Маргрета Григорова
През юбилейната година на Вазов, в навечерието на 24 май излезе новото полско издание на „Под игото“ – в новия превод на значимия полски българист Войчех Галонзка. В интервюто с преводачи на българска литература в брой 20 на „Литературен вестник (на Ани Бурова), посветено на Празника на българската и славянската писменост и култура, той съобщава, че книгата е видяла бял свят преди броени дни. За Международния празник на преводача на 29 септември тази година, също преди броени дни, излязоха и още две издания на българска литературна класика, които дължим на Войчех Галонзка – това са томовете с поезия на Николай Лилиев („Лунни блясъци“) и на Пенчо Славейков („Сън за щастие“), илюстрирани от поета и художника Роман Кисьов, син на поета преводач от полски Здравко Кисьов (също превеждан от Галонзка). Книгите излизат в краковското издателство „Скриптум“, в серията „Малка библиотека на българската литература“, за която голяма заслуга има Войчех Галонзка. Трябва да отбележим и излязлата през миналата година в същата серия преводна поетична книга на Петър Първанов. Както обеща на себе си и своите приятели, след пенсионирането си от дългогодишната дипломатическа работа, Галонзка се посвети изключително на преводите на българска литература, макар и никога да не бе преставал да бъде посветен. Той създаде сайт „Българска литература в превод на Войчех Галонзка“ (https://literaturabulgarska.vilnet.pl/), на който са публикувани преводи на повече от 30 автори, както и литературни статии и очерци. В последно време влага нестихващата си българистична отдаденост в грижовни книжни издания, споделени с българистите в Полша и всички приятели в България.
Новото издание на „Под игото“ е събитие, очаквано от няколко години. Преводът е готов преди 5 години. Но макар и одобрено да излезе в престижната „Библиотека Народова“ през 2017 г., изданието среща редица трудности и се забавя, за да излезе в такава символна година и символен момент, в посоченото издателство и с финансовата помощ на семейството. Както споделя Галонзка в послеслова „От преводача“, той превежда романа на един дъх, за няколко месеца през пролетта на 2015 г., след като предишната година го е прочел отново в оригинал.
Няма как да не си зададем въпроса каква е причината за преводаческия ентусиазъм. Отговор на този въпрос получава Митко Новков в интервю от 2020 г., но още в едно много по-ранно интервю на Новков (от 2011 г.) се разбира, че Галонзка е предвидил превода на романа. Научаваме, че решаваща роля са изиграли две основни причини. На първо място това са разговорите с поета и приятеля Николай Кънчев, който през 80-те и началото на 90-те е осенен от възродената актуалност на творбата. Затова и преводът носи посвещение „В памет на поета Николай Кънчев, който ме сближи с духа на романа и ми помогна да го оценя“. Втората причина е убеждението в неизбежната необходимост от нов превод. Когато за пръв път чете „Под игото“ на полски още по време на първата си студентска година, преводът „не му помага“ да се възхити от творбата. Нейното огромно обаяние се отключва едва когато след споменатите разговори прочита творбата в оригинал. Изведнъж тя му заговаря по нов начин, който дава да се разбере, че за нейното въздействие върху полския читател и за нейното присъствие в полската рецепция непременно е нужен нов превод, който да не бъде пречка за прочита и разбирането на творбата, а точно обратното – да посвещава в нея.
Преводът, който прави, е плод на това решение, а самото му извършване Галонзка определя като „преводачески прочит на литературността на творбата“. „Такъв прочит, чрез който не само да налага на читателя своя наративно-фабулен пласт, свеждащ се до приключенския сюжет по матрицата на Уолтър Скот или Александър Дюма – пише в послеслова Войчех Галонзка. – Защото това е творба, която говори – в същата степен, в която разказва. Тя се вписва в нестихващ и несмълчан диалог с литературата: чрез литературните си препратки, контексти, диалог с конвенциите, езикова игра, имена и „говорещи“ прозвища, наративно-реторични похвати, оркестрация на звученето на описанията и наративните разкази, както и много други подходи, при които важна роля играят хуморът и карнавалността, а също и многоезичието.“ Казаното от преводача показва ясно, че преводът се е осъществил и като незаменим, дълбок литературен анализ, на който е способен преводач с опит, мисъл и сетива, каквито притежава Войчех Галонзка. За този механизъм на преводачески анализ и за историята на превода разбираме от публикуваната студия в научното списание „Зешити Цирило-Методианске“ на Люблинския университет „Мария Склодовска-Кюри“ (2015, бр. 4, с. 3-48, под редакцията на Камен Рикев). Тя носи заглавието „Превеждайки „Под игото“ на Иван Вазов“ и е публикувана в превод на български от Богдан Глишев в списание „Литературна мисъл“ (2016, бр. 1, с. 3-52).
