Тодора Радева: За голяма част от френскоезичните писатели езикът е бунт

бр. 39/2019

Тодора Радева е програмен директор на Софийския
международен литературен фестивал. Тя е културолог и писател, автор на сборника с разкази „Седем начина да увиеш сари около тялото“, който през 2005 г. печели националната награда за дебют „Южна пролет“. Емануил А. Видински разговаря с нея.

Предстои седмото издание на Софийския международен литературен фестивал, като фокусът тази година ще бъде върху френскоезичната литература. По какъв начин избирате региона или езика, които да поставите в центъра на събитията и как се спряхте тази година на френския език?
Първото издание на Софийския международен литературен фестивал през 2013 г. беше организирано в партньорство с „Традуки“ и съвсем естествено международният фокус беше литературата от Балканите. Още тогава, когато търсехме формата и концептулната рамка на събитието, решихме да представяме автори от определен географски регион, като в различните панели на програмата (включващи освен срещи с писатели и изложби, екранизации по книги, различни дискусии) да даваме и по-широката картина на културата на избраните страни. В миналото издание, шесто подред, фокусът вече падна върху езика, който създава общност на друго ниво, наднационално, отвъд географията. Естествено е след немския език да направим издание на фестивала и с фокус върху френския, а след това и английския език. Но посоката, в която искаме да развиваме Литературния фестивал, е плавното преминаване към тематични фокуси. И това ми се струва естествено, вътрешно движение не само в концепцията на фестивала, но като че ли валидно и за света, в който живеем през последните години. Изместване от усещането за дома като географско понятие към откриването на езика като дом, а след него: общности, породени от еднакви теми и ценности, в които се вписват хора от различни страни и различни езици.
Що се отнася до представянето на френскоезична литература – започнахме от осъзнаването на факта, че голяма част от любими и значими автори, пишещи на френски – Камю, Дюрас, Кундера, всъщност не са французи. Това отвори широко възможностите да поканим автори от различни страни и континенти, да въведем темата за избора да пишеш на френски. За голяма част от френскоезичните автори езикът е бунт, съпротива, свобода. Той ги поставя и в една по-голяма литературна традиция, която едновременно ги отхвърля и постоянно ги преоткрива. Френскоезичната литература се простира на пет континента и в нея могат да се отличат различни теми, засягащи политически и социални въпроси, множествеността на идентичността, сексуалността и насилието.

Какви са предизвикателствата пред тазгодишното издание на фестивала?
Едно от предизвикателствата не само за сегашното, но и за всички издания на фестивала е свързано с времето за подготовка и това не касае само нашето събитие, а и всички останали инициативи в областта на културата, разчитащи на общинско и държавно финансиране, което се отпуска година за година. Възможността да поканиш големи писатели, днешните „звезди“, носители на Нобелова или друга от големите награди изисква поне две години планиране и подготовка, както и много повече средства за реализация. Стараем се да работим с идеите си за години напред, да следваме стратегия, но това не е лесно осъществимо в среда като нашата. Има, разбира се, и много по-малки организационни въпроси, недоразумения, трудности, които се стараем да решаваме в малкия ни, но сплотен екип. Но най-хубавото е, че те не се виждат от участниците и публиката (надявам се) и фестивалът се случва наистина като празник на добрата литература.

Има ли нещо, с което тазгодишното издание се различава от предишните?
Стараем се всяка година да въвеждаме нови елементи в програмата си. Миналата година това бяха три нови панела: „Тайно поетическо четене“, „Бързи литературни срещи“ и „Софийски международен литературен фестивал представя“. И трите се оказаха успешни, заинтригуваха публиката и ще продължим да ги правим и занапред. През тази година стартираме един нов панел: „Разговори за бъдещето“, който всъщност замества Детската програма, тъй като АБК започна да организира отделен литературен фестивал за деца и няма смисъл от повторение. „Разговори за бъдещето“ са ориентирани предимно към млада публика и включват всички теми, явления, лутания и притеснения, свързани с посоката, в която се движи светът като цяло и литературата в частност. Акцентите в него са разнородни: от новите медии, през въпроси за съдбата на книгата, до надеждите и страховете, свързани с трансхуманизацията; от провиденчеството на фантастиката през мъдростта на малките общности до въвличането в сюжети на видеоигри между киното и литературата. За първи път на литературния фестивал тази година ще имаме и разговор за публицистиката, с който искаме да поставим началото на все по-широко включване на нехудожествена литература – пътеписи, документални романи, биографии, есеистика, популярна хуманитаристика и т.н. Смятам, че излизат много стойностни книги в тази сфера и не бива да ги пропускаме. Ново във фестивала тази година е и стартирането му един ден по-рано и включването на Международната конференция „Да пишеш на френски“ в програмата ни. Това се случва благодарение на партньорите ни от Международната организация на франкофонията и обогатява дискусиите ни с теми за гласовете от Африка, лекция за имигранта Цветан Тодоров, кръгли маси.

