Издателство ЛВ

Издателство „Литературен вестник“, в което от края на 90-те на XX излизат знакови  книги от краевековието, подновява своята дейност. Стихосбирката на Десислава Неделчева „Източно време“ под редакцията на Екатерина Йосифова и в дизайнерския проект на Капка Кънева e само началото на подновената поетическа серия:

Десислава Неделчева, „Източно време“,
изд. „Литературен вестник“, редактор Екатерина Йосифова, художник Капка Кънева, С., 2012, 68 с., ISBN 978-954-9602-22-7

Десислава Неделчева е родена през 1973 г. във Варна. Завършва „Българска филология“ в Софийския университет „Св.Климент Охридски“ през 1996 г. Автор е на книгта „Прози в края на века“, излязла през 1998 г. Пише литературна критика. Участва с текстове в различни критически и поетически издания.

Деликатна, уязвима, поезията на десислава Неделчева черпи неподозирана – от самата нея – сила именно от малкия свят, в който се мисли затворена: този свят расте, надмогва, отваря прозорци и посоки. Хубаво е, истинско.
Екатерина Йосифова

Измамно проста и измамно прозрачна, поезията на Десислава Неделчева улавя невидимото с точното око на фотограф. В „Източно време“ усетът за необикновеното в делничния детайл внимателно изследва алхимичния копнеж на изкуството да спре необратимото.
Миглена Николчина

От 1997 г. „Литературен вестник“ започна да функционира и като издателство, в чиято програма приоритет имат поезията и хуманитаристиката. Издателство за поезия и критика – вероятно това е най-точното определение за усилията ни да правим видими и активно присъстващи в публичността идеите и текстовете на поети, критици и анализатори. Въпреки пазара, който за поезията и хуманитаристиката, като че ли съвсем липсва. 

Поредица „Тълкувания“

Митко Новков, „БАРТвежи. Разни и по-разни писаници по повод и без повод“,
изд. „Литературен вестник“, С., 2001, ISBN 954-9602-16-8

Една книга, демонстрираща волята и силата да бъдеш „Homo ludens“, да упражняваш ироничната гледна точка във време, когато гледат в устата само т.нар. „експерти“, да откриваш мита и конструкцията, играта на лъжа и истина зад „естествеността“ на социалния свят, да деконструираш привидното, съзнавайки привидността на собственото говорене. Говоренето на Шута, проблематизиращ очевидностите. Това е. Митко Новков: интелектуалецът на Края.

Инна Пелева, „Места от конспекта“,
изд. „Литературен вестник“, С., 2000ISBN 954-9602-12-5

Ако прицелът на „Възраждания“ бе задължаващото, телеологически фокусирано минало на Възраждането, то с „Места от конспекта“ Инна Пелева се обръща към класичното, за да извади на преден план онова, което сякаш е било пред очите ни, а не сме го забелязвали. Текстовете в книгата разкриват скритите кодове, подриващи навика и съживяващи четенето на умъртвените от каноничност текстове – храните при Елин Пелин и Ботев, не-родното и болното при Йовков, Милтъновско-гинекологичното при Яворов.

Инна Пелева, „Възраждания“,
изд. „Литературен вестник“, С., 1999ISBN 954-9602-07-9

Сборникът със студии на Инна Пелева за Паисий, Раковски, Ботев, Вазов и Яворов променя не просто образа на Възраждането, една от най-здраво охраняваните зони на академичните и неакадемични занимания с историята, но и самите нас, четящите тази история. С бароков интелектуализъм книгата изразява една от ключовите интуиции на последното десетилетие – че векторът на времето не сочи твърдо в една посока, а се люлее, осцилира в някаква ту празнично, ту меланхолично преживявана извънвремевост, безпътица.

Никола Георгиев, „Мнения и съмнения. По дирите на едно литературоведско чергарство“,
изд. „Литературен вестник“, С., 1999ISBN 954-9602-10-9

Един том, включващ всички студии, невключвани досега в книга и посветени на литературознанието и неговите патимии през века, със който се сбогувахме; том, където ще намерим всички онези текстове, които сме ксерокопирали (а някои от нас – и изрязвали) от единствените екземпляри на списанията в Народна библиотека; един том, показващ в пълния му блясък онова интелектуално поведение, което през последните 20 години се олицетворяваше от нашия Професор, анархистът-законодател, великият ироник на българското – Никола Георгиев.

Бойко Пенчев, „Тъгите на краевековието“, 
изд. „Литературен вестник“ С., 1998, 272 с.ISBN 954-9602-04-4

Преди всичко книга на един внимателен читател. Фрагментарността й парадоксално структурира разнобойния ни читателски опит от края на (вече) миналия век. Игрови, омесващ множество езици и метаезици и в същото време носталгичен сборник, в който историзмът и теоретизмът се сработват, взаимно апострофирайки се; в който постмодернизмът е първо ерудиция. Раждането на тъгите от духа на библиотопията.


„Теменуги. Другият роман на Яворов“, изд. „Литературен вестник“, С., 1998

Първата книга от поредицата „Тълкувания“ събира в книжно тяло критическия роман, разразил се на страниците на „Литературен вестник“ през 1994-95 г. Стихотворението на Яворов бе буквално галванизирано с каскада от сменящи се интерпретативни стратегии, което бе може би най-крайният пример на тълкувателна свобода по отношение към класиката в литературознанието на 90-те. „Теменуги. Другият роман на Яворов“ бе жестът на еманципация на българското литературознание, с което то заяви, че оттук нататък професионализмът ще включва и съзнанието за несигурността на собствения предмет.
Оттук започна и сътрудничеството на „Литературен вестник“ с Кирил Прашков – авторът на графичното оформление на всички книги от поредицата „Тълкувания“.


Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s