Tag Archives: Федя Филкова

Световният поет и профилактичният капан

Пламен Дойнов

 бр. 4/2015

n_kunchevВ годините на изолация и маргинализация в българската литературна публичност Николай Кънчев пренасочва голяма част от усилията си навън – не само към учене на езици, преводи на чужди автори и усвояване на източни философски и религиозни учения, но и към търсене на излаз за собствената си поезия. Опитва се да разреши сложната задача как стиховете му да пробият езиковата бариера; как останалите големи поети на света да разберат, че в НРБ живее и пише техен истински брат; как да осигури чуждоезиково битие на уникалния български поетически език, който създава след средата на 60-те години.

За Кънчев е важно не да бъде озвучен на всяка цена зад граница, а да представи навън именно себе си, собственото си неосквернено слово, без да му се налага да прави тежки компромиси в поведението си, а още по-малко в своето писане. Защото пред очите му през 60-те и 70-те години се разиграва една и съща гледка: демаркационната линия на соцреализма между НРБ и западния свят преминават само вписали се в системата автори, почти без изключение отдали почерците си временно или за постоянно под наем на комунистическия режим.

Кънчев разбира, че може да разчита предимно на качествата на своя поетически език и на собствената си колосална упоритост и работоспособност – сам себе си да разпространи, сам словото си да посее, използвайки често и попътни, и насрещни ветрове, където е възможно. Не само без помощ от партията държава или някое нейно ведомство, но и въпреки държавата, заобикаляйки закони, постановления и негласни правила. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи, Субектив