Ouvre-moi ta porte, pour l’amour de Dieu*

бр. 31/2013

Вероника Келбечева

През май 2019 г. се появи на български език текстът на Рамон Лул „Книга за Влюбения и Възлюбения”. Преводът от оригинала на каталански е дело на проф. Владимир Градев. Блестящо филологическо постижение, което съвсем не е първото за преводача, но в творческата му преводаческа биография е първи опит с този език като пренос и принос към изяществото на българското слово. Самият той споделя, че този текст го е интригувал през годините, но едва сега се хвърля в предизвикателството да накара думите на Рамон Лул да зазвучат по същия начин и на български. Опитът е повече от успешен. Целта е постигната и това може да (съ)преживее дори и най-предубеденият читател на поета мистик от епохата на ренесансовата каталанска литература.

Този текст ни отвежда към вселената на мистичната поезия, чийто първоизточник трябва да търсим сред поетите на исляма, които са били доста близо географски до мястото, където е роден Рамон Лул през 1232 г. – Кралство Майорка. Мистицизмът на любовта е заимстван от суфизма, където търсенето на Бога е възхождането към възлюбения; копнежите на душата за единение са образно предадени в диалога на Влюбения, който се стреми към неговия Възлюбен. Този културен пренос не е изненадващ географски, защото именно мистицизмът на поетите от Далечния Изток е бил известен в Палма, където Рамон Лул е роден. Знае се, че е изучавал арабски и тези поети мистици със сигурност повлияват на мистика Рамон, който осъществява християнското търсене на единия Бог чрез преживяванията и томленията на влюбената душа. Лул е интригуваща фигура за мистичната философия и екстатичното възхождане към Абсолюта.  В своето календарно произведение той ни представя пътя на търсещата душа към това, което обича и отъждествяването с Него. Става дума за единение с обекта на любовта, към когото търсещата душа се отправя, за да намери пълнота и единение. Тук можем да потърсим сходство с Майстер Екхарт, който, отдаден на подобни мистични търсения, стига до идеята, че човек е това, което обича. За Лул любовта е пътят за достигане до Бога, а именно за среща с Възлюбения. И точно тук се разгръщат всички томления, страдания, съмнения и трепети на търсещата-обичаща душа. Веднъж обикнала, тя стои вечно отправена, винаги в полет и недостиг, непрестанно търсеща и стигаща до въпроси за пътя към Възлюбения, същността и стойността му.

 

2

Пътищата, по които Влюбеният търси своя възлюбен, са дълги, опасни, осеяни с тревоги, въздишки, сълзи и озарени от любов.

 

Текстът на Лул е оформен като кратки морални фрагменти за всеки ден от годината, общо 366 афоризма, в които се разгръщат различни гледни точки, ситуации, въжделения и перспективи, чрез които Влюбеният може да опознае, да срещне, да запита своя Възлюбен за същността на тяхното общуване, извисено над свят и понятия, в което те могат да постигнат единение и цялост. Както Руми, който в една ода казва подобно на Лул какво е най-върховното постигане на влюбената душа:

 

Ето, за себе си аз съм незнаен,

А в името Божие що да сторя?

 

***

На място отвъд най-далечното място,

сред шир неизвестна,

извисил се над тяло и дух,

аз живея в душата на моя Любим![1]

 

Основният момент в това слово, разбира се, е Любовта. Тя съдържа всичко и е отговор на всичко. В нея търсещо и търсено се намират и примиряват, но едновременно с това тя е жажда и глад, недостиг и копнеж, трепет и болка, страдание и желание. Да се търси Абсолют в любовта е може би упование и стремеж на душата, която, осъзнавайки пределите и крайността на телесния свят, се отправя към нетленното и безкрайното, където иска да остане и заживее вечно.  В много от фрагментите можем да разпознаем човешки копнеж.

 

10

Възлюбеният каза на Влюбения:

– Знаеш ли още що е любов?

Влюбеният отвърна:

– Ако не знаех що е любов, щях ли да знам що са болка,

мъка и тъга?

                                                     

8

Възлюбеният попита Влюбения:

Спомняш ли си с едно нещо да съм те възнаградил, че желаеш да ме обичаш?

Той отвърна:

Да, защото не правя разлика между мъките и насладите, с които ме даряваш.

