Tag Archives: Лусия Бърлин

Електромобил, Ел Пасо

Лусия Бърлин

бр.32/2020

Лусия Бърлин

Госпожа Сноудън изчака двете с баба ми да се качим в електромобила ѝ. На вид кола като всяка друга, само дето беше много висока и къса, все едно кола от комикс, която се е блъснала в стена. Автомобил с настръхнали коси. Маминка се качи отпред, а аз на задната седалка.

Там беше зоната, където ноктите чегъртат по черна дъска. Тънък слой жълта прах покриваше прозорците. По стените и седалките имаше плесенясало и прашно кадифе. Сиво-кафяво. По онова време доста си гризях ноктите и допирът на мухлясалото прашно кадифе до разранените върхове на пръстите ми, до ожулените ми лакти и колене… си беше мъчение. Боляха ме зъбите, болеше ме косата. Потръпнах, сякаш неволно бях докоснала сплъстена умряла котка. Приклякайки, протегнах нагоре ръце и се хванах за гравираните златисти саксии над мърлявите прозорци. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи