Tag Archives: Маргрета Григорова

За новото полско издание на „Под игото“ и за растящата „Малка библиотека на българската литература“ на Войчех Галонзка

Маргрета Григорова

бр.34/2020

През юбилейната година на Вазов, в навечерието на 24 май излезе новото полско издание на „Под игото“ – в новия превод на значимия полски българист Войчех Галонзка. В интервюто с преводачи на българска литература в брой 20 на  „Литературен вестник (на Ани Бурова), посветено на Празника на българската и славянската писменост и култура, той съобщава, че книгата е видяла бял свят преди броени дни. За Международния празник на преводача на 29 септември тази година, също преди броени дни, излязоха и още две издания на българска литературна класика, които дължим на Войчех Галонзка – това са томовете с поезия на Николай Лилиев („Лунни блясъци“) и на Пенчо Славейков („Сън за щастие“), илюстрирани от поета и художника Роман Кисьов, син на поета преводач от полски Здравко Кисьов (също превеждан от Галонзка). Книгите излизат в краковското издателство „Скриптум“, в серията „Малка библиотека на българската литература“, за която голяма заслуга има Войчех Галонзка. Трябва да отбележим и излязлата през миналата година в същата серия преводна поетична книга на Петър Първанов. Има още

Вашият коментар

Filed under Abroad

Световният поляк

бр. 18/2017

Маргрета Григорова

 

Джоузеф Конрад, 1904, (фотограф : Джордж Чарлз Бересфорд)

През 2017 г. полякът Юзеф Теодор Конрад Коженьовски, световноизвестен като Джоузеф Конрад, навършва 160-ия си рожден ден.

Необикновената му мигрантска, мореплавателска и писателска биография е извор на уникален опит  и прозрения, а творчеството му е своеобразен феномен. Английската писателска визитка и творческата власт над английския език (нито една негова творба не е на полски, освен част от писмата му; по сведения на съпругата му е бълнувал на полски), значимото полско-украинско погранично потекло и болезнените начални 17 години в родината, бягството към целебната морска шир, транснационалните форми на живота и творчеството му, професионалната и творческа връзка с морето (20 мореплавателски години в световните води), граничното и ключово място между литературни течения и национални традиции на прехода от класически към модерни времена, мястото му в колониалната и постколониална литература – това са само някои елементи от феномена му, които не спират да привличат интерес. Коронован е за „принц на прозата“ (Вирджиния Улф)[1], считан е за майстор на парадоксите и загадките (Оуен Ноулъс, Седрик Уотс)[2] , за „екстравагантен“ (Едуард Саид)[3], за  романтик и романтичен реалист[4], за голям скептик  и ироник[5] и в същото време за изключителен мечтател[6]. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница