„Най-неясните неща са онези, които изглеждат най-ясни“

Разговор със сръбския писател Светислав Басара

бр.05/2021

Светислав Басара

Читателите в България вече познават вашите романи „Легенда за велосипедистите“, „По следите на Свещения Граал“, „Ангелът на атентата“, както и сборника с разкази „Изгубен в супермаркета“. Сега им предстои среща с романа „Възход и упадък на Паркинсоновата болест“, публикуван от издателство „Агата – А“.  За какво е метафора тук Паркинсоновата болест?

Това е труден въпрос. Наистина е метафора, но не някаква обща метафора, която се отнася до всичко. По-скоро това е персонификация на болестта (в най-широкия смисъл на думата). Защото Паркинсоновата болест от романа не е позната в патологията, тя е лична собственост на Паркинсон, който пък не е онзи Паркинсон, на когото е наречена (нека я назовем „профанната“) Паркинсонова болест. Освен това героят в романа Демян Лаврентиевич умишлено се разболява, той не е жертва, а е изобретателят на тази болест, той търси болестта и чрез нея се лекува от фалшивото здраве, което смята за предпоставка за всички заболявания.

Писмо от ада

Светислав Басара

бр. 2/2016

Скъпи мой Павлович,
Едвам се съвзех от неприятностите, които носи смъртта, и последва още един шок – осъден съм да горя в Ада. Смятам, че е несправедливо, но казват, че тук всички така мислели. Вероятно изумено се питаш, как е възможно мъртъвците да пишат писма? Признавам, че е странно. Но трябва да гледаме на нещата прагматично. Напоследък Адът не е толкова далече от света. Опитните осъдени твърдят, че Адът и светът се докосвали и прониквали един в друг… И дори, макар да не е за вярване, че в сибирските степи били открити филиали на Ада. Благодарение на това тук-там изтича по някоя информация и в двете посоки. Използвам тази възможност да ти обърна внимание върху определени неща, които ще ти бъдат от полза, като тръгнеш да умираш.