Издателство “Литературен вестник”, в което от края на 90-те на XX излизат знакови книги от краевековието, подновява своята дейност. Стихосбирката на Десислава Неделчева “Източно време” под редакцията на Екатерина Йосифова и в дизайнерския проект на Капка Кънева e само началото на подновената поетическа серия:
Десислава Неделчева, “Източно време”,
изд. “Литературен вестник”, редактор Екатерина Йосифова, художник Капка Кънева, С., 2012, 68 с., ISBN 978-954-9602-22-7
Десислава Неделчева е родена през 1973 г. във Варна. Завършва “Българска филология” в Софийския университет “Св.Климент Охридски” през 1996 г. Автор е на книгта “Прози в края на века”, излязла през 1998 г. Пише литературна критика. Участва с текстове в различни критически и поетически издания.
Деликатна, уязвима, поезията на десислава Неделчева черпи неподозирана – от самата нея – сила именно от малкия свят, в който се мисли затворена: този свят расте, надмогва, отваря прозорци и посоки. Хубаво е, истинско.
Екатерина Йосифова
Измамно проста и измамно прозрачна, поезията на Десислава Неделчева улавя невидимото с точното око на фотограф. В “Източно време” усетът за необикновеното в делничния детайл внимателно изследва алхимичния копнеж на изкуството да спре необратимото.
Миглена Николчина
От 1997 г. “Литературен вестник” започна да функционира и като издателство, в чиято програма приоритет имат поезията и хуманитаристиката. Издателство за поезия и критика - вероятно това е най-точното определение за усилията ни да правим видими и активно присъстващи в публичността идеите и текстовете на поети, критици и анализатори. Въпреки пазара, който за поезията и хуманитаристиката, като че ли съвсем липсва.
Поредица „Тълкувания“
Митко Новков, “БАРТвежи. Разни и по-разни писаници по повод и без повод”,
изд. “Литературен вестник”, С., 2001, ISBN 954-9602-16-8
Една книга, демонстрираща волята и силата да бъдеш “Homo ludens”, да упражняваш ироничната гледна точка във време, когато гледат в устата само т.нар. “експерти”, да откриваш мита и конструкцията, играта на лъжа и истина зад “естествеността” на социалния свят, да деконструираш привидното, съзнавайки привидността на собственото говорене. Говоренето на Шута, проблематизиращ очевидностите. Това е. Митко Новков: интелектуалецът на Края.
Инна Пелева, “Места от конспекта”,
изд. “Литературен вестник”, С., 2000, ISBN 954-9602-12-5
Ако прицелът на “Възраждания” бе задължаващото, телеологически фокусирано минало на Възраждането, то с “Места от конспекта” Инна Пелева се обръща към класичното, за да извади на преден план онова, което сякаш е било пред очите ни, а не сме го забелязвали. Текстовете в книгата разкриват скритите кодове, подриващи навика и съживяващи четенето на умъртвените от каноничност текстове – храните при Елин Пелин и Ботев, не-родното и болното при Йовков, Милтъновско-гинекологичното при Яворов.
Инна Пелева, “Възраждания”,
изд. “Литературен вестник”, С., 1999, ISBN 954-9602-07-9
Сборникът със студии на Инна Пелева за Паисий, Раковски, Ботев, Вазов и Яворов променя не просто образа на Възраждането, една от най-здраво охраняваните зони на академичните и неакадемични занимания с историята, но и самите нас, четящите тази история. С бароков интелектуализъм книгата изразява една от ключовите интуиции на последното десетилетие – че векторът на времето не сочи твърдо в една посока, а се люлее, осцилира в някаква ту празнично, ту меланхолично преживявана извънвремевост, безпътица.
Никола Георгиев, “Мнения и съмнения. По дирите на едно литературоведско чергарство”,
изд. “Литературен вестник”, С., 1999, ISBN 954-9602-10-9
Един том, включващ всички студии, невключвани досега в книга и посветени на литературознанието и неговите патимии през века, със който се сбогувахме; том, където ще намерим всички онези текстове, които сме ксерокопирали (а някои от нас – и изрязвали) от единствените екземпляри на списанията в Народна библиотека; един том, показващ в пълния му блясък онова интелектуално поведение, което през последните 20 години се олицетворяваше от нашия Професор, анархистът-законодател, великият ироник на българското – Никола Георгиев.
Бойко Пенчев, “Тъгите на краевековието”,
изд. “Литературен вестник” С., 1998, 272 с., ISBN 954-9602-04-4
Преди всичко книга на един внимателен читател. Фрагментарността й парадоксално структурира разнобойния ни читателски опит от края на (вече) миналия век. Игрови, омесващ множество езици и метаезици и в същото време носталгичен сборник, в който историзмът и теоретизмът се сработват, взаимно апострофирайки се; в който постмодернизмът е първо ерудиция. Раждането на тъгите от духа на библиотопията.
“Теменуги. Другият роман на Яворов”, изд. “Литературен вестник”, С., 1998
Първата книга от поредицата “Тълкувания” събира в книжно тяло критическия роман, разразил се на страниците на “Литературен вестник” през 1994-95 г. Стихотворението на Яворов бе буквално галванизирано с каскада от сменящи се интерпретативни стратегии, което бе може би най-крайният пример на тълкувателна свобода по отношение към класиката в литературознанието на 90-те. “Теменуги. Другият роман на Яворов” бе жестът на еманципация на българското литературознание, с което то заяви, че оттук нататък професионализмът ще включва и съзнанието за несигурността на собствения предмет.
Оттук започна и сътрудничеството на “Литературен вестник” с Кирил Прашков – авторът на графичното оформление на всички книги от поредицата “Тълкувания”.
