Tag Archives: Дария Карапеткова

Сандра

Елвира Семинара

бр.44/2020

Рисунка Елина Кръстева

Сандра пристига забързано, винаги леко закъсняла, на всичко отгоре разрошена, натоварена с багаж.

– Как сте, госпожо, наред ли е всичко? – и всеки път донася със себе си леденосинкав повей, ако е зима, после започва да се разхвърля, сваля яке, шапка, шал или пък плажни чанти и други торби, ако е лято.

После храна за котки (има много, събира ги от улицата) през всичките четири сезона, и освен това пликове с плодове и зеленчуци, защото от време на време удря спирачки и пазарува – за себе си и за някоя възрастна клиентка. И освен това, естествено, Черното Куфарче.

(Лятно време – сега си спомням – течението, което донасяше след себе си, беше пенливо и миришеше на лак, слънцезащитен крем, понякога на мента и босилек). Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

„Да кажат нещата просто, ясно, грабващо, могат само много талантливите, какъвто е Родари. Същото се отнася и за рисуването”

Разговор с художничката Тоня Горанова

бр.35/2020

Тоня Горанова

Госпожо Горанова, във Вашата творческа биография присъства богато илюстрованото цветно издание на „Приключенията на Лукчо” от Джани Родари. Кое в текста беше решаващо за подхода, който избрахте?

Джани Родари ми е любим автор. Лукчо е първата книга, която прочетох сама. И е завинаги с мене. Много е приказна, неочаквана, забавна и така между другото казва много истини за живота, които така са казани, че остават завинаги в сърцето и ума.

Трудно (с много колебание) приех да илюстрирам Лукчо, защото съм свикнала и обичам илюстрациите от първото издание, не исках други. Но това си е мой проблем. Децата пък приемат илюстраците ми. Има още

Вашият коментар

Filed under На фокус

Джак Зайпс: „Трудно е да се обясни не-рецепцията на Родари в САЩ”

бр.35/2020

Снимка: изд. „Little Mole
and Honey Bear“

Професор Зайпс, Вие сте изтъкнат изследовател на детската литература. Как оценявате значимостта на автор като Джани Родари за развитието на тази литература?

Джани Родари е много важен за развитието на литературата за деца (както и на тази за възрастни). Той е създател на един фантастичен и новаторски свят, който кара децата да мислят и да използват въображението си. Освен това тематиките му са политически, без да са нравоучителни.

Преди няколко седмици в САЩ излезе първият превод на „Приказки по телефона”. Как да тълкуваме такова забавяне?

Много е трудно да се обясни не-рецепцията на Родари в САЩ и не мога да го направя, без да напиша цяла студия, защото издателството не е планирало добре нещата. Трябва да знаете, че „Приказки по телефона” излизат през 1956 г. във Великобритания. Новото издание е хубаво, но твърде скъпо за децата и за повечето хора. Има още

Вашият коментар

Filed under На фокус

Дамян Дамянов: „Илюстраторът е длъжен да търси надграждане над авторовия текст“

бр.35/2020

Дамян Дамянов. Снимка: Cultinterview

Г-н Дамянов, преди да станете художник на четири до момента заглавия от Джани Родари, сте били негов читател. Как Ви е въздействал този автор, свързвате ли го с определен период, с определен културен контекст?

Джани Родари е познат на българската публика от десетилетия, като причините за това са заслужено много, но по-важното е, че е истински обичан от поколения млади читатели. Аз не правя изключение, а неговата „Приказки по телефона“ ми беше едно от най-любимите неща в детството. Умишлено казвам „неща“, тъй като през вече далечните 80-те, за добро или лошо, притежанията ни бяха малко, а по-ценните определено бяха книгите. Нещо повече, подозирам, че именно тази книга е настроила компаса на ума и на сърцето ми да се ориентират в посоката на това един ден да стана истински художник. Още помня онова особено чувство на творчески гъдел, което предизвикваха у мен рисунките на Бруно Мунари. Има още

Вашият коментар

Filed under На фокус