Tag Archives: Театър „Българска армия“

Милен – стремление отвъд хоризонта

бр.29/2020

Работила съм с Милен като актьор в почти всички спектакли, които поставих в Театър „Българска армия“ –  „Декамерон“, „Йерма“, „Да играеш жертвата“, „Емигранти“, „Саломе“. Милен освен талантлив е и много умен актьор.  Като такъв той винаги подлагаше на съмнение всяко режисьорско решение и репетициите с него много често преминаваха в среднощни разговори, спорове, понякога се стигаше до титанични скандали, но в крайна сметка се откриваше най-верният ход за персонажа и същинската му природа. Той винаги е бил безмилостен, ако усети и най-малкото залитане в конформизъм или възможност леко да преминеш през тема или ситуация. Мисля, че тази негова „жестокост” ме научи на много неща като режисьор и затвърди в мен непоколебимостта да стигам докрай в театралния процес, бидейки едновременно с това много по-търпелива. За което съм му безкрайно благодарна.

С Васил Михайлов в „Енигматични вариации“ от Ерик-Еманюел Шмит. Реж. Георги Михалков. Театър „Българска армия“.
Сн. Личен архив

Един от най-сложните ни процеси беше работата по „Емигранти” от Славомир Мрожек. Репетициите продължиха почти девет месеца. Беше като безкрайно пропадане в бездна, каквото беше всъщност състоянието на главния герой на пиесата, интелектуалеца АА. Тази роля на Милен му донесе и наградата „МАКСИМ 2015” за постижение в театралното изкуство в категорията „Водеща мъжка роля”.  Мисля, че и за него това ще остане особено ценна роля, защото е и много негова тема в живота – битката на духовния човек с недуховния, която в повечето случаи е в полза на втория. Или – както казва Милен –  „аз съм вътрешен емигрант”. Той има изключителната способност да успява да се опази от пошли обществени процеси и да капсулира целенасочена и творческа енергия, без да се разсейва в дреболии и без да губи средоточие в хоризонта. С това си качество той беше незаменим ръководител на фондация „Аскеер” в продължение на близо три десетилетия.  Като режисьор на девет от церемониите на театралните награди аз съм виждала отвътре колосалния труд  да твориш история, историята на творците на българския театър, и да го правиш с такъв мащаб и толкова безкомпромисен размах. Какво по-голямо обяснение в любов към това изкуство! Няма да забравя какво ми каза, когато ме покани първия път да бъда режисьор на спектакъла „Аскеер“: „Направи, каквото мечтаеш, дай воля на цялото си въображение, бъди смела и свободна, сега ти се е паднало!” И наистина този „Аскеер“ се превърна в пиршество за сетивата. Разбира се, зад тази свобода  дебнеше през цялото време почти маниакалната взискателност на Милен към всеки детайл, която можеше да те доведе до лудост. Щастлива съм, че съм била част от това така смислено дело.

Има още

Вашият коментар

Filed under Юбилей