Филмовото събитие на 2017 – анкета

  1. Кои са според Вас събитията в българското кино през 2017?
  2. Как бихте определили филмовата 2017 (от гледна точка на българското и на световното кино)?
  3. Какво бихте пожелали на българското кино за 2018?

 

С тези три въпроса на нашата традиционна новогодишна Киноанкета се обърнахме към няколко киноведи и кинокритици:

„Сляпата Вайша“ на Теодор Ушев и Георги Господинов, номинация за „Оскар” 2017

 

БОЖИДАР МАНОВ, киновед, кинокритик

  1. Няколко много добри филма (по азбучен ред): „Вездесъщият“, „Врагове“, „Възвишение“ (с впечатляващ зрителски успех), „Посоки“ (с пробив в Кан). И наградата „Златен леопард“ за „3/4“ в Локарно. Както и анимационният „Made in Brachycera” на реж. Николай Тодоров. Особено важно е Отвореното писмо на 30 млади режисьори и продуценти, които настояват за промени във финансирането и са готови да правят нискобюджетни филми!
  2. По света –„сеизмични“ медийни трансформации в киното: активизиране на големите стрийминг платформи (Netflix, Amazon), които започват да произвеждат филми; видимо настъпление на VR киното в големите фестивали (Кан, Венеция, Солун). У нас – усещане за радващ подем, уверено навлизане на млади режисьори, дай Боже да е начало на съществена качествена промяна.
  3. Нов, умен и съобразен с нашата черга Закон за филмовата индустрия. Производство на повече нискобюджетни филми и своевременни режисьорски дебюти, а не след 40-годишна възраст. Поощряване на киноразпространението и създаване на реални интернет платформи за български филми (игрални, документални, анимационни). Още пробиви на големите фестивали.

 

„Възвишение” по романа на Милен Русков, реж. Виктор Божинов, 2017

 

НАДЕЖДА МАРИНЧЕВСКА, киновед, кинокритик

  1. Ще се спра върху българското анимационно кино, защото то винаги остава малко встрани от обществения интерес, а тази година имахме няколко изключителни събития. Първото беше номинацията за „Оскар“ на филма „Сляпата Вайша“ на Теодор Ушев и Георги Господинов. Макар че филмът е канадска продукция, авторът му винаги подчертава в медиите българския си произход, така че това е косвено признание и за България.

Второто събитие (по дата, но не и по значимост) беше премиерата на няколко български пълнометражни анимации. „Произведено в Брахицера“ на Николай Тодоров е изключително мощно кино на големия ни художник, основано върху антиутопичен сюжет, визиращ масовите безумия на обществото, които водят цивилизацията към крах. Филмът е анимиран изцяло само от автора си, вложил в творбата изумителен труд, а визуалната му концепция е основана върху множество персонажи и рисувани „масовки“. На международните фестивали у нас беше показан и пълнометражният „Зоотроп“ на Сотир Гелев, чийто отделни части са произвеждани през годините, но сега е придобил завършеност с вариациите си на една и съща тема – безплодните ни усилия да постигнем целите си и обречеността на напъните да преодолеем съдбата. Заедно с появилия се преди две години „Пук“ на Анри Кулев, тези пълнометражни анимации може би ще извадят българското анимационно кино от принудителната зрителска изолация, в която беше изпаднало, заради изключителната трудност при разпространението на късите форми.

Третото събитие стана телевизионният формат на БНТ „Лачените обувки на българското кино – анимационните филми“. Огромна зрителска аудитория имаше възможността да види класическата и съвременна българска анимация, макар и в необичайна програмна схема.

  1. На фестивала на българския документален и анимационен филм „Златен Ритон“ в Пловдив, който ще се проведе след няколко дни, ще бъдат показани 29 български анимационни филма. Това е индикатор, че рисуваното ни кино се намира в подем, в сравнение с минималистичните количества филми от предишни години. А качеството им е конкурентно на световно ниво. Много от тях вече са показвани на международни форуми, отличени с награди и като цяло – не отстъпват на постиженията на световното кино. Сред тях мога да откроя „Вятър работа“ на Анри Кулев, „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов, „Майки“ на Любомир Йотов, „Жар птица“ на Велислава Господинова. За някои от заглавията премиерата тепърва предстои в самия край на годината, но и към много от тях имам високи очаквания.

Световното анимационно кино тази година, както и всяка друга, е доминирано от комерсиалните продукции на Дисни, Пиксар, Дриймуъркс и т.н., които традиционно печелят огромни бокс-офиси. Събитието обаче стана изключително артистичният живописен филм на Дорота Кобиела и Хю Уелчман „Да обичаш Винсент“ (Полша-Великобритания). Филмът е история за живота и смъртта на един от най-великите художници на европейското изкуство Винсент ван Гог и е реализиран с изключителна авторска техника, в която са включени и анимирани 62 000 маслени рисунки, сътворени от изключителен екип съмишленици. Част от екипа на филма е и българката Елизабет Христова. Добрата новина е, че зрителите ни все още могат да го видят на екран у нас.

  1. Пожелавам на българските творци в анимационното кино много „лачени обувки“. Естественият достъп на късометражните филми до зрителя може в днешните условия да се осъществи единствено през каналите на телевизиите. И се надявам българският анимационен филм да придобие отново същата популярност, каквато имаше през миналия век. Защото филмите, които създават българските художници, са артистични, талантливи и носят духовни стойности в българската култура.

 

ИНГЕБОРГ БРАТОЕВАДАРАКЧИЕВА, киновед, кинокритик

  1. Според мен, цялостното положително развитие на българското кино през изминалата година е само по себе си голямо събитие за българската култура. Селектирането на „Посоки“ на Стефан Командарев в програмата „Особен поглед“ в Кан е само най-яркият резултат от този процес. За съжаление, и през 2017 г. медийният контекст не позволи тези положителни промени да станат обект на подобаваща дискусия, а от тук и да предизвикат интереса на българската публика. С изключение на известно оживление около националния фестивал „Златна роза“, медиите продължават да пренебрегват родното кино за сметка на чуждите суперпродукции ида отразяват избирателно отделни сензационни факти. През 2017 г. натрупванията от цялото последно десетилетие дадоха богати резултати. Веднага ще отбележа игралния „Възвишение“ на Виктор Божинов и документалния „Да живее България!“ на Адела Пеева, направен с типичната й дързост. Новото е, че Пеева представи не толкова филм-изследване, нито филм-констатация за гримасите на новия български национализъм, а преди всичко филм-предупреждение, плашещ филм. Не искам, обаче да се огранича само с най-ярките примери – искам да подчертая професионализма, с който са направени почти всички български филми, излезли на екран през 2017 г. , и да изтъкна основния им фокус – проблемът за стойностите, лични, обществени, кинематографични. Това е повод за истинска надежда за бъдещето
  2. Плодотворна за киното, и за българското, и за световното. Току-що бяха раздадени наградите на Европейската филмова академия – блесна копродукцията „Квадратът“ на Рубен Йостлунд. Това също е филм, изследващ (по-скоро разследващ съвременното отношение към) ценностите. Събитие е и „Нелюбов“ на Александър Звягинцев. Мой фаворит е пълнометражната анимация „Да обичаш Винсент“ на Дорота Кобиела и Хю Велхман. Извън европейското кино бих отбелязала интересното развитие на южнокорейското кино, и то в масовите му жанрове, иособено като се има пред вид носталгията на поколението, към което принадлежа – „Междузвездни войни 8: Последните джедаи“.
  3. Извън задължителното пожелание за повече пари за кино – на авторите пожелавам да запазят устрема от изминалата година и да продължават все така авторски сериозно, а на публиката – най-после да подкрепи с присъствие в киносалоните българските филми, всичките! Защото си струва и защото сега тя е наред – да бъде достойна публика на достойни филми.

 

МАЯ ДИМИТРОВА, киновед, кинокритик

  1. През 2017 г. българските игрални филми успяха да стигнат до по-широк кръг зрители и някои от тях се превърнаха в културно събитие за страната. Екранната адаптация „Възвишение“ по романа на Милен Русков на сценаристите Милен Русков, Нели Димитрова и Виктор Божинов, който дебютира успешно като режисьор на големия екран с този филм.
  2. Бих пожелала повече внимание от страна на държавните институции за реализиране на повече български продукции, като средствата, предвидени по закон, се гарантират за всички видове кино. В сесиите за кино в НФЦ за поредна година се появиха повече добри проекти, които за съжаление и този път не успяха да стигнат до субсидиране, въпреки че получиха признанието на комисиите за качествата си. Тези потенциални заглавия могат да направят българското кино по-забележимо в контекста на европейските кинематографии. Самочувствието на българското кино има нужда от подкрепа с обществени средства. Това неизменно повлиява и на националното ни самочувствие.
  3. Изкуството е територия на идентификация на българите като актуален фактор в общоевропейския прогрес на обществената среда. От екрана това добре се забелязва надалече и наблизо. Благодарение на книгите за българското кино, през последната година този фактор се прояви и в областта на изкуствознанието. Пожелавам на авторите на тези книги да бъдат преведени и разпространени по света.

 

ДЕЯН СТАТУЛОВ, киновед, кинокритик

  1. Не мисля, че през тази година може да се определи събитие, което да изведем на преден план. Изненада бе безпрецедентният брой награди, които получи филмът „Спомен за страха”, което разбуни духовете, особено сред младите колеги. Събитие е безспорният успех на „Сляпата Вайша” с номинацията за „Оскар”. Въпреки, че филмът не е изцяло български, той привлича вниманието на световната филмова общност към нас, а това е важно за родното ни кино. Тук трябва да отбележа и големия брой копродукции, в които България участва, стои достойно и увеличава влиянието си в европейското кино.
  2. Мисля, че е успешна, защото на екран излязоха много и разнообразни като тематика, авторско търсене и жанрове филми, при това създадени с професионализъм. Тази година творците сякаш се еманципираха от „дъното” и намират вдъхновение в историческото ни минало – „Воевода” и „Възвишение” или типично градски истории „Вездесъщия”, „Дъвка за балончета”, „Бензин”, и предстоящите да излязат – поетичният „Безкрайната градина”, социалният „Посоки”, експерименталният „3/4”, детският „Лили рибката”…
  3. Желая нов закон, който да разчисти авгиевите обори в родното ни кино, както и по-голям бюджет, който ще увеличи производството на български филми. Иска ми се повече млади хора да посегнат и към документалното кино, което засега сякаш пренебрегват. Любопитен съм и как членовете на т. нар. Българска филмова академия ще оценят новите ни филми, защото виждам, че вече „няма място за старите кучета”.

 

ТЕОДОРА ДОНЧЕВА, кинокритик

  1. Мисля, че 2017 г. беше добра за българското кино. Излязоха много български игрални филма, което само по себе си е събитие. На фестивала за българско игрално кино „Златна роза“ филмите бяха 16, а като цяло са повече. Филмите на 2017 г. се оказаха изключително различни, т.е. не само в количествено, но и в качествено отношение има положителна тенденция. Онова, което ми се иска да откроя като филмовото събитие на 2017 г., е фактът, че нискобюджетните филми оправдаха своето съществуване и доказаха категоричната нужда и полза от себе си. Едни от най-добрите заглавия през изминалата година са именно нискобюджетните филми, финансирани през 2014 и 2015 г. Другото несъмнено голямо събитие е, че много от филмите тази година имат изключително добър за мащабите на България бокс офис. Към дата 1. XII. 2017 г. това са „Воевода“ (реж. Зорница София Попганчева) „Бензин“ (реж. Асен Блатечки и Катерина Горанова), „12А“ (реж. Магдалена Ралчева), „Вездесъщият“ (реж. Илиян Джевелеков), „Възвишение“ (реж. Виктор Божинов) и др. Мисля, че това „сближаване“ със зрителите е изключително добро за българското кино и се надявам то да продължи и в 2018 г.
  2. Аз бих определила 2017 г. като успешна година. Няколко пъти чувам, както от зрители, така и от професионалисти, че най-после се случва нещо хубаво в българското кино. Смятам, че това хубаво се превръща в тенденция, защото всяка година е имало по един, два, три хубави филма. Тази година хубавите филми са повече. Лично аз бих отличила няколко: „Посоки“ на Стефан Командарев, заради изключителната актьорска игра, и заради това, че въпреки представената мрачна картина, във филма има и лъч светлина. Другият филм, който искам да посоча, е „Дъвка за балончета“ на Станислав Тодоров – Роги, защото разказва романтична любовта история – тема, която е дефицитна в съвременното българско кино, но провокира голям зрителски интерес.
  3. Разбира се, бих пожелала много пълни киносалони и много награди

 

Анкетата подготви КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

 

 

 

Advertisements

има 1 коментар

Filed under Субектив, Тема на броя

One response to “Филмовото събитие на 2017 – анкета

  1. Сульо Пулев

    Глупости на търкалета! БГ киното стигна дъното и продължава да копае надолу. Боксофиса се прави с частни пари (е добре,с 2 изключения ама то е заради рекламата около Милен Русков,който обаче НЕ Е Хайтов), а на останалите финансирани от държавата филми присъстват близките роднини на „творците“ и то с явно нежелание. Филмите стават все по лоши, но всички искат да увеличават парите за кино. А те трябва да се намаляват. 50-те човека,които искат да гледат „артхаус“ да си купят билети от 10 000 лв и да гледат – няма нормалните хора да им плащат снобарията. А дереджето на киното е такова,защото псевдокритици като тези, вместо да ги насолят здраво,постоянно бълват елейни слова за бездарните им напъни. И в комисиите са на принципа „халваджията за бозаджията“. Да се спират държавните пари и като са толкова гениални и имат „участие в Кан“ да си намерят частни пари. Ама и там няма да стане – прехваления Камен Калев вече не щат да го видят във Франция, та и той се нареди на държавната ясла в БГ.
    Стига сте хвалили некадьрните,бездарни,ялови,алчни „творци“,защото ви пада имиджа на сериозно литературно издание.
    А, и ако се откажете от „Физика на тъгата“ може и истинско сериозните хора да ви вземат насериозно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s