Албена Тодорова
Първи януари
На сутринта учудващо не се събуди нов човек.
Градът навън, и той изглежда същият –
мирише на мандарини, кисело зеле и пръст.
Припомня си колцина живеят в него,
по тесните тунели на улиците,
захлупени с мартенско небе, взето назаем.
Чудото ни настига със закъснение, когато на излизане от подлеза
някой чува на празната улица как някой шепне: