1986: Световното първенство на Марадона

Кулминацията в биографичния мит

Методи Методиев

бр.43/2020

Смяна на глобалната перспектива

След серия от временни ръководители, през 1985 г. властта в КПСС и в СССР попада в ръцете на Михаил Горбачов. Неговата визия за промени пресреща оформящия се антисъветски триумвират между папа Йоан Павел ІІ, Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. В този период през прокъсаната Желязна завеса се забелязват множество проблеми. Инцидентът с ядрения реактор в Чернобил през 1985 г. показва както докъде може да стигне тоталитарната власт в стремежа си да крие информация от населението, така и заплахата, която носи хаосът в една вече разпадаща се империя. Разбира се, и в другия лагер не липсват катаклизми. Разкрита е схема, при която американската държава тайно продава оръжия на Иран, а Великобритания изживява тежки месеци по време на миньорската стачка от 1984-85 г., насочена срещу плановете на правителството да закрие минната индустрия в страната.

Във футбола се появява нов проблем – този с тематичния профил на рекламите по футболните терени. Цигарената компания „Камел” става генерален спонсор на първенство, което предизвиква огромна вълна от обществена критика. В онзи момент диктатът на компаниите стига дотам, че поставя под съмнение независимостта на съдебната власт, след като исковете на граждани срещу тези компании биват редовно отхвърляни. Все пак наченките на промяната се виждат и това е първото и последно първенство с основен спонсор цигарена компания. Най-важното е, че връзката между здравето и футбола като публичен факт е ясно подчертана в противовес на пазарните интереси.  

Домакинството на шампионата е поверено на Мексико, след като се оказва, че Колумбия не е в състояние да го проведе както по икономически причини, така и поради липсата на сигурност заради войната между наркокартелите. В историята на световните първенства се регистрира първият случай на повторено домакинство. Иначе Мексико продължава да бъде в плен на еднопартийния режим на Институционалната републиканска партия. Под президентството на Мигел де ла Мадрид страната продължава курса към сближаване със Съветския съюз. В контекста на икономическите трудности това изглежда отчаян ход да се търси помощ от една залязваща империя. Като капак на всичко през 1985 г. тежко земетресение разтърсва страната, в което броят на жертвите минава 5000 души. Но пък държавният централизъм позволява на организаторите да изпълнят изискванията и на 31 май 1986 г. стадион „Ацтека“ е готов да приеме церемонията по откриването.

Квалификациите не се оказват препятствие за големите отбори. Англия, Германия, Франция, Италия и Испания заедно с новите малки звездни отбори на Дания и Белгия се класират сравнително безпроблемно. В своето последно световно първенство, в което участват като част от социалистическия блок се класират отборите на СССР, Полша, Унгария и България. Южна Америка също е представена от най-доброто с присъствието на Бразилия и Аржентина. От тях се очаква да се възползват от климатичните условия и да препотвърдят господството на южноамериканските отбори, когато първенствата се играят извън Европа.

На Световното първенство през 1986 г. Диего Марадона отбелязва с ръка първия гол във вратата на Англия.

Аржентина на Марадона

След неуспешното световно първенство през 1982 г. Марадона се концентрира върху кариерата си в Европа и в продължение на три години не играе за националния отбор. Този период съвпада с един не съвсем успешен престой за него в „Барселона”, където освен, че печели купата на Краля, Марадона не постига нищо особено. Освен това започва да страда от контузии, а на преден план започват да излизат проблемите му извън терена. Трансферът в „Наполи” през 1984 г. възражда кариерата на Марадона и той изживява най-силните години в своята кариера. От своя страна Аржентина преминава лесно през световните квалификации и завършва на първо място в своята група. Въпреки това в страната доминира мнението, че с един класен играч, дори и това да е Марадона, няма как да се надяваш на успех на световно първенство. Критики не липсват и към старши-треньора Карлос Билардо, който все още се намира в сянката на своя предшественик, Сезар Луис Меноти.

Аржентина попада в една група със световния шампион Италия, България и Южна Корея. Съвсем естествено, очакванията са за безпроблемно продължаване напред и битка с адзурите за първото място. Първият съперник е отборът на Южна Корея, който се очаква да предостави биткаджийска тактика. През целия двубой Марадона е сериозно малтретиран, като поне пет от влизанията на корейските защитници изглеждат (поне по днешните стандарти) „чисти” червени картони. Старши треньорът Карлос Билардо изпробва схема на игра, която ще се окаже печеливша в хода на целия шампионат. Той използва противниковото внимание върху Марадона за откриване на свободни пространства за другия полузащитник Валдано и за играещия на върха на атаката Буручага. През целия двубой Марадона изпълнява много добре тази роля. Първо, след нарушение срещу него той изпълнява свободен удар – топката се отбива в стената и се връща обратно и Марадона я подава към непокрития в наказателното поле Валдано, който открива резултата. Отново след изпълнение на свободен удар Марадона качва топката на главата на Руджери и защитникът бележи за 2:0. Третият гол също идва след асистенция на аржентинската десетка, като този път той намира непокрития в наказателното поле Валдано, който с второто си попадение прави резултата 3:0. В края на мача корейците бележат едно почетно попадение, а блясъкът на Диего като подавач го превръща в още по-непредвидим за противниковите отбори. Следва двубой със световния шампион Италия, който се очаква да бъде повторение на драматичния сблъсък отпреди четири години. Интересът се подсилва и от факта, че Марадона се изправя срещу страната, в която играе на клубно ниво, а негов персонален пазач е именно съотборникът му в „Наполи“ Салваторе Бани. Италианците повеждат още в 6-ата минута след гол от дузпа на Алтобели, но десет минути преди края на полувремето именно Бани изпуска Марадона отляво на малкото наказателно поле и той нанася удар от въздуха, с който оформя равенството в мача. Няма я онази игра на Тардели отпреди четири години, която кара звездата на Аржентина да изгуби нервите си. В последния двубой от груповата фаза на пътя на гаучосите застава България. Аржентина печели безпроблемно с 2:0. Първият гол идва след грешка вляво на отбраната и Валдано бележи с глава, а в края на двубоя, отново в ролята на подавач, Марадона намира Буручага, който бележи втория гол.

Представянето в груповата фаза срещу непретенциозната съпротива на България, Южна Корея и уморените италианци не може да даде ясна представа за възможностите на Аржентина. Още на четвъртфиналите обаче отборът на Билардо се изправя срещу един голям съперник – Англия. Сянката на Фолклендската война продължава да висне над отношенията между двете държави. Политическият реваншизъм има и спортни измерения след скандалния от аржентинска гледна точка сблъсък между двата отбора на финалите през 1966 г. Компютърният програмист от Тунис Али Бенасър извежда в ролята на съдия двата отбора, а българското участие в един от най-големите мачове в историята на световните първенства e гарантирано от присъствието на страничния рефер Богдан Дочев.

Първото полувреме не предлага интересни моменти и не дава предимство на нито един от двата отбора. В 51-вата минута една лошо избита топка от английската защита полита към вратата на Питър Шилтън. Той излиза, за да боксира, успоредно с него в един обречен сблъсък скача двадесет сантиметра по ниският Марадона, който отчаяно протяга ръката си и с върха на пръстите избутва топката над ръцете на английския вратар и кълбото влиза в празната врата. Обърканият Али Бенасър поглежда към Дочев, който вече спринтира към центъра и потвърждава редовността на гола. Англичаните наобикалят главния съдия. В настъпилата еуфория единият от аржентинските коментатори е толкова объркан, че в първите минути казва, че голът според него е с ръка, но малко по-късно негов колега заявява, че след повторенията в студиото всички са се убедили в редовността на гола.

Англичаните изглеждат объркани и четири минути по-късно светът става свидетел на другото лице на Марадона – това на гения. Той поема топката в центъра на терена, измъква се елегантно от опеката на Рийд и Биърдсли, след това се понася към английската врата, като последователно елиминира съпротивата на Сансън, Бъчър, Фенуик и вратаря Питър Шилтън, и праща топката в мрежата. Голът на века и сигурно най-гледаният гол в историята на световните първенства. Не може да се отрече и безобразната игра на англичаните, след като шестима играчи не могат да се доближат до своя съперник, за да го съборят, както в предишните срещи това правят далеч по-нискокласните защитници на Южна Корея и България. Също би могло да се очаква, че провокирани от поведението на Марадона при първия гол, някой от английските защитници би направил едно остро и отмъстително влизане. Нищо подобно не се случва и Аржентина повежда с 2:0.

След този гол обаче има още близо цяло полувреме. Англичаните успяват да върнат едно попадение в 81-вата минута чрез звездата на „Тотнъм“ Гари Линекер, но в този ден всичко като че ли е на страната на Аржентина и англичаните отпадат от надпреварата. С известна ирония може да се заключи, че една система за видеоповторения би лишила света както от една несправедливост, така и от един от най-великите голове, който идва като следствие от действията на англичаните след първото попадение. Години по-късно се твърди, че именно отмъщението на Диего заради Фолклендската война му дава такъв статут, какъвто Меси няма как да достигне. 

Този двубой оставя толкова траен спомен, че подобно на четвъртфинала от миналото първенство между Италия и Бразилия се превръща в най-голямото събитие на турнира доста преди края на самото първенство. На този фон полуфиналът срещу Белгия изглежда за аржентинските футболисти по-скоро въпрос на концентрация. Съперникът им показва силен футбол и се класира като един от най-добрите трети отбори. След това на четвъртфинала белгийците надделяват над класните испанци след равенство 1:1 и изпълнения на дузпи, а в безспорна звезда и лидер на отбора се превръща Ян Кулеманс. През първото полувреме Белгия показва равностойна игра, а изнесената напред защитна линия на Аржентина на няколко пъти гледа безпомощно към страничния рефер, който все пак вдига флага за засада. Гол на Буручага е отменен за игра с ръка на аржентинския нападател, а след като определя страничния рефер за бърз като светкавица, английският коментатор тъжно заключава, че това няма как вече да помогне на английския национален отбор. В началото на втората част аржентинците поемат контрола върху срещата. Първо Валдано пуска светкавичен пас към Марадона, който не пропуска отблизо да отбележи – 1:0 за Аржентина. Отново той прекършва белгийците, след като минава през центъра на отбраната и елиминира няколко защитници, за да отбележи едно подобие на гола срещу англичаните. Подобно на Кройф и Холандия, последното препятствие пред върховната слава и световната корона е отборът на Западна Германия.

Втори гол на Диего Марадона и Аржентина побеждава с 2:1 Англия.

Западна Германия на Бекенбауер

Възходът на германския отбор от втората половина на 80-те години на ХХ век се свързва с появата в треньорската професия на Франц Бекенбауер. Воденият от него отбор изглежда, че не притежава класата на неговите съотборници от 1974 г. Румениге се намира в залеза на своята кариера, а на младите звезди на отбора като Лотар Матеус все още липсва опит. В игрови план отборът е изграден около стабилната защита, въображението на Матеус и головите умения на Алфос и Фьолер. Ветеранът Румениге е на резервната скамейка, за да бъде използван в ролята на щастлива резерва.

Както и преди четири години, германците започват трудно. В група с Уругвай, Шотландия и Дания, основният съперник се очаква да бъде именно датският динамит. В първия двубой южноамериканците повеждат с ранен гол на Алсаменди, а именно влезлият като резерва Румениге изработва изравнителното попадение, дело на Алфос. Във втория мач на пътя на Германия се изправя един отбор, вдъхновен от една трагедия. По време на решителния сблъсък от квалификациите за световното първенство треньорът на Шотландия Джак Сок умира от сърдечен удар. По спешност на поста застава постигналият успех с „Абърдийн“ млад специалист Алекс Фъргюсън. По подобие на предната среща и тази тръгва лошо за германците, след като защитата изпуска Гордън Страхан и той открива резултата. Малко по-късно, след нетипична красива многоходова комбинация, Фьолер се оказва пред опразнената врата на съперника и изравнява резултата. Главният съдия пренебрегва вдигнатия флаг на страничния съдия и това още веднъж подчертава ролята на комуникацията между реферите на това първенство. В началото на втората част Алфос наказва грешка в защитата на шотландците и бележи победния гол. В последния двубой от групата, както и преди четири години, всичко вече е решено след като Уругвай и Шотландия завършват по-рано през деня 0:0, с което приключват своето участие на Мондиала. В тази ситуация няма как да има мач на срама, но германецът Сеп Пионтек, който е начело на Дания, успява да нанесе удар по слабото самочувствие на своите сънародници. Червеният динамит играе най-добрия си футбол и този път няма спасение за германския отбор, който губи с 0:2.

В елиминационната фаза първото препятствие за Германия е стабилният отбор на Мароко. Африканците се представят на ниво в груповата фаза, като започват с амбициозното 0:0 срещу Англия, след това постигат още едно престижно равенство срещу звездния отбор на Полша, а накрая побеждават Португалия с 3:1. Именно тяхната организирана игра се превръща в проблем за не особено креативния германски отбор. Мачът отиват към продължения, но три минути преди края на редовното време Матеус изпълнява пряк свободен удар от около 35-40 метра, а мощният му удар минава покрай стената, построена от само трима играчи и топката попада в мрежата зад мароканския вратар Заки Баду. На четвъртфиналите съперник на Германия е домакинът на първенството Мексико. След леката победа на осминафинала над България цялата страна вярва в успеха над неубедителните до този момент германци. Мачът отново върви трудно. Редовното време и продълженията завършват без голове. Всичко се решава след изпълнение на дузпи, в които Шумахер отново е блестящ и две негови спасявания донасят успеха с 4:1.

Полуфиналът противопоставя Германия и Франция. Очакванията за повторение на драмата от последното световно първенство се подсилват от факта, че много от значимите участници в предишния двубой са на терена, включително и скандалният Шумахер. В онзи момент франзуците изглеждат абсолютен фаворит след като пристигат като европейски шампиони, а лидерът им Мишел Платини е носител на „Златната топка“ в последните две години. В предварителната група петлите се класират на второ място след Съветския съюз, а на осминафинала побеждават настоящия световен шампион Италия. На четвъртфинала французите пък изиграват и един от най-красивите мачове на първенството срещу Бразилия – редовното време завършва 1:1, след като в края на мача бразилската легенда Зико пропуска дузпа, успехът за отбора идва след изпълнение на дузпи, въпреки пропуска на Платини.

Очакванията за повторение на драматичния мач отпреди четири години не се оправдават напълно. Бекенбауер прави промяна и Румениге започва като титуляр, което се оказва правилен избор. Именно той печели едно нарушение отдясно на границата на наказателното поле, след което Андреас Бреме изпълнява пряк свободен удар, а топката минава под плонжа на френския вратар Батс. От този момент нататък германците се бранят организирано, а от своя страна французите рядко стигат до чисти положения за гол. В края на мача Руди Фьолер бележи и втори гол, с който праща Германия на финала. 

Националният отбор на Аржентина, 1986 г..

