Tag Archives: Жан-Мари Дюран

Юлия Кръстева: Свободното слово все още предстои

бр. 10/2018

Рис. Александър Байтошев

Eдно от главните събития на 2017 г. – „освобождаването” на женското слово, задава все още въпроси извън очевидния напредък, който то носи на историята на женската еманципация. Досега дискретна по тези дебати, психоаналитичката Юлия Кръстева, чувствителна от десетилетия към женската кауза, защитавана от скъпи на нея авторки като Симон дьо Бовоар, Хана Аренд или Мелани Клайн, осветлява важността на този нов женски подем, подчертавайки неговата амбивалентност и въпросите без отговор, които той повдига. Без да обърква „вземането на думата” с „освободеното слово” (parole prise – parole libérée), тя ни кани да съградим мостове между политиката на еманципация и знанието за сексуалния опит.

Жан-Мари Дюран: Какво мислите относно бума на женското слово, последвало аферата „Уайнстийн”. Според вас дали преминаваме през нов етап от историята на феминизма, за който сте писали много, очертавайки именно три ключови момента: политическото равенство и суфражетките; онтологичното равенство с контрацепцията и доброволното прекъсване на бременността; проучванията за разликите между половете? Дали това движение на разкриване на прояви на сексуален тормоз към жени е продължението на историята на тази еманципация?

 Юлия Кръстева: В действителност това е нов етап в историята на женската еманципация. Днес жените взимат думата, за да кажат, че са били въвлечени в сексуален акт без тяхното съгласие, че са били жертва на ужасно (abject) насилие, психическа травма или убийство. Нима подобни своеволия не са се случвали от зората на времето. И ако днес говорим отворено  за това, че всичко се „балансира” в интернет (Ю. К. реферира към кампанията #balancetonporc; бел.прев.), включая и тайни (които не са никакви тайни), не е ли това ефектът от нашата нова религия – прозрачността? При все това някои говорителки (както Маргьорит Дюрас и Ксавиер Готие наричаха себе си в „Говорителките”) не се представят за жертви, но защитават правата си на правни субекти. Срещу тях, здравият разум предупреждава, че така се рискува да се отвори път на доносничеството, на войната между половете, дори стига до обезчовечаването.

Смутено и объркано, правосъдието… си мърмори и си играе да отлага. В интимно-екстимното се блъскат две големи предизвикателства на глобализацията – завръщането на религиите и рекомпозицията на половото различие. Няма да стигне религиозното почтително да се затвори в сферата на частното: камикадзетата и обезглавяванията налагат да проучваме вярванията и насилието както в интимната, така и в политическата сфера. В същото време поставянето под въпрос на половите идентичности, еманципирани от биологическото чрез ускорението на биотехнологичния и социален напредък (контрацепцията, абортът, асистираната репродукция, сурогатното майчинство, равенството, еднополовите бракове) въпреки съпротивите чрез хипер-свързаността се просмуква неминуемо в сексуалния опит. И така модифицира фигурите, интензивността и самия смисъл на еротизма за всеки един от половете и в различните двойки. Може ли социалното тяло да чуе как „това се наслаждава” (jouit) и как нещо „възпира от наслада” (empêche de jouir)?

Обществата имат навика да поставят наслаждението, считано за скандално, мръсно или пречистено зад кулисите на сакралното, на табуто, на ересите или да го сублимират в изкуство. Днес, изобличавайки хора на високи позиции, финансисти, политици или културни дейци, които са ги изнасилили, подчинили или принудили със сила, жените изискват всъщност женската наслада да бъде интегрална част от човешките права. Отвъд жалбата и обвинението, техният акт на трансгресия, бунт и свобода е най-вече един основоположнически акт на нова идентичност, която ще формулира нови универсални права. Именно тази крайна необходимост да живееш, да над-живееш и да пре-живееш отново личи в това публично вземане на думата. Така  го разбирам – преди всяко действие за възстановяване, необходимо, за да пресъздадеш самата себе си отново. Има още

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Общи