Tag Archives: Лес Мърей

Пет стихотворения

бр. 20/2017

Лес Мърей

 

Лесли Алан Мърей, наречен Лес Мърей (Les Murray, 17.10.1938 г., Нанайк, Нови Южен Уелс, Австралия), е австралийски поет, литературен критик и фермер. През 1957 г. заминава за Сидни да учи западноевропейски езици. Израснал сред природата и в традиционни фермерски общности, животът в големия град му донася огромен културен шок, който оттогава той обработва и засяга в поезията си. След завършването на университета се занимава с превод на западноевропейска литература, издава дълги години списанието „PoetryAustralia“. От
80-те години на миналия век живее със семейството си във ферма, недалеч от родното си място. Централни теми в творчеството му са тези за фермерския бит, за австралийската природа и опустошението й чрез замърсяване, туризъм, индустрия.

Смятан е за един от най-значимите австралийски и англоезични съвременни поети. Творчеството му е било високо ценено от Йосиф Бродски, Шеймъс Хийни, Дерек Уолкот. Той е един от стоте „Национални живи съкровища на Австралия“ (Australia’s National Living Treasures).

 

 

Поезия и религия

Религиите са стихотворения. Те композират
Будния и спящия ни ум, нашите чувства,
инстинкти, дишане и първични жестове

в единствена, цялостна мисловност: поезия.
Нищо не е казано, докато е сънувано в думи,
и нищо не е истина, докато е словесна фигура.

Стихотворението, сравнено със структурираната религия,
може да е като кратката брачна нощ на войника, готов
за нея на живот и смърт. Но това е малката религия.

Пълната религия е обширното стихотворение, повтаряно с любов;
като всяко стихотворение, тя е неизчерпаема и съвършена,
с обрати, за които да се питаме, Сега защо поетът прави така?

Не можеш да лъжеш в молитва, казваше Хъкълбери Фин;
И от лъжата стих не става. Същото огледало е:
подвижно, проблясващо, него наричаме поезия,

ако е закрепено в центъра, наричаме го религия,
а Бог е поезията, уловена в произволна религия,
уловена, но не заключена. Уловен е в огледалото,

което той привлича, понеже е в света, както поезията
е в стихотворението, закон против нейния свършек.
Винаги ще има религия наоколо, докато има поезия,

или ако тя липсва. И двете са зададени и периодични
като летежа на онези птици – качулатия гълъб, папагала розела –
първо с прибрани крила, после ги размахват и пак ги прибират. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи