Tag Archives: Савина Петкова

Босненският филм на годината: „Quo vadis, Айда?“ (2020)

Савина Петкова

бр.2/2021

 

Кадър от „Quo vadis, Айда?“

Винаги съм си мислела, че някой друг ще направи филм за Сребреница преди мен“, споделя Ясмила Жбанич, когато я питат за последния ѝ проект. Новият ѝ филм е посветен на военните престъпления в Босна и Херцеговина, които през 2004 г. трибуналът на ООН осъжда като геноцид, убийството на над 8000 мюсюлмани. „Quo vadis, Айда?“ е петият филм на родената в Сараево режисьорка, а предишните ѝ проекти са добре познати на фестивалната (и по-широката) публика, като най-известен е „Гърбавица“ (2006) – носител на голямата награда на Берлинале. Заедно с „Гърбавица“ следващият ѝ филм „По пътя“ (2010) и полу-документалният „За тези, които не могат да разказват истории“ (2013), четири от петте представляват равносметка на съвремието, което успешно или не, трябва да се справя с травмите на историческото минало. До този момент Жбанич е използвала гласа си, за да задава въпроси и да се обръща назад. Вместо анализ на миналото, нейните филми предоставят възможността на зрителя да съпреживее лични истории, здраво вкоренени в географския си и културен контекст. Има още

Вашият коментар

Filed under Съвременно европейско кино

Архитектура на желанието. „Фаворитката“ (2018)

бр.35/2018

Савина Петкова

В двора на Кралица Ан Стюарт (1665-1714) има много интриги, предателства, кръв, страст, камшици, омари и 17 зайци. Новият филм на Йоргос Лантимос („Омарът“ (2015), „Убийството на свещения елен“ (2017) размества пластовете на историческия жанр, жадно впива поглед в белези, рани и възпаления, поглъща изящни торти от фондан, и се оттегля в леговището си, откъдето наблюдава битката за Кралството, която се превръща в битката за Кралицата.

Сюжетът на филма оформя триъгълник между Кралица Ан (Оливия Колман), Лейди Сара Марлбъроу (Рейчъл Уайз), и проиграната на хазарт бивша лейди Абигейл Хил (Ема Стоун). Абигейл пристига в двореца, за да търси подслон и постеля, а калното й лице и скъсаната й рокля предизвикват само и единствено кикот у братовчедка й Лейди Сара. Когато все пак милостта надделява и Абигейл получава работа в кухнята като прислужничка, симпатиите на публиката остават с момичето, което търпи несправедливи пестници, крясъци, и подли номера. Провокираната идентификация с героинята на Ема Стоун е нишката във филма, която въвежда зрителя в дебрите на кралското недоволство. Заедно с Абигейл ние развиваме превръзката на отблъскващата рана от подагра по крака на Кралицата, заедно омайваме Нейно Височество с комплименти, тъй като пътят обратно към дворцовия статут е дълъг и трънлив. Неочаквано обаче, Абигейл става свидетел на скришни нощни ласки между Кралицата и Лейди Сара в библиотеката, истината за техните отношения научаваме от фокуса върху лицето на прислужницата, което бавно се разкривява от шок. Почти комична в своята репрезентация, сцената намира разширяващите се от ужас очи на Абигейл за свое платно, архитектониката на лицето й размества континенти. Фактът, че камерата се задържа толкова дълго неподвижна, ни позволява да проследим наличните нюанси на страх, изненада, но и воайорско удоволствие. „Фаворитката“ е трансгресивно удоволствие между захлопнати врати. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив