Tag Archives: Маргьорит Юрсенар

Изкуството на препрочитането

бр.39/2020

1. В бележките си към „Мемоарите на Адриан“ Юрсенар пише: „С един крак в науката, с другия – в магията, или по-точно и без метафора – в онази „магия по симпатичен път“, която се състои в мислено пренасяне в нечия същност“. Ако имате възможност да се пренесете и пресъздадете Юрсенар, какво би означавало това – с какво най-напред свързвате нейната фигура? Как се отнасяме към наследството на Юрсенар днес? 

2. Иска ми се да поговорим за изкуството на препрочитането. Можете ли да разкажете малко повече за опита си при (повторното) четене на Юрсенар, кога, как, през какъв отрязък от време се случва и кое ви кара да се завръщате към четенето или мисленето върху нейното творчество?

3. Поводът да си поговорим за Юрсенар е навършването на 40 години от приемането й във Френската академия. На фона на много силни женски гласове като Натали Сарот, Маргьорит Дюрас, Симон дьо Бовоар, защо Маргьорит Юрсенар в крайна сметка успява? Върху какво се полага онзи подходящ момент, кайросът, който пробива мъжкия ред и отваря една нова страница в историята на Френската академия? 

Въпросите зададе: Франческа Земярска Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

За Маргьорит Юрсенар и нейната страстна привързаност към истината

Хараламби Паницидис

бр.39/2020

Паметта подбира, тя е най-старият творец.

                                           М. Юрсенар

Да се поддадеш на изкушението да напишеш нещо за любим автор изглежда някак лесно, саморазбиращо се –
и за изкушения, и за онези, с които е споделил своето пристрастие към него. След като вече лекомислено си обещал текст, разбираш, че твърде лесно си се поддал на настроение, което никак не съвпада с нормативността на онова „трябва“, което предстои. От приповдигнатото настроение не остава и следа, но пък тревожността, която го измества, започва да граничи с паника. Нито писателката и творчеството є са неизвестни или слабо познати, нито пък малко е писано по повод нейната личност, биография и литературно наследство.

Издадените на български език романи, есета, новели на Маргьорит Юрсенар обхващат най-значителната част от нейното творчество. През 2007 г. беше издаден и третият, последен том на нейните мемоари. Публикуването на целия този корпус от текстове не би било възможно без действително самоотвержената работа на преводачи и издателства. Дължим им изключителна признателност за възможността да се наслаждаваме на създаденото от тази невероятно талантлива френска писателка. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Юрсенар и нейната „магия по симпатичен път“

Петър Горанов

бр.30/2020

Маргьорит Юрсенар пред руините на Вила Адриана през 1924.

Имам на разположение от първа ръка два преноса в личното си буквено (литературно) живеене. Първият, това е спорадичното ми пренасяне в Античността – и то не заради вникването в самата нея, а от прииждащата на вълни симпатия към античния съвременник на настоящето (поне на моето настояще, със сигурност) Марк Аврелий. Вторият разчита безрезервно на опита на Маргьорит Юрсенар, която, пренасяйки себе си назад във времето, не просто пресъздава образа на император Адриан, но създава неговите Мемоари като автентични семена от зората на късната античност, покълнали едва днес. Скрупульозното историческо наблюдение не е успяло да открие тези семена в литературния свод на античната класика, ала Юрсенар е поправила тази небрежност. Едно от очарованията на т.нар. „голяма литература“ се състои в това да коригира обективистката проза на порядъчния смел историк, като направи от историята четиво, Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

„Поезията и религията трябва да останат тъмни“

Интервю с Маргьорит Юрсенар

бр.39/2020

Матийо Гале: Малко хора знаят, че сте преводачка на Вирджиния Улф, на Хенри Джеймс, на Хортенз Флекснер, на Кавафис, а и на тези анонимни певци в поетическия сборник „Fleuve profond, sombre rivière“, на които дължим негърските спиричуъли. Как се обяснява една такава среща, доста неочаквана?

Маргьорит Юрсенар: Това е моя отдавнашна страст. Първото ми пътуване до Съединените щати беше през 1937 г. и мисля, че тогава за първи път отидох в Южна Каролина. Там видях американските негри, чух ги как пеят и песните им дълбоко ме впечатлиха. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

40 години от „Четиридесетте”

Франческа Земярска

бр.39/2020

Скицата на костюма за Френската академия, направен от Ив Сен Лоран за Маргьорит Юрсенар, 1981. © Musée Yves Saint Laurent Paris

Не трябва специална причина, всяко време е подходящо да се обърнем към Маргьорит Юрсенар. Както подхвърля Умберто Еко по повод своята многогодишна рубрика в “Еспресо”, в която често обсъжда въпросите на деня, “считах за актуално и това, че някоя вечер ми е щукнало да препрочета, да кажем, страница от Херодот, приказка на Братя Грим или комикс за Попай Моряка”. Оставяме крещящата актуалност днес, защото имаме възможност да се върнем към едно знаково събитие отпреди 40 години, в което Френската академия след дълги битки, ожесточени спорове и многовековни традиции ще даде на Маргьорит Юрсенар стол сред “Четиридесетте”. Годината е 1980-а.

Жан д’Ормесон, макар по думите му никога да не е предполагал, че ще се залови за “каузата на жените”, разказва, че именно Роже Кайоа често повтарял колко неприятно е, че в Академията “никога не знаеш кой ще заеме твоето място”. Не е безоснователно да предположим, че Кайоа би останал доволен от това стечение на обстоятелствата за Fauteuil 3. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи