Ина Иванова
* * *
Сребърният гвоздей на лятото
лежи в дланта ми,
въздух звънти между телата ни,
долу градът сънува империи.
Колко излишни са империите,
Господи, мисля си.
Всички времена живеят
в кутия от стенен часовник,
хранят се с надежди и разточителност,
а коремите им са сребърни риби.
Благодаря, че мълчиш, Господи,
мисля още и потулвам гвоздея
в най-тайния джоб на къщата,
и облак грижовно скрива Слънцето
и времето се вбива в телата ни. Има още
Литературен Вестник 