Tag Archives: Миленко Йергович

Родината е там, където са нашите врагове

Миленко Йергович

бр.34/2020

Няколко минути преди да се разпадне целият познат ни свят, през октомври 2019 година, белградската „Геопоетика” издаде книгата със „свръхкратки истории” „Всичките наши тела” на Георги Господинов. Веднага след това, през февруари и март, ни връхлетя епидемията, преминаването на границите стана трудно, промени се поетиката на живота така че, както се случва когато избухне война, започнахме да  делим времето на преди и след Ковид-19. Книгата съдържа само 131 страници, публикувана е на кирилица в брилянтния превод на Мария-Йоанна Стоядинович. (Има някакво чудо с тези сръбски и хърватски преводачки от български: прекрасни са и са някак близки…)

Разказвам ви всичко това, защото много е вероятно аз единствен да съм прочел книгата от тази страна на Баяц[1] и дълго би могло да остане така. Или поне докато „Фрактура” – хърватският издател на Господинов, не ангажира Ксения Банович, Има още

Вашият коментар

Filed under Abroad

Днешният идеал на свободата е неграмотността (Разговор с Миленко Йергович)

бр. 15/2017

Миленко Йергович е роден през 1966 г. в Сараево, а от 1993 г. живее в Хърватия и е един от най-талантливите съвременни писатели от постюгославското пространство. Пише и поезия, и публицистика, но е най-известен със своята проза. Първата му публикувана книга на български е сборникът с разкази „Сараевско Марлборо“ в превод на Русанка Ляпова, след което са издадени „Буик Ривера“ в превод на Жела Георгиева, „Мама Леоне“ в превод на Русанка Ляпова и „Орехови двори“ в превод на Рада Шарланджиева. Често публикува в различни литературни сайтове, а през последните години води постоянни рубрики в собствения си сайт http://www.jergovic.com.

В книгите си сте обърнат най-често към миналото и сякаш чрез прозата си се опитвате поне мислено да възстановите онова, което историята, или по-скоро – човешката глупост, е изтрила от своите страници. Това е особено видимо във Вашата книга „Сараево, карта на града“, в която чрез въображаемата карта на литературно Сараево възвръщате спомена за улици, къщи, хора… Преди известно време беше разпространена новината, че общинския съвет на Будапеща е взел решение за демонтиране на паметника на унгарския философ Дьорд Лукач, чийто автор е Имре Варга. Как Вие възприемате този акт?
– Това е нещо логично всъщност. Какво може да означава Дьорд Лукач за Виктор Орбан? Може би само глас на нечистата съвест, като се има предвид, че през осемдесетте Орбан е бил стипендиант на Сорос и перспективен кадър на прочутия американски меценат, подготвян един ден да стане просветен владетел на Унгария. А каква връзка биха могли да имат Лукач и Сорос? Никаква, освен това, че днес и двамата не се радват на добро име. Левичарите и комунистическите идеалисти, какъвто е бил Лукач, и опаките либерали, които са отгоре на това и евреи – те още от Берлин 1933 г. вървят някак си заедно.
Да оставим настрана обаче Лукач, Сорос и паметниците в Будапеща – в Хърватия си разчистваха сметките с такива паметници още преди двайсет и пет години, и то с динамит – по-важно е друго: с падането на Берлинската стена в Източна Европа дойде не свобода или ревизия на нечистата съвест, а ревизия на паметта, с която националистическите господари не спират да се опитват да вмъкват нови, фантомни спомени в съзнанието на своя народ. Този процес в Хърватия е доста напред, тъй като беше и продължава да се провежда с помощта на Католическата църква. Има още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме