Tag Archives: Йордан Ефтимов

Качество и ефективност, ефективност и качество

Бойко Пенчев

бр. 7/2020

Да представяш книга на Йордан Ефтимов определено не е лесно. Първо, всички го познават. И което е още по-важно – всички имат твърдо установено мнение за него. Понякога в главата ми се набиват английски думи, които нямат точно съответствие на български и вгорчават живота на преводача. За една такава дума се сещам сега, търсейки как най-кратко да опиша виновника за това събиране. Думата еmercurial – подвижен като живак, непостоянен, Меркурий, който обаче, както знаем, е римската версия име на Хермес – бога на съобщенията, на херменевтите и на литературоведите.
Да започнем от заглавието. Как да тълкуваме това „Литература около нулата“. Всъщност авторът се е погрижил да не се мъчим толкова, разкодирал го е, като е предложил цели три възможни тълкувания. Първите две са по-интересните. Литература в точката на замръзването или литература около нулевата година, т.е. писана в годините малко преди и малко след 2000-та. И двете са верни.
В уводния текст към книгата Йордан Ефтимов почтено заявява какво е събрал между нейните корици. „Общото на тия текстове е, че те не са научни, не са литературознание. Те са форми на литературна журналистика и литературна публицистика“. Можем да ги наречем „обзори“, първият от които, „Българската литература през 1996 г.“, е публикуван тогава, а последният е от 2009 г. С други думи, тринадесет литературни години, като 2000-та е горе-долу по средата. Междувремено са минали почти толкова години от публикацията на последния текст. Част от актуалните наблюдения звучат вече като непонятен архив. Коя е била например най-продаваната книга през 2004 г.? Въпрос за колко хиляди лева е това през 2020 г.? (Отговорът: „Опитът на един глупак“ на Мирзакарим Норбеков.) Т.е. това е литературна критика на близката перспектива, която обаче се предлага в книга, което е покана да бъде гледана отдалече. Има още

Вашият коментар

Filed under На фокус

Сънища без засилка

Йордан Ефтимов

Print

худ. Дамян Дамянов

Радост от съществуването на приятеля

Сънят ми преди ставане днес беше за някакъв нов приятел скулптор, който изобразява отсъствието. Много ми бяха харесали неговите работи „Шест месеца без Илия“ и „Околосветското пътешествие на мухата Цеца“ – паметник на липсата на някакъв човек, не на човека, а на липсата му за приятелите му, и опит да се проследи как изглежда консистенцията на въздуха и прозрачността на джамовете след преминаването на мухата Цеца през различни места.
Толкова се радвах, че го познавам.

Пролет 2014

Слънцеяд

Слънцеядството е привлекателно не толкова икономически, колкото морално. То е надскачане на биологическата природа на човека. Разбира се, няма нищо по-почтено от това да се храниш с лъчите, които слънцето и без това пръска, като екскременти. Но дали слънцеядството е модерно, като теософията, или трябва да го търсим при диваците в Гвиана, в Амазония?

Къде обаче слънцеядите по-добре ще превръщат светлината в материя – на върха на небостъргача или между клоните на четиридесетметрово дърво в джунглата? Не е ли на полюса, където снегът с неговото албедо ще им осигурява разсеяна свръхсветлина, а ъгълът на земната ос е достатъчен, за да прекатуриш всичките си сигурни представи?

3 август 2014

16_pametnik-lv

худ. Дамян Дамянов

 

Верига

В този ден цялото училище е в големия градски парк:
бригада вместо часове.
Всички ученици събират кестени
по следната добре отработена процедура:
един от всички е избран –
взима кестенче от тревата
и го подава на следващия във веригата,
а той на следващия до него.
Както се предават тухли или кофи вар
при строеж.
Това би могло да е сън.

28.11.2016

Войната на червената и бялата вишна

Тази сутрин сънувах войната
на червената и бялата вишна.
Не самата война, разбира се,
а че според някакъв колега е важно
да отчета и тази война,
когато правя такова проучване
като това, което правя.

1 септември 2014 г.

Трети фрагмент от един или три съня

Този е артистът на сезона.
Акцията му се нарича Електрификация
на сърцето.
Проста работа:
посещава през седмица
кардиохирурзите. Влизат
през рамото и му поставят
пейсмейкър. Сменят
му клапа. След това сменят сърцето
със сърце на друг човек.
След това и другото сърце –
със свинско. Свинското също стои само седмица
и идва ред на изкуствено сърце.
Акцията се проваля,
когато според артистичния план
трябва да остане без сърце –
вързан за кръвоносната система на друг човек.
Жена му се е развела с него
още при операцията с клапата. А някой си Динко,
полакомил се в името на общото благо,
вече е посетен от знахара на махалата,
разтълкували са му пълния замисъл
и е изчезнал без следа.
Така и не се стига до връщането
на всички чаркове,
както са били в самото начало.

Ноември 2013

Вечна татуировка

Лъв, птица, повтаряща като бормашина, и змиорка.
Преди 15 години си беше татуирал лъва
и надписа „45 години стигат“.
Тогава все още бе безсмъртен
и можеше да обвинява без срам.
Сега смяташе един час
за предостатъчен.
После добави папагала
и превръзката с липсващото око.
Беше приел, пиратите
са най-добрият израз на самоконтрол.
А рибата, която не бе риба,
сякаш му трябваше, за да помни,
че всичко се измества през пластове вода –
в огледало, където се настигат
вечно замръзналите му образи
отпреди, отсега и от занапред,
безброй образи, насечени от мътната вода.

Стихотворението, което написах, след като се събудих на 22 септември 2014 г. Събудих се с него. В съня ми наляво-надясно се хвалеше, че го е написал, поетът и мой приятел Пламен Дойнов, така че то не само е сънувано, но и откраднато насън.

Бакрач

Сънувах това нещо, но то не бе последният сън, затова ми се е поизтрило: Разказвам някому за проучванията си на един шекспировед на име Бакрач. Да, и аз забелязах, че фамилията му напомня за тази на проф. Бакрачева, но беше някакъв руски евреин, емигрирал след ВОСР в Англия. Та Бакрач твърди в своя книга, че Шекспир убил 2 хиляди души, като им дал отрова с идеята, че те сами биха искали да я вземат, но не им стиска. Тоест само им е помогнал да изпълнят тяхно си решение. Цялата тази работа – като част от моите издирвания по студия за шекспирознанието.

13 ноември 2014

А преди това сънувах, че в една болница въртели страшна далавера с гипс – правели уж милиони гипсирания, а всъщност препродавали гипса за тях – от него ставали чудесни вази, кашпи, дори маси и столове, екоинтериор.

Сън за галерия, или Ангажираният зрител

Беше открито ново изложбено пространство, при това не в НБУ, но с архитект Зарко Узунов. И като част от пиар кампанията бяха решили няколко месеца в първата зала при входа да стоят по цял ден на един диван, а понякога прави пред някоя картина – прави, но замръзнали в поза на зрители, – един, двама или трима голи. Голи, но понякога с шал, с кецове, с очила или шапка. Първият такъв, естествено, е бил самият Зарко. Аз влизам в сюжета няколко седмици по-късно. И разговарям с единия от голите, който ми е приятел. В тази седмица освен него са съблекли и гаджето му, а в кампанията участва и прочутата плеймейтка Николета Лозанова. Но Николета, първо, не стои много, а за половин-един час, второ, облечена е в скиорски костюм. Била гола отдолу, каза ми моят гол приятел. Оказва се, че освен пиар тази кампания е и за набиране на дарения за новата галерия – всеки може да гласува с есемес за най-любимия си гол зрител. И голата под скиорския костюм Николета вече била бИла всички останали – дотук с 50 хиляди събрани лева.

22 март 2015
Има още

3 коментара

Filed under Общи

Непохитеният „Литературен вестник“ – или за реалността

Амелия Личева, Ани Бурова, Йордан Ефтимов, Камелия Спасова, Мария Калинова, Пламен Дойнов

бр. 25/2016

До авторите на писмото „Похитеният „Литературен вестник“ – или за наглостта“

Уважаеми автори на откритото писмо,

Отговаряме Ви въпреки неоправданите обиди, които сте изсипали по наш адрес в писмото си. Вярваме, че все още имаме сили за разговор върху съдбата на „Литературен вестник“, въпреки негативната кампания, която някои от Вас водят срещу сегашната редакция на вестника. Основание ни дава едно от последните изречения в писмото Ви, където казвате, че ЛВ е оцелял, защото „никой не си е представял, че е по-голям от него“. Така е. Ние не сме по-големи от ЛВ. И вие не сте.

Ние Ви дължим много и не сме го забравили. За някои от нас сте били учители, приятели, кумири. Не приемаме обаче менторския тон, с който зачерквате не просто нашите усилия, но и работата на авторите и преводачите в ЛВ през всичките тези години.

Да, Вие сте участвали в създаването на ЛВ, но за да съществува той, не е достатъчен простият акт на неговото създаване. Нужна е ежедневна грижа по неговото оцеляване. ЛВ е нива, която някой трябва да работи. В последните двайсетина години, с изключение на Едвин Сугарев, не сме ви виждали на тази нива.
В какво ни обвинявате?

1. Вие целенасочено и изкуствено противопоставяте днешния образ на „Литературен вестник“ („академичен“) на онзи, който е бил в началото на 90-те години на XX век („политически“). За нас е непонятно как вие, настоящи или бивши университетски преподаватели, квалифицирате ЛВ като „академичен“, прилепвайки негативно и осъдително отношение към тази характеристика. Според нас връзката с университета е от жизнено значение за ЛВ, който предимно на академията дължи своята автономност спрямо политиката и пазара. Факт е, че през годините тъкмо университети спасяваха ЛВ от изчезване, без да поставят каквито и да било условия в замяна на своята подкрепа.

2. Обвинявате ни, че „преточваме“ престижа на ЛВ в своя полза. Държим да се знае от всички, че в първите години от историята си (1991–1993 г.) „Литературен вестник“ е издание на в. „Демокрация“ и не е имал грижи за своето материално оцеляване, а редакторите са получавали справедливо възнаграждение за труда си. Днешната редколегия, която е обвинявана, че е „похитила“ вестника, го е мислила, страдала, правила и издавала от 1993 г. до днес, постоянно обновявайки се, но и работейки постоянно във финансова криза, без никакви възнаграждения за редакторите. И ако „похитители“ са хората, които „крадат“ от личното и свободното си време години наред, някои повече от десетилетие, за да не спре „Литературен вестник“, то със сигурност ние сме такива похитители. Ако това да посвещаваш безвъзмездно времето и енергията си за едно издание, което е непрекъснато на ръба да спре, е, както Вие казвате, „нравствен недоимък“, съгласни сме да бъдем обвинени в такъв.

3. За нас е неоспоримо мястото на Ани Илков в българската поезия, а също и в ЛВ (последната възторжена публикация за него е в бр. 9 от 2 март 2016). Той е учител на някои от нас и колега в Софийския университет – на други. Но когато става дума за текста му „Към защитниците на крепостта“, публикуван в брой 20/2016 г. на ЛВ, ние сме готови да се извиним за пореден път и на читателите, и на автора. Наясно сме, че той знае какво пише, но считаме, че гневът и омразата се шегуват дори с най-добрите поети и ги карат да изглеждат ожесточени и слаби в желанието си да наранят с думи. Както Ани Илков има право да изрази своята позиция, така и ние, редакторите, имаме право да изразим своята.

4. Обвинявате ни, че сме „бастисали“ Силвия Чолева. Тя не може да бъде уволнена, защото изобщо не е назначавана, както не е назначаван никой от нас. Твърденията, че тя е „отрязана“, „бастисана“ и пр., инсинуират върху лични мнения, изказани в служебна кореспонденция, но не отразяват решение на редакционната колегия. Питаме се обаче какво всъщност иска Силвия Чолева, след като отказва да работи със сегашните членове на редакцията и охотно разпространява обиди и клевети по техен адрес. През последните два месеца тя не участва в заседанията на редакционната колегия и на практика се самоизолира. Инсинуациите в публичното пространство, че е „отстранена“, ни приличат на опит за пренаписване на фактологията на собствения й избор да стои отвън.

След всичко казано и изписано ние все още пазим надеждата, че реалният разговор е възможен, ако наистина Ви е скъп „Литературен вестник“. Но с обиди и произволни квалификации това няма как да стане.

Действащи редактори на ЛВ:
Амелия Личева
Ани Бурова
Йордан Ефтимов
Камелия Спасова
Мария Калинова
Пламен Дойнов

1 коментар

Filed under Общи

„Литературен вестник“ на 20

През февруари 2011 г. „Литературен вестник“ навършва 20 години. Започнал да излиза през 1991 г. като национален седмичник за литература и култура, той със сигурност е единственото периодично издание с такъв характер, появило се след 1989 г. и оцеляло до днес.

Вестникът се утвърждава като основна сцена на съвременната българска литература и култура от началото на 90-те насам и е органично свързан с процесите и явленията в литературата ни от последните две десетилетия. На неговите страници са тръгнали вече три поколения автори, чиито представители днес са сред най-известните български писатели и хуманитаристи. „Литературен вестник“ винаги е бил отворен за младите, за техните дебюти, но и работилница за новото в литературата от всички поколения. Има още

2 коментара

Filed under Субектив

Литературен вестник

Блогът на „Литературен вестник“ е в процес на изграждане: [24%].

Вашият коментар

Filed under Общи