Tag Archives: Ния Харалампиева

„Литературата и изкуството са бомбоубежища“

Разговор с Петър Чухов по повод събитието „Поезия без карантина“ на Столична библиотека

бр.41/2020

В сегашната непредвидима ситуация къде е пресечната точка между поезия и пандемия?

Истинската поезия е непредвидима, доста често дори за автора си, така че спокойно можем да кажем – ситуацията в момента е поетическа. Шегата настрана – епидемията събужда мисли за смъртта, карантината предполага взиране в себе си, където, по мое мнение, можем да видим (поне част от) отвъдното. Смъртта и отвъдното – това са основни теми не само за поезията, но и за всяко творчество. Както и любовта, която също се проблематизира по особен начин от пандемията и изолацията.

Как се породи идеята за събитието на Столична библиотека „Поезия без карантина“?

Когато през март тази година бяха прекратени всички културни прояви на живо, библиотеката също затвори врати и ние започнахме да търсим начини да запазим връзката с читателите ни при тези условия. Нашата директорка, г-жа Юлия Цинзова, предложи да направим онлайн инициативи, Има още

Вашият коментар

Filed under Култура и пандемия

За поезията и изкуството на живота

Интервю с Тома Марков по повод новата му книга с поезия Развалини

бр.33/2020

Тома Марков
Фотография: Иван Захариев

Скоро излезе последната Ви книга с поезия „Развалини“[1]. За разлика от нея обаче, останалите Ви книги са трудно откриваеми, някои –  с изчерпан тираж.

– Нормално, аз съм може би единственият български писател, който само веднъж е преиздаван. Това ми харесва, защото хубавите неща трябва да бъдат рядко откривавеми. И съм доволен. Изобщо като гледам в смъртта си, се харесвам. А иначе поезията е единственото нещо, което ме интересува. Проза съм писал, за да си плащам дълговете. Тоест прозата за мен не е изкуство. Всичките велики книги на света –  от „Епос за Гилгамеш“ до Библията –  са написани в стихове. Поезията затова е най-великото изкуство в света, защото това всъщност е кодът на човешката памет. Тя ни помага да не откачим. А когато се е появила прозата, това вече е вирусът в човешкия компютър, това е дяволът. Има още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме