Tag Archives: Войчех Галонзка

За новото полско издание на „Под игото“ и за растящата „Малка библиотека на българската литература“ на Войчех Галонзка

Маргрета Григорова

бр.34/2020

През юбилейната година на Вазов, в навечерието на 24 май излезе новото полско издание на „Под игото“ – в новия превод на значимия полски българист Войчех Галонзка. В интервюто с преводачи на българска литература в брой 20 на  „Литературен вестник (на Ани Бурова), посветено на Празника на българската и славянската писменост и култура, той съобщава, че книгата е видяла бял свят преди броени дни. За Международния празник на преводача на 29 септември тази година, също преди броени дни, излязоха и още две издания на българска литературна класика, които дължим на Войчех Галонзка – това са томовете с поезия на Николай Лилиев („Лунни блясъци“) и на Пенчо Славейков („Сън за щастие“), илюстрирани от поета и художника Роман Кисьов, син на поета преводач от полски Здравко Кисьов (също превеждан от Галонзка). Книгите излизат в краковското издателство „Скриптум“, в серията „Малка библиотека на българската литература“, за която голяма заслуга има Войчех Галонзка. Трябва да отбележим и излязлата през миналата година в същата серия преводна поетична книга на Петър Първанов. Има още

Вашият коментар

Filed under Abroad

В живота са важни етиката и свободата (Разговор с Войчех Галонзка)

бр. 15/2017

Д-р Войчех Галонзка в работния си кабинет, където е превел „Под игото”. Воловице край Краков, 28 април 2016 г. Сн. Антония Велкова-Гайдаржиева

Кой е най-ценният възглед за живота, който бихте могли да споделите в навечерието на 70-годишния си юбилей?
– Животът е толкова обширна тема и е толкова разнороден, че ми е трудно да побера в няколко думи своите мисли. А те впрочем не са откривателски, защото е много трудно да бъдеш оригинален по тази тема, съзнавайки, че размисълът за живота трае Бог знае колко дълго. Затова и моят размисъл е само сборен резултат от свой, личен опит и е предназначен за лична употреба. В сферата на човешкото поведение споделям убеждението, че в живота са важни етиката и свободата, както в личен, така и в обществен план. Разбира се, давам си сметка, че те си противоречат, понякога дори взаимно се изключват или по-скоро се изключват. Затова е нужен компромис между тях, който не е някаква установена норма. Винаги е функция на външните условия и на степента, в която се прилагат вътрешно, а най-важното е в полезрението да остава другият човек, неговата независимост и интегралност. Свободата е нашата движеща сила, включително биологична, етиката е спирачен механизъм. Както винаги, по-лесно е да кажеш това, отколкото да го приложиш на практика, но такава би била моята директива, ако трябва още веднъж да преживея моите 70 години.
Ако трябва да отнеса този размисъл към други сфери на живота, то бих казал, че важни са работата, разговорът със света, радостта от живота във всички нейни проявления, близостта с природата, събирането край трапезата в онзи най-широк, бих казал, вазовски смисъл. Има още

Вашият коментар

Filed under Тема на броя