Бих искала да отбележа, че разполагаме и с интервю на Войчех Галонзка, посветено на новия превод, приложено към дипломна работа за Вазов и Полша от 2016 г., на Калина Димитрова, студентка във ВТУ – в него също четем красноречиви отговори, свързани с причините за новия превод, неговата актуалност и задачи, със значението му за рецепцията на българската литература в Полша. В него Галонзка казва: „Творби като „Под игото“ са значими, независимо от посоката и времето на тяхната рецепция. Те в крайна сметка са, все пак от гледна точка на всяка национална общност, отговор във всеки настоящ момент на неперифразирания въпрос на Хамлет „Да бъдеш или не?“. Все пак благодарение на Априлското въстание, макар че това би трябвало да звучи трагично и парадоксално, светът научава, че България съществува. И наистина, вследствие на това, тя е продължила да съществува.“
Преводът на Войчех Галонзка е третият по ред полски превод на творбата. Първият също представлява голямо събитие. Той се появява 5 години след българското издание и 2 години след английското, което излиза през 1893/1894 г. в престижната издателска серия „Хайнеман Интернейшънъл либрари“. Както подчертава Галонзка, творбата на Вазов получава световен отглас, който се проявява и в полското издание. То излиза през 1895 и 1896 г. в два тома, в краковската печатница „Час“. Преводът е направен от Хелена Соподжко, съпруга на свързания с България Титус Соподжко (1845-1896) – инженер, журналист, литератор и преводач, автор на статия за българската литература, написана в последната година от неговия живот. Известно е, че семейството е водило кореспонденция с Вазов около превода на романа. Изданието е богато илюстровано и сред илюстрациите можем да видим рисунки на също свързания с България полски художник Антони Пьотровски (1853-1924), автор на известната картина „Баташкото клане през 1876“, която лично Вазов представя в Пловдив. Пьотровски, който е ученик на най-мащабния полски исторически художник Ян Матейко, идва в България през 1885 като международен кореспондент, взема участие в Сръбско-българската война и става приятел на княз Батенберг. Девет негови картини са откупени от българското правителство. Освен негови рисунки в първото издание на „Под игото“ има фотографии на инсценирани моменти от романа.
Очевидно езикът на това уникално издание, снабдено с множество етнографски, исторически и езикови обяснения и бележки, е отдавна архаизиран. За жалост, вторият превод на романа, направен от Зофия Волник през 1950 г. и издаден три пъти във връзка с годишнини, не е еквивалент на стойността на романа. „Днес можеш да получиш впечатлението, че никой в средите на полската българистика не проверява неговата ценност при всяко следващо повтаряне на изданието – казва за него Галонзка в интервюто на Калина Димитрова. – Той се характеризира с обработване на творбата не като литературен текст, а като езиков израз с комуникативно съдържание. Освен многобройните лексикални неточности, пропуски на части от изречения, филологическия превод на поетични текстове, които са от съществено значение за идейно-емоционалната тъкан на творбата, възприемам този текст като пример за превод, който не е предшестван от опит да се направи литературна интерпретация на творбата. И това е необходимо, тъй като в противен случай художествената стойност на „Под игото” ще бъде обеднена, а наративно-фабуларният пласт ще бъде сведен до приключенски сюжет“.
Преводът на Галонзка се базира на осъзнатата литературност на творбата. Той не е просто ревизия на предходния, а е направен с пълна отдаденост на силата на оригинала и на решението на всички задачи, които поставя пред превода. Надяваме се и пожелаваме „Под игото“ и другите нови книги в превод на Войчех Галонзка да получат широко разпространение и да постигнат мисията си.
Литературен Вестник 