Tag Archives: ПЛАМЕН ДОЙНОВ

Актьорът и книгите

Бр.29/2020

С Камен Донев в „Глава на Медуза“ от Борис Виан. Реж. Крикор Азарян. Театър „Българска армия“. Сн. Личен архив

Мога да започна с един лесен обрат: Днес Милен Миланов е най-четящият актьор и най-играещият читател, когото познавам. Разбира се, това не подлежи на доказване. Това е аксиома, изникнала от самата радост да наблюдавам неговото присъствие между човешки и книжни тела – в увлечението да ги заговаря, да гледа през тях, но и да потъва, да ги цитира, разбира, помни, подрежда, да създава от тях същностно, дълбоко битие. Големият актьор умее да опитомява времето – предимно чрез умните срещи между Човека и Словото.

Всичко започва от читателя Милен Миланов.

Той знае, че трябва не просто да си прочел достатъчно книги (за които знаеш, разбира се, че никога не са достатъчно), но и да внимаваш как си ги прочел. Да търсиш оня смисъл в думите, който не ти е даден наготово, а проявлението му зависи тъкмо от твоето активно четене, което е изследващо, дебнещо, проницателно. От теб зависи да (ре)конструираш смисъла, т.е. да останеш верен на написаното от автора, но и да го развиеш на сцената като второ произведение. Например да прочетеш книгите на Емилиян Станев така, че да можеш да продължиш на сцената класическото белетристично майсторене в актьорско пресътворяване. После да си даваш сметка, че много от чуждите пиеси имат по няколко превода и заради високия професионализъм ти си длъжен да познаваш всички възможни преводи, в които смисълът се разклонява в неподозирани посоки. Има още

Вашият коментар

Filed under Юбилей

Вирусът обявява почивен ден

бр.29/2020

Да навреш човека наобратно в неговото тяло,
да го върнеш долу – в пещерата на ума,
да се свие в призрачното си начало,
в облаци от суеверен прах,
някъде в ядрото на смутената земя,
като рис да обикаля клетка ултравиолетов страх,
а под стъпките му тънък смях да хруска,
да не знае,
да не може,
да не иска
да повдигне
бившите си радостни очи,
сега – смразено вълчи,
да ги крие зад сплъстена грива,
да не смее срещу нищото да се опълчи…

Революциите мирно се разпускат.
И диктаторите си почиват.

лятото на 2020 г.

ПЛАМЕН ДОЙНОВ

Вашият коментар

Filed under Непремълчано