Tag Archives: Михаил Неделчев

Отново за поколенията (поетическите) в литературата

Колажен етюд в посоките и на личностното въвлечено литературознание

Михаил Неделчев

бр. 29/2019

През лятото на 2016 г. един неразгърнал се докрай конфликт около „Литературен вестник“ бе на път да взриви потъналото в сладостна нега литературно поле. Първоначално всичко звучеше някак нелогично и съвсем неочаквано: по-стари „свои“ нападаха „своите“ млади. Така бе на първо четене. Постепенно, с разгръщането на скандала, се разбраха дълбинните основания за неочаквания конфликт.

Всъщност това бе сблъсък на две съседни поколения, при който активното в нападките бе по-старото, предишното. И неназованият проблем беше, че и за двете поколения обединителното голямо социално събитие бе гигантският прелом от 1989 г. Нима всичко бе таен спор за това, чие е наследството на великата дата на падането на Берлинската стена?

 

  1. Едно старо определение за това „Що е поетическо поколение в литературата?“

През 1974 г. написах текста „Поетическите поколения и най-младата лирика“, включен впоследствие в дебютната ми книга „Критически страници“ (1978). Ето няколко пасажа, търсещи по-точно определение на понятието „поетическо поколение“ в литературата:

Поколение: „моето поколение…“, „поколението от 1… г.“, „поколението на Х-Y“ – четем непрекъснато в истории на литератури, статии, мемоари, интервюта. Това е понятие, което няма относително точното съдържание на „литературен етап“, „период“. А не бихме ли могли да потърсим този негов по-строго определен смисъл? Понятието „поколение“ в историята на литературата и във всички обобщаващи прегледи на духовната дейност на един народ през определен период е условно. Защото едни и същи духовни дирения и борби най-често са общи за бащите и за децата, а понякога за деди и прадеди, т.е. за няколко последователни поколения. Така е било през сравнително дългия период на Българското възраждане от Паисий до Ботев… Същото е и през първите четири десетилетия след Освобождението…“ – пише Георги Константинов в увода към двутомника си „Моето поколение в литературата“. Очевидно той употребява поколение като синоним на продължителен литературен етап. С подобно значение, но в един по-тесен план го срещаме във „Фрагменти“ на Далчев. Но ето какво казва Айхенбаум в статията си за Анна Ахматова: „Десет години е сакрална цифра: точно толкова подарява историята на всяко поколение. След това идва „младата смяна“ – и започва сложната, понякога трагическа борба между две съседни поколения.“ (цит. книга, с. 186-187). Има още

Реклами

Вашият коментар

Filed under Тема на броя

Жанровото съвършенство в критиката на Владимир Василев

(Размишления пристрастни и съвсем лични за големия критик)

Михаил Неделчев

бр. 10/2014

15-011Няма да е честно, ако не кажем още веднага, в началото на нашите размисли за Владимир Василев, че презрението ни към тези, които си бяха позволили да го унижават, е непомерно, че за нас, със самия факт на това причинено унижение, те са се самоизключили от литературата, че само са манкирали десетилетни занимания с литература, че за всички тях няма прошка в полето на литературата, че за цялата им идеологическа шайка не трябва да се говори спокойно, да се казват неща като такова е било времето и други подобни. Човешкото унижение на Владимир Василев да бъде коректор (той, РЕДАКТОРЪТ), да бъде посетител на „стола” на писателите на
ул. „Ангел Кънчев” № 5, да бъде допускан от време на време тук и там, е велико  престъпление спрямо интелектуалния потенциал на България, че е недопустим разход на най-високите ни енергии. Толкова е просто, тук няма нищо за усукване и за компромисно говорене.
Но аз искам да говоря в началото за едно друго снизхождение към Владимир Василев… Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив