Разговор с директора на Полския институт в София Анна Опалинска
От няколко месеца сте в България, а вече всичко разбирате, а и започвате да говорите на български. Имахте ли някаква предварителна нагласа, че ще дойдете на дипломатическа работа в София, или стана случайно?
Директор съм на Полския институт в София от септември 2020 г., преди това една година бях служител в посолството на Република Полша в София. Когато пристигнах в България, не говорех български. Обаче след 2-3 седмици започнах да разбирам все повече. Мисля, че фактът, че по образование съм филолог, много ми помогна – завършила съм полскa и рускa филология. Славянските езици заемат важно място в сърцето ми и ме придружават в моя професионален път. Нещо повече, по време на следването си бях очарована от старобългарския език – може би е било предчувствие? Бих искала да науча български език възможно най-скоро, въпреки че знам, че ми предстои дълъг път. Началото на моето приключение с българския език обаче беше свързано с видна личност на българската полонистика – уроците ми преподаваше проф. Калина Бахнева. Изключителен експерт по полска литература, автор на монографията „Елада и Рим в полската литература през XIX и XX век“.
Каква беше предварителната Ви представа за страната и промени ли се в тези първи месеци?
Никога досега не съм била в България, но преди пристигането ми моите представи се формираха чрез четене на съвременна българска литература – имам предвид Георги Господинов, който е много ценéн в Полша. Именно чрез „Физика на тъгата“, в превод на Магдалена Питлак, въпреки културните различия, се озовах лесно в ретроспективата и атмосферата на България. Благодарение на тази завладяваща история-лабиринт опознах България от гледна точка на българин с голяма чувствителност и въображение. Страна, която, докато четях, ми изглеждаше близка и изключително реална. Разбрах, че въпреки географското ни положение, ние сме свързани от исторически и политически събития, оформили съзнанието на съвременните българи и поляци.
От друга страна, образът на България в представите ми е бил оформен от три от най-популярните символи на държавата в Полша – морето, розите и иконите.
Най-голямата изненада за мен обаче след пристигането ми бяха хората – толкова открити и гостоприемни; това, че българите са разговорливи, приятелски настроени и услужливи. През тези две години не съм срещнала нито една проява на злонамереност.
Също така не очаквах, че българската кухня е толкова богата на вкусове и аромати. Ястията са пълни с цветове – вкусни зеленчуци и подправки. Все още откривам нови и изненадващи неща.
В Полша има традиционно силна българистика – в момента е достатъчно да споменем имената на проф. Целина Юда, на Магдалена Питлак, Малгожата Миколайчак… Вече казахте за Георги Господинов. Познавахте ли някакви други български автори, изобщо българската култура?
През 2019 г. в Полша се заговори много за Георги Господинов, който във Вроцлав получи престижната литературна награда на Централна Европа „Ангелус“. Поради факта, че славянските езици и културата на Централна и Източна Европа са ми изключително интересни, не бих могла да пропусна широко коментираното и високо ценено творчество на този български писател. Това беше очарователна среща със съвременната българска проза и визията за България – държава, с която споделяме сходно минало. Освен това виждам как структурата и тематиката на българската литература кореспондира със съвременната полска проза.
Още от времето на моето следване свързвах българската култура с личностите на Светите братя Кирил и Методий, апостолите на славяните, създатели на глаголицата, а в св. Климент Охридски виждах личност, дала на южните и източните славяни кирилицата. В това отношение за мен културното наследство на България е една от основните части на европейското културно наследство.
Разбира се, на слависти, филолози и познавачи на българо-полските отношения в Полша не са чужди такива личности като изключителния литературен критик Боян Пенев и поетесата и преводач Дора Габе, основатели на Полско-българското дружество. Дружеството популяризира полската култура основно на страниците на издаваното в периода 1919-1935 г. списание „Полско-български преглед”, както и в поредицата „Полска библиотека“. Полският институт в София, който започва своята дейност през 1949 г. и е най-старият на Балканския полуостров, продължава тази традиция.
Започвате дейността си в трудна ситуация, покрай пандемията неизбежно трябва да се залага на онлайн формати. Какви са плановете Ви в тази посока?
2020 г. беше трудна за всички. По своеобразен начин беше и тест за нашите възможности. В същото време ни научи на много, особено когато става дума за пренасочване на дейността ни към сферата на интернет. Голям успех пожънаха интернет кампаниите на Полския институт, в които в социалните мрежи популяризирахме полската проза и поезия чрез кратки записи: филмовите поредици в канала на YouTube „За най-тихитe приятели и най-мъдрите съветници – книгите“ и „Някои обичат поезия…“. В периода септември-ноември излъчихме на живо във Facebook важни събития: „Публично четене на драмата „Баладина“ на Юлиуш Словацки на полски и български език, на есперанто и с помощта на Брайловата азбука, „Нощ на литературата“ и „Концерт с творби на композитори от държавите-членки на Вишеградската група“. Благодарение на това всички, които нямаха възможност да присъстват на нашите събития, можеха да ги гледат в интернет. По същия начин постъпихме и с концерта полски коледни песни по случай Рождество Христово и Нова година, изпълнени от виртуозите в оперното пеене: Анна Дитри-Калудов и Калуди Калудов. Всички филмови материали са достъпни на нашия уебсайт, канала в YouTube и Facebook. Следващата година със сигурност ще продължим тази практика, за да можем да достигнем до нашите приятели чрез медийните канали. Благодарение на това полската култура може да достигне до българите не само в България, но и в различни части на света.
Чрез приложението Zoom се провеждат онлайн курсовете по полски език за начинаещи и напреднали, организирани от Полския институт.
При тези обстоятелства петото издание на проекта „Поезия в метрото“, иницииран от Полския институт, осъществен съвместно със седмичника „Литературен вестник“ и членове на клъстера EUNIC BULGARIA – мрежа от културни институции на Европейския съюз, също придобива важно измерение. Нашата литература и култура излезе извън стените на институцията, в отворено пространство. Те станаха достъпни и близки за всички софиянци и посетителите на София. Това също е важен показател за нас, когато става дума за дейности в бъдеще, някои от които искаме да осъществим в отвореното градско пространство.
Също така ще разкрия, че през февруари планираме да проведем онлайн промоция на текстове на Роман Ингарден, събрани под заглавието „Естетическото. Избрани текстове“ в превод на проф. Правда Спасова. Книгата е издадена по инициатива на Полския институт, благодарение на издателство „Критика и хуманизъм“ във връзка с обявяването от полския Сейм на Роман Ингарден за патрон на 2020 г. Събитието ще се проведе чрез приложението Zoom и ще бъде излъчено на живо във Facebook на Полския институт и издателство „Критика и хуманизъм“. На срещата ще присъстват важни гости от Полша и България и със сигурност ни очаква интересна и стойностна дискусия.
А ако всичко върви нормално и светът се върне към навиците си през 2021, какви ще са първите неща, които ще направи Полският институт? Изобщо какъв е календарът на Института за следващата година?
Със сигурност едно от най-големите предизвикателства при планирането на програмата на Полския институт за следващата година е несигурността – не знаем докога и до каква степен ще се прилагат антиепидемичните ограничения. Искрено желаем всичко да се нормализира, за да могат гостите на Полския институт отново да общуват с полската култура на живо, защото това са напълно различни преживявания. От друга страна, безопасността и здравето на участниците в нашите събития са изключително важни за нас.
Въпреки трудната ситуация плановете ни са амбициозни и всеки със сигурност ще намери нещо за себе си в нашата програма. Важни годишнини ще играят съществена роля през 2021 г.: 100-годишнината от рождението на автора на научна фантастика Станислав Лем и 200-годишнината от рождението на Циприан Камил Норвид, поет на полския романтизъм. Отбелязването на тези годишнини ще включва събития от различни области на изкуството – изложби, прожекции на филми, концерти. Предвидено е предаване по програма „Христо Ботев“ на БНР, по време на което ще се четат откъси от българското издание на книгата на Станислав Лем „Звездни дневници“. Също така планираме да издадем „Соларис“ под формата на аудиокнига. Ще поставим специален акцент върху популяризирането на полското председателство на Вишеградската група и нейната 30-годишнина. В тясно сътрудничество с институциите на страните членки, действащи в България, т.е. посолството на Словакия, Чешкия център и Унгарския институт, и в координация с посолството на Република Полша в София, ще организираме представяне на изложбата „30 години вишеградско сътрудничество“ и следващото издание на филмовия фестивал V4, представящ филми от държавите членки. Ще покажем и постиженията на Полша в областта на ревитализацията, индустриалния дизайн, творческите индустрии и туристическите атракции. Ще представим изложбата „Съкровищата на Краков“ в градското пространство на Бургас, Хасково и Димитровград, изложба на полска графика „Кооператив 2“ от Академията за изящни изкуства в Лодз, в София и Русе и изложбата за съвременен дизайн „Мъниста с цвят мънистен“ от страните на V4. Ще се проведе и петото издание на фестивала на полския филм КИНОТЕКА в България и шестото издание на проекта „Поезия в метрото“.
