Съпротивата срещу теорията

Галин Тиханов

бр.39/2020

ЛВ публикува изказването на проф. Галин Тиханов от четенията в института „Полетаев“ от началото на октомври, в които видни фигури в хуманитаристиката обсъждат новите обрати в хуманитаристиката във и отвъд теорията.

Сътрудничеството ми с Висшата школа по икономика (ВШИ) започна с един разговор със стария ми приятел Александър Дмитриев, когото винаги съм ценил заради широтата на знанията му. Така попаднах в института „Полетаев“, невероятно място, което е уникално, включително и с оглед на международната сцена. Професор Ирина Савелиева се превърна в мой мъдър и великодушен събеседник и приятел.

Мисля, че дори в сложното глобално положение, в което се намираме в момента, институтът „Полетаев“ продължава да процъфтява: Алекс Плешков и екипът му излъчват толкова много енергия и позитивни иновации – винаги е и голямо удоволствие да работиш с докторантите и магистрите. Накратко казано, да си част от института „Полетаев“ е истинска интелектуална привилегия.

Актуалността на руския формализъм

Галин Тиханов

бр. 31/2015

Фотограф: Александра Пътова

Това, за което ще говорим тук, е едно завръщане към историята на литературната теория, към един момент, който аз смятам за критичен в позитивния смисъл на думата „критичен“. Момент, който според мен ни казва много неща за пътищата, по които мисленето за литературата поема след това, както и за това как е структурирано полето от възможности да се мисли литературата след този критичен момент.
Този критичен момент е появата на руския формализъм, който наистина поставя началото на модерната литературна теория, която вече можем да наричаме „класическа литературна теория“, дотолкова, доколкото тя се развива в едно поле и в една парадигма, която, поне на повърхността, е вече изцяло загърбена. В основата на този разговор е един курс, който направих в Сао Пауло през това лято (шест лекции и шест семинара по история на руската литературна и културна теория), докато бях гост-професор там. Тогава си дадох сметка, че няма абсолютно никакъв смисъл да се връщаме към формализма, за да преповтаряме постулатите му, както и че рискът да хербаризираме формализма и да го разглеждаме просто като момент (колкото и той да е интересен сам по себе си) от историята е много голям, ако не се опитаме да го прочетем с днешен речник и с днешните вълнения в дебатите за литературата. В известен смисъл нашият разговор днес е разговор за наследството на руския формализъм и с това за наследството на литературната теория.

Месторазположението на световната литература

Галин Тиханов

бр. 1/2014

Лекцията на Галин Тиханов „Месторазположението на световната литература / The Location of World Literature” се състоя на 4 декември в Новата конферентна зала на Ректората, организирана от Софийския литературоведски семинар и Културния център на СУ.

Галин Тиханов (р. 1964) е George Steiner Professor по сравнително литературознание в Лондонския университет (Queen Mary College). Той е член на международния консултативен съвет на Института за световна литература (IWL) в Харвардския университет. Избран е за член на Academia Europaea. Един от почетните председатели на Комитета по литературна теория в Международната асоциация по сравнително литературознание (ICLA). Автор е на четири книги и е член на редколегиите на дузина научни списания в Европа, Северна Америка, Бразилия и Китай.

Бих искал най-напред да благодаря на любезните домакини на тази лекция, професор Кьосев и професор Николчина, и да кажа, че от моя гледна точка отложеното удоволствие на тази среща е още по-голямо за самия мен. Също преди да започна искам да благодаря и на Камелия Спасова, която наистина направи страшно много за организирането на тази лекция, включително този интересен плакат, който, без аз да знам какъв ще бъде, всъщност добре е уловил шегата в моето заглавие. Шегата е, че когато казваме „месторазположение” или дори английското „location”, ние допускаме, че ще се мисли за пространство, за място и за локалности. Аз ще говоря и за това, но в координатната система, която бих искал да предложа, за да се локализират световната литература и този дискурс за „световна литература” (world literature), който е толкова широко разпространен в момента, че почва да става опасно очевиден и саморазбиращ се, в тази координатна система аз ще започна всъщност с въпроса как се отнася световната литература към времето, как се разполага тя върху времевата ос. След това ще говоря по-кратко тъкмо за пространството и за местата. Накрая ще завърша с въпроса къде е положена, къде е поместена световната литература от гледна точка на езика. Така че трите координатни точки, които бих задал тази вечер, са: времето, мястото и езикът.