Tag Archives: Миглена Николчина

Символната война

бр.35/2018

Александър Кьосев

1-ва

Иван Шишиев

Помним, че в публичното пространство езикът трябва да бъде вежлив и толерантен. Но този път беше прекрачена всякаква граница и в университета възниква спонтанно движение на преподаватели, които изискаха от декана и от ректора публична реакция – и тя се случи. Поводът за цялата работа беше атаката на лицето Александър Урумов срещу един университетски курс на професор Миглена Николчина, наречен „Политики на идентичността“. Въпросният Урумов се беше опитал тема по тема да „разбие“ този курс – с един брутално хулигански и нахален език, а вестник „Труд“ беше препечатал този пост от социалните мрежи със заглавие, взето от самия текст: „Ако взема едно дЪрво“.
Никой няма право да коментира по такъв брутален начин един университетски курс, който е минал през всички академични процедури и е преценен като балансиран. Университетските органи са сметнали, че в него няма политически залитания, тъй като университетът е неполитическо място. И университетът застана зад този курс, той застава зад принципа за свобода на словото – в случая на академичното слово. Тоест, най-накрая смислените хора се обединиха и реагираха както трябва на тази агресия. При това реагираха официално, чрез самата университетска институция. Има още

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Непремълчано

Аудио запис от кръглата маса по случай „Литературен вестник“ на 25

Вашият коментар

Filed under Общи

Лингвистика и литературознание: миграция на понятия

Кръгла маса с участието на Радосвет Коларов, Миглена Николчина, Боян Манчев, Мирена Славова, Петя Осенова, Морис Фадел
28.11. 2014

бр. 3/2015

!9_lagacy_lingКръглата маса беше централното и заключително събитие на националната конференция „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория”, която се състоя на 27 и 28 ноември 2014 г. в СУ с организатори направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН, катедра „Теория и история на литературата“ в СУ „Св. Климент Охридски” и Културният център на Софийския университет. Самата конференция е следваща стъпка в осъществяването на започнатия в предишните две конференции мащабен теоретичен проект по анамнеза на ключови понятия, концепции и мислители с оглед на българската литературоведска общност. „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа” открои невидимото сговаряне и концептуалните и тематични връзки в делото на ключови за българското литературознание фигури – М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов. „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)” отвори дискусията към хетерогенни направления в областта на естетиката и рефлексията върху литературата и изкуствата през 60-те и 70-те години, изследвайки функцията на хуманитаристиката като опозиция спрямо репресивния официален дискурс.

Миглена Николчина: Това е третата част от един конферентен сериал, с който се опитахме да се върнем към българската история на литературознанието, да осмислим това наследство и да си припомним възловите имена и концепции в тази история, но непременно с оглед на едно бъдещо мислене. Тази последна конференция трябваше да събере лъчите от предишните две. Струва ми се, че действително успяхме да очертаем както много силното присъствие на Сосюр, на структурализма и произтичащите от него дискурси, така и алтернативни течения – генеративизма и много недостатъчно изученото присъствие на Гюстав Гийом не просто в българското теоретично мислене, но и специално в Софийския университет. Заедно с това се отвори нова магистрала към трансформиране на наследените концепции. Донякъде неочаквано и за мен непланирано се получи един акцент, който  е може би отглас от първата конференция – сговаряне на няколко доклада около фигурата на Мирослав Янакиев. Той беше изрично назован в първата конференция, посветена на Невидимата школа, но тогава остана малко по-встрани от вниманието, насочено главно към Радосвет Коларов и Никола Георгиев. Оформянето на дискусия около Янакиев на тази конференция е знак, че продължаваме да мислим по въпросите, поставени от предишните две. Има още

1 коментар

Filed under Субектив