Tag Archives: Емануил А. Видински

Иван Шишиев: „Показвам на „хейтърите“ колко красота има в София“

бр.40/2020

Преди много време попаднах на твое интервю, в което те питаха как е възникнала идеята за „Етюд-и-те на София“, а ти отговаряше, че си се влюбил в града, в неговата красота и в тайните му места, които ти се разкриват след известно време, не веднага. Какво се случи с тази ти любов към София, същата ли остана, промени ли се през годините?

Мисля че еволюира към обич. Има моменти, в които не мога да позная града. Но има и такива, в които харесвам как се променя. Ето например Лъвов мост. Преди 5 години всички знаем на какво приличаше, сега започнаха дори да се появяват заведения от западен тип там, което само показва какво се случва. За метрото е ясно. Е, за Графа може да поспорим, но като цяло виждам как се върви към добро. За съжаление не се тича, което може да струва живота на някоя красива сграда. Има още

Вашият коментар

Filed under Столица

Красимир Кавалджиев: „Осъзнах уникалността на нашия, едновременно чужд и толкова български символизъм“

бр.40/2020

„Скитащи души. Антология на български поети символисти“ излезе на френски език

Тази есен във Франция излиза антологията „Български поети символисти“. Ти си неин съставител и преводач. Включил си 180 стихотворения на 14 поети. Разкажи ни как възникна идеята и как направи подбора на авторите и текстовете им? Защо символисти и защо 14?

Българският символизъм е моя стара любов от гимназиалните ми години. На онази възраст няма как човек да не открие себе си в поезията на Яворов и да не се влюби в елегизма на Дебелянов и в индивидуализма на Ясенов. Но да правя антология на френски, никога не ми беше хрумвало. Докато в един съдбовен ден през август 2004 г. испанският поет и преводач от немски Хосе Луис Реина Паласон не ме насърчи да съставя и преведа на френски антология на българския символизъм, която той после да преведе на испански с помощта на свой колега преводач от български с впечатляващото име Торкемада. Когато три години по-късно в същия колеж дадох на г-н Реина Паласон вече съставената и преведена антология, той като че ли бе забравил за обещанието си и не даде никакъв ход на Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Анна Златкова: Чудесно е да търсиш точната дума и изведнъж да я чуеш от улицата, произнесена от някое дете

бр.32/2020

Каква е твоята лична история, как стигна до професията на преводача? Доколкото си спомням, си искала да станеш лекар?

– В ранно детство професионалните ми предпочитания се колебаеха между калайджия и мечкар. Дилемата беше преодоляна с появата на фигурата на пожарникаря. Обяснението е просто: през зимата в двора ни идваха мечкари; през лятото – калайджии. А пожарните коли минаваха през всички годишни времена. Ако се абстрахирам от детските мечти за екзотични или героични професии, дълги години най-силното ми желание наистина беше да стана лекар и да продължа традицията на три поколения в семейството ни. Баща ми успя да ме разубеди със справедливия довод за изключителната ми несръчност, напомняйки ми как в Х клас едва не ме изключиха по обвинение за саботаж в чорапената фабрика, където провеждахме задължителната за тогавашното ЕСПУ производствена практика. Накрая все пак се разбра, че причината за високия процент брак в работата ми се дължи на безобидна природна непохватност, а не на идеологическо вредителство, и бях оставена само на поправителен по теория на чорапоплетенето. Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите