Tag Archives: Джорджо Агамбен

„Не рисувай себе си върху света, рисувай света върху себе си”

бр. 5/2020

Разговор с Антоанета Колева

Снимка: Яна Левиева

Тази година Издателска къща „КХ – Критика и хуманизъм” става на 30 години. Това е бележит факт в българското книгоиздаване, където издателствата имат краткотраен живот. Как успявате да устоите?

Напоследък, обмисляйки начина, по който да отпразнуваме тази годишнина, се изумяваме – с една мазохистична веселост, която очевидно е съпровождала цялото това дълго експериментиране – как се оказа възможно то, при това на „малък език“ и в „малка култура“, при което думата „малък“ е само количествен, не ценностен маркер? През годините опитваме да удържаме някаква елитарност откъм съдържание. Тя предполага още по-голямо свиване на възможната публика – а кой друг ти дава живот, освен тя, освен продажбите на книги, с извинение за вкарването на груба икономическа реалност в този разговор за каузи? Това ограничено пространство за дишане на нашите книги, сред малкото хора на хуманитаристиката (а и колцина от тях могат редовно да купуват книги? а и защо да харесват съвремието, което е наша предпочитана област?) би трябвало да ни е обрекло отдавна. Вероятно отговорът за дълголетието е в една сплав от усилна работа, включително за съблазняване на публиката, от лични жертви, болезнени понякога, за които не искам да говоря, както и от търпеливо печелене на престиж пред институции, подпомагащи културата на книгата. И не на последно място, от включването ни в една мрежа, която дава светлина в мрачни дни – ние сме единственият (уви!) български член на Международния алианс на независимите издатели. Нещо фундаментално важно: от завихрянето на млади енергии, издателството не би било живо без Ася Захариева, но и Паула Ангелова, Илиян Шехада, Валентин Калинов.

Понякога имам надеждата, че публиката расте и хоризонтът просветлява. Друг път удря мълнията на отчаянието, че експериментите ни, подобно на шарени топки, отскачат неприети от сива стена от безразличие, невежество, а и културно проституиране наоколо, ако щете. В такива случаи се активизира един принцип, за чието формулиране съм благодарна на Шар и Фуко: „Да се противостои е дълг“. В крайна сметка всичко е сплав от етос и патос. Второто гледаме да го крием, както се крие любов. Третото е прагматиката, принципът на реалността, който боде като остен, но с който като че сме се понаучили да играем. Затова имаме слоган: „издател с философия“, философия тук значи тип етос. Не е лесно, но кому е? Кому от хората, решили да работят според вътрешните си екзистенцкритерии, е лесно? Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Камелия Спасова: Моите 5 книги за 2019 г.

Джорджо Агамбен, Homo Sacer  II: Извънредно положение • Stasis, прев. Валентин Калинов, изд. „КХ – Критика и Хуманизъм“, София, 2019.

Срещата с  „Homo Sacer“ на Агамбен на български през далечната 2004 беше събитие в личната ми читателска биография – критическа точка, която преобърна и насочи професионалните ми избори, отвори пред мен възможността да мисля върху една теория на примера. Ето че през 2019 г. освен втората част на „История на сексуалността“ от Фуко, се появи и втората част на „Homo Sacer“. Въобще трябва да се признае на издателство „Критика и хуманизъм“ възможността да мисли в серии и да удържа високо ниво, да работи с мащаб при издаването на съвременна философия на български. Докато чет ях „Homo Sacer  II“ буквално се задъхвах от удоволствие – повече ми хареса втората глава Stasis и извеждането на генеалогията на гражданската война като политическа парадигма от античната трагедия до Хана Арент.

Никола Маринов, „Тигърът поиска, човекът обеща“, ред. Н. Радулова, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2019, защото в нея стихотворенията са коани, поставят въпроси, който продължават да те дълбаят и след като си затворил книгата. Поезията на Маринов отваря собствено времево измерение – не става ясно дали това е едно време много отпреди, когато тигърът може да поиска, а човекът може да обещае и така те да влязат в една споделеност отпреди предначертаването на позициите на хищник и жертва; или това е един момент напред, постапокалиптично време, когато личните травми и липси са довели до вселенска катастрофа (или обратното), след която трябва да намерим сили отново да бъдат чути гласа на бездната, гласа на мравката, гласа на тигъра, без да има привилегировани позиции. Смирена и парадоксална книга. Има още

Вашият коментар

Filed under Тъй рече редакторът