Преведе от китайски ВЕСЕЛИН КАРАСТОЙЧЕВ
Рис. Детелина Тихолова
1. Преди мен всички изказвания за поезията са неосъзнати.
2. Преди мен всички дефиниции, тълкувания и описания на поезията се случват вътре в езика.
3. Преди мен поезията беше и можеше да бъде единствено: организирана част от езика.
4. Едно понятие в пределите на езика.
5. Всъщност езикът и поезията са паралелни.
6. Поезията и езикът са едно и също нещо, двете плоскости на едно стъкло: обърнато към хората, то е език, обърнато към “отвъдното”, то е поезия.
7. Поезията не съществува материално.
8. Поезията се спотаява в езика, можем само да съзрем и докоснем думите, но не ще съзрем и докоснем поезията.
9. Извън езика няма поезия.
10. Езикът се оформя в писмени знаци, поезията също. Единствено когато притежава този чист код (писмения знак), езикът изцяло се самоосъществява. И обратното, притежавайки този чист код, поезията се сдобива с първоначалното си битие.
11. На мястото, където трябва да се разделят, езикът и поезията запазват своята единствена връзка.
12. Писмените знаци се състоят от изображение, форма и значение. Звученето, изображението и значението са убежището на езика и началата на поезията.
13. Затова аз твърдя: поезията започва от езика.
14. Преди езика няма и поезия.
15. Сред триадата звучене, изображение и значение в езика се набляга върху значението, значението се приема за сърцевина и цел. Звученето и изображението са само и единствено знаци на значението, кодиране, служещо за разграничаване на значенията.
16. Обратното, в поезията се набляга върху звученето и изображението, звученето и изображението се приемат за абсолютна форма. А значението е само и единствено кодиране, служещо за разграничаване на едно изображение и звучене от друго изображение и звучене.
17. Различието между езика и поезията е следното: значението има само едно качество, но количествено е неизброимо, докато звученето и изображението са с многобройни качествени и количествени измерения.
18. Поради това конструираният от езика свят е реален, последователен и неизменчив; обратното, конструираните от поезията “отвъдни селения” са необхватни.
19. В поезията няма реалност.
20. Реалността представлява конструиран от езика свят.
21. В този свят значението, посочено чрез изображението и звученето, конструира говорения обект.
22. Поезията се саморазгръща същевременно с възвръщането на първоначалното звучене и изображение.
23. Това, което езикът изговаря, е съществуващото.
24. Ала думите не могат да изрекат “нещо, което го няма”. Обратното, поезията говори именно само за “неща, които ги няма”.
25. Преди и извън думите няма поезия, вътре в думите също няма поезия. Всяка активност преди, извън и вътре в езика в крайна сметка се възвръща в езика. Езикът е това, което дава значение на нямащото значение.
26. Преходът от липса към наличност е целта на езика, в този преход се състои и езиковият процес сам по себе си.
27. Същността на поезията е в преминаване отвъд думите.
28. В живота няма поезия.
29. Животът в нашата езикова “реалност”, това е “светът” под формата на глагол.
30. Всичко в живота се случва в рамките на прецизната езикова конструкция и в крайна сметка се възвръща в езика.
31. Поезията стои лице в лице с думите, а не с небето, кръвта, възбудата и чистия хлад. Ако поезията съществуваше, преди всичко да се е сдобило с думи, то тя би се превърнала в поредното нещо на този свят.
32. В поезията няма съдържание. Или казано по друг начин, съдържанието, за което се говори в поезията, няма нищо общо с нея самата.
33. Метафорите преливат от съдържание, затова поезията:
34. Се отрича от метафорите.
35. Да търси връзката между един предмет и друг предмет, между едно нещо и друго нещо – това е цялата същина на метафората.
36. Метафората подтиква човека и света да се срещат в думите, както и да запазват своето противостоене.
37. Това, което метафората утвърждава, е езиковата детерминативност, абсолютност и непоклатимост.
38. Трябва също да се отречем от трансформирането на едно значение в друго и от преносното значение, защото, що се отнася до езика, тези действия са в рамките на закона.
39. Да се поражда многозначие на думите представлява единствено и само езикът сам по себе си.
40. Поезията се въздига стремително от езика, а не се заплита сред самооткритията на езика.
41. Стилистиката се явява необходимо условие за тези самооткрития.
42. Затова съм против стилистиката. Казано по-точно, аз съм против фалшивото разбиране за поезия, основана на стилистиката. Веднъж завинаги трябва да го изясним: не е поезията туй, което прави езика по-жив.
43. Смисълът на поезията е да лишава думите от смисъл.
44. Мъдростта е най-съвършеният израз на смисъла.
45. Поезията е против мъдростта.
46. В поезията също е наложително да се избягва езиковата бъркотия.
47. Поезията преминава отвъд езика, но не се занимава с объркването на езика. Комбинирането и подредбата на изопачени и деформирани думи само на пръв поглед преминават отвъд езика и му се противопоставят, а в действителност по същността си и принципно се намират в една абсолютна област, като следват и усъвършенстват основните си езикови закономерности.
48. И хаотично проявяват вътрешна съпротива в езика. Необичайната употреба на думите само нарушава някакъв етичен принцип. Но в рамките на езика вече има и ще има множество етични принципи.
49. Свръхреалността е поредният езиков морален принцип.
50. Ние сме против свръхреалността, доколкото сме против домогването в пределите на езика към илюзорни действия.
51. Реалността е всъщност нàглед и проява на езика.
52. Невъзможно е някога да се осъществи преодоляване спрямо езика, ако реалността се преодолява вътре в сферата на самата реалност.
53. Реалността е една съставна част на света, свръхреалното е друга съставна част на света.
54. Светът винаги ще бъде същинската реалност на езика.
55. Същевременно светът е лъжесвидетелство на поезията.
56. Стихотворната техника пък е лъжесвидетелство на лъжесвидетелството.
57. С оглед на езика техниката е всичко, което той притежава, с оглед на поезията техниката е единствената нейна форма на проява.
58. Формата е разграждане на езика. Посредством чисто езикови импулси тя се отказва от значението, както и от неговото репродуциране след аналитична обработка: включително репродуцирането му в метафората и репродуцирането на свръхреалност.
59. Формално ще рече да се пише поезия заради самото писане.
60. Поезията е форма. Поезията категорично не е културно явление. Тя няма нищо общо с културата. Културата е нашето налично съществуване, а поезията следва да бъде други възможни форми или намерения за съществуване.
61. Поезията нехае за всичко в този свят. Щом някой започне да пише стихове, или иначе казано, самата поезия започне, езикът изчезва и всичко, притежавано от човека, също трябва да изчезне. И ако в този миг отново заговорим за безкрайно състрадание, критически дух, нравствен смисъл, че даже за любов и смърт, все едно сме захвърлили поезията и отново сме се завърнали в пределите на езика.
62. Поезията носи избавление не само на духа, но дори в по-голяма степен на тялото. Подлаганите в миналото, в настоящето и в бъдещето на оезиковяване очи, сърца, ръце и сексуални дейности, включително духът, най-накрая ще бъдат опоетизирани.
63. Прекосяването на езика ще рече и прекосяване на смъртния час.
64. Раждането и гибелта на тялото е конкретен израз на езика.
65. Същността на езика е във всичко изречено и което някога ще бъде изречено и включва: 1. одухотворяване на материята, 2. естетизиране на копнежите, 3. абсолютизиране на съществуването, 4. рационализиране на трансформациите, 5. доминиране на названията.
66. А същността на поезията е единствено във всичко “изричано” от нея. Тя се отрича от всеки смисъл, получен в името на законността.
67. Поезията не е естетична.
68. Поезията ни превръща в стихове.
69. Поезията отчетливо явява на нас, които се превръщаме в стихове, нещата, които езикът никога не е в състояние да изрече.
70. С една дума, нещата, които “не съществуват” на тоя свят. Затова
71. Стиховете, това са думи без съдържание.
Литературен Вестник 
Чий е преводът?
На Веселин Карастойчев