Tag Archives: Галина Георгиева

„На нов ред изскачат добре познатите стари и вечни въпроси“

Разговор с Тодора Радева, програмен директор на Софийския международен литературен фестивал

бр.42/2020

Софийският международен литературен фестивал е най-големият форум за литература в България. До този момент в него са участвали над 320 поети и писатели от 35 държави, сред които Дубравка Угрешич, Адам Загаевски, Роберт Менасе, Кристоф Хайн, Софи Оксанен и много други. Осмото издание на фестивала ще се проведе онлайн между 10 и 13 декември. По този повод разговаряме с програмния му директор Тодора Радева.

 Явно тазгодишното издание на фестивала ще е коренно различно. От какво се отказахте и какво ново въведохте в предстоящата онлайн форма на фестивала?

Миналата година, отново в интервю за „Литературен вестник“, споменах, че Фестивалът върви плавно от географски, през езиков към тематичен фокус. Но изобщо не съм имала представа, че темата тази година ще се наложи сама, без алтернатива, при това като преобърне и самата форма на Фестивала. Пандемията от COVID-19 с всички последствия от нея промени изцяло света, дневния ред, Има още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме

„Ако няма обща надежда, че можем да продължим, закъде сме? “

Национален филмов фестивал „Златна роза“ 2020

Разговор с режисьора Димитър Радев

бр.34/2020

Кадри от филма „Рая на Данте“

Тазгодишното 38-мо поред издание на националния фестивал за игрално кино „Златна роза“ успя да се случи на живо, с активна варненска публика и с голям брой филми: 22 късометражни и 19 пълнометражни. Жанровото и стилистичното разнообразие на филмите беше в широк обхват – от ексцентричния и въздействащ през емоциите и визията си „Сцени от живота на една актриса“ на режисьора Иван Владимиров (награда за режисура, за сценарий и специална награда на журито), до комедията със звезден актьорски състав „Като за последно“ на режисьора Ивайло Пенчев (награда на публиката). Голямата награда на журито отиде при новия филм на Ивайло Христов „Страх“, който затвърждава опита му да превръща някои от най-болезнените теми на нашето ежедневие в интелигентна трагикомедия с ярко чувство за ирония. Един от най-изненадващите и интересни филми на фестивала беше дебютната лента „Рая на Данте“, режисьор и сценарист Димитър Радев, с впечатляващото участие на Владимир Пенев и достойното присъствие на Радина Боршош. Филмът, заснет от оператора Калоян Божилов, разказва историята на 64-годишния Данте, който, след загубата на майка си и след като е уволнен от печатницата, в която е работил цял живот, намира мотив за живот в намерението да открие насилниците на майка си. По пътя към целта си обаче Данте среща Рая, красиво младо момиче, чиято лекота и жизненост се сблъскват с мрачните разкази за концентрационния лагер в Белене, за преживяно насилие и саможертва. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Всеки има свой личен киноразказ

Разговор на Галина Георгиева със създателите на Музея на киното
в Културен център G8

бр. 26/2020

 

Културният център G8 вече има постоянна експозиция от предмети и архиви, свързани с историята на киното у нас. Проектът се реализира с подкрепата на Столична община по инициативата „Солидарност в културата“. Експозицията може да се разгледа в рамките на киното, а създателите й Зорница Кръстева, Ирина Китова и Петър Игнатов могат дълго, с вкус и разбиране да разказват за всеки малък и голям експонат от ювелирната им колекция. Разговаряме за музея с двама от тях.

Галина Георгиева: Какво стои зад идеята и как се появи тя?

Зорница Кръстева: Идеята за нашия музей на киното не е нова, макар да се роди доста спонтанно. Собствениците на кино G8, които имат и други кина зад гърба си като „Евро Синема“ и които хранят голяма любов към киното, имаха семейна колекция от филмова техника, плакати и въобще предмети, сред които най-забележителна е една 35-милиметрова машина, произведена в България от завода за киномашини „Балкан“ и откупена от тях от читалището в
с. Долна Кремена. Имат и един ювелирен прожекционен апарат на френския филмов гигант „Пате“. Когато видях тези предмети, реших, че ще е хубаво около тях да се разкаже някаква лична история, въпреки че аз самата нямам нищо общо с киното като образование, археолог съм, но пък много обичам онзи дух на старите кина, които, както е всеизвестно, са унищожени, и който дух бих искала макар и частично да оживее някъде. Така обединихме предметите по групи, по формати – еволюцията от лента към дигитално заснемане и показ, видовете видеоформати дори видовете прожекционни апарати и пр.

Има още

Вашият коментар

Filed under на балкона