно и на онези, които работят в културните институции в Скопие. Между другото, имам подарена книга от бившия посланик на Македония в София, бивш председател на македонския парламент, за съжаление вече покойник, проф. Любиша Георгиевски. Това е неговият учебник по български език, на който е учил в 1944 г. Първият автор е Паисий. „Тази бистра вода след 1944 потъна някъде“, казваше той. Хората, които са останали да живеят на територията на сегашната РС Македония не са виновни, че такава е историческата им съдба.

Мрачният карнавал на „survivor“ 2020

Оцеляването днес според художника Динко Стоев

бп.36/2020

Динко Стоев. Снимка: bnr.bg

Какви са тези едромащабни платна? Картини в експресионистичен стил между реалност и фикция ли? Стряскаща е срещата с тях.

По особен алегоричен начин, без да е търсен специално, изложбата като че ли се вписва в общия дух на протеста, започнал през юли 2020, особено в момента на неговото избухване.

Възприемам картините като предмети, излъчващи силен емоционален патос. Не знам доколко са подходящи за семеен интериор и съзерцание в хола например. Кой би съзерцавал как Дядо Мраз разфасова елена си в загадъчна, мрачна, мразовита гора? Провокативни, предизвикателни, изпълнени с едри мазки на четката – не е ли това една вулгарно-цинична версия на тема – що е човекът днес? Не е ли тази бунтовна енергия предизвикана от оскърбена нежност, от сломена вяра? Защо липсва капчица хумор, ирония, самоирония. Надмощие взимат острата сатира и разобличението, енергията е съсредоточена навън към околното, поне аз я

Непознатата и позната Вера Мутафчиева

Редки са подобни книги за големите ни имена в литературата и културата

бр.29/2020

Георги Гроздев

1.

След като прочетох с искрен интерес книгата на Антоанета Алипиева, веднага потърсих по мейла авторката, която не познавам. Тя отзивчиво ми позвъни с изненада, че толкова бързо някой е прочел томчето за Вера Мутафчиева, буквално веднага след издаването му. Тогава й казах, че е открила истини, които и самата Вера Мутафчиева не знаеше или поне не споделяше за себе си през онези последни десетина години от живота й, през които бяхме близки познати с нея.

2.

В книгата на Алипиева има и спорни за мен твърдения, но при всички случаи проучването е добър повод да мислим и говорим за Вера Мутафчиева като духовно явление, което не се поддава на лесна квалификация или лесно познание. Както не е лесно и няма да бъде лесно националното ни самопознание.

Книгата потвърждава старата истина, че за да се прецени обективно какво е делото на даден човек или творец, той  трябва да е напуснал земния свят. Да се е случило нещо окончателно и необратимо. Него да го няма, както обичаше да казва Радой Ралин. Да не може сам да се защитава, а това да правят творбите му, когато са четени с разбиране, както казват пък в училище, и интерпретирани с нужната обща култура, но и в съответния контекст, в който ги е създавал  авторът.