В зависимост от епидемиологичната ситуация в Полския институт ще продължим осъществяването на цикъла Шопенови концерти на млади таланти, както и прожекциите на планинарски филми и туристически презентации в сътрудничество с Банско филм фест.
Както преди, ще се включим в най-важните музикални, филмови и научни фестивали в България, било то в традиционна или онлайн форма.
Полският институт в София ще подкрепя активно издаването на книги от съвременни полски автори на български език – сигурна съм, че планираните издания за следващата година ще зарадват читателите. Ще разкрия тайната, че тази група ще включва имена като Олга Токарчук, Анджей Сташук, Мариуш Шчигел.
Каня ви да следите уебсайта на Полския институт в София и Facebook, за да сте в крак с програмата.
Има ли полски творци, които много Ви се иска да доведете в България?
В такива несигурни времена и трудности, свързани с пътуването, не бих искала да споменавам и разкривам имената на гостите, които бихме искали да поканим в София. Те представляват различни области на културата – писатели, музиканти, лингвисти, дизайнери, учени. Вярвам, че всяка от тези срещи ще допринесе за полско-българския културен обмен.
Ако трябва накратко да представите съвременната полска култура, върху какво бихте акцентирали?
Една от най-очевидните прояви на съвременната култура е литературата, създавана в Полша от писатели и поети от световна класа, носители на най-престижните награди. Имена, за които всеки от нас е чувал. Затова бих искала да насоча вниманието към нещо по-малко очевидно и отличаващо Полша на международната сцена. Това са компютърните игри. Част от творческата индустрия, която се превръща във все по-важен елемент от съвременната култура и същевременно е важен компонент на медийния пейзаж. Именно в Полша, благодарение на фирмата CD Projekt, е създадена известната игра „Вещерът“, продадена в милиони екземпляри в цял свят. Интересното е, че тя е адаптация на фантастичната поредица романи от Анджей Сапковски. Затова във връзка с честването на 100-годишнината от рождението на Станислав Лем, споменато от мен, бихме искали да насочим вниманието към постиженията на полските писатели фантасти, преведени на български език, в т.ч. Анджей Сапковски и Яцек Дукай.
Разкажете нещо повече за себе си – какво четете, кои са любимите Ви изкуства? Какво обичате, какво Ви се иска да видите в България?
Въпреки че се опитвам да опозная съвременната култура възможно най-добре, да следвам последните тенденции и проблеми както на утвърдени, така и на млади творци, аз съм голяма любителка на класиката – в литературата и живописта. Любимата ми епоха в историята на полската литература е романтизмът (19-и век) и неговите най-забележителни представители, романтични бардове и национални певци – Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки, Зигмунт Крашински и Циприан Камил Норвид. Така че съм изключително щастлива, че през 2021 г. ще отбележим 200-годишнината от рождението на последния. Съвсем скоро планираме музикално-поетична вечер, посветена на творчеството на Циприан Камил Норвид и музиката на Фредерик Шопен, изпълнена от полската виолистка Марта Потулска и българската пианистка проф. Милена Моллова. Актьорът Руси Чанев ще представи най-известните творби на поета в превод на български, както и творби на Норвид с герой Фредерик Шопен, преведени за първи път на български език. Ако епидемиологичната ситуация позволи – бих искала да поканя всички на тази необикновена вечер на поезията и музиката.
За съжаление престоят ми в България от една година е белязан от пандемия, която затруднява осъществяването на мечтите ми за пътуване из страната, но щом ситуацията се успокои, искам на първо място да посетя великолепните български манастири – Рилския манастир, Бачковския, Троянския. И да разгледам неверояните образци на иконопис и дърворезба. Интересувам се също така от древната история на България и бих искала да посетя Долината на тракийските царе, за да разгледам, наред с други, Казанлъшката гробница. Говорейки за този регион – бих искала да участвам в Празника на розата и да посетя Музея на розата. Българската фолклорна култура е изключително интересна и искам да видя места, където тя е все още жива – градчета и села с красива възрожденска архитектура и да присъствам на фестивалите за народна музика и танци, организирани в тях. Чувала съм и за кукери – традиция, която намирам за особено интригуваща и се надявам, че ще мога да видя на живо танцьорите в страшни маски. България също ме изумява с разнообразната си природата – от планините до морето.
Въпросите зададе Амелия Личева
Преведе от полски: Светла Каранешева
Литературен Вестник 