Имаше ли гост, който много искахте да присъства, но в крайна сметка няма да може да дойде?
Разбира се, и то не един или двама – Патрик Модиано, Амин Маалуф, Еманюел Карер, Лейла Слимани, Паскал Киняр. Всяка година изготвяме дълъг списък от автори, които бихме искали да посрещнем в България. И тук е ролята на това, което споменах по-горе – възможността да изпращаме покани две години предварително, да имаме време за „ухажване“, привличане, преговори. Важно е също и да можем да определим с какво сме интересни – като страна, като литература, като фестивал за писателите-гости, защо да поискат да дойдат точно в София, при нас. Истината е, че всички, които са били тук, остават много доволни – от нивото на посрещане, организацията, отношението, много добре подготвените професионалисти, които срещат, актуалните и смислени дискусии. Но първоначално нямат особено голям стимул да ни посетят – ние не сме голям пазар, не предлагаме високи хонорари, нито пък сме екзотична държава. За нас е много важно да намерим верния поход. В същото време авторите, които идват на фестивала, са много интересни. Може да не са най-познатите имена, но си заслужава да се прочетат и да се чуят на живо.

Какви са отзивите от участниците в досегашните издания?
Вече споменах за искрените благодарствени писма, които получаваме от гостите. Някои дори ни изпращат подаръци. Миналата година Бербел Бекер от Франкфуртския панаир на книгата не скри удивлението си от големия интерес на медиите към участниците, имаше над 60 интервюта. За сравнение, тя каза, че преди месец са били във Варшава, където интервюта са били взимани само от Херта Мюлер и нямало интерес към никой от другите участници. Вярвам също, че тук се създава общност покрай фестивала – от писатели, преводачи, издатели, хора от хуманитарните дисциплини, и това е наистина едно от обичаните и чакани литературни събития. А миналата година имах възможност да поговоря с публиката на „Бързи литературни срещи” и „Тайно поетическо четене” и те споделиха, че наистина е било различно и неочаквано за тях преживяване, което много ме зарадва.

Със сигурност е имало не една и две любопитни случки покрай организирането на подобен фестивал през годините. Разкажете някоя.
Естествено е да се създава фолклор около един фестивал, случки, които се предават от уста на уста: за подпийнал автор преди участие или интервю, среднощни обаждания, предварителни изисквания от типа – да има всяка сутрин прясно мляко в хотелската стая, да няма интервюта и участия преди 12 часа, да са настанени в стая за пушачи и подобни. Няма да забравя един автор от Дания, Торстейн Томсен, който на въпроса ми дали е успял да види нещо от София спонтанно възкликна: „Колко тъмен и грозен град“. В следващите три дни постоянно извинително ми обясняваше, че се е разходил из центъра, видял е църквите, разкопките, старите сгради и всъщност София била прекрасна:) Приятен спомен са и танците, които се случваха на вечерите ни с поезия и музика.

И накрая: ако трябваше да препоръчате едно-единствено събитие от фестивала, кое би било то?
Това е много труден въпрос. Разбира се, за нас всяко отделно събитие във фестивала е важно, различните панели в програмата са ориентирани към различна публика и се надяваме всеки да открие своята тема и автор при нас. Но ако все пак трябва да избера само едно събитие, ще поканя хората да дойдат на откриването на фестивала, което тази година ще се случи на 9 декември от 17 часа в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“. На откриването лекции ще изнесат двама много интересни писатели: Махи Бинбин от Мароко и Анна Мои от Виетнам. И двамата нямат преведени книги на български език, така че това ще бъде единственият шанс да ги чуят. Махи Бинбин пише романа си „Звездите на Сиди Мумен“ – за четиринадесет младежи от най-бедното предградие на Казабланка, които през 2003 г. се самовзривяват на различни места в града. По книгата е създаден и филм с името „Божиите коне“. И понеже носи на автора си големи приходи, той създава първия културен център в Сиди Мумен, после и втори в Танжер и днес те приютяват над 1000 деца. Освен това Махи Бинбин е и чудесен скулптор и художник, чиито картини са в музея „Гугенхайм“ в Ню Йорк. Анна Мои е живяла в няколко държави, знае седем езика, занимава се с мода и дизайн, а също и пее. В творчеството си тя съчетава западната и източната култура, говори за войната, за виетнамската жена, за Виетнам като френска колония. На официалното откриване на Литературния фестивал и международната конференция „Да пишеш на френски“ ще участва и хорът на Френската езикова гимназия. Вярвам, че ще бъде забележително събитие и ще се радвам да го посетят много хора.

Разговора води Емануил А. Видински

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s