 

Точно този „капан на желанието“, в който Азът се изгубва от опиянение и желание за другия, неспособен да излезе от „играта“ и да продължи сам е една от проекциите на participation mystique[2], когато отъждествяването с идея, събитие или обект заличава границите на личността и тя се простира извън себе си в безкрайното търсене и постигане на това, към което се стреми. Трудно се запазва трезво съзнание за реалност в тази „игра“, винаги съпроводена с томление, страст и недостиг. Състоянието на Влюбения от книгата на мистика Лул е смесено с всичко това, но има един друг елемент – Възлюбеният е Бог. Този стремеж вече е преход към Абсолюта чрез безкрайната любов към Бога и единение с него. В душата на Влюбения въглените са изпепеляващи, но този мистичен опит го пренася към нетленното, към висшето състояние на душата, отворена към Бог, където тя намира себе си в любовта и всеки трепет преминава в балансирано съответствие: нетърпението се примирява, жаждата се утолява, страданието се превръща в радост и това дава едно ново начало на душата. Синхронично съществуване между Влюбения и Възлюбения. Въпросът намира своя отговор в откровението на Божията любов. Вратата вече е отворена и душата преминава прага на своите съмнения, освобождава се от тях, защото е разпознала единствения възможен обект на истинска любов и пълнота.

 

294

Мъките и мъченията, които понасяше Влюбеният, го промениха и направиха нетърпелив; и Възлюбеният го укори със своите почести и обещания и му каза, че малко познава любовта онзи, когото несретата или сполуката променят. Влюбеният се покая и със сълзи замоли Възлюбения да му върне любовта.

 

Фрагментите в книгата са често драматични и не говорят само за онази любов, която е радост. Идеята за нея не идва с лекотата на пролетни вълнения. Тя гори в душата на Влюбения и често пъти не го оставя спокоен. Може би подобни вълнения е изпитвал Рамон Лул, когато сърцето му е било пленено от красивата дама, която той дълго ухажвал. След първата им и единствена среща насаме той преживява мистичен опит, подобен на този, който е имал и Савел (преди да стане апостол Павел) по време на пътуването, отправил се да преследва християни. Поводът за „психическия срив“ при Рамон Лул е гледката на разядената от рак гърда, показана му щедро от красивата дама. След това идва преобръщането в душата. Сътресението, което е изпитал, съпроводено с видения, го отвежда към Бог. След този момент се отваря нов свят за душата на Лул – пътят към Всевишния, по който предпазливо пристъпващият е съпроводен с любов, страдания, съмнения, радости и неволи. Една нова истина се разкрива пред вътрешното зрение, „невидима за очите“, и пътят назад вече е невъзможен.

Фрагментите в книгата могат да бъдат четиво за всеки ден от годината. Чувството, което носи всеки откъс, често е противоречиво и нееднозначно. Въведени сме във водовъртежа на обичащата душа, където идеята за посока е относителна. Можем да четем и препрочитаме книгата и всеки път усещането от диалога на Влюбения и Възлюбения да е ново и несравнимо. Често пъти фрагментите звучат като молитвени възлияния, защото са израз на състояния на духа.

 

296

Възлюбеният повика Влюбения, който му отвърна с думите:

Какво ще благоволиш, Възлюбени, ти, който си зеница на зениците ми, мисъл на мислите ми, съвършенство на съвършенствата ми, любов на любовите ми и начало на началата ми.

 

„Книга за Влюбения и Възлюбения” остава един съзерцателен и умозрителен текст, който може да ни докосне със силна емоция и неочаквано откровение. Смелостта и несигурността да се пише за любовта и да се разкриват състоянията на душата е потапяне в света на християнското тайнство. Въображението също играе своята роля, защото то отваря вратите и изпълва с образи абстрактните думи, които се опитват да назоват неназовимото. Пред прага на любовта всъщност означава пред портите на божията любов, където започва индивидуалният, несравним, безкраен мистичен опит.

 

 

Рамон Лул, „Книга за Влюбения и Възлюбения”, прев. Владимир Градев, изд. „Семантика“, 2019

 

* „Отвори ми вратата си за Божията любов“ – цитат от популярна френска песен със заглавие Au clair de la lune (На лунна светлина).

[1] Превод на Джелалуддийн Руми, цитиран по: Рейнълд Никълсън, Мистиците на исляма, София, 2011.

[2]  Термин, въведен от френския антрополог Люсиен Леви-Брюл (1857-1939).

 

Реклами

Вашият коментар

Filed under На фокус

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s