Tag Archives: Тодора Радева

„На нов ред изскачат добре познатите стари и вечни въпроси“

Разговор с Тодора Радева, програмен директор на Софийския международен литературен фестивал

бр.42/2020

Софийският международен литературен фестивал е най-големият форум за литература в България. До този момент в него са участвали над 320 поети и писатели от 35 държави, сред които Дубравка Угрешич, Адам Загаевски, Роберт Менасе, Кристоф Хайн, Софи Оксанен и много други. Осмото издание на фестивала ще се проведе онлайн между 10 и 13 декември. По този повод разговаряме с програмния му директор Тодора Радева.

 Явно тазгодишното издание на фестивала ще е коренно различно. От какво се отказахте и какво ново въведохте в предстоящата онлайн форма на фестивала?

Миналата година, отново в интервю за „Литературен вестник“, споменах, че Фестивалът върви плавно от географски, през езиков към тематичен фокус. Но изобщо не съм имала представа, че темата тази година ще се наложи сама, без алтернатива, при това като преобърне и самата форма на Фестивала. Пандемията от COVID-19 с всички последствия от нея промени изцяло света, дневния ред, Има още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме

Тодора Радева: За голяма част от френскоезичните писатели езикът е бунт

бр. 39/2019

Тодора Радева е програмен директор на Софийския
международен литературен фестивал. Тя е културолог и писател, автор на сборника с разкази „Седем начина да увиеш сари около тялото“, който през 2005 г. печели националната награда за дебют „Южна пролет“. Емануил А. Видински разговаря с нея.

Предстои седмото издание на Софийския международен литературен фестивал, като фокусът тази година ще бъде върху френскоезичната литература. По какъв начин избирате региона или езика, които да поставите в центъра на събитията и как се спряхте тази година на френския език?
Първото издание на Софийския международен литературен фестивал през 2013 г. беше организирано в партньорство с „Традуки“ и съвсем естествено международният фокус беше литературата от Балканите. Още тогава, когато търсехме формата и концептулната рамка на събитието, решихме да представяме автори от определен географски регион, като в различните панели на програмата (включващи освен срещи с писатели и изложби, екранизации по книги, различни дискусии) да даваме и по-широката картина на културата на избраните страни. В миналото издание, шесто подред, фокусът вече падна върху езика, който създава общност на друго ниво, наднационално, отвъд географията. Естествено е след немския език да направим издание на фестивала и с фокус върху френския, а след това и английския език. Но посоката, в която искаме да развиваме Литературния фестивал, е плавното преминаване към тематични фокуси. И това ми се струва естествено, вътрешно движение не само в концепцията на фестивала, но като че ли валидно и за света, в който живеем през последните години. Изместване от усещането за дома като географско понятие към откриването на езика като дом, а след него: общности, породени от еднакви теми и ценности, в които се вписват хора от различни страни и различни езици. Има още

1 коментар

Filed under Каузата на книгите