Амелия Личева

бр. 01/2021

Рисунка Моника Евстатиева, „Междувремия“

Влязохме в 2021 – година, заредена с много повече очаквания от обичайното – за възвръщане към рутината на всекидневието, към социалните контакти, пътуванията, излизането навън без тревога и страх. И най-вече – към дни, които да не започват със статистика на починалите, болните, заразените. 2020 състари всички, дори и най-младите, и децата, не с година, а с бремето на мимолетността, на крайността и обречеността, от което трудно ще се отърсим. Но въпреки това, нищо не се случи според правилата на здравомислието. Изпитанието беше усетено като такова от тези, които и без друго живеят по законите на вярата; останалите не го разпознаха и заговориха за конспирации. Солидарността пък още по-ярко обостри крайния индивидуализъм. А промяната, „качественото повишение“ беше и си остана строго индивидуален акт.

Тази екстремна ситуация не пропусна да подчертае за пореден път връзката между усещането за криза и изхода, който хората виждат в силата на творческото въображение. Френското Министерство на отбраната сформира екип от писатели, художници, сценаристи, които са поканени да споделят най-кошмарните си предчувствия и визии за бъдещето и заплахите срещу сигурността, които то носи. Този екип ще предлага сценарии, а военните ще обмислят стратегии за евентуалното им преодоляване. Министърката припомня, че научната фантастика първа е предвидила кацането на Луната, виртуалната реалност, клонирането и редица други предизвикателства пред съвременния свят. Затова по-сериозно от всякога творците в този жанр ще бъдат поканени да влязат в действие; за пореден път изкуството ще е призвано да спасява.

И все пак, в началото винаги са думите. Поканихме писатели, преводачи, университетски преподаватели, учители да споделят на страниците в този брой на ЛВ своите прогнози: каква ще е 2021 година и какви ще сме ние в нея?

1 коментар

Filed under Общи

One response to “

  1. Трудно е да се пише…. Едно от най–шибаните неща! От мене да го знайте. НО, нивга не се отказвайте от Писането, къкто и от ЧЕТЕНЕТО. тЪЙ си мислим Язе; чиляк обръгнаг всячечески, сушево и водо-усмирително, пълен наблюдател на нИщата ни…. Да отправим молбица отново НА ГОРЕ! И да си наведем „калпачетата“. Може и да е за хубаво Българско. Да дойде.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s