Tag Archives: Лорънс Дърел

Изкуството на фикцията

бр. 38/2019

Интервюто е взето в дома на Дърел в Южна Франция. Малката вила има четири стаи, към които той е прибавил баня и тоалетна. Пише в стая без прозорци, а на библиотеката му има закачени отзиви за книгите му на чужди езици, които той не разбира. В хола, където се провежда интервюто, има голяма камина и френски прозорец, който води до тераса, построена от самия Дърел. Терасата има изглед към малката долина, той живее в самия й край. Районът е гол и скалист, пълен с извити маслинови дръвчета, изсушени от болест преди няколко години.

Лорънс Дърел е нисък, но не и малък човек. Облечен в дънки, риза на шотландско каре и тъмносиньо сако, прилича на дребен чиновник от профсъюз, който успешно се е укрил с фондовете. Има словоохотлив и непостоянен характер, говори бързо и с огромна енергия. Дар е за всеки журналист, като превръща глупавите въпроси в интелигентни, приемайки, че интервюиращият е имал предвид друго. Въпреки че е недоверчив към магнетофона, не възразява срещу употребата му. Пуши много, Gauloises bleues[1]. Когато е в покой, прилича на Лорънс Оливие, в други моменти лицето му е свирепо като на професионален борец.

Интервюто е записано на 23 април 1959 г., рождената дата на Шекспир и на Скоби от „Александрийски квартет“. Започва след обяд и продължава до вечерта, в началото му Дърел говори за ранните си години, обучението си в Кентърбъри и неуспешния опит да влезе в Кеймбридж.

 

Интервюиращ: Какво направихте след като ви отхвърлиха от Кеймбридж?

Дърел: За известно време получавах малка издръжка. Живеех в Лондон. Свирех на пиано в един нощен клуб – „Блу Питър“ на ул. „Сейнт Мартин”, представяте ли си – докато не ни провериха от полицията. Работих като брокер в Лейтънстоун и трябваше да събирам наеми, бях лошо нахапан от кучета. Пробвах какво ли не, включително ямайската полиция. До писането стигнах заради чиста некадърност. Разбира се, винаги съм искал да пиша. Имах някакви неща, но нищо не беше одобрено за публикуване, бяха твърде лоши. Мисля, че писателите днес се учат много по-бързо. На тяхната възраст аз можех да пиша толкова, колкото и да летя.

 

И: Бяхте ли писали нещо преди Pied Piper of Lovers[2]?

Д: Да, пиша безспир откакто бях на 8. […] Има още

Вашият коментар

Filed under Тема на броя