Иван Братованов
Имам малко на брой любими неща: дрехите, в които съм облечен, книгите, които се правя, че препрочитам, хората, с които времето минава неусетно; а защото съм и това, което ям – имам една рецепта за приготвяне на „вино в петел“, която много години подред вече се стремя да популяризирам, но не под марката „българска храна“, а само като синестезия на художествена кулинария, подобно на тенджерата, нахлупена на главата, на гозба за всички сетива, която би накарала всекиго да се заоблизва; това е едно почти любовно обяснение към всичко онова, което ни прави българи, ерес без световен аналог – усещането да си различен; практическото упражняване на философските възгледи, мъдруване върху природата на щастието, такова каквото трябва да е, без значение какво е било – възхвала на едно „двукрако без пера“ (но с плоски нокти); с други думи, дзен на петльовите шпори и гребен: Има още
Литературен Вестник 