Tag Archives: Пламен Дойнов

Непохитеният „Литературен вестник“ – или за реалността

Амелия Личева, Ани Бурова, Йордан Ефтимов, Камелия Спасова, Мария Калинова, Пламен Дойнов

бр. 25/2016

До авторите на писмото „Похитеният „Литературен вестник“ – или за наглостта“

Уважаеми автори на откритото писмо,

Отговаряме Ви въпреки неоправданите обиди, които сте изсипали по наш адрес в писмото си. Вярваме, че все още имаме сили за разговор върху съдбата на „Литературен вестник“, въпреки негативната кампания, която някои от Вас водят срещу сегашната редакция на вестника. Основание ни дава едно от последните изречения в писмото Ви, където казвате, че ЛВ е оцелял, защото „никой не си е представял, че е по-голям от него“. Така е. Ние не сме по-големи от ЛВ. И вие не сте.

Ние Ви дължим много и не сме го забравили. За някои от нас сте били учители, приятели, кумири. Не приемаме обаче менторския тон, с който зачерквате не просто нашите усилия, но и работата на авторите и преводачите в ЛВ през всичките тези години.

Да, Вие сте участвали в създаването на ЛВ, но за да съществува той, не е достатъчен простият акт на неговото създаване. Нужна е ежедневна грижа по неговото оцеляване. ЛВ е нива, която някой трябва да работи. В последните двайсетина години, с изключение на Едвин Сугарев, не сме ви виждали на тази нива.
В какво ни обвинявате?

1. Вие целенасочено и изкуствено противопоставяте днешния образ на „Литературен вестник“ („академичен“) на онзи, който е бил в началото на 90-те години на XX век („политически“). За нас е непонятно как вие, настоящи или бивши университетски преподаватели, квалифицирате ЛВ като „академичен“, прилепвайки негативно и осъдително отношение към тази характеристика. Според нас връзката с университета е от жизнено значение за ЛВ, който предимно на академията дължи своята автономност спрямо политиката и пазара. Факт е, че през годините тъкмо университети спасяваха ЛВ от изчезване, без да поставят каквито и да било условия в замяна на своята подкрепа.

2. Обвинявате ни, че „преточваме“ престижа на ЛВ в своя полза. Държим да се знае от всички, че в първите години от историята си (1991–1993 г.) „Литературен вестник“ е издание на в. „Демокрация“ и не е имал грижи за своето материално оцеляване, а редакторите са получавали справедливо възнаграждение за труда си. Днешната редколегия, която е обвинявана, че е „похитила“ вестника, го е мислила, страдала, правила и издавала от 1993 г. до днес, постоянно обновявайки се, но и работейки постоянно във финансова криза, без никакви възнаграждения за редакторите. И ако „похитители“ са хората, които „крадат“ от личното и свободното си време години наред, някои повече от десетилетие, за да не спре „Литературен вестник“, то със сигурност ние сме такива похитители. Ако това да посвещаваш безвъзмездно времето и енергията си за едно издание, което е непрекъснато на ръба да спре, е, както Вие казвате, „нравствен недоимък“, съгласни сме да бъдем обвинени в такъв.

3. За нас е неоспоримо мястото на Ани Илков в българската поезия, а също и в ЛВ (последната възторжена публикация за него е в бр. 9 от 2 март 2016). Той е учител на някои от нас и колега в Софийския университет – на други. Но когато става дума за текста му „Към защитниците на крепостта“, публикуван в брой 20/2016 г. на ЛВ, ние сме готови да се извиним за пореден път и на читателите, и на автора. Наясно сме, че той знае какво пише, но считаме, че гневът и омразата се шегуват дори с най-добрите поети и ги карат да изглеждат ожесточени и слаби в желанието си да наранят с думи. Както Ани Илков има право да изрази своята позиция, така и ние, редакторите, имаме право да изразим своята.

4. Обвинявате ни, че сме „бастисали“ Силвия Чолева. Тя не може да бъде уволнена, защото изобщо не е назначавана, както не е назначаван никой от нас. Твърденията, че тя е „отрязана“, „бастисана“ и пр., инсинуират върху лични мнения, изказани в служебна кореспонденция, но не отразяват решение на редакционната колегия. Питаме се обаче какво всъщност иска Силвия Чолева, след като отказва да работи със сегашните членове на редакцията и охотно разпространява обиди и клевети по техен адрес. През последните два месеца тя не участва в заседанията на редакционната колегия и на практика се самоизолира. Инсинуациите в публичното пространство, че е „отстранена“, ни приличат на опит за пренаписване на фактологията на собствения й избор да стои отвън.

След всичко казано и изписано ние все още пазим надеждата, че реалният разговор е възможен, ако наистина Ви е скъп „Литературен вестник“. Но с обиди и произволни квалификации това няма как да стане.

Действащи редактори на ЛВ:
Амелия Личева
Ани Бурова
Йордан Ефтимов
Камелия Спасова
Мария Калинова
Пламен Дойнов

Реклами

1 коментар

Filed under Общи

Аудио запис от кръглата маса по случай „Литературен вестник“ на 25

Вашият коментар

Filed under Общи

„Случаят“ в една възможна литературна (микро)история

бр. 14/2016

Пламен Дойнов

03-documСъществува привидна близост и дори съвпадеж между подходите и мащабите на микроисторията и на обширни зони от литературната история. Та нали тъкмо литературната история се фокусира върху индивидуалното и изключителното – върху автори и конкретни произведения, върху уникалността на почерци и поведения; често възприема текста като неповторимо събитие, а отделния автор – като персоналистично въплъщение на историческия момент.
Няма да се впускаме в описание на узряването на разностранни идеи, концепти и научно-повествователни практики на микроисторията. Достатъчно е да откроим само важното за изследването през случая предложение на Карло Гинзбург и Карло Пони, свързано с ролята на „името“ – собственото име, т.е. най-индивидуалният, възможно най-неповторимият ориентир, да се превърне в маркер, с чиято помощ да се създаде нов вид социална история, която разглежда индивидите от гледна точка на отношенията им с други индивиди“, като „изборът на индивидуалното в случая не се разглежда като противоречащ на избора на социалното: той трябва да предостави различен достъп до него…“. По-късно Гинзбург декларира, че „в противовес на недиференцираното понятие „колективна менталност“ настоява „върху важността на изследването на мисловните представи на всеки отделен индивид“. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи, Субектив

50-годишният юбилей на държавния поет

Археологии в зоната на 21 април 1985

Пламен Дойнов

бр. 26/2015

l-5

„Не се отказвам от нито един свой ред!“ Л. Левчев в последния комунистически парламент, 17 ноември 1989 г. Сн. Георги Панамски

По време на честването на 80-годищнината на Любомир Левчев на 29 април 2015 г. в зала 6 на НДК единственото стихотворение, което прочете лично юбилярът, беше „Аз, който не избягах от Помпей“, писано в началото на 90-те години и публикувано като начално стихотворение в книгата „Отвъд“ (1994). Очевидно за него стихотворението е от ония, които могат да се нарекат знакови. Неслучайно актьорът Стойко Пеев също го прочете към края на продължителния си рецитал. Алегорията за неизбягалия от Помпей повтаря важната за Левчев след 1989 г. теза, че не се отказва от нито една своя дума, че остава верен на Идеала, на Словото, на какво още, т.е. остава при себе си и край.

Вече сме забелязвали, че не е съвсем ясно при кое точно себе си остава Левчев, защото през последните десетилетия той последователно се опитва да подмени биографическия си текст с лирически, т.е. да пренапише биографията си и да преобразува творчеството си така, че на сцената на историята да остане само поетът Левчев, при това – един от неговите специално конструирани образи, по възможност на „световен“, а не на соцреалистически поет. За тази цел програмното стихотворение „Аз, който не избягах от Помпей“ е сякаш идеално – никак не се разбира откъде не е избягал автобиографичният лирически герой, защото мястото, където „той остава себе си, е съвършен симулакрум – предлага множество образи на личността, които могат да бъдат изживени единствено театрално.“ Има още

3 коментара

Filed under Общи

Световният поет и профилактичният капан

Пламен Дойнов

 бр. 4/2015

n_kunchevВ годините на изолация и маргинализация в българската литературна публичност Николай Кънчев пренасочва голяма част от усилията си навън – не само към учене на езици, преводи на чужди автори и усвояване на източни философски и религиозни учения, но и към търсене на излаз за собствената си поезия. Опитва се да разреши сложната задача как стиховете му да пробият езиковата бариера; как останалите големи поети на света да разберат, че в НРБ живее и пише техен истински брат; как да осигури чуждоезиково битие на уникалния български поетически език, който създава след средата на 60-те години.

За Кънчев е важно не да бъде озвучен на всяка цена зад граница, а да представи навън именно себе си, собственото си неосквернено слово, без да му се налага да прави тежки компромиси в поведението си, а още по-малко в своето писане. Защото пред очите му през 60-те и 70-те години се разиграва една и съща гледка: демаркационната линия на соцреализма между НРБ и западния свят преминават само вписали се в системата автори, почти без изключение отдали почерците си временно или за постоянно под наем на комунистическия режим.

Кънчев разбира, че може да разчита предимно на качествата на своя поетически език и на собствената си колосална упоритост и работоспособност – сам себе си да разпространи, сам словото си да посее, използвайки често и попътни, и насрещни ветрове, където е възможно. Не само без помощ от партията държава или някое нейно ведомство, но и въпреки държавата, заобикаляйки закони, постановления и негласни правила. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи, Субектив

„Литературен вестник“ на 20

През февруари 2011 г. „Литературен вестник“ навършва 20 години. Започнал да излиза през 1991 г. като национален седмичник за литература и култура, той със сигурност е единственото периодично издание с такъв характер, появило се след 1989 г. и оцеляло до днес.

Вестникът се утвърждава като основна сцена на съвременната българска литература и култура от началото на 90-те насам и е органично свързан с процесите и явленията в литературата ни от последните две десетилетия. На неговите страници са тръгнали вече три поколения автори, чиито представители днес са сред най-известните български писатели и хуманитаристи. „Литературен вестник“ винаги е бил отворен за младите, за техните дебюти, но и работилница за новото в литературата от всички поколения. Има още

2 коментара

Filed under Субектив

Литературен вестник

Блогът на „Литературен вестник“ е в процес на изграждане: [24%].

Вашият коментар

Filed under Общи