Tag Archives: Петър Чухов

„Литературата и изкуството са бомбоубежища“

Разговор с Петър Чухов по повод събитието „Поезия без карантина“ на Столична библиотека

бр.41/2020

В сегашната непредвидима ситуация къде е пресечната точка между поезия и пандемия?

Истинската поезия е непредвидима, доста често дори за автора си, така че спокойно можем да кажем – ситуацията в момента е поетическа. Шегата настрана – епидемията събужда мисли за смъртта, карантината предполага взиране в себе си, където, по мое мнение, можем да видим (поне част от) отвъдното. Смъртта и отвъдното – това са основни теми не само за поезията, но и за всяко творчество. Както и любовта, която също се проблематизира по особен начин от пандемията и изолацията.

Как се породи идеята за събитието на Столична библиотека „Поезия без карантина“?

Когато през март тази година бяха прекратени всички културни прояви на живо, библиотеката също затвори врати и ние започнахме да търсим начини да запазим връзката с читателите ни при тези условия. Нашата директорка, г-жа Юлия Цинзова, предложи да направим онлайн инициативи, Има още

Вашият коментар

Filed under Култура и пандемия

Какво прави литературата по време на карантина? Вие какво правите?

бр. 15/2020

Питаме български писатели, критици, литератори

ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ, белетрист и драматург, главен редактор на „Сиела“:

Първо – не знам за коя литература ме питате, затова ще отговоря за „моята“, тази в моята лична физическа и въображаема библиотека. За тази литература сега е златно време – много часове, ограничено пространство, изолация. Време, което дори ме кара да се чувствам виновен от това, че ми харесва, но пък, ето, казах си го, олекна ми, харесва ми. Докога – не знам. Карантината може да е наказание, ако си човек, който се издържа с труда си, но може и да е и дар, ако си здрав, имаш време за четене, както и пари за хляб и сирене. Аз мога да кажа, че съм и двете, така, че в компанията на книги тази карантина е по-скоро дар.

Също, за карантината – струва ми се излишна тая милозлива реторика – ох, видите ли, наистина е тежко, но бъдете търпеливи, стойте си вкъщи, един ден ще изпонаизлезем от окопите на тихия си героизъм и ще плеснем с ръце, ще се прегърнем, ще бъде хубаво… дрън-дрън-дрън…  Хайде, достатъчно, наистина. Нека не се пренапрягаме чак толкова да „успокояваме“ народа, той ще се справи и без нашата загриженост и утеха.

Ние сме в началото на глобална криза, чиято траектория няма как да предвидим. Вероятно тази криза ще пренареди света икономически. Вероятно ще го пренареди в геополитически план. Но тази криза няма и да докосне фундаментите на човешката душа, няма да засегне характера на човешката природа, няма да промени човечеството и на йота, нищо, абсолютно нищо няма да се промени в хипоталамуса на нито един от нас, в кортексите ни нищо особено няма да се случи, осемдесет и нещо милиарда клетки няма изведнъж да тръгнат да се прегрупират различно. Литературата на човеците ще си остане рожба на същите интелектуално-емоционални процеси, които са я раждали вече хилядолетия. И след като „това“ свърши (а то ще свърши), отново ще четем за чудните приключения на Граф Монте Кристо, или Гилгамеш, ще съпреживяваме баналността на битието с мадам Бовари, ще си „спомняме“ с Пруст и ще търсим да похапнем мед с Мечо Пух. Има още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме

Бутафорната война за една награда

Пламен Дойнов

бр. 11/2018

От няколко месеца литературната публичност е инфектирана от скандал, който се върти около наградата „Иван Пейчев“. Както е тръгнало, врявата може да се превърне в мащабна война в литературното поле, напомняйки за конфронтацията от 90-те години на ХХ век между СБП и вестник „Български писател“, от една страна, и Сдружение на български писатели, „Литературен форум“ и „Литературен вестник“, от друга.
Колко вярно е обаче това усещане?
Всичко започна през декември 2017 г., когато за победител беше определен Петър Чухов за книгата си „АДdicted“, но председателят на СБП и председател на журито в конкурса Боян Ангелов, недоволен от резултата, оттегли вота си и убеди Община Шумен да повтори процедурата след назначаване на ново жури. При повторното гласуване от променен състав на журито през февруари 2018 г. изборът на П. Чухов за лауреат беше потвърден, но неприет от представителите от квотата на СБП – Боян Ангелов, Панко Анчев, Иван Гранитски и проф. Симеон Янев, които демонстративно напуснаха и отказаха да подпишат протокола.
В следващите дни и седмици скандалът влезе в организирания си стадий. Към сайтове и страници потекоха мътни реки от поръчани възмущения, преливащи между „Стандарт“ и „Словото днес“ и създаващи усещане за репродуциране на един и същ текст – от войнствен по-войнствен. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Второто действие на драмата около наградата „Иван Пейчев“

бр. 6/2018

Михаил Неделчев

1.
За разлика от първото (декемврийският скандал), второто действие на драмата около шуменската награда на името на поета Иван Пейчев (вече от месец януари) завършва с пълен успех на първия партиен и съюзен ръководител – Председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов. След като редиците са строени за решителен отпор, бойците мобилизирани, отговорните фактори предупредени, този соросоид и жълтопаветник, този хамелеон и ръмжащ в мрака на Хелоуин чакал, този изразител на неолиберална наглост Михаил Неделчев е натикан в миша дупка. Беше му казано, след като си беше позволил да напише гнусния си пасквил „Памет за Иван Пейчев. Сдържано за един литературен скандал“, че клеветите срещу сто и пет годишния Съюз няма да му бъдат простени, че за нахалството си ще получи заслуженото, че той ще има да види какво ще му се случи, че дълго ще си ближе раните, че който сее ветрове, той жъне бури, че всеки, вдигнал ръка срещу тази сила – Отечеството и неговите велики синове, чиито естествени, по право апологети и наследници са именно и единствено те, членовете на Съюза на българските писатели и техният Председател, – винаги е получавал заслуженото. Има още

Вашият коментар

Filed under Дискусионен клуб