Камелия Панайотова

бр. 3/2021

Камелия Панайотова

***

 

Everything not saved will be lost.

– Nintendo “Quit Screen” message

Което не спасим, ще бъде изгубено.

То още не е пристигнало, а вече го няма.

Може да бъде червено или синьо,

най-често жълто

като зараснал белег под коляното.

Може да бъде всичко, но

почти винаги е разочарованието

Разочарованието се губи и

никой не може да каже дали

вятърът го е отнесъл в друга посока

или са го смазали тежките сълзи на дъжда,

но е ясно че остава изгубено.

След него никога нищо не дръзва да дойде,

даже тъгата.

Разочарованието, което трябва да дойде,

но не идва оставя празни чаши след себе си;

пълни пепелника на масата;

купува си нови дрехи, които не облича;

вари чай от липа и се надява да отмине,

а е вече отминало без да достигне

единственото което може да му донесе утеха.

Ние само го зърваме в бъдещето и

чакаме.

Чакаме без да знаем, че

изгубеното

просто

не се намира

и никой никога не знае какво

е щяло да бъде,

както листото откъснало се от клона

пада върху късче земя и тя не помръдва,

но то не знае това,

защото отдавна е мъртво.

 

 

MOST JUSTE

 

Чакам те, липсваш ми, сбогом –

тези думи никога не са верни.

Когато някой ги изрича

не виждам кой е.

Ретината на очите ми

е покрита с пясък.

На другия край на света

вълна се удря в скалист бряг

и ме отмива.

Една звезда пада на изток

и прави експлозия.

Думата е камък,

вграден в катедрала –

стои на място.

Само веднъж

в празния купол на сърцето ми

ти каза „не те обичам вече”

и нищо не се случи.

EL CIELO

Различно е небето над Малага,

там живее някой –

сутрин слиза в катедралата

с основи на джамия

и рисунки на разпятието

(сигурно си има друга работа,

но сякаш се издържа дълго горе?

Небето не е дом а покрив над земята,

който пази да не развеем вярата)

мести скулптурите до олтара

и тръгва натъжен,

че не сме го забелязали

и въобще…

По-празно е небето над Малага,

чак да се зачудиш

дали бог сам вярва в себе си.