Преводът на диалекти в художествената литература

бр. 11/2017

Дискусия  от 1 март 2017 г., Ректорат на СУ „Св. Кл. Охридски”, зала 2

Фотография Нели Гаврилова, 2001

Дария Карапеткова: Добър вечер. Както знаете, нашата дискусия е съвместна идея на художествената секция на Съюза на преводачите в България и магистърската програма „Преводач-редактор“ на Софийския университет, поради което искам да дам първо думата на Теодора Цанкова, която е председател на секция „Художествен превод“, за няколко думи, като ще я помоля също така да обясни състава на поканените за дискутанти в тази дискусия и да мотивира някои от отсъствията в този състав.

Теодора Цанкова: Добър вечер и честита Баба Марта на всички! На мене ми е много драго да видя тук толкова много колеги, приятели, професионалисти и студенти. Тази дискусия е втора от серията дискусии, които организираме съвместно с магистърската програма „Преводач-редактор“, и се дължи най-вече на убеждението ни, че подобни дискусии за превода изискват и са интересни за една по-широка публика, която не се състои само от кръга специалисти преводачи и академични хора, който е в една или друга степен затворен, а напротив, проблематиката, както в настоящата дискусия, така и изобщо проблематиката на превода на литература, сме убедени, че е от интерес за всеки, който може да се нарече добър читател, и за всеки, за когото има значение какви текстове чете. Така че ви благодаря за присъствието и искам да подчертая още в началото, че всеки от вас е свободен, даже бихме го насърчили, да задава въпроси,  да взима участие в дискусията, която предстои. Тази дискусия е озаглавена „За превода на диалекти в художествената литература“. Поводът за нея е едно издание, което на почти всички, на всички е добре познато. Това е скорошното издание на „Детски и домашни приказки” от Братя Грим. Издателството е „Deja Book”, а преводът е на Слави Ганев. Дискусията по повод това издание вече започна. Вероятно за мнозина от вас са познати рецензията на проф. Ана Димова и рецензията на проф. Майа Разбойникова-Фратева. И двете са лесно намираеми в интернет. Едната е публикувана във в. „Култура”, другата в „Литературен вестник”. Благодарни сме и на двете издания за това.