Tag Archives: Петер Хандке

Петер Хандке, литературата и политиката

бр. 35/2019

Иван Попов

Петер Хандке е автор, който въпреки достолепната си възраст продължава да не изпитва проблеми да играе ролята на enfant terrible в немскоезичната литература. В неговия случай творческите достижения по традиция се дискутират в контекста на политическите му възгледи. Именно политиката и меко казано проблематичните публични изяви през последните десетилетия доведоха до големи противоречия и остри реакции след обявяването му за лауреат на Нобеловата награда за литература на
10 октомври 2019 г. Нека само споменем, че преди няколко години самият Хандке категорично обявява отличието за излишно. За да разберем защо публичният образ играе до такава степен ключова роля при оценката на този писател, следва да се върнем назад във времето до изначалния момент от неговата биография – произхода. Роден е през 1942 г. в Грифен в южната австрийска провинция Каринтия, бащата е германски гражданин, а майката принадлежи към местното словенско малцинство. Автофикционалното разказване заема централно място в творчеството на Хандке, а Словения ще се превърне в символ на малкото и органично свързано със своята история население, което той контрастира на модерното технологизирано общество. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

По казуса „Петер Хандке взема Нобел“

бр. 34/2019

Пламен Дойнов

Когато на 10 октомври 2019 г. Шведската академия обяви, че полякинята Олга Токарчук и австриецът Петер Хандке вземат Нобеловата награда за литература, съответно – за 2018 и за 2019 г., първоначалното ми усещане беше за допусната грешка в годините. Може би Хандке трябваше да е призьор за 2018-а, а Токарчук – за 2019-а. И заради възрастите им (полската писателка е 20 години по-млада), и заради чувството, че награждаването на австрийския писател би трябвало по-скоро да остане назад, в предишната година, като вече състояло се в миналото.

Но ето как се оказа, че Хандке открадна почти цялото внимание на публиката, обсъждаща тазгодишния литературен Нобел. Въпреки мотивировката на Академията, че той е призиран „за влиятелната си работа, която с лингвистична находчивост изследва периферията и спецификата на човешкия опит“ и въпреки споделеното от мнозина познавачи мнение, че в прозата и особено в драматургията му личат върховете на съвременни шедьоври, фактът, че през 90-те години на ХХ век Хандке поддържа сръбската страна и режима на Милошевич в югославските войни, надвисна като атомна гъба над иначе убедителното в естетическата си аргументация решение. Има още

Вашият коментар

Filed under Непремълчано