Финалът коронясва митологичната десетка

Вдъхновените аржентинци, водени от своя идол Диего Марадона, изглеждат пълна противоположност на този германски отбор, който достига до тук след вратарски грешки и победа с дузпи. От друга страна обаче стабилната игра в отбрана изглежда като единствения шанс срещу феноменалното нападение на Аржентина. Старши треньорът Бекенбауер взима решение да постави Матеус като персонален пазач на Марадона – по подобен начин както той самият пази Боби Чарлтън тридесет години по-рано. Мачът започва трудно за аржентинците. Първо Бреме изпълнява опасен пряк свободен удар, а малко по-късно изнервеният Марадона получава жълт картон за протест срещу съдийско решение. Скоро обаче аржентинската десетка показва другото си лице. След бърза размяна на подавания със Сцифио, той е съборен близо до флагчето за ъглов удар. Фаулът е изпълнен от Буручага, а топката попада на главата на Браун, който бележи за 1:0. Десет минути след почивката Аржентина нанася и втория си удар. Бърза комбинация между Марадона и Енрике е последвана от извеждащо подаване към Буручага, който напредва и с точен удар прави резултата 2:0. След този гол германците правят най-добрите си минути на това първенство. Първо след ъглов удар Бреме намира Фьолер, който праща топката по посока на вратата, а Румениге протяга крака си и я вкарва в мрежата за 2:1. Минути по-късно отново след изпълнение на ъглов удар Бреме намира Бертолд, който с глава насочва към Фьолер и нападателят изравнява за 2:2. Изглежда сякаш настойчивостта отново ще помогне на отбора на Бекенбауер да преодолее съперника. Сякаш в еуфорията около настъпващия обрат германските бранители и в частност Матеус забравят за опазването на Марадона. Останал свободен между няколко бранители в центъра на терена, с едно докосване от въздуха той насочва топката към нахлуващия Буручага, аржентинската деветката надбягва останалия сам срещу него Ханс Бригел и с точен удар преодолява вратаря Шумахер за 3:2. Това се оказва и крайният резултат. 

Вторият пореден загубен финал не води до драматични последствия за германския национален отбор. Това е краят на кариерата на световни първенства на имена като Шумахер, Бригел, Магат, Алофс и разбира се, Румениге, които се оказват единственото следвоенно поколение от германски футболисти без спечелена световна титла. Все пак подобно на Хелмут Шьон, Бекенбаур е оставен да продължи своята работа по изграждането на шампионски отбор.

Празникът в Аржентина започва веднага след съдийския сигнал. Без натиск върху отбора от политическата власт играчите на Билардо печелят тази титла, която отбелязва и началото на демократизацията в страната. Едва ли има друга световна титла, която да е така тясно свързана с образа на един човек. Той олицетворява драматизма на своята нация, където талантът е толкова значим, колкото и умението с цената на всичко да успееш в един свят, от който не можеш да очакваш нищо даром. Все пак е необходимо да се отбележи организираният начин на игра на аржентинците – безспорно наследство от „ерата Меноти” и продължен от Билардо. Твърди и непоколебими във физическите сблъсъци, неговите играчи създават една основа, върху която да се дава свобода на Марадона. Подобно на големия съперник Бразилия, и Аржентина вече има своя митологичен номер десет.

Епосът след трагедията

Ако през 1978 г. жанрът на политическата трагедия слага петно върху радостта на хората в Аржентина, то през 1986 г. митологическият епос, обратно на онова време, поставя човешките страсти в центъра на историята. Диего подобно на древногръцките божества притежава свръхчовешки умения, но той притежава и цял набор от човешки страсти и това го прави толкова магнетичен – един от нас и един много повече от нас. Именно световното първенство прави възможен неговия биографичен мит чрез неговото велико дело – световната титла. В документалното кино тази история за успеха на едно католическо момче ще бъде разказана от приелия православието босненски режисьор Емир Кустурица. За аржентинския футбол сянката на Марадона тежи над множество таланти.

На прага на големите промени в света Мондиалът в Мексико остава в много голяма степен изолиран от големите обществени проблеми, които по един или друг начин бележат последните три първенства. Все пак успехът на Аржентина остава част от един опит за преход към демокрация. В края на 1989 г. правителството на Раул Алфонсин пада от власт поради неуспешните икономически реформи и хиперинфлацията в страната. В един познат за аржентинското общество път на приближаване и отдалечаване от политическата и икономическата стабилност футболът в страната ще бъде едновременно жертва и спасение, докато месиите с номер 10 на гърба ще се превърнат в най-ценната стока.

Вашият коментар

Filed under Общи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s