Литературен Вестник

Първи януари

На сутринта учудващо не се събуди нов човек.

Градът навън, и той изглежда същият –

мирише на мандарини, кисело зеле и пръст.

Припомня си колцина живеят в него,

по тесните тунели на улиците,

захлупени с мартенско небе, взето назаем.

Чудото ни настига със закъснение, когато на излизане от подлеза

някой чува на празната улица как някой шепне:

Всички сте мои –

Улични котки, гальовни и наплашени,

Весели гръмогласни просяци, слезли от стенописите в Боянската черква

Безлики жени, заспали върху продънени дивани пред полусрутени сгради,

Празни магазини „под наем”, в чиито витрини сънените лица на минувачите се отразяват двойни.

Мои сте, жълти буркани уют в прозорците.

На никого няма да ви дам.

Юни

покривът на лятото
залезът трае по три дни
някой сладко плюе костилки долу земята и звездите
оттук – еднакво далечни

В края на юли

Стоплена от лятното слънце,

сваляш бронята и шлема

и пращаш стихове на някогашни музи.

Пускаш по вселенските жици, които напипваш с ръка в тъмното,

без да чакаш нещо да се завърне.

Сееш думи в привидното нищо, без подпис,

а после някоя вечер,

Изведнъж,

вместо звезди —

светулки.

Неделята на мъртвите

конците на праза

тънички мостове

излиза есента

влиза зимата