Tag Archives: Петер Надаш

Из „Детайли, хвърлящи светлина“

бр. 36/2019

Петер Надаш

Рис. Александър Байтошев

В живота ми вероятно първият, често повтарящ се спомен е изплуващият от тъмното завой на стълбището на жилищен блок в Будапеща, както летим към студено припламващата стена и пропадаме.
Не знам в какво пропадаме. Или може би не ние летим, „„„а стената пада в нас.
В този момент погледът отвън и погледът отвътре още не са разграничени в онова същество, което съм аз, което съм бил аз и което трайно ще бъда аз до смъртта ми, и което трябва, с голяма самодисциплина, да показва един вид предписана, предварително формирана кохерентност с мислите и със спомените си. Наистина в съзнанието ми има следи от усещанията, умът е съхранил усещанията заедно с образи, но впоследствие не мога да реша дали образите са свързани с визуалните впечатления, идващи от външния свят, или евентуално са по-късни представи. В момента на летенето в съзнанието ми вече има следи от думи. Наистина все още не съм заверил значенията им. Дълго време, още дълго време няма да знам, че без съвместно формираните езикови обкови на индивидуалните преживявания и впечатления в ума наистина няма сбор от понятия, тоест няма смисъл. Но независимо от това има образни спомени. А след още по-дълго време схванах с разума си, че разумът ми не е само мой разум, а във всяка своя частица е общ разум, в който има малко участие и моят разум, тоест работата на собственото ми съзнание. Аз виждам. С образното си възприятие обаче все още щастливо пребивавам сред прасъществата в собствения си праразум, предшестващ общия разум. Звуците също не са последователно свързани с образите и по тази причина впоследствие, отвъд голямото преживяване и сериозния труд по заверяването на предварително формираното значение и предварително формираната хронология – който труд човек извършва най-напред с родителите си, с баба си и дядо си или с човека, който се грижи за него, по-късно с учителите и с приятелите си, а като финал на процеса със собствените си деца – мястото на тези ранни образи може да се определи много трудно. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи